Решение по адм. дело №275/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Р. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк]/15, чрез адвокат А. А. от АК – Перник, срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1693913 от 27.05.2025 г., издадена от А. Б. Б. - старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ (ППД) на сектор „Охранителна полиция“ (ОП), в П. Р. управление (РУ) на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. ‚б“ от ЗДвП, спрямо настоящия жалбоподател е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ (ППС) на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед страда от съществени пороци в процедурата по издаването ѝ, поради което подлежи на отмяна като неправилна и незаконосъобразна. По същество счита, че датата на осъществяване на административното нарушение по АУАН (акт за установяване на административно нарушение), въз основа на който е издадена процесната заповед и датата на издаване на оспорвания административен акт не съвпадат. Твърди, че в случая е налице неясно „обвинение“, тъй като от обстоятелствената част на заповедта не става ясно, дали дата 27.05.2025 г. е датата на извършването на нарушението, съответно не е посочено място на извършване на нарушението и начина на неговото осъществяване. Счита, че в хода на производството по издаване на оспорваната заповед, е съществено процесуално нарушение, поради неспазване на императивните изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Оспорва годността на техническото средство, с което е извършена проверката, твърди, че положителен резултат без лабораторен анализ, не е достатъчен за доказване на употребата на наркотици. Сочи, че в заповедта не е отбелязано проведено ли е и какви са резултатите от лабораторно изследване, а резултатите от такова на са изчакани. Излага доводи за неправомерно изземване на свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС) и регистрационните табели на процесното МПС преди съставянето на АУАН. Пледира издаване на оспорваната заповед в несъответствие с целта на закона. На база на изложеното от съда се иска да отмени заповедта.

В придружително писмо вх. рег. № 1618 от 26.06.2025 г. (л. 17), с което на съда е изпратена преписката по издаване на оспорваната заповед, изходящо от началника на Първо РУ при ОД на МВР – Перник, се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Не се излага становище по допустимостта и основателността на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. А. от АК – Перник, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – А. Б. Б. – старши полицай в група ППД, сектор ОП, Първо РУ, ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и доказаност на фактическите обстоятелства, обосновали издаването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 3795565 от 28.05.2025 г. (л. 29), съставен от А. Б. Б. – старши полицай в Първо РУ на ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля К. С. В. – очевидец, е прието за установено, че на 27.05.2025 г., около 23:00 часа, в [населено място], с посока на движение от кръстовище [улица]и [улица], към кръстовище „Изчислителен център“, К. Р. С., управлява собственото си МПС – лек автомобил „***”, с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно – кокаин. Нарушението е установено в 23:08 часа с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARRC-0070, с номер на проба 00311, в хода на проверка, извършена от контролни органи на 1 РУ – ОДМВР, след спирането на водача във време на управление на описаното по-горе МПС на посоченото място, към посочения час и на посочената дата. Извършеното от водача е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на К. С. и е подписан от него на същата дата без вписани възражения.

Резултатът от проверката е отразен в Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен на 27.05.2025 г. (л. 40), връчен срещу подпис на К. С. на същата дата.

На водача е издаден Талон за изследване с № 0194849 (л. 37), връчен му срещу подпис в 00:05 часа на 28.05.2025 г., с който К. С. е насочен към ЦСМП – Перник, за даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, съответно е придружен до лечебното заведение от полицейския екип, извършил проверката. По делото са налични и данни, Писмо изх. № 39 от 30.05.2025 г. (л. 64, гръб), че лицето е дало кръвни проби.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № GPAM-1693913 от 27.05.2025 г., А. Б. Б. - старши полицай в група ППД, сектор ОП, в Първо РУ на ОДМВР – Перник, прилага спрямо К. С., в качеството му на собственик на МПС – лек автомобил „***”, с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в обстоятелствената част на съставения АУАН, серия GA, № 3795565 от 28.05.2025 г., като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. ‚б“ от ЗДвП. Мярката е приложена чрез изземване на: два броя регистрационни табели с № [рег. номер] и СРМПС № 03270896. Заповедта е връчена на К. С. на 27.05.2025 г. (разписка, инкорпорирана в акта, л. 28). Жалба срещу същата, е депозирана директно пред Административен съд – Перник на 05.06.2025 г.

