РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2296 29.05.2023
година, гр. Бургас
Бургаският административен съд, първи състав, на двадесет и девети май
две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледах частно адм. дело № 1928 по описа за 2022г. и постъпила жалба от М.Д. /вх.№ 7432 от 18.05.2023г. по описа на ВАС на
РБ/, препратена за администриране по
компетентност на Адм. съд-Бургас, с вх.№ 5461 от 26.05.2023г., за да се
произнеса, взех предвид следното:
Производството е образувано
по искане от М.Д., с посочените постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
озаглавено „установителен иск“.
С Определение № 2335
от 12.12.2022г. по настоящото съдебно производство, искането е оставено без
разглеждане, като процесуално НЕДОПУСТИМО и делото е прекратено. Определението
е влязло в законна сила на 01.02.2023г.,
видно от материалите приложени по делото, удостоверяващи извършената процедура по
връчване на съобщение за постановения краен съдебен акт, съгласно чл.18а, ал.9
от АПК.
На 05.04.2023г. / вх.№ 3664 от 05.04.2023г./ по делото
постъпва „касационна жалба“, с характер на частна касационна жалба, против
Определение № 2335 от 12.12.2022г.
Във връзка с
указанията на съда при нейното администриране, подателят на частната касационна
жалба представя и документи, с оглед произнасяне на съда по исканията й за
освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса и предоставяне на правна
помощ.
С Определение № 1093
от 02.05.2023г. по настоящото частно адм. дело № 1928 от 2022г. подателят на
„касационната жалба“ е освободена от внасяне на държавна такса за това
оспорване, с оглед представените от нея документи за семейно и имуществено
положение и здравословното й състояние, но искането за предоставяне на правна
помощ по това производство е отхвърлено,
на основание чл.24, т.2, предл.3-то от Закона за правната помощ, тъй като
претенцията, по повод на която е образувано делото е очевидно недопустима, което
е обусловило и прекратяване на производството. Предвид факта, че подадената
частна касационна жалба е изготвена на 05.04.2023г. и постъпва в съда по делото
на същата дата- 05.04.2023г., т.е. след влизане в сила на постановеното
определение, същата е оставена без
разглеждане, като подадена след изтичане на срока за обжалване и влизане в
сила на определението от 12.12.22г. Съобщението за това определение е връчено
на адреса на М.Д. ***, получено на 15.05.2023г.
На 18.05.2023г. /с
вх.№ 7432/ във деловодството на ВАС на РБ постъпва поредна жалба от М.Д., в
което заявява, че е подадена в срок от полученото Определение № 1093 от
02.03.2023г. Жалбата е препратена за
администриране на Административен
съд-Бургас, като постъпва с вх.№ 5461 от 26.05.2023г.
Въпреки, че в
началото на жалбата се сочи, че се подава в срок от получаване на Определение
№ 1093 от 02.05.2023г., в следващата част на жалбата се сочи, че
„докладчикът не е разбрал казуса с неизпълнение на административния акт“, след
което се описват факти и обстоятелства свързани с издадено Разпореждане № 1 от
01.10.1990г., издадено от Бюро по труда- Несебър по молба на М.Д. въз основа на
решение на ТЕЛК. Описват се действия на Районен съд-Несебър по повод трудов
спор, а именно по конкретно съдебно производство с номер 150 от 2020г., като „не изисква съставяне по чл.186 от ГПК и без
да е наясно какво е плащано от община Несебър и протакане действително
допускане до работа и действително изпълнение, с което приключва административното
наказание, поради нарушение на чл.317 за неизпълнение на документите по ал.5 за
трудовото преместване на клиничен лаборант с решение на ТЕЛК“.
Уточнява се, че „поради горе написаното, назначаването на
адвокат Галина Павлова с адрес на кантора ул.“Пробуда“№ 32 е абсолютно
задължително от Административен съд-Бургас“
По-нататък се
заявява, че „казусът не е трудов спор и
администрацията на община Несебър не може да оспорва административното си
наказание от нарушение за изпълнение на държавни органи да подпомагат служител
да бъде преместен на друго място / на регистратурата/“.
След това се сочи, че
„още един аргумент за предоставяне на правна помощ, дори ако
се наложи поради не издаден документ и необосновано бездействие не се
обезщетява лицето от деня на получаване на документи от 01.10.1990г., както
гласи чл.213, ал.1 до действително допускане на работа… Районен съд-Несебър
погрешно е приел, че административните нарушения и наказания не са трудов спор,
както смята и бави поради некомпетентност и корупционни практики края на
обезщетението, което е с приложение на практика с административни трудови
разпоредби не се изпълняват от съд.“
В края на жалбата са
направени следните искания: „моля ВАС да разпореди отделна проверка на грешки и
нарушения отделно с друг нарочен акт“.
