Решение по дело №625/2017 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 210
Дата: 25 септември 2017 г. (в сила от 17 октомври 2017 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20174440100625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.***, 25.09.2017година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 625 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2 вр. чл. 143 от СК

 

В РС – *** е постъпила искова молба от Н.Б.Н., с ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен представител на Б.Н.Б.., роден на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б., роден на *** г., с ЕГН ********** срещу Р.Р.С., с ЕГН ********** ***, с която твърди, че с ответницата са живели на семейни начала. Твърди се, че са разделени от скоро, но  отношенията между тях дълго време не са вървели както трябва. Твърди се още, че ответницата проявявала неадекватно поведение спрямо него и децата, като от момента на раждането им и до днес същите живеят непрекъснато само него и единствено той полагал грижи за тях. Твърди, че единствено той ги осигурява финансово, работейки на трудов договор, като не е получавал никаква помощ или подкрепа от майката. Твърди, че единствено неговите родители го подпомагали и продължават да му оказват помощ за правилното отглеждане и възпитание на децата. Твърди, че до момента на раздялата ответницата не се е грижела за децата по никакъв начин, като нещо повече когато напуснала семейното жилище на 08.07.2017 г. малкият С., който е на 11 месеца е бил болен и въпреки това в 12 часа през нощта ответницата си заминала, като заявила, че заминава за Кипър и нищо не я интересува. Твърди, че това не е единствения случай, в който тя без причина напускала семейното жилище и си отивала някъде – в гр.***или другаде, където и той незнаел. Твърди, че единствено в името на децата я е приемал обратно вкъщи, когато решала да се върне. Твърди, че системно е ставал жертва на това как страдащата от нервна възбуда и припадъци ответница се е карала с него, дори му е посягала, викала е на децата и ги е стресирала. Твърди, че голямото дете вече е записано в първи клас в училището в с. ***. Твърди, че това, че не са уредили отношенията си с ответницата му създава редица неудобства във връзка с учебните дела на голямото дете, записването на личен лекар и т.н. Заявява, че притежава необходимите условия за отглеждането, възпитанието и обучението на децата, както и че родителите му притежават имот по силата на нотариален акт № 29/28.11.2003 г. Моли съда да постанови решение, с което бъде разрешен съществуващият спор между страните, в качеството им на родители на децата Б.Н.Б.., родена на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б., роден на *** г., с ЕГН **********, относно въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения на ответницата с тях и плащане на издръжка за децата. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца – редовно призован се явява лично и с адв. Т.Т. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства. В о.с.з. ищеца, чрез адв. Т. прави изменение на иска в частта относно издръжката, като заявява, че същата следва да се счита предявена в размер на по 120 лв. за всяко едно от децата.

Ответницата – редовно призована не се явява лично. Представлява се от адв. В.Ч. от ПлАК, с изрично пълномощно, заверено в консулска служба при посолството на Р. България в ***, която от името на доверителката си оспорва иска.Заявява, че ответницата е грижовна майка, отговорен родител, изпълняващ  безукорно родителските си задължения. От името на доверителката си заявява, че причината е издевателствата на ищеца върху нея, лошото отношение и неглижирането му като майка и съпруга, грубото му поведение, поС.ните му изневери с други жени, отсъствието му до късно през нощта, поради което ответницата е била принудена да напусне семейното жилище. Не се противопоставя упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Моли да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата  да бъде определен  два пъти в месеца – събота и неделя, без да се конкретизират поредните седмици, като по време на празници , и през месечен отпуск, извън този на бащата да бъде определен подходящ режим на свиждане с нея.   По отношение на месечната издръжка, считат, че същата в искания размер от по 150 лв. за всяко едно от децата е завишена, с оглед тяхната възраст. В о.с.з. заявяват и предлагат на ищеца майката да заплаща минималния размер на издръжката за всяко едно от децата.

Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ *** – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните,  по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представеното Удостоверениете за раждания, издадено въз основа на акт за раждане № ***г. на Община *** и  № *** г. на Община Кнежа страните по делото са родители на малолетните деца  С.Н.Б., с ЕГН **********, родена на *** г. и Б.Н.Б.., ЕГН **********, роден на *** г., които към настоящия момент са на около 1 години и съответно 7 години. По делото безспорно се установи, че родителите са живеели заедно до преди няколко месеца, когато ответницата напуснала семейното жилище, като непосредствено след раздялата децата останали да живеет при бащата. От този момент насам непосредствени грижи по тяхното отглеждане, възпитание и издръжка се поели само от бащата и неговите близки. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ *** по местоживеене на децата, от който се установява, че са проведени разговори и с двамата родители. Към момента за децата С.Н.Б. и Б.Н.Б.. се полагат адекватни грижи, но в техен интерес е да поддържат връзка и с двамата родители. Установява се още, че между бащата и децата  има създадени отношения на доверие и привързаност и че същият е с добър родителски капацитет. Освен това децата са в такава възраст, че се нуждаят от поС.ни грижи. Същият получава подкрепа от роднините си. Н.Б.Н.  разполага с жилищно-битови условия и доходи гарантиране потребностите на децата и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. За майката не е извършено проучване за нейните жилищни условия, поради факта, че същата не живее на територията на гр. ***. В разговор същата е заявила, че на този етап няма възможност да полага грижи за децата си и е съгласна те да останат при бащата.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата Б.Н.Б.., родена на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б. , роден на *** г., с ЕГН ********** , и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице е спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.  Съгласно чл.127, ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и между тях не е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на децата Б.Н.Б.. и С.Н.Б.  не живеят заедно, което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл.127, ал.1 от СК. Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.

