РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. ХАСКОВО, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500239 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №19/27.I.2023 г. постановено по гражданско дело №1221/2021
г. Районен съд-Димитровград оставя без уважение като неоснователна и
недоказана исковата претенция за признаване за установено в отношенията
между страните, че Т. М. В., ЕГН ********** с адрес **** има парични
задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул."Ген.Владимир Вазов"№3,вписано в
ТР при АВ с ЕИК *********, в общ размер на сумата от 188.80 лева,
дължими по издадени фактури от периода от 28.10.2019г., с отчетен период
по фактури от 25.09.2014г. до 20.09.2019г, както и лихвата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както
1
и сумата от 27.29 лева, представляваща с обезщетение за забавено плащане
върху главниците, дължимо за периода от 27.11.2019г. до 15.04.2021 г., както
и претенцията за присъждане на направените разноски в заповедното и
настоящото производство.
Обстоятелства по въззива
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД бергас са останали
недоволни от постановетото решение на първата инстанция,поради което го
обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да бъде
отменено и предявеният иск да се уважи изцяло.
В разрез с доказателствата по делото съдът приел,че претенцията е
недоказана по размер.Било невъзможно да се представи хартиен карнет,тъй-
като позването на вода в имота на ответника се отчитала електронно,което
пък означавало,че данните от отчитащото електронно устройство били
правилно отразени на материалния носител.Данните от самото устройство
било възможно да се изведат съмо чрез съдебно-техническа експертиза,която
първата инстанция отказала да назначи.Нямало и други документи,които да
се изготвяли при електронното отчитане на ползваната вода в случая.Според
въззивникът именно представената фактура съдържала релевантните данни за
измерено количество ползвана вода,което подлежало на плащане.
Неправилни били и изводите на съда,че част от вземането за
периода 25.IХ.2014 г. до 31.ХII.2017 г. било погасено по давност,тъй-като
процесната фактура била издадена на 28.Х.2019 г. относно вземането за целия
исков период.Разделянето на количеството на три подпериода било
обусловено от различните цени на водата,но фактурата очертавала данъчното
събитие и падежа на вземанията.От друга страна ползвателите на услугите на
дружеството били задължени да заплащат количеството вода в 30 дневен срок
от фактурирането им.След този момент вече длъжникът изпадал в
забава.Точно фактурата съставлявала предявяване и индивидуализиране на
вземането от страна на кредитора.В тази насока ирелевантно било,че
дружеството не отчело своевременно ползваната вода и не издало в срок
съответната фактура,това не можело да води и до освобождаване на ответника
от задължението да заплати ползваната вода.Неправилни били и изводите на
съда относно недължимостта на сумите за периода 31.ХII.2017 г. до
2
20.IХ.2019 г.
В отговора на въззивната жалба Т. М. В. намира същата
неоснователна,а обжалваното решение правилно и законосъобразно.Търсения
размер от 98.77 лв. за периода 25.IХ.2014 г. до 31.ХII.2017 г. бил погасен по
давност.Неоснователна била претенцията и за останалия исков период от
01.I.2018 г. до датата на подаване на заявлението пред РС-Несебър 21.IV.2018
г.Това било така,предвид относимата тригодишна погасителна давност към
вземането и липсата на помесечно посочване на дължимите суми.
Жалбоподателят неправилно извеждал,че търсените суми станали
изискуеми едва след издаването на фактурата за тях.От друга страна нямало
доказателства как е изчислена търсената сума от ответника и на какво
основание е изведена същата.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно
активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за
жалбоподателят правни последици от първоинстанционния съд. Същата е
обективиран израз на субективните му права на защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.
Безспорно по делото е,че съобразно заявление за издаване заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е образувано частно гражданско дело
№859/2021 г. на РС-Димитровград по което е издадена заповед за изпълнение
3
№196/07.VI.2021 г. в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД-Бургас против Т. М. В. относно исковите суми.Представено е
възражение от длъжника по същата,с което се оспорва това
задължение,поради което и в срок „Евро Финанс Колект“ ЕООД предявява
установителен за вземането по заповедта иск.На основание чл.415 ал.I т.2 от
ГПК вр. с чл.47 ал.V от ГПК съдът е указал възможността на заявителят да
предяви установителен иск за съществуване на вземането и такъв е предявен
в срок.
Обжалваното решение правилно и следва да се потвърди.Съобразно
представените доказателства по делото действително Т. В. е собственик на
обект,който се захранва с вода от ищеца по делото и в тази насока правилно е
изведено,че същият е и ползвател на предоставяните от дружеството услуги
по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги.Претенцията
обаче е оставала недоказана.Безспорно случая касае периодични
плащания,което предпоставя пълно и главно доказване на правопораждащите
факти за всяко едно от тях поотделно - кога е възникнало,за какъв и кой
период от време,какво количество вода е ползвана за всеки отделен
период,кога е отчетено от доставчика.В случая задълженията са изведени
общо и неясно и не могат да се съотнесат към съответен период поотделно
съобразно тяхната периодичност,каквато е правната им същност.Очевидно не
е налице правилно отчитане,установяване и остойностяване на ползваната
вода от сочения потребител за всеки отделен период,въпреки наличното
елесктронно отчитане.Поради това и не може да се изведе конкретното
ползваното количество вода за всеки отделен период,съответно и дължимата
за това количество вода сума.От друга страна отразеното във фактурата също
не отчита особеностите на периодичните плащания,посочено е общо
задължение,което също не сочи какво количество вода,за кой период от време
се претендира.Следва да се съобрази,че данъчното събитие е не издадената
фактура,а датата на получаване на съответната доставка/продажба или услуга
от дружеството или в случая това е доставената вода на ответника за всеки
отделен период от време.Ето защо не може да се приеме,че предявените
претенции са доказани и установени.
Съобразно изложеното въззивната жалбла е неоснователна,
първата инстанция е обективирала правилно решение ,което следва да се
потвърди,като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща и към
4
мотивите на същото.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №19/27.I.2023 г. постановено по гражданско
дело №1221/2021 г. Районен съд-Димитровград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5