№ 248
гр. Шумен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101930 по описа за 2022 година
Предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, без посочено правно основание и цена от 6395,22 лева.
Ищецът сочи, че служители на ответника дружество на 20.09.2021г.
демонтирали СТИ в негов имот, при периодично отчитане и му начислили
във фактура № **********/30.09.2021г. сумата от 6395,22 лева, за периода
23.08.2021г. – 20.09.2021г.. Вода на тази стойност, не била употребявана.
Считайки, че, не дължи отразената във фактурата сума, поради това, че
експертиза установила негодност на СТИ, претендира да се признае за
установено, че, не я дължи на ответника, както и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен, иска отхвърлянето му
и присъждане на разноски. Сочи, че претенцията за плащане на начислената
на ищеца сума, е в съответствие с разпоредбите на договор и общи условия
между страните, като установената при експертиза негодност на СТИ няма
1
отношение към правилното измерване на посоченото във фактурата
количество вода, поради значителен период между двете събития.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично
основателен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ищцовото дружество ползва услугите на
ответното, в свой имот на посочения, в исковата молба адрес, по договор №
593/21.01.2011г.. Не се спори и издаването на процесната фактура №
**********/30.09.2021г, за исковата сума от 6395,22 лева, с ДДС, както и, че
не е заплатена от ищеца. Сумата представлява сбор от начислените цена за
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, по две партиди,
водени за отделни обекти, в ищцовия имот – 5078/202 и 5078/222. Фактурата
е издадена за отчетен период 23.08.2021г. – 20.09.2021г., като по партида
5078/202 са начислени 5963,50 лева за 1699 куб.м. вода, а по партида
5078/222 са начислени 431,72 лева, за 123 куб.м. вода. Спорна по делото е
само начислената сума за употребена вода от 1699 куб.м., по партида
5078/202, като твърдения, в подобна насока за сумите по партида 5078/222,
включени в същата фактура, за друг обособен обект, не се съдържат в
исковата молба и не са излагани в производството. Според писмените
доказателства и свидетелските показания отчета на СТИ бил извършен на
20.09.2021г., за което бил съставен, приложения на л. 5 протокол за демонтаж
и монтаж на водомер. Протокола е подписан от ищцовия представител, с
показания 3161куб.м.. Описаните в него операции се наложили според
свидетелите, тъй като инкасатора на района се усъмнил в голямата разлика
между нови и стари показания и за да се виждат те по-добре, с други ответни
служители демонтирали водомера, „промили“ го и го монтирали отново. При
демонтажа направили представената по делото фотоснимка на показанията
му. Според ищцовите свидетели представител на ищцовото дружество не
присъствал, при извършване на тези действия, а била извикана само да
подпише. „Промиването“ представлявало разтръскване на СТИ, с ръка, при
което намиращата се в него вода отмивала утайки и други частици наслоени
2
по стъклото. Издаването на фактурата довело до бурна кореспонденция
между двете дружества, като в заявление от 04.07.2022г., ищецът поискал
демонтаж на водомера и изпращането му в акредитирана лаборатория, за
проверка. Водомера бил демонтиран на 08.08.2022г., според протокол от с.д.,
с показания 3342 куб.м. и изпратен за проверка, която установила грешка от -
5% /протокол за проверка № 291/09.08.2022г. на „***“ ЕООД – гр. Разград на
стр. 20/. По делото не е представен протокол за първоначалния му монтаж, в
ищцовия обект, но съгласно заключението на СТЕ, метрологичната му пломба
не е нарушена и има щемпел с цифри 2016, което е вероятната година на
монтаж и проверка, според вещото лице. Това се потвърждава от протокол за
проверка на водомери на споменатата лаборатория № 778/17.10.2016г..
Заповед на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/л. 48-53/ определя период от 5 години, след който СТИ, с номинален
разход, като процесния водомер, подлежат на последваща проверка.
Заключенията на СТЕ посочват, че за отчетния период от 28 дни, през
процесния водомер е възможно да премине отчетеното от него количество
вода/1699куб.м./, но през следващата го водопроводна инсталация и
консуматорите е възможно да преминат, за същия период, само 812 куб.м.
вода, като това е максимално възможното количество.
