Решение по дело №1072/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. чл. 4 ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Ж.П.Б., ЕГН **********, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, с който на жалбоподателя установени задължения за данъчни периоди 2019 г. - 2022 г. за данък върху недвижимите имоти главница в размер на 395,24 лв. и лихва към 18.04.2023 г. в размер на 82,24 лв.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неспазване на установената от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че издаденият АУЗД не отговаря на изискванията за форма и съдържание предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като липсват фактически и правни основания за издаването му. Според жалбоподателя е нарушено правото му на защита и правото му на участие в административното производство, тъй като органът по приходите не го е уведомил за образуваното производство и не му е предоставил възможност да участва е него. По отношение на приложението на материалния закон се излагат възражения, че неправилно е приложена нормата на чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ. По подробно изложени в жалбата доводи, се претендира отмяна на оспорения административен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Марев, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения административен акт. В проведеното о.с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя са представени и допълнителни писмени доказателства – искане вх. № 94-00-2564/15.08.2023 г. до община Айтос, писмо от община Айтос изх. № 94-00-2564(1)/18.08.2023 г. и приложени към него 4 бр. декларации по чл. 14 от ЗМДТ. (л.130-150).

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, с което е потвърден АУЗД № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас е връчено на Ж.П.Б., чрез системата на сигурно електронно връчване на 29.05.2023 г. (л.16). Жалбата до съда е подадена на 09.06.23 г. , чрез община Бургас, поради което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на оспорване е АУЗД № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, с който на жалбоподателя са установени задължения за данъчни периоди 2019 г. - 2022 г. за данък върху недвижимите имоти за имот находящ се в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 4, ап. 406 собственост на жалбоподателя, а именно - главница в размер на 395,24 лв. и лихва към 18.04.2023 г. в размер на 82,24 лв.

Видно от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № **********/17.10.2018 г. (л.78), подадена от Ж.Б. се установява, че е деклариран имот в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 4, ап. 406, изключителна собственост на жалбоподателя, придобит чрез покупко-продажба на 12.102018 г. съгласно приложен по делото НА № 124, том IV, рег. № 13280, дело № 461/2018 г. (л. 88).

С данъчна декларация по чл. 27 от ЗМДТ вх. № **********/01.11.2019 г. (л.67), жалбоподателят е декларирал горепосоченото жилище като основно, като е декларирал и основание за освобождаване от ДНИ – Решение на ТЕЛК – Бургас № 2773/143 от 04.09.2019 г., с което му е определена т.н.р. 100% (л.76).

С декларация по чл. 27 от ЗМДТ вх. № 94-01-8221/15.03.2022 г. (л.50), жалбоподателят отново е посочил жилището в гр. Бургас като основно, и е декларирал основание за освобождаване от ДНИ – ново Решение на ТЕЛК- Бургас № 91090/153 от 13.09.2022 г. (л.64).

Видно от приложените по делото платежни нареждания и разписки от изи пей (л.25-31), жалбоподателят е заплащал частично данъчните задължения за ДНИ и ТБО за процесните периоди (2019-2022).

В хода на административното производство било изпратено писмо изх. № 94-01-8221/5/21.03.2023 г. до Дирекция „Местни данъци и такси“ община Айтос (л.41), с което е изискана информация дали Ж.П.Б. има декларирано основно жилище на територията на община Айтос за периода 2019-2023 г..

С писмо изх. № 08-0040(1)/28.03.2023 г. по описа на община Айтос е върнат отговор, в който е посочено, че след извършена проверка е установено, че Ж.П.Б. е декларирал основно жилище за периода 2019-2023 г. за имот с партиден № 6003020568003, находящ се в гр. Айтос, ул. Христо Ботев № 18, вх. А, ет. 1.

Въз основа на така полученото писмо и извършена служебна проверка по партидата на имота, приходните органи към община Бургас са установили, че от страна на жалбоподателя не са внесени всички дължими суми за ДНИ за имот находящ се гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 4, ап. 406. В тази връзка бил издаден оспорения АУЗД № № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, с който са установени задължения за довнасяне в размер на главница в размер на 395,24 лв. и лихва към 18.04.2023 г. в размер на 82,24 лв.. След подадена жалба пред горестоящия орган от страна на Ж.П.Б. било издадено Решение № № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, с което оспорения АУЗД бил потвърден.

От страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства в съдебно заседание – 4 бр. декларации по чл. 14 от ЗМДТ депозирани пред община Айтос, както и искане вх. № 94-00-2564/15.08.2023 г. до община Айтос, писмо от община Айтос изх. № 94-00-2564(1)/18.08.2023 г.

Видно от декларация вх. № 15191/25.03.1998 г. (л.139) е декларирано придобиване на имот находящ се в гр. Айтос, ул. Христо Ботев № 18, вх. 1, ет. 1 с РЗП 91.00 кв. м., мазе 14.50 кв.м., таван 12.90 кв.м. В декларацията са посочени като собственици: 1. Ж.П.Б.  идеална част от имота, основно жилище – да; 2. Красимира Василева Балева идеална част от имота, основно жилище – да.