Малолетните Б.Н.Б.. и С.Н.Б., за определяне местожителството, на която съдът е сезиран, са на около 7 и 1 годишна възраст. Видно от представения социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – ***, е че бащата разполага с подходящи жилищно – битови условия и родителски капацитет, още повече, че в домакинството същия е подпомаган и от своята майка. Социалния доклад сочат, че бащата разполага със собствено жилище – къща, с по-добри битови условия и възможност за предоставяне на самостоятелна детска стая на децата. Ответницата твърди, че на този етап няма възможност да полага грижи за децата си и е съгласна те да останат при бащата. След  сравнителен анализ и преценка на  родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за  отглеждане и възпитание на малолетните деца, съдът счита, че в интерес на децата Б.Н.Б.., родена на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б. , роден на *** г., с ЕГН ********** да  живее при баща си Н.Б.  Н., с ЕГН ********** ***, както и на бащата да се предостави упражняването на родителските права и задължения по следните съображения: Б.Н.Б.. и С.Н.Б. са живели заедно с родителите си до фактическата раздяла на същите и оттогава и бащата и неговото семейство  полагат грижи за тях. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят децата е обстоятелството, че сегашното фактическо положение, продължило повече от половин година не се отразява неблагоприятно на децата и ти са обгрижвани правилно. Като се отчита и тяхната възраст, която е на около 1 г. и 7, което предполага по специално отношение и грижи. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от  подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на децата  към  адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите им, за да израснат и живеят като пълноценни, самостоятелни и отговорни личност. Във възрастта, в която се намират  Б.Н.Б.., родена на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б., роден на *** г., с ЕГН **********  е особено важно присъствието на двамата родители относно емоционалното и психично съС.ие на децата.

Предвид горепосочените обстоятелства и съществуващата несигурност и трайно уреждане на въпроса с местоживеенето на ответницата, съдът намира, че към настоящия момент местоживеенето на децата Б.Н.Б.. и С.Н.Б. следва да се определи при бащата Н.Б.Н. на обитавания от него адрес ***. Родителските права също следва да се упражняват от бащата, при който децата ще живеят.

Произнасяйки се по въпроса за местоживеенето на децата съдът следва да реши и произтичащите от това фактически последици свързани с родителските функции предоставени на единият родител, личните отношения на децата с другият родител и издръжката на децата дължима от него, тъй като живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, а текущото упражняване на родителските права и свързаните с тях задължения се извършва от родителят, при когото живеят децата.

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА:

Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в чл.125, ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на децата си, за тяхното образование и за техните лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка. Претендира се месечна издръжка за бъдеще време до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване в размер на по 120 лв. за всяко едно от децата.

Видно от удостоверенията за раждане, приети като доказателство по делото е, че децата са малолетни и като такива се нуждаят от издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от Семейния кодекс – „Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”. Съгласно чл. 142, ал.1 и 2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление на Министерски съвет размерът на минималната месечна работна заплата за страната, действащ към момента е определен на 480 лв., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е 120 лв.

Майката, чрез своя процесуален представител предлага на ищеца издръжка по 120 лв., за всяко едно от децата. Съобразявайки в съвкупност нуждите на децата, възможностите на родителите и нормативно установената граница на издръжката; съдът счита, че общият размер на издръжката за децата Б.Н.Б.., възлиза на 220 и С.Н.Б., възлиза на  220 лв., от които майката следва да поеме 120 лв., а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата остават в тежест на бащата. Ето защо съда счита, че този  иск освен по основание е доказан и по размер и ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата Б.Н.Б.. и С.Н.Б. в размер на по 120 лв, считано от дата на завеждане на исковата молба 17.07.2017 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката, а именно в общ размер за двете деца в условията на постигнатото споразумение между страните на 172,80 лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС.

По изложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата Б.Н.Б.., роден на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б. , роден на *** г., с ЕГН ********** да  живеят при баща си  Н.Б.  Н., с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо децата Б.Н.Б.., роден на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б. , роден на *** г., с ЕГН ********** да се упражняват от бащата Н.Б.  Н., с ЕГН ********** ***.

        ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на децатаБ.Н.Б.., роден  на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б. , роден на *** г., с ЕГН **********   с майката  Р.Р.С., с ЕГН ********** *** по две съботи и недели в месеца за времето от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя по местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата, като поредността на дните следва да се съобразят и с престоя на майката в Р. България, за което бащата дава своето съгласие.

ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Р.Р.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Н.Б.  Н., с ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на малолетните деца Б.Н.Б.., роден на *** г., с ЕГН ********** и С.Н.Б. , роден на *** г., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 120 /сто и двадесет/ лв. за всяко едно от децата, считано от 17.07.2017 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Р.Р.С., с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ЧРС върху уважения размер на издръжката размер на 172,80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: