№ 930
гр. Благоевград, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200501024 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Х. Г.
Б., ЕГН **********, срещу решение № 172/ 30.05.2025 г., постановено по
гражданско дело № 96/ 2023 г. на Районен съд – Разлог.
Навежда се, че обжалваното решение е на първо място недопустимо, тъй
като е постановено по нередовна искова молба и по недопустими искове.
Поддържа се, че с исковата си молба ищците не са представили доказателства
за собственост на процесния имот. Излагат твърдения, че са негови
собственици, без да сочат какво е тяхното придобивно основание. Сочат, че
техни наследодатели го били владяли без да индивидуализират кои конкретно
са тези техни наследодатели. Не е конкретизиран и точен период, в който се
твърди да са владяли имота. В исковата молба липсва твърдение ищците да са
придобили имот на основание давностно владение, а само се сочи, че са го
владяли. Липса и твърдение кога точно ищците считат, че са станали
собственици на имота.
Сочи се, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно,
дали ищците твърдят да са собственици на целия ПИ с идентификатор
15326.101.12 по КККР на с. Годлево, общ. Разлог или само на посочените на
стр. 3 от исковата молба и в петитума 593 кв.м. от същия, заключени между
точките А, Б, Д, А от приложената към исковата молба скица за геодезическо
заснемане. Не става ясно и каква е твърдяната от ищците площ на имота
заключени между точките А, Б, В, Г, Д, А от приложената към исковата молба
1
скица за геодезическо заснемане, тъй като за него на стр. 1 от исковата молба
се сочи да е 2 366 кв.м., а на стр. 2 - че е с площ от 593 кв.м.
Независимо от тези неясноти на исковата молба, без да е дал указания за
тяхното поясняване, в дадения ход на делото в о.с.з., проведено на 05.07.2024
г., съдът сам е допълнил и пояснил исковата молба, като е приел, че
твърдението на ищците за площта на имота, заключени между точките А, Б, В,
Г, Д, А от приложената към исковата молба скица за геодезическо заснемане, е
2 366 кв.м.
Съдът не е посочил обаче, какво смята да е заявеното от ищците
придобивно основание, независимо, че е изложил твърдения за владение на
същия, нито момент, в който приема да се претендира да е възникнало
правното основание за придобиване собствеността от ищците на процесния
имот.
Правният си интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск за собственост ищците обосновават с твърдението, че неговото
разглеждане би „ защитило владението ни върху имота“, като сочат, че
ответникът „смущава фактическото състояние ... и фактически оспорва
владението ни върху имота“. Тези аргументи сочат на правен интерес от
предявяване на владелчески иск по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността,
каквито в случая не са предявени.
Предвид гореизложеното, се прави искане за постановяване решение, с
което да обезсили обжалваното решение, като недопустимо и да присъди
направените пред двете инстанции разноски и да се прекрати делото, или да се
върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с
указания за изясняване на исковата молба и разглеждане на действително
предявените искове.
При евентуалност се оспорва правилността на атакуваното решение,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Навежда се, че на 05.07.2024 г. в нарушение на чл. 142, ал. 3 от ГПК е
даден ход на делото, когато е проведено и първото заседание по същото без
възможност да участва въззивника в същото, респ. да упражни правата си по
чл. 143 - 146 от ГПК.
2
Прави се довод, че горното представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което се прави нов доклад по делото от
въззивния съд, като ни бъде предоставена възможност да упражним правата
си по чл. 143 - 146 от ГПК в открито съдебно заседание по делото - така, както
е предвидено в закона.
Навежда се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели на
ответника се установява по категоричен начин и в достатъчна степен неговото
давностно владение, като интерпретациите на съда относно значението на
техните показания, не могат да бъдат споделени. От друга страна, показанията
на свидетелите на ищците се явяват изолирани и несъответстващи на
действителната фактическа обстановка. Същите са неконкретизирани,
вътрешно и взаимно противоречащи си и дадени от очевидно заинтересовани
от изхода на делото лица, предвид родствените им отношения с ищците. А
само обстоятелството, че процесния имот граничи с къщата на Т. Г. не е
достатъчно да се приеме, че същият не е придобит по давност от доверителя
ми. Навежда се, че не отговаря на действителността и възприетото от съда
обстоятелство, че в имота се влизало само през имота на ищците, което
обстоятелство е пояснено от вещото лице при личния му разпит на 07.01.2025
г., когато заявява, че само от едната страна на имота има ограда, а там, където
е обрасло с дървета и храсти е положението към настоящия момент, а не към
периода, в който имотът е владян от въззивника. Вещото лице сочи, че се касае
за ливада, без дървесна растителност в нея, а свидетелите на ищците сочат, че
в процесния имот имало овощни дръвчета, което тяхно твърдение, въпреки
изявленията на вещото лице, се приема за вярно. Същото касае и твърдението
на свидетелите на ищците, че имотът бил заграден от всички страни, а вещото
лице заявява тъкмо обратното.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 172/
30.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 96/ 2023 г. на Районен съд –
Разлог, с което е уважен предявения иск, като искането е иска да бъде
отхвърлен.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
3
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид , че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1024/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 23.10.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4