Според справка за консумация на водомер от електронен карнет, по
партида 5078/202 на ищеца, отчетения разход за съответните периоди/август -
септември/ през последните три години е 21куб.м., за 2020г.; 26 куб.м., за
2019г. и 72 куб.м., за 2018г.. Последното посочено количество е най-голямо,
като се изключи процесното, за периода на справката 2016-2022г., а от
отчитане на спорното количество вода, от 1699куб.м., през м.09.2021г., до
демонтирането му, през м. 08.2022г. водомера е отчел 181 куб.м., за период от
почти една година.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
Иска е основателен, за сумата от 5824,27 лева, като в останалата му
част, до предявения размер от 6395,22 лева, за сумата от 570,95 лева следва да
се отхвърли като неоснователен.
Няма причина за недължимост от страна на ищеца на сумата от 570,95
лева, по процесната фактура. Както се посочи, тя съдържа сбор от дължими
суми/6395,22 лева с ДДС/, по две партиди на ищеца, за консумирана вода, в
3
различни негови обекти, в един и същ недвижим имот 5078/202 и 5078/222,
като спорна е само сумата начислена за консумирана вода по партида
5078/202 /за бензиностанция според гласните доказателствени средства/, а
начислената по партида 5078/222 /за автосервиз/ е в размер на 431,72 лева с
ДДС. Дължимата от ищеца сума за консумирана вода, за отчетния период, от
процесната фактура, според този състав е в размер на 570,95 лева с ДДС и
представлява сбор от дължимите суми за доставка, пречистване и отвеждане
на питейна вода от 123куб.м. по партида 5078/222 и от 39,66 куб.м., по
спорната партида 5078/202, на стойност 139,23 лева с ДДС. Последното
количество и стойност са определени по реда на чл. 162 от ГПК и чл. 26 от
ОУ на ответника за предоставяне на ВиК услуги, като средно аритметично/за
количеството/ от количествата отчетени през съответния период на
последните три години. Причина за това е че иска е приет за основателен, в
посочената му част, но не поради доказване на основните ищцови твърдения
/СТИ е негодно; отчетено е в нарушение на общите условия; ВиК оператора,
не го изпратил своевременно за проверка/, а защото заключението на приетата
СТЕ, изключва възможност през водопроводната мрежа и консуматорите
следващи СТИ, да премине количество вода, по малко от половината на
отчетената от него. При отчитане на спорното количество водомера е бил
годно средство за измерване – от одобрен тип, преминал периодична
проверка. Дори и при извършената такава, една година след отчитане на
показанията и след изтичане на срока за периодична проверка, само един от
двата показателя за максимално допустима грешка се отклонява с -1%, от
границите на стойностите, посочените в чл. 259, ал. 1 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол – плюс,
минус 5% и плюс, минус 2%, при резултат на процесния водомер -5% и -3%.
Резултата от тази проверка, не само поради момента на извършването ,
спрямо отчитане на спорните показания, няма отношение към годността на
средството за измерване, към месец 08,09.2021г.. Изпращането на СТИ за
проверка, година след отчитане на спорните показания, не е в резултат на
недобросъвестно поведение на ответника, който няма задължения да изпраща
водомери за проверка, преди края на срока за периодична, само защото са
отчели показания, които се оспорват от клиент. Недвусмислено искане в
подобна насока от ищцов представител е отправено до оператора, едва на
04.07.2022г.. Отчитането на спорните показания е извършено в съответствие с
4
общите условия, което е удостоверено с подписа на ищцов представител
върху споменатия протокол. След спорния отчет, в периода, до втория му
демонтаж, през 2022г., водомера е отчитал показания близки до тези от преди
м.08.2021г.. При посоченото и недоказване на други хипотетични
възможности споменати в производството /теч, манипулиране на СТИ от ВиК
служители, при демонтаж и др./, може да се приеме повреда на водомера, при
отчитане на спорните показания, при което изразходваната вода се определя
по гореописания начин.
С оглед така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3
от ГПК страните следва да си заплатят разноски, съразмерно уважената и
отхвърлена част от иска, както следва : ищецът на ответника – 49,55 лева и
ответникът на ищеца – 1312,18 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***” ООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – ***, че „***“ ООД, ЕИК : ***, с
адрес за призоваване – ***, не дължи на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, сумата от 5824,27 лева, по фактура №
**********/30.09.2021г., за периода 23.08.2021г. – 20.09.2021г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, отрицателен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, в останалата му част, до пълния предявен размер от 6395,22
лева, за сумата от 570,95 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 49,55 лева, представляваща разноски в настоящото производство,
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 1312,18 лева разноски в настоящото производство, съразмерно
уважената част от иска.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6