№ 1681
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от Н. Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110101626 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Н.Л. ЕООД против М.Г.К. ЕООД с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2151,41 лева –
претърпени вреди във връзка с неточно изпълнение на договор. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Взема
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Представя
документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като наведените от
ответника твърдения за недопустимост, всъщност засягат неговата
основателност. Следва да се приемат представените от ищеца и ответника
документи като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11
март 2023 г. от 10:00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства, както са описани в тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от Н.Л. ЕООД против М.Г.К.
ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2151,41
1
лева – претърпени вреди във връзка с неточно изпълнение на договор.
Ищецът твърди, че на основание заявка, между страните възникнали
договорни отношения, по силата на които той се бил задължил да осъществи
възложен му от ответника международен превоз на стоки – ПДЧ плоскости и
кантове – по маршрут от България до Турция. За извършване на възложената
работа, ищецът възложил извършването на превоза на трето лице – К. ЕООД,
чрез заявка № MVP29117. На 06.03.2023 г. товарът бил натоварен и на
07.03.2023 г. превозвачът пристигнал на българо-турската граница, където
ответникът следвало да подготви документите за преминаване. Те били
подготвени, превозвачът преминал българската граница и на 08.03.2023 г.
пристигнал на турската граница, където се установило, че документите били
неизправни. Ищецът незабавно поискал съдействие от ответника, но не
получил такова. При първите телефонни обаждания ответникът обещал да
провери какво се е случило, а след това, считано от 09.03.2023 г., прекратил
кореспонденцията между страните. Превозвачът бил задържан на турската
граница 12 дни, поради което товарът бил предаден без забележки на
получателя на 21.03.2023 г., като бил отчетен престоят на митницата. Поради
забавянето си К. ЕООД издало на ищеца фактура за сумата от 2151,41 лева,
наречени неустойка за престой на превозвача в продължение на 11 дни.
Ищецът заплатил тази сума и издал на ответника две фактури: една на
стойност 1075,71 лева – възнаграждение за превоза и една на стойност
2151,41 лева – претърпени вреди поради неточното оформяне на документите.
Ответникът изплатил задължението си само по първата фактура. За
обезпечение на настоящия иск било образувано гр. д. № 7912 от 2023 г. по
описа на РС – Пловдив, в което молбата била уважена. Ищецът счита, че
сумата по втората фактура също му се дължи и моли съда да осъди ответника
да му я заплати. Претендира разноските в настоящото и в обезпечителното
производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. Оспорва становището на ищеца, че
забавянето на товара за период от 11 дни на турската граница е по негова
вина. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 361, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
82 ЗЗД. Съдът обявява за безспорен между страните факта, че между тях е бил
сключен договор за превоз от 06.03.2023 г. по заявка. В тежест на ищеца е да
докаже сключването на договор за превоз с К. ЕООД, приемането на стоката,
преминаването на българската граница и пристигането на турската граница на
08.03.2023 г., вината на ответника, престоят от 11 дни, издаването на фактура
от страна на К. ЕООД на ищеца и заплащането на същата от последния.
Представени са доказателства за установяване на тези факти. В негова тежест
е също така да установи, неизправността на документите. Не са представени
доказателства за установяване на този факт. С оглед становището си
ответникът не е длъжен да доказва факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
2
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
копие от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3