На 16.01.2014 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ №15191/16.01.2014 г. (л. 142) за настъпила промяна в декларирано обстоятелство – издадено експертно решение за намалена работоспособност Решение на ТЕЛК № 2486/181 от 01.12.2013 г. В така подадената декларация също е посочено, че жилището е основно и за двамата собственици.

На 18.11.2016 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 15191/18.11.2016 г. (л. 145) за настъпила промяна в декларирано обстоятелство – издадено експертно решение за намалена работоспособност Решение на ТЕЛК № 2791/182 от 20.10.2016 г. В така подадената декларация също е посочено, че жилището е основно и за двамата собственици.

На 20.09.2022 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л.148) за настъпила промяна в декларирано обстоятелство – издадено експертно решение за намалена работоспособност Решение на ТЕЛК № 91090/153 от 13.09.2022 г. В така подадената декларация също е посочено, че жилището е основно и за двамата собственици.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗД, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите (АУЗД е издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, оправомощен със Заповед № 1681 от 01.07.2014 г. на кмета на община Бургас). Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален директор на НАП.

При така разписаната процедура оспореният Акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б ЗМДТ и е в писмена форма. Същият е издаден от служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ.

Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г., с което е потвърден АУЗД, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5, предл. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.

Не се споделят възраженията в подадената жалба относно нарушение на изискванията за форма и съдържание предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспореният АУЗД съдържа формално нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.

Съдът намира че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл. 144 ДОПК. В АУЗД е отразено, че предмет на акта е установяването на задължения за ДНИ, на задълженото лице за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. и оставащите непогасени такива в законоустановените срокове, по подадена декларация с вх. № **********/17.10.2018 г. Оспореният АА е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е заплатил изцяло дължимите задълженията за ДНИ за имота находящ се в гр. Бургас, за периодите в АУЗД. В тази връзка настоящият съдебен състав, счита, че в случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй актът е бил издаден служебно. В случая, макар и Б. да не е бил уведомен и да не е взел участие в производството по издаване на АУЗД, той е оспорил същият по административен ред, при което оспорване е изложил всички свои възражения относно допълнително установените му задължения за ДНИ.

По приложението на материалния закон.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според чл. 13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на две жилища. Първото с административен адрес в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 4, ап. 406, придобито през 2018 г. съгласно приложен по делото НА, изключителна негова собственост, а второто придобито през 1998 г. в режим на СИО. Безспорно жалбоподателят има призната трайно намалена работоспособност съгласно приложените решение на ТЕЛК – Бургас.

Според Ж.Б., единствено жилището в гр. Бургас е декларирано като основно и същият следва да ползва предвидените данъчни облекчения в чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ за този имот, съгласно който за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

В случая, приходните органи към община Бургас, след извършена служебна проверка по подадените декларации от Б. *** са установили, че Ж.Б. има и второ декларирано основно жилище на територията на община Айтос, поради което са приели, че е налице предпоставката на чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ (Нова ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Съгласно цитираната разпоредба, в случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Според настоящия съдебен състав на АС – Бургас, приходните органи към община Бургас правилно са се позовали на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ., като обосновано са приели, че за периода 2019 -2022 г. жалбоподателят има декларирани две жилища като основни. Това обстоятелство безспорно се установява като от приложеното писмо с изх. № 08-00-40(1)/28.03.2023 г. на община Айтос ( л.40), в което е посочено, че Ж.П.Б. е декларирал основно жилище за периода 2019-2023 г. имот с партиден № 6003020568003, находящ се в гр. Айтос, ул. Христо Ботев № 18. Вх. А, ет. 1, така и от представените в съдебно заседание декларации по чл. 14 от ЗМДТ, входирани за този имот в община Айтос. Видно от същите, още с първата подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ при придобиване на имота вх. № 15191/25.03.1998 г. (л.139) жилището в гр. Айтос, чийто собственици са жалбоподателят и съпругата му в режим на СИО е декларирано като основно и за двамата собственици. Действително с подаваните последващи декларации от 16.01.2014 г., 18.11.2016 г. и 20.09.2022 г. до община Айтос, за настъпване на промяна в декларирано обстоятелство е декларирано издаване на последващи ТЕЛК решения на жалбоподателя, нов видно от декларациите, в тях не е променено първоначално декларираното обстоятелство, че жилището е заявено като основно както от Ж.Б., така и от съпругата му. По делото няма данни, Б. да е подал декларация по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ, с която да е декларирал промяна на обстоятелствата по първоначално подадената декларация. Обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел смисъла и значението на понятието „основно жилище“, и че същият няма спомен да е декларирал жилището в гр. Айтос като основно, не променят факта, че още през 1998 г. жилището е декларирано като основно. В тази връзка изводите на приходните органи към община Бургас за наличие на две основни жилища декларирани от жалбоподателя е правилен и правилно е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ.

С оглед на гореизложеното, оспореният АУЗД № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас е правилен и законосъобразен, като подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изхода на спора, и липсата на направено искане за присъждане на разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.П.Б., ЕГН **********, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, с който на жалбоподателя установени задължения за данъчни периоди 2019 г. - 2022 г. за данък върху недвижимите имоти главница в размер на 395,24 лв. и лихва към 18.04.2023 г. в размер на 82,24 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: