ПРОТОКОЛ
№ 597
гр. Перник, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Гражданско дело № 20241700100315 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За ищеца се явява адв. М. Т..
За ответното застрахователно дружество се явява адв. И.Н.
Вещите лица редовно призовани не се явяват.
Вещото лице д-р К. С. е депозирал писмена молба, с която уведомява съда, че
поставените задачи не са от неговата компетентност, а са от компетентността на лекар
специалист неврохирургия.
Вещото лице инж. В. е депозирал писмена молба, че не е изготвил
заключението си, тъй като не е установил по делото да има приобщен протокол за
оглед на местопроизшествието. Моли да бъде призован за изслушване като вещо лице
след прилагане на такъв протокол.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Адв. Н. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Т. – Поддържам исковата молба, също и допълнителната искова молба.
Представям експертно решение според което доверителят ми е инвалидизиран на сто
процента с чужда помощ и фактура за сторени разходи за мозъчно поддържащо
лекарство.
Адв. Н. – Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Да се приемат
представените доказателства.
1
Съдът намира, че представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства следва да бъдат приети, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага представените в днешното съдебно заседание ЕР на ТЕЛК
09.09.2024 г. и фактура от 31.10.2024 г.
Докладва постъпила допълнителна искова молба.
Докладва постъпил отговор на допълнителна молба.
Съдът указва, че производството по настоящото дело е гражданско, поради
което не се прилагат разпоредбите на Глава 32 от ГПК и не се извършва двойна
размяна.
Тъй като така формулирана допълнителната искова молба е предявена в срока
по чл. 146, ал.3 от ГПК, то съдът намира, че представените с нея писмени
доказателства епикризи, фактури и болнични листове, както и фискални бонове следва
да бъдат приети.
Останалите доказателствени искания направени в нея следва да бъдат уважени.
В така наречения отговор на допълнителна искова молба се прави признание на
обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ РК ***.
Противопоставя се на вече допуснати доказателствени искания от страна на ищеца и
моли да бъде допуснат до разпит Д.Г. К.ова, като съдът намира, че това искане се
явява преклудирано с оглед обстоятелството, че Определението на съда, с което е
изготвен доклад по делото е връчено на ответното дружество на 03.10.2024 г., а така
наречения отговор на допълнителна искова молба е изпратен с пощенско клеймо на
21.10.2024 г., т. е. след изтичане срока по чл. 146, ал.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага представените писмени доказателства с така формулираната
допълнителна искова молба.
Оставя без уважение искането да бъде допусната до разпит Д.Г. К.ова.
Допуска да бъдат разпитани в качеството на свидетели В. Ж.ва С.а и Б.а С.а Р..
На осн. чл. 186 от ГПК изисква от Районна прокуратура- Перник четливи и
заверени копия от прокурорска преписка № 1306/2023 г. по описа на РП-Перник, както
и от цялото ДП № 191/2023 г. по описа на ІІ РУ Перник.
Поставя допълнителни въпроси на СМЕ така, както са формулирани в т.3 от
Раздел доказателствени искания на допълнителната искова молба.
2
Заменява вещото лице д-р К. С. с вещото лице д-р П. С. П., който да се призове
на адрес гр. ***
Съдът сне самоличността на свидетеля, както следва:
В. Ж.ва С.а – на 50 г. българка, българска гражданка, неосъждана, майка на
ищеца. Желая да бъда свидетел.
Предупреди свидетелката за отговорността, която носи по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетелката – Обадиха ми се по телефона и ми казаха, че Ж. го е блъснала
кола и той е паднал с мотора и се намира в болницата в гр.П.. Аз бях с кола, но не
можех да шофирам затова се обадих на момичето, с което той живее заедно и тя дойде
до Билата в квартала и ме закара до Бърза помощ. Видимо нямаше по него кръв, но на
главата имаше оток, който беше голям. Държеше се за главата и казваше, че много го
боли. След това заспиваше, идваше в съзнание и пак и ми казаха, че трябваше да го
настанят в неврологията в П.. Казаха, че е направен скенер, че има доста поражения,
че утре ще дойде специалист и ще го види. Докато аз бях при него в стаята той
започваше да повръща, да вика, да си скубе системите. Тогава аз извиках частна
линейка и го откарах в Пирогов. Аз отидох заедно с него. По време на пътя линейката
направи катастрофа в гр. С., в ж. к. Л.. Тогава Ж. изпадна от носилката, на пода на
линейката. След това дойде друга линейка и го натовариха в нея и го закараха в
Пирогов. Докато чакахме прием в кабинети на него му прилошаваше и повръщаше,
вкараха го да му правят скенер, тогава той започна да не може да говори и да фъфли и
го вкараха в шокова зала. След това казаха, че са го настанили в неврохирургията в
реанимация, докторът каза, че животът му е застрашен и трябва по спешност да му се
отвори главата, че има вътрешни хематоми, черепа му беше спукан от ухо до ухо.
Вкараха го в операционната и му правиха цяла нощ операция. Доктора излезе на
сутринта и каза, че е свършила операцията, но нищо не може да каже, каза ни, че към
обяд можем да отидем за сведения. Сутринта звънях към 8 часа по телефона да ги
питам как е, а те ми казаха, че има влошаване и ще има втора операция. Веднага
запалихме колата и отидохме, той е направил нов кръвоизлив и мозъкът му беше
започнал да прави нов оток и това наложи да му бъде отстранена част от черепа. След
операцията доктора каза, че са направили каквото трябва, но шансове почти няма, че е
в кома, че не се знае дали ще може да вижда, да чува. На третия, или четвъртия ден ме
пуснаха да влезна в реанимация и там го видях. Целият беше син и подут, интубиран с
маркучи и апарати и ми казаха, че се намира в медикаментозна кома и когато преценят
ще спрат медикаментите. Две седмици по-късно казаха, че са спрели медикаментите,
които го държат в кома и ще трябва да го будят. Тогава те не успяха да го събудят. В
края на юли 2023 г. вече го събудиха и ме пуснаха да го видят, доктора му щипеше
зърното на гърдите и ушите, при което той си отваряше очите, но след това пак ги
3
затваряше. В такова състояние продължи може би още един месец да е там. След това
ни казаха, че ще го преместят в неврохирургията, че има много увреждания, че част от
мозъка му липсва и на негово място има киста, която е пълна с ликвор. Хранеха го със
сонда през носа. След това аз започнах да правя бульончета, които те вкарваха чрез
сонда. Изписаха го от реанимацията и го настаниха в неврохирургия и там аз останах с
него денонощно, като придружител. Правеше епилептични пристъпи с гърчове, от
което умирах от ужас и вече през деня оставах аз, през нощта започнах да плащам на
сестра, тя да го гледа. Сменяха му терапиите и епилептичните пристъпите започнаха
да отшумяват, но той беше абсолютно неадекватен и не можеше да се провежда
никакъв разговор с него. Там той остана два месеца в неврохирургията с много малко
подобрение, като можеше да отговаря с да и не, и с лъжичка да го храня, не можеше
да ходи, той и сега не може да ходи. Изписаха ни, но трябваше да търся
рехабилитация, а освен това той правеше и урологична инфекция от многото лежане и
от лекарствата. Отведох го в Център за рехабилитация в кв. Д., там го връзваха за
апарат и го вдигаха във вертикално положение, за да може да свиква да е изправен.
Там останахме десетина дни. След това той вдигна висока температура, извиках
линейка и отидохме в Пирогов, казаха че е направил инфекция на левия бъбрек и е
пълен с камъни. Тогава лежа един месец в урологията да лекуват инфекцията и казаха,
че не е стабилен, затова не смеят да разбиват камъните. След изписването пак се
върнахме в Центъра за рехабилитация. Пак десетина дни, пак температури и пак в
Пирогов се връщахме. Тогава се установи, че има бронхопневмония, която беше
придружена с бронхитни спазми и той спираше да диша. Настаниха го в интензивно
отделение и на мен не ми разрешиха да остана. На втория ден се обади сестра от
отделението и ми казаха, че той се е влошил, налага се да му пускат кислород и са
извикали екип от реанимация. Докторите от реанимацията го бяха взели и го бяха
качили в реанимацията и го бяха настанили в неврохирургия. Преди да ни изпишат от
неврохирургията професор Г. решава да му връща парчето от костта, след като му
направиха тази операция на третия четвъртия ден той се влоши и го вкараха по
спешност да го оперират и му махнаха парчето. За тези три, четири дни парчето
направило много поражения и лявата му ръка беше блокирана напълно. В момента
още е без парче на черепа, преди два дни доктора ми каза, че неговото парче не може
да се използва вече и титаниева мрежа също няма да може и ще трябва да се прави
имплант, но това е по-сложно, защото не се знае дали самия организъм ще го приеме.
