№ 7237
гр. *****, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110126199 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. М. Р., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „************“ бл. 40, ет. 7, ап. 33, с аб. № ******. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника му заплати следните суми: сумата от 1759,49 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за забава от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 280,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022
г. до 22.03.2024 г., сума в размер на 58,31 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,91
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 22.03.2024 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
1
В първото съдебно заседания ответната страна е представлявана от назначения
по делото особен представител адв. П., който оспорва претенцията и релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД, не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че главният
иск за стойността на доставена топлинна енергия е частично основателен.
Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
2
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г.
по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая правото на собственост на ответника върху процесния имот се
установява от следните писмени доказателства:
От представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
акт ***, том III, дело № 429/2011 г. от 03.06.2011 г., се установява, че М. Б. А. е
придобила процесния имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в гр. *****,
ж.к. „************“, бл. 40, ет. 7, като същата е подала заявление – декларация за
откриване на партида на нейно име /л. 12/. От удостоверение за наследници изх. №
РИЛ24- *********/24.06.2024 г., издадено от **********, район „*******“ се
установява, че М. Б. А. /разведена/, починала на 28.01.2018 г., е оставила като
единствен наследник по закон дъщеря си и ответница по делото М. М. Р.. Въз основа
на наследствено правоприемство ответницата е придобила правото на собственост
върху процесния имот.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в
гр. *****, ж.к. „************“, бл. 40, с което етажните собственици са взели решение
да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, като е приложен и
Договор № *******/03.06.2020 г. между „Т. С.“ ЕАД и „Д.“ ЕООД за извършване на
3
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект, възникнало с ответницата в качеството й на
собственик на имота.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което ответницата, в
качеството на наследник, отговаря за начислените за процесния период задължения.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, към което вещото лице е представило и допълнение, което
съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат
съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран
в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило
по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период е
имало 3 броя отоплителни тела и са монтирани 3 топлоразпределители. В имота се
ползва топла вода, като има монтиран един водомер. За периода от 01.05.2021 г. до
30.03.2022 г. разходът за топла вода е изчислен на база 2 потребители при норма 140
литра на потребител на денонощие. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
дружеството, извършвало услугата дялово разпределение в имота, е отчитало уредите
в имота, с изключение на периода 2021 – 2022 г., когато ответницата не е осигурила
достъп. За периода 2021 – 2022 г. е изчислен служебен разход на максимална мощност
на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредба за топлоснабдяването. По
време на отчетите, с изключение на м. май 2022 г., е попълнен документ за главен
отчет, всеки от които подписан от потребител. Количеството топлинна енергия за
сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището – 99 м3, като
топлинна енергия за отопление на общите части не се начислява. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на начислената главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. за загряване на топла
вода е 815,74 лв., а за отопление – 605,77 лв. За периода от м. 05.2022 г. до 30.06.2022
г. сумата за топла вода е 40,07 лв., а за периода от м. 07.2022 г. до м. 04.2023 г. – 266,43
лв. По делото не е установено в имота действително да са пребивавали две лица,
поради което начисляването на суми на база 2 потребители за периода, за който не е
осигурен достъп до имота, е неоснователно. Поради това начислената сума от 815,74
лв. следва да бъде редуцирана на половина, като към получената стойност от 407,87
лв. се добавят сумите за топла вода за остатъка от периода, както и изчислените
стойности на доставена топлинна енергия, при което общият размер на начислените
вземания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. съдът въз основа на заключението
на вещото лице изчисли на стойност 1400,84 лева, след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки.
Не се установява начислената сума да е платена.
4
По делото е релевирано възражание за изтекла погасителна давност едва след
изтичане на преклузивния срок за това – едномесечен срок за отговор на исковата
молба, а именно едва в първото съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 131,
ал. 2, т. 5 ГПК отговорът на исковата молба трябва да съдържа възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават. На основание чл. 133 ГПК, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. За
тази последица ответникът е предупреден в разпореждането по реда на чл. 131 ГПК,
като предупреждение се съдържа и в съобщението за връчването му.
Установените в разпоредбата на чл. 133 ГПК последици, придават на срока по чл.
