РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Девня, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20253120100566 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Д****, чрез проц. представител по пълномощие
- адв. Хр. Р. от САК срещу „Агенция за събиране на вземания "ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, п.к. 1335, ж.к.
„Люлин" 10, бул. „д - р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда „Лабиринт", ет. 2,
ап. 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б. с искане по реда на чл.
124 ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 15 133, 87 лева, като сбор от задължениe с
идентификатор 941594 в размер на 165, 82 лева и задължение с
идентификатор 866655 в размер на 14 968, 05 лева, които задължения са
погасени по давност.
Ищецът основава своето твърдение за настъпила погасителна
давност на следните фактически обстоятелства:
Твърди, че задължение с идентификатор **********произтича от
договор за телекомуникационни услуги, сключен между него и „БТК“ЕАД,
като ответникът е встъпил в правата на кредитора чрез Приложение № 1 от
20.06.2018 г. към Договор за прехвърляне на вземания (цесия). Сочи, че към
настоящия момент задължението възлиза на 165, 82 лева, като за събиране на
вземането не е образувано изпълнително дело.
Задължение с идентификатор **********, произтича от Договор за
потребителски кредит № CL185910/2014 г., сключен между него и „АЛФА
БАНК" АД, като ответникът е встъпил в правата на кредитора по силата на
1
Приложение № 1 от 23.04.2018 г. към договор за цесия. Сочи, че към
настоящия момент задължението възлиза на 14 968, 05 лева, като за събиране
на вземането не е образувано изпълнително дело.
Ищецът в качеството си на длъжник оспорва вземанията към
ответното дружество позовавайки се на изтекла погасителна давност. Твърди,
че по отношение и на двете задължения от момента, в който е извършено
прехвърлянето на вземанията - от 20.06.2018 г. за по - малкото и от 13.04.2018
г. за по - голямото задължение до депозирането на настоящата искова молба не
са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване на давностния срок
по смисъла чл. 116 от ЗЗД. Счита, че двете задължения към ответното
дружество, вкл. и лихвите и разноските, следва да се считат за погасени
поради изтекъл давностен срок. Обосновава правния си интерес от
предявяване на иска. Моли за положително произнасяне по него и за
присъждане на съдебно - деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* счита предявения иск за допустим, като
признава иска по отношение на задължението по Договора за услуги с
идентификатор 941594 за основателен, а иска но отношение на задължението
по Договор за кредит с идентификатор ************* за частично
неоснователен.
Излага в отговора, че действително задължението по Договора за
услуги е погасено по давност с изтичането на срока предвиден в чл. 111 ал. 1
6. „в“ от ЗЗД - тригодишен от датата на изискуемост - 20.06.2018 г., който към
датата на входиране на исковата молба е изтекъл.
По отношение на задължението по Договор за кредит, счита че
същото не е погасено в цялост по давност. Признава частично иска по
отношение на вноските от 04.09.2014 г. до 04.06.2020 г. /вноски 1-70 вкл./
съгласно погасителния план към договора за кредит. По отношение на
вноските от 04.07.2020 г. до 04.08.2021 г. /вноски 71-84 вкл./ съгласно
погасителния план счита, че давността не е настъпила и иска се явява
преждевременно предявен. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2023 г.
от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД - от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Твърди, че по
процесния договор няма данни за обявена предсрочна изискуемост, поради
което за всяка от вноските тече отделен давностен срок.
Моли разноските в настоящото производство да бъдат възложени в
тежест на ищеца и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните
2
от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, като моли
съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. и предвид
ниската правна и фактическа сложност на производството да присъди
адвокатски хонорар в справедлив размер, какъвто счита, че се равнява на
сумата от 150 лева.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото - че на 04.08.2014 г. между ищеца И. Д. Д.
и „Алфа Банк“ АД, с ЕИК ********* /сегашен правоприемник „Юробанк
България“ АД/ е сключен Договор за потребителски кредит № CL185910/2014
с идентификатор *********, по силата на който на ищеца е предоставена
заемна сума с главница в размер на 6 000 лева с 84 броя погасителни вноски с
дата на последен падеж 04.08.2021 г.
Последващо, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 23.04.2018 г., сключен между „Юробанк България“ АД
като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, кредита
индивидуализиран в Приложение № 1 от 23.04.2018 г. е прехвърлен в
собственост на ответното дружество ведно с всички привилегии, обезпечения
и лихви.
