РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213829 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш серия Г, № 0031326 на ЕМ. Д. СП., с ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на осн. чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ) за извършено нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от
КЗ.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна с оплакване за неправилно установена
фактическа обстановка, доколкото към посочената в ЕФ дата и час за превозното средство е
била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите."
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адвокат Н, която моли за отмяна на електронния фиш по изложените в жалбата
съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕМ. Д. СП., с ЕГН **********, с адрес –
На 09.04.2021г., в гр.София, по бул. "Ломско шосе" се движело моторно превозно
средство- лек автомобил марка "Мерцедес", модел "430 Е", с рег. № СО 0123 ВС. Около
11.13 часа на посочената дата автомобилът преминал в участък на на булеварда, в който с
автоматизирано техническо средство за контрол - мобилна система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M бил осъществяван контрол по спазване
1
на правилата за движение по пътищата и изискванията към водачите и МПС.
При преминаване през контролирания участък, посочения лек автомобил, собственост
на жалбоподателя преминал със скорост от 76 км/ч при максимално допустима скорост от 50
км/ч, поради което бил регистриран от мобилната АТСС.
Видно от приложените справка от Гаранционен фонд и застрахователна полица, към
посочените дата и час за превозното средство с рег. № сключен и действащ застрахователен
договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” №
BG/22/121001014467 към застрахователно дружество "ЛЕВИНС" АД, с начало на
покритието 09.04.2021г. 09.43 часа.
Въпреки това на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия Г № 0031326, с
който на жалбоподателя С., в качеството му на собственик на МПС на осн. чл.638, ал.4,
вр.ал.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ) за извършено нарушение по чл.438,
ал.1, т.1 от КЗ. било наложено наказание глоба в размер на 250 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства- Електронен фиш серия Г, № 0031326,
Справка за регистрация на МПС, Заповед на министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образец на ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
справка от електронната система на Гаранционен фонд, Застрахователна полица по
застраховка "Гражднаска отговорност на автомобилистите", веществено доказателствено
средство- снимка от автоматизирано техническо средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства, като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
като при липса на доказателства за датата на връчване на ЕФ, същата следва да се приеме за
подадена в срок. Разгледана по същество жалбата налага отмяна на издадения ЕФ.
Атакуваният ЕФ серия Г, № 0031326, представлява електронен фиш по смисъла на §6,
т.63 от Допълнителната разпоредба на ЗДвП и като такъв следва да се подчинява на
изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно съдържанието и реквизитите си и да е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Макар санкционния
акт да е надлежно изготвен чрез попълване на утвърдената със Заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. бланка, то същият не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП,
където изрично се посочва, че ЕФ следва да съдържа описание на нарушението, а така също
и на общите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, относно съдържанието на санкционния акт
в производството по ЗАНН. В процесния ЕФ въобще липсва относимите към нарушението
факти, респективно не се сочи и в какво точно се е изразило същото, като твърдението "не е
сключил ЗЗ" не представлява описание на конкретно деяние- действие или бездействие и
неговите особености от обективна страна. Бланкетното посочване в текста на ЕФ е напълно
недостатъчно за да се опише конкретно нарушение, като в текста на ЕФ дори не се
споменава конкретния вид застраховка, с който е свързано същото.
Обстоятелството, че при нарушенията установени с помощта на технически средтва,
законът допуска прилагане на олекотена процедура за санкциониране на нарушителя, не
дерогира изискванията към съдържанието на санкционния акт, с който освен да се определи
наказанието, следва да се даде и пълно и точно описание на нарушението както от
фактическа, така и от правна страна. В настоящия случай това не е сторено, като пропускът
2
съставлява съществено процесуално нарушение т.к. пряко и неминуемо рефлектира върху
правото на защита на нарушителя, иманентна част, от което е правото да разбере в какво е
обвинен. В същия смисъл е и константната съдебна практика, като например- Решение №
4718 от 14.07.2021г. по адм. д. № 4476/2021г., Решение № 4474 от 05.07.2021г. по адм. д. №
4848/2021г., Решение № 7036 от 07.12.2020г. по адм. д. № 9220/2020г., всички по описа на
АССГ, както и редица други. Предвид на изложените съображения процесния електронен
фиш следва да бъде отменен, като издадено в нарушение на процесуалните правила.
Наред с това видно от представените писмени доказателства въобще отсъстват
фактически основания за санкциониране на жалбоподателя С., за неизпълнение на
изискването на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а именно в качеството си на собственик на МПС да
сключи за същото задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Съгласно приложената застрахователна полица № BG/22/121001014467
за посочения в ЕФ автомобил с рег. № СО 0123 ВС, това изискване е било надлежно
изпълнено. Сключеният застрахователен договор е надлежно отразен и в електронната
система на Гаранционен фонд, справка, от която е приложена към административно-
наказателната преписка, поради което санкционирането на жалбоподателя се явява напълно
необосновано и представлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ поради липса на
осъществено нарушение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за
правна помощ, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лева. От страна на въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност
на същото, а освен това претендирания размер е под минималния, което не позволява
допълнителното му редуциране. Предвид на изложеното, сторените разноски в размер на
200 лева следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна – СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0031326 на ЕМ. Д. СП., с ЕГН ********** е
наложено наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на осн. чл.638, ал.4,
вр.ал.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането КЗ) за извършено нарушение по чл.438,
ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ЕМ. Д. СП., с ЕГН **********, сумата от 200/двеста/
лева, сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3