№ 655
гр. Благоевград, 08.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500756 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12146/15.05.2025 г., подадена от И. К. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.Б..., чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.Б..., насочена против Решение
№ 356/30.04.2025 г., постановено по гр.д № 2742/2024 г. по описа на РС-Б., с което е
отхвърлен като неоснователен предявения осъдителен иск осъждане на ответника да заплати
на ищцата дължимо трудово възнаграждение за периода от 14.03.2024 г. до 09.10.2024 г. в
размер на 17 727.37 лв., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 09.10.2024
г., до окончателното плащане на дължимото.
С жалбата се поддържа становище за неправилност, необоснованост и немотивираност на
обжалвания съдебен акт и за постановяването му при погрешен анализ на събраните по
делото доказателства и установената фактическа обстановка, както и в противоречие с
материалния закон. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е установено, че
ищцата през исковия период реално е полагала труд. В тази насока въззивницата се позовава
на представения от нея трудов договор № 001/14.03.2024 г., с който е назначена на
длъжността "т.с." в ответното дружество. Отбелязва се, че договорът е бил регистриран в
НАП на 14.03.2024 г. Според въззивницата, процесният трудов договор и сключеното към
него допълнително споразумение са останали при работодателя и затова не разполага с тях
към момента на депозиране на исковата молба. Обръща се внимание, че работодателят има
задължение да съхранява всички документи от личното трудово досие на работниците за
минимален срок от 3 години, съобразно предвиденото в чл.358, ал.1, т.3 от КТ, както и
всички ведомости за срок от 50 години, съобразно предвиденото в чл.12, ал.1 от Закона за
счетоводството.
Въззивницата оспорва констатациите на районния съд, че не е доказано реалното полагане
от нейна страна на труд в ответното дружество.
1
Освен това се изтъква, че ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба,
поради което всички извършени от него в производството процесуални действия са
преклудирани.
Прави се оплакване и за немотивираност на обжалвания съдебен акт като постановен при
незачитане на част от събраните от РС писмени доказателства.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Б.
и да уважи изцяло ищцовата претенция. Претендират се и разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от насрещната страна "П.К. ..." ЕООД в
законоустановения едномесечен срок.
С отговора се поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт. В отговора се развиват подробни съображения относно правното естество на
трудовия договор, като се прави извод, че по делото не е установено наличието на такъв
между страните. Сочи се, че представения от въззивницата - ищца в първоинстанционното
произиводство такъв, не е подписан от управителя и собственик на ответното дружество.
Освен това се обръща внимание, че изискването на КТ за писмена форма е за такава за
валидност, поради което при нарушаването й не възниква валидно трудово правоотношение.
Цитира се и практика на ВКС в тази насока. Според ищеца, липсата на трудов договор не
може да бъде заместена от други писмени документи, вкл. и уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ, каквото е установено, че е подадено на 14.03.2024 г. за въззивницата. По отношение на
този факт се обяснява, че уведомлението е подадено от лицето К.Ч., който е счетоводител в
счетоводна къща "Е..." ООД, представляваща ответника от момент следващ този на подаване
на данните в НАП, а именно от 12.04.2024 г., въз основа на пълномощно с нотариална
заверка на подписите. Освен това се заявява, че преводач на управителя на ответното
дружество - г-н П... при сключване на упълномощителната сделка е била въззивницата,
която според ответника го е подвела, уведомявайки го, че подписва пълномощно във връзка
с дейността на друго дружество, а именно "Д....
Ответникът твърди и че по делото не е доказан размера на уговореното и дължимо
трудово възнаграждение, което се претендира, доколкото и представеното от въззивницата
допълнително споразумение, също не е подписано от работодателя.
Според ответника, правилно РС е приел, че по делото не е установено реалното полагане
на труд, което е свързано с липсата на доказателства за моментът, от който въззивницата е
започнала изпълнението на трудовия договор, характера на трудовата дейност, мястото на
работа и работното място като помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение
или друго подобно териториално определено място в предприятието.
По отношение оплакването във въззивната жалба, че не е задължен ответника да
представи трудовото досие на въззивницата и за прилагане на последиците по чл.161 от
ГПК се поддържа становище, че с оглед липсата на доказателства за наличие на трудово
правоотношение между страните, не са налице предпоставките по чл.190 от ГПК. Това
становище се аргументира с практика на ВКС, в която се приема, че страната следва да
2
наведе оправдани съображения, които при необходимост да са подкрепени и със съответни
доказателства, че даден документ е бил издаден и той се намира в противната страна.
Ответникът оспорва и поддържаното във въззивната жалба пропускане от негова страна
на срока за отговор на исковата молба. В тази насока обяснява, че обстоятелството, че
адресът му, регистриран в ТР е частен дом, не покрива предпоставките за приложение на
чл.50, ал.2 от ГПК. Въпреки това, дори и да се приеме, че е пропуснат предвидения в
мчл.131 от ГПК, преклузивен срок, ответникът се позовава на практика на ВКС, в която се
приема, че това не преклудира правото на страна да оспори иска и обстоятелствата, на които
той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди
първоинстанционното решение като присъди на ответника направените от него разноски.
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата отговаря на изискванията за
редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да
насрочи делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.09.2025 г. от 10.45 ч., за която дата и
час да се призоват страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3