На 15.08.2015 г. между ищеца И. Д. Д. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен Договор за услуги с
абонаментен № 15611762001 с идентификатор *******, въз основа на който на
ищеца са предоставени телекомуникационни и интернет услуги срещу
заплащане на месечна такса.
Последващо, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.06.2018 г., сключен между „С.Г. Груп“ООД /придобило
задълженията от „БТК“ ЕАД/ като цедент и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД като цесионер задълженията на ищеца са прехвърлени на
ответното дружество.
Представени от ответника и приети по делото са Договор за кредит
№CL185910/2024, сключен на 04.08.2014 г. между ищеца И. Д. Д. и „Алфа
банк“АД, ЕИК: *********; ведно с погасителен план към него; искане за
потребителски кредит; общи условия на банката за предоставяне на
потребителски кредити.
От ищеца е представен отговор от ответното дружество за наличните
задължения на ищеца, съвпадащи с посочените в исковата молба.
При така установените факти съдът прави следните правни
изводи:
3
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 110 от ЗЗД – иск за установяване
недължимост на вземания по договор за банков кредит и по договор за услуги,
които вземание са прехвърляни с договори за цесия на ответника.
При така предявения иск, в тежест на ответника е да докаже, че е
проявил активност за събиране на вземането си, като е предприемал
своевременни действия, прекъсвал/спирал е теченето на давността или че
ищецът се е отказал от изтеклата в негова полза погасителна давност.
Ищецът следва да докаже правен интерес от предявения
установителен иск, както и че е изтекъл определен период от време между
изискуемостта на задълженията и предявяване на иска, тъй като се касае за
положителни факти, на които той основава твърденията си, че не дължи част
от вземането, поради погасяването му по давност.
В настоящия сучай ответникът признава иска по отношение на
задължението по Договора за услуги с идентификатор 941594, както и иска по
отношение на задължението по Договор за кредит с идентификатор********
досежно вноските от 04.09.2014 г. до 04.06.2020 г., като заявява, че тези
задъжения, считано от прехвърлянето им чрез договори за цесия до
предявяване на исковата молба, са погасени по давност.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в
закона погасителна давност по отношение на на вноските от 04.07.2020 г. до
04.08.2021 г. /вноски 71-84 вкл./ по задължението на ищеца по Договор за
кредит с идентификатор ******* цедирано на ответното дружество с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.04.2018 г.
Предвид обстоятелство, че това вземане произтича от договор за
кредит по отношение на главницата приложима е общата петгодишна давност
по чл. 110 ГПК, доколкото уговорката между страните за връщане на
предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този
кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение
на задължението на части. По отношение на начислените лихви приложима е
кратката тригодишна погасителна давност.
В хода на устните състезания, като довод за настъпила погасителна
давност на вземането, ищецът чрез проц. си представите се позовава и на чл.
42 от ОУ на банката, препращаща към чл. 38 т. 3 от същите: „В случаите на
чл. 38.3 /забава за плащане на част или на пълния размер на което и да е
вземане на банката по договора, вкл. За главница, лихва, такси, комисионни/
страните приемат, че кредита става автоматично изцяло предстрочно
изискуем, за което кредитополучателя се счита уведомен и съгласен в
подписването на доовора за кредит. Твърдейки, че не е заплатил нито една
вноска от кредита, ищецът счита, че неговата предсрочна изискуемост е
настъпила още през 2014 г., при което към датата на подаване на исковата
молба задължението му е погасено по давност.
Това становище на първо място не държи сметка за приетото с
4
Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024 г., постановено по т.д. №3/2023 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно: „При уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент
падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Няма спор в съдебната
практика кога един кредит става предсрочно изискуем, както и че
„автоматична предсрочна изискуемост“ не настъпва независимо от
уговореното в договора. Предсрочната изискуемост е правно понятие, което
отразява възможността кредиторът да поиска предварително връщане на
даден заем или кредит преди изтичането на първоначално уговорения срок за
неговото изплащане. Тази възможност е регламентирана в Закона за
задълженията и договорите Законът за кредитните институции, както и в
Търговския закон, като в тях се излагат конкретни основания и условия за
нейното прилагане. Съгласно чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК. В Тълкувателно Решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС допълнително е
разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което може да настъпи с волеизявление на кредитора при наличието на
определени предпоставки - обективният факт на неплащане и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването . Това означава, че процесът е
строго регламентиран и трябва да бъде извършен в съответствие със
законовите изисквания, за да бъде валиден.