Описва се, че
РС-Несебър не е започнал да гледа „трудово-административни закони за
трудоустрояване, не е започнал да ги гледа като трудов спор 32 години, а те се
гледат по ЗАНН“. Иска се също „двете
върховни институции да определят кой ще поправи явните фактически грешки на
РС-Несебър от 01.10.1990г. и на Административен съд-Бургас, където казусът е
минал поне няколко пъти и препращан в Несебър от некомпетентност и корупционни
практики в целия Бургаски окръг.“
Жалбата е
НЕРЕДОВНА, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.212, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Първо е посочено, че
се подава до Върховния административен
съд, а накрая се иска „двете върховни институции да определят…“,
поради което не става ясно каква друга институция се сезира с тази жалба освен
ВАС.
В началото се
заявява, че се подава срещу Определение № 1093 от 02.05.2023г., с което е
отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ и е оставена без
разглеждане като недопустима /просрочена/ частна касационна жалба на М.Д. срещу
предходен съдебен акт на АС-Бургас по същото адм. дело № 1928 от 2022г., а след
това се описват поредица от факти, които са относими към съвсем различни
производства, от компетентността на различни органи и се описва дело, разглеждано
от Районен съд-Несебър, което няма относимост към обжалването на Определение №
1093 от 02.05.2023г. на настоящия АС-Бургас.
В случай, че се оспорват
други съдебни актове, същите следва да бъдат означени и жалбите срещу тях да се
подадат по реда на инстанционния контрол пред компетентния по-горен съд, а в
настоящият казус произнасянето на Административен съд-Бургас е
първоинстанционно и поради това не би могло въобще да се обсъждат други актове
на различни съдилища или актове, които са постановени по различни от настоящото
адм. дело № 1928 от 2022г.
Трябва да се опише в какво се състои незаконосъобразността
на обжалвания акт, ако е подадена жалба срещу конкретно съдебно определение по
настоящото адм. дело, т.е. описаното в жалбата Определение № 1093 от
02.05.2023г. на АС-Бургас по това дело. Единствените относими към това
оспорване факти са изразеното несъгласие на касатора Д. с отхвърляне на искането
за предоставяне на правна помощ. Обаче, следва да се има предвид, че искането
за предоставяне на правна помощ е обвързано от предмета на това дело и
оспорването на конкретния акт, поради което подателят на жалбата следва да има
предвид, че предоставянето на правна
помощ е обвързано от предмета на оспорването и няма никаква връзка с
разискваните от нея казуси от 01.10.1990г. и осъществени във времето пред
РС-Несебър или други дела в АС-Бургас, ако М.Д. е била страна в такива
производства пред Административен съд-Бургас.
В случаят, обективно е възможно предоставянето
на правна помощ само по повод оспорване на конкретното определение /например определението за прекратяване на
частно адм. дело № 1928 от 2022г., постановено на 12.12.2022г./, а не за
правна помощ по други дела разглеждани от този съд /АС-Бургас/, още по-малко от
дела на съдилища с различна компетентност, какъвто е РС-Несебър по отношение на
гражданските дела описани в исканията на М.Д.. Искането се отправя по
конкретното дело и се разглежда от съда, пред който делото е висящо, а в
случаят е налице влязло в сила определение за прекратяване, поради което
касационната жалба е оставена без разглеждане и искането за предоставяне на
правна помощ като очевидно недопустимо е отхвърлено, чл.24, т.2, предл.3-то от ЗПП.
В случаят, не е направено искане за предоставяне на
правна помощ преди постановяване на Определение № 2335 от 12.12.2022г., с
което е прекратено производството по ч.а.д. № 1928 от 2022г. Ищецът М.Д. не е
направила подобно искане първоначално с подаване на т.нар. „установителен иск“,
нито в друга молба, нито в уточнението към иска по дадените указания в
разпореждане на съда от 08.11.2022г. /л.11-12 от делото/, поради което съдът не
се е произнасял по такова искане, а обсъжданото искане, по което съдът се е
произнесъл и е отхвърлено, е допустимо само по отношение на касационното
обжалване, доколкото е направено едва с подадената на 05.04.2023г. частна
касационна жалба, оставена без разглеждане с Определение № 1093 от 02.05.2023г.
