Номер 76830.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601210 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна
жалба на лишения от свобода Т. А. С. ,роден на ******** година в гр.***,български
гражданин,неграмотен,неженен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвор гр.***-ЗО“Кремиковци“,чрез защитника му адв. В.И. от САК,надлежно
упълномощена,вж.л.21 от делото,против протоколно определение №260311/09.10.2020 година на Софийски
градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №3163/2020 година по описа на съда.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. за условно
предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,като с
атакувания съдебен акт съдът не е уважил направеното искане да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV
,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба защитникът на лишения от свобода С. твърди,че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен.По същество сочи,че са налице предвидените кумулативно изискуеми
предпоставки за прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно освобождаване,а осъдения е изтърпял
значителна част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.Оспорва доводите на съда,че не са
налице достатъчно доказателства,които да сочат поправянето на осъденото лице С..Излага
съображения,свързани с това,че на осъденото лице му остава около месец,за да изтърпи наказанието си
изцяло,а в тази насока е сторено оплакване,че съдът не се е съобразил с представени положителни
характеристични данни за осъдения-„….изпълнява нарежданията на ръководството на затвора,има добро
поведение,не участва в групи и не нарушава установения ред“.Намира приложените писмени доказателства
по делото,сочещи за липса на поправянето на осъдения в пенитенциарното заведение за неоснователно
надценени от съда,а изготвените становища за необходимост от продължаване на възпитателно-
поправителния процес с него-за необективни и пристрастни.Намира,че поправителният ефект от търпяното
наказание необосновано е подценен от първия съд,който не е отчел достатъчно задълбочено отразени
положителни тенденции и възможностите за ресоциализация на осъденото лице.
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
По делото пред първата инстанция осъдения С. е защитаван от защитника си адв. В.И./чл.439 НПК/.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното
1
определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за
неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият Т. А. С. ,роден на ******** година в гр.***,български гражданин,неграмотен,неженен,ЕГН
**********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.***-
ЗО“Кремиковци“.Постъпва в Затвора гр.*** на 10.07.2019 година,като по отношение на С. е приведено за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,с начало 15.07.2019 година,определено по
нохд №20729/2015 година на СРС,изтърпяно на 12.06.2020 година,а след тази дата изтърпява наказание 1
година и 3 месеца „лишаване от свобода“,наложено му с присъда по нохд № 2070/2019 година на СГС за
деяние по чл.354а от НК,с предварителен арест от 9 месеца.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-09.10.2020 година,осъдения С. е изтърпял
фактически 1 година и 27 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 26 дни от работа или
всичко-1 година,1 месец и 23 дни,вж.справка от МП,ГД“ИН“,затвор гр.*** № 277/06.102020 година,л.19 от
делото.Остатъкът към посочената дата е 1 месец и 7 дни.
Лишеният от свобода С. изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив в средни стойности-
42 точки/непроменяни/.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора гр.*** ,изх.
№277/28.08.2020 година и №277/06.10.2020 година-л.2 и л.19,Доклад за лишения от свобода С. л.л.4-
6,изготвен от инспектор СДВР на ЗО“Кремиковци“,затвор гр.*** на 31.07.2020 година,ведно с
първоначален план на присъдата на лишения от свобода С.-л.л.7-8,Становище от ИФ нач.сектор на
ЗО“Кремиковци от 31.07.2020 година,л.3,приложени справки,становища и писмени доказателства
приложени към досие на лишения от свобода С.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване
по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо кумулативно да са
налице две предпоставки:
-осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически………не по-малко от 1/2 от наказанието си.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият С. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд правилно е отчел
разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на осъденото лице,но е оценявал в
комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по плана на присъдата,наред с установеното в
цялост,относно поправянето на осъдения С..
Обосновано първият съд е отчел относителната тежест на обстоятелствата,които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.В тази насока съдът е акцентирал и не е подценил
разписаното в приложения доклад по делото на ИСДВР от 31.07.2020 година,установяващ,че осъденото лице се
стреми да избягва конфликтни ситуации и пререкания, стреми се да спазва реда и режимните
изисквания,награждаван е със заповед № 63/19.02.2020 година с похвала и не е наказван.По негово желание е
назначен на работа/заповед № 4 от 10.01.2020 година/ и се справя с възложените му задачи,като обобщително е
посочено,че осъдения С. според възможностите си изпълнява задачите,свързани с изпълнение плана на присъдата.