С мотивирана резолюция № 25-1920-[рег. номер] от 28.05.2025 г. (л. 39), на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, началник на сектор в ОД на МВР – Перник, прекратява образуваното срещу К. С. административнонаказателно производство, с мотиви – деянието, за което производството е образувано съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (Наказателен кодекс).

Като доказателства относими към премета на делото, се приобщиха още:

Постановление № 10621 от 28.05.2025 г. за назначаване на експертиза (л. 64), издадено от разследващ полицай в сектор „Разследване“ в ОДМВР – Перник, във връзка с образувано бързо производство № 246/2025 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР – Перник; Писмо вх. № 2329 от 30.09.2025 г. на ВПД директора на Националния институт по криминалистика (Н.) – МВР (л. 74), с приложен към същото Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7716/19.09.2025 г. по бързо производство № 246/2025 г. по описа на ОД на МВР – Перник (л. 75). От заключението се установява, че в кръвните пробите, дадени от К. С. на дата 28.05.2025г., е доказана употребата на наркотичното вещество кокаин - (включено в списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за собственото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП); Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 65), с която, в т. 1.3, съответно т. 1.3.3, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 или т 2 от ЗМВР (патрулно-постова дейност), включително в районните управления на ОД на МВР, в рамките на обслужваната територия; Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 67), с която в т. 1.7, са определени да прилагат с мотивирана заповед – ПАМ, по реда на Глава шеста от ЗДвП, включително старшите полицаи от звената „Патрулно-постова дейност“ при РУ на ОД на МВР – Перник; Служебна бележка УРИ № 313р-13868 от 25.07.2025 г. (л. 68), издадена от началник сектор КАПОЧР в ОД на МВР – Перник, удостоверяваща, че към дата 27.05.2025 г. издателят на процесната ЗППАМ – А. Б. Б., изпълнява длъжността „старши полицай (ВПА) в група „Патрулно-постова дейност“ (ППД) на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ на ОДМВР – Перник, съгласно заповед № 313з-2446 от 29.09.2023 г. и Справка от информационната система на МВР – АИС-АНД, за нарушител/водач – К. С. (л. 41 – 43).

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 27.05.2025 г., съответно датата на депозиране на жалбата пред съда – на 05.06.2025 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че атакуваният административен акт е издаден от А. Б. Б. – старши полицай Група ППД, сектор ОП на Първо РУ на ОДМВР – Перник – служба, определена от министъра на вътрешните работи (т. 1.3, съответно т. 1.3.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.) да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен и от директора на ОД на МВР – Перник (т. 1. 7 на Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г.), в посоченото му длъжностно качество. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

Доводите в жалбата, свързани с разминаване на датата на издаване на оспорваната заповед и датата на съставяне на обосновалия я АУАН са без основание. Действително от данните в приложените по делото копия на АУАН, серия GA, № 3795565 (л. 5, л. 29, л. 35), се установява, че в същия е вписана дата на съставянето му – 28.05.2025 г. Съдът обаче взе предвид данните в съвкупността на останалите доказателствата, приобщени по делото, касаещи конкретно това обстоятелство, а именно: Резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с АУАН, серия GA, № 3795565, в която е посочена дата на съставяне на акта – 27.05.2025 г., както и данните в приложената по делото справка от информационната система на МВР, в която като дата на съставяне на АУАН, серия GA, № 3795565 също е вписана 27.05.2025 г. Взе предвид и времевия интервал, в който е извършена процесната проверка на пътя, започнала на 27.05.2025 г. около 23:00 часа (по данни от АУАН, Талона за изследване, Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества) и завършила след 00:00 часа на следващия ден – 28.05.2025 г. (данни от издадения талон за изследване – час и дата на връчване). При това положение се приема, че отразената в АУАН серия GA, № 3795565, дата на неговото съставяне – 28.05.2025 г. е датата, на която същият е генериран от системата, чрез която е разпечатан, с цел да бъде подписан от съставителя и свидетелите, съответно предявен и връчен на нарушителя (чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, съответно датата 28.05.2025 г. е датата на извършване именно на посочените действия, а не датата на извършване на нарушението, която безспорно е 27.05.2025 г.