Нямат отношение към
предмета на оспорване и обективираните в жалбата искания относно разпореждане
на проверка за грешки и нарушения, нито за отстраняване на явни фактически
грешки, поради което жалбата не съдържа искане на подателят относно посоченото
Определение № 1093 от 02.05.2023г.
Съгласно чл.151, т.3
от АПК към жалбата се прилага и документ за внесена държавна такса по сметка на
Върховния административен съд, в размер на 30 лева, дължима за касационното
оспорване на определение по частно адм. дело № 1928 от 2022г., но касаторът Д.
вече е освободена от внасянето на
дължима държавна такса за оспорването на постановени съдебни актове по
настоящото производство.
Посочените
нередовности на жалбата, описани по-горе следва да бъдат отстранени в 7-дневен
срок от съобщението, като следва да бъдат направени писмени уточнения от
подателя М.Д., за да бъде изпълнено задължението на настоящият съд за
администриране на подадената жалба и същата да се изпрати за разглеждане от
компетентния съд.
Мотивиран от горното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
ОСТАВЯМ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата от М.С.Д., с вх.№ 7432 от 18.05.2023г. по описа на
Върховния административен съд на РБ, препратена
за администриране на Адм. съд-Бургас,
постъпила с вх.№ 5461 от 26.05.2023г. по описа на АС-Бургас.
УКАЗВАМ на касатора, да изпълни дадените в обстоятелствената част на
настоящото разпореждане указания, в
посочения 7-дневен срок от съобщението, като изпълни следното:
1. Да заяви дали е сезиран ВЪРХОВНИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД или друга „върховна институция“ и в каква връзка /обжалване
на определение по ч.а.д. № 1928 от 2022г. на АС-Бургас или несъгласие със
съдебни актове по други дела/.
2. Дали се оспорва Определение № 1093 от 02.05.2023г. на АС-Бургас по частно адм. дело № 1928 от 2022г. на
настоящия съд, с което е отхвърлено искане за предоставяне на правна помощ по
конкретното адм. дело и само относно касационното обжалване на определение за
прекратяване ИЛИ
се обжалва друг съдебен акт, с отразяване на неговия
номер, дата на постановяване, номер на дело и съд, който го разглежда.
3. Дали се обжалва Определение № 1093 от
02.05.2023г. и в частта, в която е
оставена без разглеждане подадената просрочена частна касационна жалба или само в частта за отхвърляне на искането
за предоставяне на правна помощ.
4. Да посочи защо
е незаконосъобразно определението в оспорените части, според подателя на
жалбата.
5. Да направи конкретни искания до компетентния съд /ВАС на РБ/, относими към това оспорено
определение.
Касаторът следва да
има предвид, че излагането на всякакви
други факти, които не са свързани с оспорване на конкретното определение на
съда е безпредметно, защото е извън предмета на обжалването, например
цитираното в жалбата Определение № 1093 от 02.05.2023г.
Всички други
претенции, които има М.Д. може да ги отправи до компетентните органи,
включително и за извършване на проверки каквито претендира, а така също и за поправка
на явни фактически грешки по различни дела на други съдилища.
УКАЗВА на страната, че тези указания се дават във връзка с
администрирането на изпратената на
АС-Бургас жалба от 18.05.2023г.,
постъпила във Върховния административен съд, на който ще бъде изпратено делото
по компетентност за произнасяне след изтичане на срока за изпълнение на
указанията.
УКАЗВА на страната, в случай, че освен обжалване на Определение № 1093 от
02.05.2023г. прави искане за отмяна
и на влязлото в сила Определение № 2335
от 12.12.2022г. по същото ч.а.д. № 1928 от 2022г., такова искане се разглежда по различен
процесуален ред, но отново се подава чрез
първоинстанционния съд по конкретното дело и трябва да отговаря на
изискванията на чл.241 от АПК, съответно реквизитите на чл.212 и чл.213 от АПК,
вкл. конкретните основания за отмяна на
влязъл в сила съдебен акт, описани точно от законодателя в разпоредбата на чл.239, т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК.
За целта се подава
ОТДЕЛНО ИСКАНЕ, озаглавено по този начин и се описват обстоятелствата по
чл.239, т.1-6 от АПК, на които конкретно подателят се позовава, а след като
бъде администрирано и ако отговаря на изискванията на закона се изпраща на
компетентния да го разгледа съд- ВАС на РБ.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: