Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Радомир, 08.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на 28 септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря
Илияна Стоева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело
№ 67 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищцата Р.И.С., ЕГН
**********, с адрес
за призоваване: чрез адв.Л.Р. ***, е предявила
срещу ответника О.Р. ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление ***, пл. „С.“
№ ….., представлявано
от П.С.А.
— кмет на общината, иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, с който моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че същата не дължи
на ответника сумата от 1 445.51 лв., от които 445.05 лв. – главница, 248.28
лв. – неолихвяема сума, 7.05 лв. – лихви, 215.50 лв.
– разноски по изпълнителното дело, както и 400.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, към 10.12.2020 г., дължащи се по изп.д.
№ …… по описа на ЧСИ Ст.Б., с евентуален иск О.Р. да бъде осъдена да заплати на
ищеца недължимо получените суми за неплатени данъци и такси.
Ответникът –
О.Р. ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление ***, пл. „С.“ № .. , представлявано от П. С.А. — кмет
на общината, чрез ст.ю.к.
А.Р., е подал отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК като е изразил становище, че
искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
В исковата си
молба ищецът твърди, че на 27.10.2020 г. му е бил връчен Акт за установяване на
задължения по декларация съставена от ВрИД Н-к отдел
„МДТ“ при О.Р. Поради епидемичната обстановка било пропуснато да се възрази
срещу акта. О.Р. се снабдили с изпълнителен лист, образувано било изпълнително
дело, с наложен запор от ЧСИ Ст. Б., върху пенсията и банковите сметки в ЦКБ и
„Ю. Б.“. Вследствие била връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане
на сумата от 445.05 лв. – главница, 248.28 лв. – неолихвяема
сума, 7.05 лв. – лихви, 215.50 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и
400.00 лв. – адвокатско възнаграждение или общото задължение към 10.12.2020 г.
– 1 445.51 лв.
Ответникът е оспорил
иска, като в отговора си твърди, че е налице издаден Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 136-1/13.10.2020 г., относно размера на
задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 13.10.2020 г. по подадена декларация по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №**********/30.01.2013 г. на Р.И.С., с начин на
придобиване по наследство и въз основа на съдебно решение №……../28.04.2006 г. на ПОС. Акт за установяване на
задълженията се базира на подадена от ищцата декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна.
По делото е
изискано и приложено
препис от решение № ……/28.04.2006 г. по адм.д. № …/2004
г., според което е отменена заповед на Кмета на о.Р. с която са одобрени
кадастралния, застроителния и регулационния план на
гр. Радомир в частта й, с която по регулационния план на гр. Радомир, УПИ XXVIII-… и УПИ XXVI-…. в кв…… са
записани на името на И.В. К., б.ж. на гр. Радомир, като незаконосъобразна. Със
същото решение е задължена о.Р. да поправи записването на имотите като УПИ XXVIII-…. и УПИ XXVI-….. в кв….
по регулационния план на гр. Радомир, одобрен със заповед № …/29.12.2001 г., се
запишат на И. В. Н. от гр. Радомир, ул. „Б.“ № …., ЕГН **********. Също така по
делото са приложени скица № 701/27.09.2011 и скица № 621/27.09.2012 г.,
показващи, че собственик на УПИ XXVI, квартал ….., образуван от имот 501.1441 на гр. Радомир
е И.Т.М., тоест поправката на записването за съответните имоти не е извършена.
Също така по делото е приложена Заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, с което ищцата е подала декларация с която е
деклариран имота в о.Р. в служба „МДТ“. На ищцата е било издадено удостоверение
№ 20 от 2019 г. от нотариус Б.К., с което е била издадена скица № 15-823356 от
10.09.2019 г., със собственик И.Т.М..
На 27.10.2020 г.
му е бил връчен Акт за установяване на задължения по декларация съставена от ВрИД Н-к отдел „МДТ“ при О.Р. Поради епидемичната
обстановка било пропуснато да се възрази срещу акта. О.Р. се снабдили с
изпълнителен лист, образувано било изпълнително дело, с наложен запор от ЧСИ С.Б.,
върху пенсията и банковите сметки в ЦКБ и „Ю. Б.“. Вследствие била връчена
покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 445.05 лв. – главница,
248.28 лв. – неолихвяема сума, 7.05 лв. – лихви, 215.50
лв. – разноски по изпълнителното дело, както и 400.00 лв. – адвокатско
възнаграждение или общото задължение към 10.12.2020 г. – 1 445.51 лв.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил
иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а
именно- ищцата не е вписана като собственик на посочения имот.
Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице както
при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от
предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния
случай, настоящият състав на съда намира, предвид обстоятелството, че по
отношение на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на парично
задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за
претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може
да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е
допустим, предвид това, че наличието на висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това
условие е налице – срещу ищеца е било образувано изп.
дело № …. по описа на ЧСИ № … Ст. Б. при
Окръжен съд- Перник, като производството по това изпълнително дело към момента
на образуване на настоящото производство е било висящо.
По
основателността:
Предявеният
отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са удържани по изпълнителното дело за
имота на ул.„Д.Г.“ в гр.Радомир, като към настоящият момент ищцата не притежава
нотариален акт за собственост, поради което не е плащала данъци. С този иск се
търси съдебна защита- установяване недължимост на
вземане поради факта, че лицето не притежава нотариален акт, т. е., че не е собственик
на имота.
Доколкото ищцата оспорва
основанието за пораждането на вземането и неговия размер, то значимо съобразно решение
№ …../28.04.2006 г. на Пернишки окръжен съд, по делото се явява обстоятелството
дали лицето е собственик на имота.
В случая страните
спорят дали ищцата има задължения към о.Р. за неплащане на такса битови
отпадъци и данък недвижими имоти, за което е издадена заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК. Повод за завеждане на изпълнително дело на ЧСИ Ст.Б.е издаден
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 136-1/13.10.2020 г.,
който е базиран на подадена от ищцата декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти, придобити по наследство и въз основа на съдебно
решение № 376/28.04.2006 г. на ПОС.
Съгласно чл.439, ал.2 ГПК, искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, тоест- ищецът може да оспори изпълнението когато са налице новонастъпили обстоятелства след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
настоящият случай фактите на които се позовава ищцата не са новонастъпили,
след като самата тя твърди и представя по делото съдебно решение № …/28.04.2006 г.
на Пернишки окръжен съд, с което е установено, че лицето И.В. Н. е собственик
на имоти по регулационния план на гр. Радомир като УПИ XXVIII-. и УПИ XXVI-… в кв.79.
Предвид това
настоящият съдебен състав намира, че с оглед образувано изпълнително дело и
наложен запор от ЧСИ Ст.Б. върху банковите сметки на ищеца по повод акт за
установяване на данъчни задължения е налице изтекъл срок за обжалване на акта и
това води до извода, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, съдът
намира, че следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, предявен от ищцата Р.И.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ответника – О.Р. ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ***, пл.„С.“ № …., представлявано
от П. С.А.
— кмет на общината, с който моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че същата не дължи
на ответника сумата от 1 445.51 лв., от които 445.05 лв. – главница, 248.28
лв. – неолихвяема сума, 7.05 лв. – лихви, 215.50 лв.
– разноски по изпълнителното дело, както и 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
дължащи се по изп.д. № … по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на О.Р. ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „С.“ № … , представлявано от П.С.
А. — кмет
на общината, сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лева/- направени разноски по делото.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала,
секретар:/И.С./