2
Оценявайки тези положителни промени в поведението на осъдения,съдът обосновано е посочил,че п реценката
за степента на поправяне на осъдено лице се формира от поведението му в пенитенциарното заведение въз
основа на всички събрани по делото доказателства,особено въз основа на докладите,цитирани по-горе.На
тази основа,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият съд е посочил,че въпреки
наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на лишения от свобода С. към момента на
постановяване на атакувания съдебен акт и „….незначителните данни…“ за поправяне на осъденото лице,са
налице доказателства,че целите на наказанието не са изпълнени в цялост така,както изисква Закона.
Обосновано първият съд е отчел липса на промяна в оценката за рецидив,като стойностите от 42 точки
не са променяни.Очертани са констатирани проблемни зони,сочещи че все още не са налице убедителни
доказателства осъденият да се е поправил и да е постигнал убедителен резултат в тази насока.Първият съд е
анализирал в пълнота изготвения Доклад по делото от ИСДВР при затвора гр.***,ЗО“Кремиковци“ и
становището от началник на затвора гр.***,цитирани по-горе.Настоящият съд намира,че представените по
делото писмени доказателства са обсъждани коректно от първия съд ,без да се оценяват превратно в
доказателствената им тежест.
Неоснователно е оплакването,че решаващият съд е подценил едни доказателства по делото за сметка на
други,които са надценени в доказателствената им тежест.Първият съд е оценил подобаващо и задълбочено
факта,че осъденият С. работи,награждаван е и се стреми да спазва установените режимни правила и норми
на поведение.И настоящият съд отчита поведението на осъдения в тази насока,включително факта,че
работи.Безспорно на осъденото лице е оказано доверие да работи,но това доверие е основополагащо за
оценката за поправяне на осъдения,а не краен извод и оценка за завършил поправителен процес.
От друга страна първият съд обосновано и категорично е очертал проблемните зони у осъденото
лице,при които не наблюдава положителна промяна-степен на риск от рецидив, формално отношение към
изпълнение на задачите,свързани с изпълнение плана на присъдата ,неизпълнение в пълнота на възложените
му задачи,липса на дълбоки позитивни промени,липсата на ясно дефиниране на етапите,през които следва
да премине за решаване на проблемите,липса на ясно предвиждане на негативните последици от действията
си,свързани с липса на изграден устойчив модел за преодоляване на тези проблемни зони,липса на
съществена и дълбока позитивна промяна в дефинираните проблемни зони на осъдения С.,която да позволи
възприемане на адекватни модели на поведение.А именно изграждането на такива модели на поведение
позволяват да се приеме обобщително,че плана на присъдата е изпълнен.Становището на началника на
затвора гр.*** и доклада на инспектор СДВР сочат,че поставените цели и задачи в плана на присъдата не са
постигнати,на която основа е отрицателно изразеното становище на затворническата администрация към
прилагане правилата на чл.70 НК.Ясно и категорично е посочено,че социалната работа с осъденото лице С.
следва да продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.В тази
насока настоящият съд споделя изводите на първия съд,който от своя страна обосновано е приел,че при
осъдения не е налице реализация в пълен обем по съдържание на понятието „поправяне“.Съдът е посочил
еднозначно,че у осъдения С. се констатират основни дефицитни зони,свързани с неговата неграмотност и
липсва поемане на отговорност за криминалните му прояви.В мотивите си първият съд е анализирал
лаконично данните за семейното положение на осъденото лице-не женен,живял на съпружески начала,с
относително запазена възможност за ресоциализация,без тази възможност да се надценява в относителната
и тежест.Грижите за децата се упражняват от майката,с която осъдения е живял.
Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства дават
3
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.За
осъдения възпитателно-корекционната работа следва да продължи в насока постигане разписаните цели по
индивидуалния план на присъдата.Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за
работа с лишения от свобода,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156
ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №260311/09.10.2020 година на Софийски
градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3163/2020 година по описа на съда,с което
е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Т. А. С. ,с установена самоличност и ЕГН
********** за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказание „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4