Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 111 , 29.06.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На единадесети юни през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 541 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от АД “Е-ПП, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.В, В Т-Г, бул.”В
В” представлявано от П С С, Я М Д и Г К
- членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М.,
ЕГН-********** против С.М.М.,
ЕГН-********** ***,
за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер на 129.37
(сто двадесет и девет
лева и 37 ст) лева за обект на потребление, находящ се в гр.Р, ул.“ИВ“ № , ап.10, с абонатен
номер: , клиентски номер: , в която сума са включени неплатено задължение от 119.94 (сто и деветнадесет лева
и 94 ст) лева - главница на задължението по Фактура №
ФП0265852761/23.04.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на
9.43 (девет лева и 43 ст) лева, за
периода от датата след падежа й до 21.02.2019г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното му
изплащане. В исковата молба се твърди, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество, с посочения горе клиентски номер във връзка с
продажба на ел.енергия за посочения обект на потребление, които облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от
Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС на дружеството и одобрени от ДКЕВР, понастоящем КЕВР. Ответникът не
изпълнил задължението си да заплаща доставената и консумирана от него
ел.енергия, съобразно договорените условия, поради което ищцовото дружество
предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 179/2019г.
по описа на РС-гр.И. След подаване на заявлението по цитираното дело,
ответникът заплатил сума от 90.05 лева, представляваща част от задължението му
по издадената Заповед за изпълнение, като е останала неизплатена част в размер
на исковата сума и представляваща задължение по Фактура №
ФП0265852761/23.04.2018г. за главница и мораторна лихва. Ищецът твърди, че
поради подадено възражение от длъжника, с мотив, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, депозира в срок настоящия иск за установяване
на вземането си. В съдебно заседание, въз основа на
ангажирано писмено становище вх.№ 1920/09.06.2020г., ищцовото
дружество чрез процесуалния си представител, признава извършено от ответника
плащане на претендираното задължение
след подаването на исковата молба, което счита за признание относно
основателността на исковата претенция и моли в тази връзка съдът да уважи
изцяло предявения иск, както и да присъди в полза на дружеството сторените и останали неизплатени от ответника разноски по
заповедното и по настоящото исково производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
връзка с чл.7, ал.5 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно представен от
страната Списък за разноски.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът С.М.М.,
ЕГН-********** ***,
не е намерен на установените постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният
му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Н.М.,***, представя
писмен отговор, като счита предявения иск за допустим.В съдебно заседание и въз
основа на събраните доказателства, ангажира писмено становище вх.№ 1939/10.06.2020г.,
като оспорва иска като неоснователен и недоказан, и претендира
за отхвърлянето му.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Е-П П” АД – гр.В осигурява
снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла
на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Е-П М” АД-гр.В срещу заплащане, като я
закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо териториално обособена
дейност. В тази връзка е безспорно, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между
тях договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, по силата на които ответникът е потребител на ел.енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
клиент на ищцовото дружество за описания в исковата молба обект на потребление,
находящ се в гр.Р, ул.“И В“ №, ап, с абонатен номер: клиентски номер: .
Видно
от представеното извлечение от сметка към 21.02.2019г. и описаните в него, и
приложени по делото фактури, издадени за периода от 13.04.2018г. до 23.04.2018г.,
е отчетена за посочения обект на потребление консумация на ел.енергия, както
следва:
- по Фактура № ФП0264792866/13.04.2018г., с падеж – 02.05.2018г., за сумата от 90.05
лева, за период 23.02.2018г.-22.03.2018г. и
- по Фактура № ФП0265852761/23.04.2018г., с падеж –
14.05.2018г., за сумата от 119.94 лева, за период 23.03.2018г.-20.04.2018г.
Според същите документи,
ищцовото дружество е доставяло в полза на ответника и е отчетена консумирана електрическа
енергия за посочения обект на потребление, като консумацията е отчитана
ежемесечно и са издадени цитираните горе фактури за съответните периоди,
относими към периода на исковата претенция.
Поради
неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения,
ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 976/08.03.2019г.
сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 179/2019г. по описа на РС-гр.Исперих,
по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 08.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на 209.99 (двеста и девет
лева и 99 ст) лева – главница за консумирана и незаплатена електрическа
енергия по фактури, издадени за периода от 13.04.2018г. до 23.04.2018г., за
обект, находящ се в гр.Р, ул.“И В“ № , ап, с абонатен номер: , клиентски номер:
, 16.81 (шестнадесет лева и 81 ст) лева -
мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една
фактура за периода от датата на падежа й до 21.02.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 08.03.2019г. до изплащане на вземането, както и направени по делото
разноски в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева – дължима ДТ и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет) лева.
Тъй като Заповедта е връчена на длъжника
(ответника по настоящото дело) при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на съда, дадено по
реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в
сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 23.05.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
Междувременно, след подаване
на заявлението по ч.гр.д.№ 179/2019г. по описа на РС-гр.И, ответникът изплатил
задължението си от 90.05 лева по Фактура №
ФП0264792866/13.04.2018г., представляваща част от задължението му по
издадената Заповед за изпълнение, като е останала неизплатена част в размер на
исковата сума и представляваща задължение по втората Фактура №
ФП0265852761/23.04.2018г. за главница и мораторна лихва. Предвид, че с
предявения иск, ищецът претендира да бъде установено единствено неизплатеното вземане,
с Определение от 08.07.2019г. по ч.гр.д.№ 179/2019г. по описа на РС-гр.И, заповедният
съд е обезсилил частично,
на основание чл.415, ал.5 от ГПК, Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2019г., В ЧАСТТА за заплащане в полза на
кредитора-заявител на сумите, представляващи главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия по процесните фактури – за горницата над 119.94 (сто и деветнадесет лева и 94 ст) лева и мораторна
лихва - за горницата над 9.43 (девет лева
и 43 ст) лева.
Вече
в хода на исковото производство, длъжникът С.М.М., ЕГН-**********, е изплатил изцяло и задълженията си по
втората Фактура № ФП0265852761/23.04.2018г., като ищцовата страна признава
изцяло извършеното плащане, но претендира като неизплатени и дължими
направените разноски по заповедното производство и по настоящото исковото
производство, образувани по повод събиране на процесните вземания. Представя
извлечение по Фактури и плащания към 09.06.2020г., което установява, че
задължението по процесната Фактура, обсъдено по-горе, е изцяло изплатено на 29.08.2019г.
В
производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на размер на 225.00 лева, включващи: 75.00 лева
- доплатена ДТ при образуване на исковото производство и 150.00 лева –
заплатено възнаграждение за особения представител на ответника. Претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.7,
ал.5 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за които разноски представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответникът
не е направил разноски по делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.И по
Разпореждането от 23.05.2019г. по ч.гр.д.№ 179/2019г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “Е-П П” АД-гр.В. При условията
на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.03.2019г.
Разгледан по същество –
искът е неоснователен.
Безспорно установените по
делото фактически обстоятелства сочат на възникнало и съществуващо между
страните договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия. В
качеството си на снабдител и продавач на електрическата енергия, ищцовото
дружество доставяло такава на ответника, която той консумирал през поцесния
период от
23.02.2018г.
до 20.04.2018г. (съответно
13.04.2018г.-23.04.2018г. по дати на издаване на фактурите за консумирана
електроенергия), но не заплатил своевременно дължимата за нея цена. Дължимите
от потребителя С.М.М., ЕГН-********** суми за процесния
период са му съобщавани от Продавача при условията и по реда на чл.18а от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е-П П” АД
чрез представените по делото фактури, като от своя страна потребителят е
следвало да заплати използваната електрическа енергия по начина и в сроковете,
посочени във Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18, т.2 и в изпълнение на
задължението му по чл.17, т.2 от същите Общи условия. Съгласно чл.26, ал.6 от
същите ОУ, потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, като при това
положение изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без
да е необходимо изпращане на изрична покана за плащане, а съгласно чл.38 от ОУ
– при неизпълнение на задължението си за плащане в срок, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки прсрочен ден.
При спазване
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното
си задължение към ищеца, като е заплатил дължимата цена на консумираната
от него електреческа енергия или са настъпили
други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият
не ангажира пред съда такива доказателства, но е направено признание от ищеца на неизгодните за
него факти, а именно извършено от ответника на 29.08.2019г., т.е. след
завеждането на иска, плащане на процесното вземане, което следва да се вземе предвид от съда при
условията на чл.235, ал.3 от ГПК, имащо значение за спорното право.
По
този начин се налага извода за неоснователност на предявения от ищеца
установителен иск поради недължимост на претендираните от него парични вземания,
вследствие издължаването им в хода на съдебното производство, респ. искът
следва бъде отхвърлен.
Доколкото
този изход на делото е обусловен от действия на ответника, извършени след
завеждането на иска (предвид, че е погасил в хода на съдебното производство
претендираните вземания), т.е. с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК, съдът прецени, че
следва да бъдат възложени на ответника направените от ищеца съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство –
арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от
иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 300.00 лева, в това число
заплатената ДТ от 100.00 лева (25.00 лева по заповедното производство и 75.00
лева – доплатена ДТ по исковото производство), 150.00 лева – заплатено
възнаграждение за особен представител на ответника и дължимото възнагаждение за
юрисконсулт на заявителя по заповедното производство в размер на 50.00 лева,
присъдено по заповедното производство. По исковото производство също следва да
бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в претендирания размер от 150.00
лева, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от АД “Е-П П”, ЕИК , със седалище
и адрес на управление: гр.В, В Т-Г, бул.”В В” , представлявано от П С С, Я М Д
и Г К - членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М.,
ЕГН-********** против С.М.М., ЕГН-********** ***,
за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на сума в общ размер на 129.37 (сто двадесет и девет лева и
37 ст) лева за обект на потребление, находящ се в гр.Р, ул.“И В“ №, ап., с
абонатен номер: , клиентски номер: , в
която сума са включени неплатено задължение от 119.94 (сто и деветнадесет лева и
94 ст) лева - главница на задължението по Фактура №
ФП0265852761/23.04.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на
9.43 (девет лева и 43 ст) лева, за
периода от датата след падежа й до 21.02.2019г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане до окончателното му изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради погасяване на задълженията в хода на съдебното производство, съобразено от съда при условията на чл.235,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.М.М.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на АД “Е-П П”- гр.В, ЕИК,
представлявано от П С С, Я М Д и Г К - членове на Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет
и пет) лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 179/2019г.
на РС-гр.И и
- сумата от 375.00 (триста седемдесет и пет) лева
– направени разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 179/2019г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: