№ 6544
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20251100506218 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №3739 от 05.03.2025г., постановено по гр.дело №62942/2024г. по описа на
СРС, ГО, 43 с-в, е признато за установено по отношение на ответника Прокуратурата на
Република България, че ищецът Д. П. П. с ЕГН:********** притежава правото на
собственост върху движима вещ- мотопед „Пиаджо“, модел „Веспа“, с peг.№********, рама
№V5SA1T68320, двигател №V5SA167864, на основание договор за покупко-продажба от
30.05.2023г., сключен на остров Лерос, Република Гърция, като ответникът е осъден на
основание чл.108 от ЗС да предаде на ищеца владението върху процесното моторно
превозно средство, както и да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 850
лева разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Срещу така постановеното решение e подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника ПРБ. Жалбоподателят твърди, че отказът на
наблюдаващия прокурор да върне процесната вещ на ищеца, потвърден с определение на
РС- Ловеч, е мотивиран от установеното от заключението на СТЕ, че номерът на рамата на
мотопеда не е автентичен и върху него е извършена интервенция. Според ответника това е
основание да откаже връщане на вещта на ищеца, а преценката на прокурора не можело да
бъде ревизирана от гражданския съд. Твърди също така, че разследването по досъдебното
производство продължава, а връщането на вещта преди това е изключение по преценка на
съответния прокурор. Влязлото в сила постановление за отказ да бъде върната вещта
представлявало годно правно основание за държането и от ответника. Заявява, че не оспорва
1
правото на собственост на ищеца върху вещта, а само осъждането му да я върне на
последния. Моли решението да бъде отменено изцяло, алтернативно- в осъдителната му
част, както и в частта за разноските. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника от ищеца, с който
оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на
обжалваното решение. Твърди, че са налице всички необходими законови предпоставки за
уважаване на предявения иск както в установителната, така и в осъдителната му част. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно и систематично установени от
първостепенния съд въз основа на събраните по делото доказателства.
От представения заверен препис от досъдебно производство №81/2023г. по описа на ОД
на МВР- Ловеч се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител на
06.07.2023г. за извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК. На тази дата в гр.Ловеч,
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Ловеч е констатирано заличаване на
идентификационен номер на рамата на мотопед марка „Пиаджио- Веспа“ с peг.№********
С протокол за доброволно предаване от 06.07.2023г. ищецът е предал на разследващ
полицай при РУ на МВР- Ловеч процесния мотопед, заедно със заявление за първоначална
регистрация, протокол за техническа изправност, талон за регистрация, полица за
застраховка „ГО“, удостоверение за покупко-продажба.
С представения по делото /и неоспорен от ответника/ в превод на български език
„частен договор за продажба на мотор“, на 30.05.2023г. ищецът закупил от трето за делото
лице мотопед „Веспа Пиаджо“, рама 68320, двигател 67864, peг.№******** Подписите на
страните по договора са заверени от гръцки полицейски служител.
2
Установява се от представен по делото документ, че ищецът е превел сумата от 2000
евро на собственика на процесния мотопед на 30.05.2023г.
В превод на български език по делото е представен документ за регистрация на
мотоциклета на името на предходния собственик, в който превозното средство е
индивидуализирано със същите номера на рама и двигател, както и потвърждение от
Дирекция „Полиция“- Додеканези, полицейски отдел Лерос, Република Гърция, съгласно
който мотопедът фигурира в регистрите на службата и след законното му прехвърляне като
собственик е вписан ищецът. Посочено е също така, че до този момент мотопеда не е обявен
за откраднат и талонът му не е отнет.
По отправеното в досъдебното производство запитване до Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“- МВР, София относно регистрацията на процесния мотопед е
получен отговор от Интерпол-Атина, съгласно който процесният мотопед /със същите
номера на рама, двигател и регистрационен номер/, е продаден на ищеца от гръцкия
гражданин Р. А. на 07.06.2023г., като е приложен и същия договор за покупко-продажба.