И сега все още е на легло, може да става единствено с помощ на рехабилитатор. Аз и
дъщеря ми го вдигаме с вертикализатор, който съм го купила, така го слагаме на
количката, а от там го караме в банята, като трябва да го къпем. Той има още и други
операции, които не ги казах. От този случай и в болницата и в къщи не е имало
момент, в който да може да стане и да се самообслужи. Сега мен ме разпознава и си
осъзнава състоянието, в което се намира, осъзнава какво се е случило и не иска да
4
живее. Момичето, което живееше с него си отиде и взе тяхното дете, което е на три
годинки. Детето също не иска да ходи при него, защото видимо се вижда, че на него
му е вдлъбната главата, лежи в специално легло с табли и с възможност за повдигане.
Той си е адекватен и непрекъснато напоследък плаче и казва, че не иска никой да
вижда. Скоро имаше рожден ден, обадих се на жена му, доведе детето, а той през
цялото време плачеше. Аз всичко бърша и мия, той казва, че е нещастник и защо съм
го родила такъв. Преди този случай той учеше право в НБУ и имаше само два невзети
изпита. Като 15-16 годишен той тренираше ММА и поддържаше физическа форма
всеки ден, ходеше на фитнес и вдигаше щанги. С баща му имат фирма тяхна и там
работеше. С фирмата извършваха услуги по копаене на земя с багери и превоз с
камионите. Той имаше много приятели. Сега той не поддържа отношения с тях. Той не
се чувства добре те да го виждат така. Той е с памперси и се срамува, една година и
два, три месеца беше с катетър. Правиха му операция на краката за сухожилия и
операция на бъбреците. Всеки ден в нас идват трима рехабилитатори. По два часа се
занимават с него. Правят му масажи, опитват се да го изправят, опитват се да му
помогнат да възстанови ръката, защото там има скъсявания на сухожилия, но явно без
операция няма да мине.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
Б.а С.а Р. – на 33 г. българин, българско гражданство, неосъждана, сестра съм на
ищеца. Желая да бъда свидетел.
Предупреди свидетеля за отговорността която носи по чл. 290 от ГПК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетелката – Зная, че брат ми претърпя пътен инцидент, на 28.06.2023 г. От
тогава той има много увреди. Освен черепно мозъчната травма, той е физически
увреден, а също и психически. Просто не е той. От тогава до сега той не може сам да
се обслужва. Аз всекидневно поддържам контакт с него. Аз живея в същата къща, на
друг етаж. Налага се да помагам когато го къпят, с ходене до тоалетна. Той се
притеснява и не е добре. Той страда физически и има болки. То се вижда всекидневно,
краката много го болят. Само дясната ръка може да я мърда, а лявата не може да я
мърда. С дясната не може да се храни сам. Той има промени в мисленето, на моменти
забравя, следващия момент започва да плаче, изпада в тежки състояния. Споделял е, че
не се чувства добре психически. Страда за това, че семейството му не е при него. Има
притеснения от външния си вид, притеснява се от външни хора, както и от моите
дечица. Опитваме се да му казваме, че всичко ще се оправи, в някаква степен да го
накараме да повярва, за да не се отчайва, но това няма особен резултат.
На въпрос на адв. Н..
Свидетелката – Аз работя от вкъщи, на мъжа ми във фирмата.
Адв.Т. – Нямам други доказателствени искания.
5
Адв. Н. – Нямам други доказателствени искания.
С оглед обстоятелството, че следва да бъдат изготвени САТЕ и СМЕ,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 23.12.2024 г. от 10.30 ч., за която дата и час
страните са уведомени.
Да се призове вещото лице д-р П. П..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
6