131, ал. 1 ГПК характера на преклузивен – съдът няма право да вземе предвид
възражения, релевирани след изтичане на този срок. Ранната преклузия на
процесуални права е законодателен израз на концентрационното начало в гражданския
процес, залегнало в действащия процесуален закон. По приложението на установения
в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК срок е формирана константна съдебна практика,
включително задължителна такава (т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), според която с изтичането му се преклудира възможността на
ответника да навежда фактически и материалноправни възражения срещи иска, които
не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон,
като в тази категория се включва и възражението за изтекла погасителна давност.
Ето защо, предвид гореизложените съображения, съдът не следва да разглежда
наведеното за пръв път в открито съдебно заседание възражение за изтекла
погасителна давност. Само за пълнота следва да се посочи, че то е и неоснователно.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се явява
доказан по основание за сумата от 1400,84 лв. за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., като за разликата над сумата от 1400,84 лв. до пълния предявен размер
от 1759,49 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По предявения иск за възнаграждение за дялово разпределение:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период е извършил услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В случая
по делото предвид изготвеното и прието заключение по СТЕ се установи, че дяловото
разпределение е извършвано от ищеца. Ето защо, ищецът е материалноправно
легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
Размерът на задължението не се оспорва, поради което следва да бъде приет за
установен – на стойност 58,31 лева. По делото не се твърди и не се установява
5
посочената сума да е погасена чрез плащане. Предвид изложеното по-горе искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи за пълния
предявен размер, ведно със законната лихва за забава от 09.05.2024 г. до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид частичната неоснователност на иска за главница, частично
неоснователен се явява и акцесорният такъв за мораторна лихва. На основание чл. 162
ГПК и пропорционално на уважената част от главния иск, съдът намира, че искът за
мораторна лихва се явява доказан за сумата от 223,31 лева.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед диспозитивното начало, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 223,31 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 22.03.2024 г., като за разликата над сумата от
223,31 лв. до пълния предявен размер от 280,48 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за мораторна лихва за сумата от 11,91 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
16.07.2021 г. до 22.03.2024 г., следва да се отхвърли като неоснователен по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
6
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които в исковото производство 55,32 лв.
държавна такса, 500 лв. депозити за експертизи, като следва на основание чл. 78, ал. 8
ГПК да бъде признато и правото на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и 576,32 лв. за възнаграждение за особен представител, и 105,32 лв. в заповедното
производство (55,32 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът не е направил разноски в производството. Същият е представляван
от особен представител, за когото е определено първоначално възнаграждение в
размер на 480 лв., внесено от ищеца, като размерът е изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Особеният представител не е депозирал отговор на
исковата молба, явил се е в първото съдебно заседание, в което е оспорил вземанията.
Доколкото възнаграждението е определено за извършване на дължимите процесуални
действия в хода на цялото производство пред първоинстанционния съд, неподаването
на отговор е основание за редуциране на определеното възнаграждение, като
присъждането на определеното възнаграждение в пълен размер е непропорционално
на положения труд. Намаляването на възнаграждението на особения представител по
реда на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК обаче не е аналогично на намаляване на адвокатското
възнаграждение по прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за което е необходимо
възражение от насрещната страна, а проявление на служебното начало и на
предоставената на съда дискреционна власт да определя възнаграждението на
особения представител, за разликата от този по пълномощие, съобразно изричното
правило на чл. 47, ал. 6 ГПК, постановяващ определяне на възнаграждението
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Само за пълнота следва да се
посочи, че възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в случая е направено от ищеца още в
исковата молба. Ето защо и на основание чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК съдът намира, че
възнаграждението на особения представител следва да бъде редуцирано до сумата от
200 лв. Разликата в размер на 280 лв. следва да бъде възстановена по сметка на ищеца,
при поискване за това. Върху сумата от 200 лв. следва да бъде изчислен размерът на
дължимите от ответника разноски, или същите да се изчислят върху сума в общ
размер от 639,41 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 509,80 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1400,84 лв.,
представляваща главница за реално доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 58,31 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 09.05.2024 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 223,31 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 22.03.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к.
„************“ бл. 40, ет. 7, ап. 33, с аб. № ******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу М. М. Р., ЕГН
********** искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 1400,84 лв. до пълния предявен размер от 1759,49 лв ., като
неоснователен;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 223,31 лв. до
пълния предявен размер от 280,48 лв., като неоснователен;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11,91 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 22.03.2024 г., като
неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „************“ бл.
40, ет. 7, ап. 33, с аб. № ******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. М. Р., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 509,80 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8