Поради изложеното, възраженията на ищеца относно настъпването
на „автоматична“ предсрочна изискуемост, след като не е спазено
специалното право на банката, съгласно чл. 60 от ЗКИ, не се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г.
от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е,
че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на
правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на
така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите
5
на института на погасителната давност, и предвид обстоятелството, че
погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси
изпълнение, на основание чл. 114 от ЗЗД, началният момент на теченето на
давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора,
тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на
това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до
погасяване на правото на принудително изпълнение.
Съобразявайки приетото с Тълкувателно решение №3 от 21.11.2024
г., постановено по т .д. №3/2023 г. на ОСГТК на ВКС и предвид липсата на
доказателства за обявена предсрочна изискуемост на задълженията на ищеца
по договора за кредит № CL185910/2014 г., следва да се приеме, че
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече от момента на изискуемостта на
съответната вноска.
По отношение на въпроса до коя дата следва да се изчисли коя част
от процесните са вземания са погасени по давност съдът следва да извърши
преценка кои вземания са били погасени по давност към датата на подаване на
исковата молба - 06.06.2025 г.
Видно от погасителния план непогасени по давност са вземанията за
главница, които са падежирали след 04.07.2020 г. до 04.08.2021 г., като по
отношение на тях иска се явява преждевременно предявен. Същите са в общ
размер на 1 354, 75 лева.
Всички вземания за лихви са погасени с кратката три годишна
давност към момента на подаване на исковата молба, поради което искът се
явява основателен за остатъка от претендираната главница, т.е. за сумата от
13 613, 30 лева и за периода 04.09.2014 г – 04.06.2020 г. вкл. За претенцията
над тази сума иска следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото
вноските с падеж от 04.07.2020 г. до края на срока на договора – 04.08.2021 г.
не са погасени по давност към момента на сезиране на настоящия съд.
По разноските:
Разпределението на разноските между страните в гражданското
производство е уредено в разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 78 ал. 1
от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, а съгласно чл. 78 ал. 3 от
ГПК Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът по делото не е признал цялата искова претенция, поради
което и настоящото решение не е постановено при условията на чл. 237 от
ГПК, а по реда на чл. 235 от ГПК. Затова и искането му за възлагане на
6
разноските изцяло на ищеца е неоснователно. Разноските следва да бъдат
разпределени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от иска. С
оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение на ответника за защита по настоящото
дело следва да бъде определено в размер на 300 лева, съобразно чл. 78 ал. 8
вр. чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
Ищецът претендира и доказва заплатени по делото разноски в общ
размер на 3 006 лева - 606 лева за държавна такса и 2 400 лева заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение се
преценява като основателно. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца надвишава почти два пъти определения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа, която без да е
обвързваща за съда му служи за ориентир при определяне на следващото се
адвокатско възнаграждение. /Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд/. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, както и обема на извършената работа съдът преценява, че адвокатско
възнаграждение присъдено в полза на ищеца следва да бъде редуцирано до
размер на 2 000 лева. Съдът счита, че тази сума би била справедлив и
адекватен паричен еквивалент на извършената от проц. представител работа.
При така определените възнаграждения на проц. представители на
страните, съдът изчисли, че разноските, които се следват на ищеца възлизат в
размер на 2 344, 16 лева, а тези, които следва да се присъдят в полза на
ответника са в размер на 26, 86 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
И. Д. Д., ЕГН: ********** не дължи на „Агенция за събиране на вземания
"ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 13 779, 12 лева, като сбор от задължениe с
идентификатор ******* в размер на 165, 82 лева и задължение с
идентификатор *********** в размер на 13 613, 30 лева, поради изтекла
погасителна давност, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 13 613, 30 лева до 14 968, 05 лева
като задължение с идентификатор 8******** в общ размер на 1 354, 75 лева,
дължимо за периода 04.07.2020 г. – 04.08.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания "ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, п.к. 1335, ж.к.
7
„Люлин" 10, бул. „д - р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда „Лабиринт", ет. 2,
ап. 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б. ДА ЗАПЛАТИ на И. Д.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д***********сумата от 2 344, 16 лева /две
хиляди триста четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част
от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д****** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания "ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: в гр. София, п.к. 1335, ж.к. „Люлин" 10, бул.
„д - р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда „Лабиринт", ет. 2, ап. 4,
представлявано от изпълнителния директор З.Б.сумата от 26, 86 лева
/двадесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8