№ 22194
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110115985 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Х. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с
която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за
потребителски кредит № 1054577/18.08.2021 г.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен процесният договор за
потребителски кредит, съгласно който следвало да му бъде предоставена сумата от
1000лв. В същия е бил посочен годишен процент на разходите от 49,21%. Съгласно чл.
5 от договора, кредитът е трябвало да се обезпечи с поръчителство, предоставен от
„Ferratum bank”, като никъде в договора не било посочено какъв е размерът на
дължимото възнаграждение. След като усвоил сумата от 1000лв., ищецът установил,
че освен нея му се начислява и такса за обезпечение с поръчителство – услуга,
предоставяна от партньор на ответника, в размер на 88,48 лв. Ищецът счита, че
договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма, както и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се
съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият.
Отделно, сумата за поръчителство не била включена в него, а това следвало да бъде
направено, тъй като е разход по кредита. С нейното добавяне се надвишавал
максимално допустимия размер по чл. 19 ЗПК. Изтъква, че е налице заблуждаваща
търговска практика, като потребителят е ограничен да прецени икономическите
последици от договора. Твърди, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като
неравноправна по чл. 143, т. 9 ЗЗП и нарушаваща норми от ЗПК. Съобразно
изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласена за
нищожна като неравноправна клаузата на чл. 5 от договора, ев. че чрез нея се
нарушава правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-
горе договор за кредит, по силата на който е отпуснат кредит на ищеца от 1000лв.
Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се
съдържа погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер на
законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са
два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора
за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Излага и
допълнителни съображения за неоснователност на претенциите. Съобразно
изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП, ев. по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за потребителски кредит с ответника; че клаузата на чл. 5 от
договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, че посредством нея се нарушава императивното изискване на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит
отговоря на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързващи
страните договорни клаузи, включително, че е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК
за годишния процент на разходите в договора, както и всички обстоятелства, от които
произтичат възраженията му, като съдът му указва, че не сочи доказателства за
фактите, за които носи тежестта.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищеца е
отпусната сумата от 1000лв.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи договора за
кредит, договора за допълнителни услуги, погасителен план е основателно и следва да
бъде уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г.
от 9:50 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото съобразно мотивната част на
определението. УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по
дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в двуседмичен срок от
съобщението да представи по делото екземпляри от договор за кредит №
1054577/18.08.2021 г., договора за допълнителни услуги към него и погасителен план.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на документа в указания срок, съдът ще
цени поведението на страната съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, като ще приеме,
че с договора за кредит е било уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на
платено поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ООД, разходите за което не са били
включения в посочения в договора за кредит ГПР, а при включването на същите би се
надхвърлило ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
2
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3