Обратно, дори да се приеме, че АУАН серия GA, № 3795565 е съставен след издаване на оспорваната заповед, поради което реално не представлява годно писмено доказателствено средство за отразените в него обстоятелства, по силата на презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, ще се посочи, че законодателят НЕ е обвързал прилагането на мерките по чл. 22 от ЗАНН със съставянето непременно на АУАН. Актът за установяване на административно нарушение е само доказателствено средство, което размества доказателствената тежест, но не е единственото доказателствено средство за доказване на релевантните за прилагане на принудителната мярка факти. Нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, на практика създава само облекчен ред за доказване на обстоятелства, обосноваващи прилагането на ПАМ конкретно, свързано с нарушения на ЗДвП. С посочената разпоредба принципно е разместена и доказателствената тежест в административния процес, установена в чл. 170, ал. 1 от АПК – не органът доказва извършването на нарушението, а адресатът на мярката доказва неизвършването му. Няма пречка обаче, заповедта за прилагане на ПАМ, да НЕ СЕ основава в съставен АУАН. В този случай, касателно доказателствената тежест ще се приложи общото правило, установено в чл. 170, ал. 1 от АПК, съответно в случай на издадена заповед по чл. 172 от ЗДвП, без да е съставен АУАН, административният орган трябва да докаже в съда, като използва всички разрешени от закона доказателствени средства, съществуването на фактическите основания, посочени в нея, тъй като неговият акт не е удостоверителен, а диспозитивен. (В този смисъл Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г.). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК. Доводите в жалбата, че датата на съставяне на заповедта „не съвпада с датата на осъществяване на административното нарушение…“ и че в мотивите на заповедта липсват „посочени фактически обстоятелства, които ясно и отчетливо да сочат… точното място на извършване на нарушението и начина на неговото осъществяване“, не кореспондират с данните в двата акта, в които безпротиворечиво е отразено, че жалбоподателят е спрян за проверка на 27.05.2025 г. около 23:00 часа, в момент на управление на собственото му МПС, индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер, след което и непосредствено след това, при извършеното му тестване с полеви тест в 23:08 часа е установено, че водачът е употребил наркотични вещества.

Без основание са и доводите в жалбата, че в хода на производството не са съобразени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Съдът не възприема извършеният в жалбата прочит на ЗДвП. Анализът на всички нормативни разпоредби на ЗДвП, респективно относимата Наредба, отнасящи се до управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, съответно до начина на установяване на това обстоятелство включително като предпоставка за прилагане на мерките по чл. 171 от ЗДвП, води на извод, че материалноправните предпоставки за прилагане, включително на процесната мярка, са алтернативно предвидени що се отнася до начините на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т..е. предвидени са две самостоятелни възможности за установяване на соченото обстоятелство: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Поради това положителен резултат от теста, използван при извършената проверка на място (чл. 3, ал. 1, предл. второ от Наредбата) е достатъчен, за да се приложи към този момент предвидената в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна мярка. Действително, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП, в която разпоредба изрично е регламентирано, че при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи, резултатите от анализа на кръвната проба имат приоритет. По делото обаче не е спорно, че към 27.05.2025 г. компетентният орган не е разполагал с резултати от изследването на взетата от водача кръвна проба, което означава, че към този момент не са били факт установени стойности посредством посочения способ.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози. Мярката се прилага за срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, предл. второ от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а според ал. 2 на същия член при попълването на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. На свой ред втората хипотеза на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата повелява, че показанията на теста за установяване на наркотични вещества са определящи само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ на даване на проби за изследване. Съгласно чл. 15, ал. 6, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При съобразяване с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за доказателствената тежест, разпределена на страните по делото изрично от съда, административният орган доказа осъществяването на обстоятелствата, обосновали прилагането спрямо К. С. на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – както посредством съставения АУАН, така и съвкупно, дори АУАН да се изключи от доказателствата (за което по-горе мотиви се изложиха), посредством останалите приложени по делото писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а по тези обстоятелства отсъства и спор по делото, че на 27.05.2025 г., около 23:00 часа, в [населено място], с посока на движение от кръстовище [улица]и [улица], към кръстовище „Изчислителен център“, К. Р. С. е управлявал собственото си МПС – лек автомобил „***”, с рег. № [рег. номер].

Безспорно се установи от приобщените доказателства също, че след извършеното му тестване в 23:08 часа на 27.05.2025 г. с ДРЕГЕР ДРЪГ Т.“ 5 000, с фабричен № ARRC-0070, с номер на проба 00311, при което е отчетен положителен резултат – съдържание на кокаин, К. С., въз основа на издаденото му предписание за химикотоксикологично изследване, обективирано в Талон за изследване № 019849, е придружен от полицейския екип, извършил проверката на място, до ЦСМП – Перник, където същият дава биологични проби – кръв. В тази връзка като доказателство по делото се приобщи Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7716/19.09.2025 г. по бързо производство № 246/2025 г. по описа на ОДМВР – Перник. От резултатите по същата се установява, че в пробите кръв, дадени от К. С. на 27.05.2025 г., е установена и доказана употребата на наркотичното вещество кокаин. Тук следва да се посочи във връзка с доводите в жалбата, че административният орган, комуто е тежестта (указана на страните от съда по надлежния ред) да докаже това обстоятелство, не представи по делото доказателства, свързани с годността на използвания на място полеви тест. Предвид обаче представения по делото положителен резултат от извършеното експертно токсико-химично изследване на дадените от жалбоподателя кръвни проби – наличие на кокаин в кръвта на водача на 27.05.2025 г., недоказаната по делото годност на полевия тест не рефлектира върху изводите по приложението на материалния закон.

Въз основа на изложеното се приема, че по делото се доказа осъществяването в цялост на обективния фактически състав, предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно – управление на собствено МПС след употребата на наркотични вещества и техни аналози, при което за компетентния административен орган възниква задължение, в условията на обвързана компетентност, да издаде заповед от вида на процесната, с която да прекрати регистрацията на МПС, с което е извършено нарушението, в случая собствено на К. С..

Срокът на приложената ПАМ също е определен съответно на предвиждането на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С оспорената заповед регистрацията на ППС, собствено на жалбоподателя, е прекратена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца. За прилагането на мярката за предвидената ѝ минимална продължителност не е необходимо излагането на мотиви. За прилагане на ПАМ за този срок е достатъчно в административния акт да са изложени фактически и правни основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), което в случая е сторено (в същия смисъл Решение № 1367 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2018 г.)

Съобразена при издаването на процесната заповед в максимална степен е и целта на закона. Прилагането на ПАМ от вида на процесната е установено както в интерес на самия водач – собственик на МПС, с което правонарушението е извършено, така и в обществен интерес. С оглед изложеното издадената ЗППАМ е законосъобразна, поради което не е налице основание за отмяна на акта в хипотезата на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени претендираните от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), съдът определя в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Р. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк]/15, срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1693913 от 27.05.2025 г., издадена от А. Б. Б. - старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ в П. Р. управление на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА К. Р. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк]/15, да заплати в полза на ОД на МВР – Перник, сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.