ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело
№ 20255001000019 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 3403/22.04.2025 г. от адвокат Г. С. С. за
изменение на решение № 73/10.03.2025 г., постановено по в.т.д. № 19/2025 г.
по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, като вместо
присъдения му за втора инстанция хонорар в общ размер на 2 000 лв. му бъде
присъден такъв в размер на 3 050 лв. за всеки един от ищците. Молителят
счита, че решението в тази част е неправилно и несправедливо по изложените
в молбата съображения, поради което моли да бъде уважено искането му и да
му бъде присъден хонорар в общ размер на 7 100 лв.
Ответникът по молбата С Н ******* не е взел становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното
по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1
от ГПК срок, поради което е допустима, но разгледана по същество, е
неоснователна.
С решение № 73/10.03.2025 г., постановено по т.д. № 19/2025 г. по
1
описа на Пловдивския апелативен съд, е отменено решение № 386/16.10.2024
г., постановено по т.д. № 580/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта, в която С Н ******* е осъдено да заплати на А. Н. Д. и на А. П. Д.,
действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител А. Н. Д.,
дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и
страдания - вследствие от смъртта на П Д. /съпруг и баща/ в резултат на ПТП,
настъпило на 29.06.2018 г., за разликата над 30 000 лв. до пълния размер от по
45 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която С Н
******* е осъдено да заплати на адвокат Г. С. адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство на ищците за
разликата над 2 666 лв. до пълния размер от 4 000 лв. и в частта, в която С Н
******* е осъдено да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса за разликата над 2 400 лв. до пълния размер от 3 600 лв.,
като вместо това са отхвърлени предявените от А. Н. Д. и А. П. Д., действащ
като малолетен чрез своята майка и законен представител А. Н. Д., против С Н
С искове за заплащане на дължимо, но неизплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от тях неимуществени
вреди - болки и страдания - вследствие от смъртта на П Д. /съпруг и баща/, в
резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2018 г., за разликата над 30 000 лв. до
пълните предявени размери от по 45 000 лв. за всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до окончателното
им изплащане, решението на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено в
останалата му част, като С Н ******* е осъдено да заплати на адвокат Г. С.
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставената на
А. Н. Д. и на А. П. Д. безплатно правна помощ за въззивното производство в
размер на 2 000,00 лв., а А. Н. Д. е осъдена да заплати на С Н С 5 549,66 лв.
разноски в производството по делото.
В мотивите на решението е прието, че предвид отхвърляне на
въззивната жалба, респ. уважаване на искове до посочените размери,
ответникът дължи на ищеца разноски във въззивното производство, поради
което той следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на
адвокат Г. С. 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно
правна помощ на ищците пред настоящата инстанция.
2
При определяне на този размер на възнаграждението съдът се е
съобразил с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 и
неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл.
633 от ГПК/, последвалите актове на Върховния касационен съд,
противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз и
поради това незадължителния й характер, дори след промените в нея, цената
на исковете, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител на ищците правни действия в настоящата
инстанция, продължителността на производството, приключило в едно
съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без да са направени
нови възражения, по които ищците да вземат становище, като при
съобразяване с всички горепосочени фактори възнаграждението е определено
правилно и няма основания за неговото коригиране.
Неоснователно е възражението на молителя за това, че страните са
неравнопоставено третирани при определяне на адвокатското възнаграждение
на техните представители. Разноските на всяка от страните се определят във
възникналото между всяка от тях и съда процесуално правоотношение въз
основа на упражнените от тях процесуални права и при отчитане на
горепосочените фактори, а не на база на някаква уравниловка. В случая
процесуалният представител на ищците адвокат С. изрично е заявил в
съдебното заседание, че не прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на представителя на ответника за въззивната
инстанция, поради което съдът няма право на преценка и е присъдил такова в
пълен размер, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В същото време
възнаграждението на адвокат С. не е заплатено предварително, а се дължи по
реда на чл. 38 от ЗА, като съдът трябва да определи размера му съобразно
вида и цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и
направените в съответната фаза на производството от процесуалния
представител процесуални действия.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искането за
изменение на решението в частта за разноските, дължими на адвокат С., е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
3
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адвокат Г. С. С. молба вх. №
3403/22.04.2025 г. за изменение на решение № 73/10.03.2025 г., постановено по
в.т.д. № 19/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за
разноските, като вместо присъденото му за втора инстанция адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в общ размер на 2 000 лв. му бъде
присъдено такова в общ размер на 7 100 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4