С постановление от 22.08.2023г. на прокурор при РП- Ловеч, искането на ищеца за
връщане на мотопеда е оставено без уважение, като отказът е обосноват с довод, че макар
ищецът да е правоимащо лице, към датата на произнасянето не са извършени всички
процесуално- следствени действия, включително назначената комплексна трасологична и
химическа експертиза. Постановлението е потвърдено с определение №403/15.09.2023г. по
НЧД №764/2023г. по описа на PC- Ловеч с мотиви, че не е постъпил отговор по направеното
запитване от страна на Дирекция „Международно сътрудничество“.
С постановление от 04.10.2023г. на прокурор при РП- Ловеч молбата на ищеца за
връщане на мотопеда отново е оставена без уважение с мотив липсата на идентичност
между притежаваното от молителя МПС и приобщеното като веществено доказателство в
наказателното производство такова. Постановлението е потвърдено с определение
№465/23.10.2023г. по НЧД №886/2023г. по описа на PC- Ловеч със сходни мотиви относно
идентичността на процесния мотопед.
С приложеното по делото постановление от 30.11.2023г. на прокурор при РП-Ловеч
наказателното производство е спряно поради неоткриване на неизвестния извършител.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
На практика между страните не се спори относно принадлежността на правото на
собственост върху процесната вещ. Включително и във въззивната жалба ответникът
заявява, че не го оспорва. Не се спори и кой упражнява фактическата власт върху вещта, а
именно- ответникът чрез съответните подчинени нему държавни органи. Следователно
единственият спорен въпрос е дали ответникът задържа процесната вещ на валидно правно
основание, както твърди в отговора и въззивната жалба.
Събирането и пазенето на веществено доказателство по реда на чл.109 НПК съставлява
съществено ограничаване на правото на собственост, а след 30.11.2023г. основание за
3
задържане на вещественото доказателство на практика не съществува, поради извършването
на всички възможни процесуално- следствени действия, касаещи това веществено
доказателство. В случая не е налице твърдение на трето лице, че притежава право на
собственост върху вещта, а дори и да имаше такова, то не може да се проверява от прокурора
и да обосновава негов отказ по чл.111, ал.2 НПК. По принадлежността на правото на
собственост се произнася гражданският съд, ако бъде сезиран. При липса на заявен спор,
основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконосъобразно.
Ищецът, като собственик на доказано по делото придобивно основание /горепосочения
договор за покупко- продажба и платената по него цена/ има право да получи владението на
основание чл.108 от ЗС.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че ответникът не държи автомобила като
владелец по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, а на законно основание /чл.111, ал.2 НПК/ и че
връщането на вещта преди завършването на наказателното производство е от
компетентността на прокурора, като неговият отказ може да бъде обжалван само пред
първоинстанционния съд и само по реда на НПК. Настоящият състав намира тези доводи за
несъстоятелни. Вторият отказ за връщане на автомобила от 04.10.2023г. е мотивиран не с
нуждата от извършване на процесуално- следствени действия в наказателното производство,
каквато е целта на разпоредбата на чл.111 НПК, а с липсата на идентичност между
притежаваното от молителя МПС и приобщеното като веществено доказателство в
наказателното производство такова, тоест- разглеждано е правото на собственост върху
вещта. Както вече беше посочено по-горе, по принадлежността на правото на собственост се
произнася гражданският съд, ако бъде сезиран. В случая липсва заявен спор за собственост,
поради което приетото от първостепенния съд не е в нарушение на правилото на чл.111, ал.2
и 3 от НПК- по исковете с правно основание чл.108 от ЗС гражданският съд, който се
произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на
въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши
самостоятелна преценка на тази предпоставка. Тази преценка е обусловена от наличието на
основание ответникът да задържа вещта, което от своя страна пък е обусловено от
преценката дали е налице правен спор за собствеността върху вещта. В случая не е
установен спор за собствеността върху вещта. От друга страна всички възможни и
необходими процесуално- следствени действия очевидно са извършени и с постановление от
30.11.2023г. наказателното производство е спряно поради неоткриване на неизвестния
извършител.
Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата претендира разноски, но не е представил доказателства за сторени такива във
въззивната инстанция. Поради това разноски не следва да се присъждат.
4
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №3739 от 05.03.2025г., постановено по гр.дело
№62942/2024г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5