Присъда по дело №273/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 21
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200273
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. П., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
и прокурора Пламен Стоянов Трифонов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20213520200273 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. С. Д. – роден на 21.06.1989 г. в гр. В.Т., български
гражданин, живущ в с.Славяново, община П., осъждан, с основно образование, неженен,
безработен, ЕГН **********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2021 г., в гр.П., е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ягуар“ с регистрационен № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда – 1,58 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с № 0050, поради което и на основание
чл.343б, ал.1, чл.36, чл.54, чл.58а, ал.1 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЯ ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ефективното изтърпяване на което ОТЛАГА на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила, и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 273 по описа за 2021 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Д. С. Д. от с.Славяново, общ.П., е предаден на съд по обвинение за това, че „на 29.10.2021 г., в гр.П., е
управлявал МПС – л.а.“***“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1.58 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство ***” – престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, прави искане за разглеждане на делото по реда на
Глава ХХVІІ-ма от НПК–„съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Предвид на това, съдът на
основание чл. 372, ал.4, във вр. с чл.371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по
делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Упълномощеният му
защитник адв.Галин Цанков от ТАК също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за определяне на наказанието в хипотезата на чл.58а,ал.1
НК и налагане на минимално по размер наказание ЛОС, ефективното изтърпяване на което бъде отложено по реда
на условното осъждане.
Представителят на Районна прокуратура Т., ТО П. поддържа в с.з. обвинението като доказано по
несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство (по глава ХХVІІ-ма от НПК) пледира за
наказание, индивидуализирано при условията на чл.58а,ал.1 НК-лишаване от свобода към специалния минимум
отложено по реда на чл.66 НК и глоба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията вписани в нормата на
чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. С. Д. живеел със семейството си в с.Славяново, общ.П., бил с основно образование, без професия,
безработен, неправоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП за нито една категория, бил наказван по
административен ред за други нарушения по ЗДвП /справка л.7/. Бил осъждан с присъда по нохд № 523/2008 г. на ВтРС за
престъпление по чл.195,ал.1 НК, за което е настъпила реабилитация по право съгл.чл.86,ал.1 НК и със споразумение по
нохд № 101/2018 г. на РС Севлиево, с което за престъпление по чл.235,ал.1 НК му било наложено наказание пробация със
съответни пробационни мерки, в сила от 04.05.2018 г. /справка за съдимост л.15-16/.
На 29.10.2021 г. през деня подс.Д. употребил алкохол /по негови обяснения около три бири/. Тъй като не се
чувствал повлиян от алкохола, решил да управлява л.а.“***“ с рег.№ ***, собственост на негов близък, с което да отиде до
гр.П., за да прибере жена си след работа. Около 16.30 ч. при движение по ул.“Асен Златаров“, до хотел „****“ бил спрян
за проверка от дежурен патрул в състава на който били свидетелите Я. и Д.. С помощта на техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр.№ 0050 св.Я. извършил на място проверка за употреба на алкохол от подсъдимия, като била отчетена
1.58 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Бил издаден талон за изследване № ***
/приложен л.9/, в който подсъдимия саморъчно отбелязал, че приема резултата от техническото средство.Със служебният
автомобил бил отведен до филиала на ЦСМП гр.П., където отказвал да даде кръвна проба за химическо изследване. При
така установеното от фактическа страна започнало БП против подс. Д. извършеното престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в
с.з.доказателства, посредством приложените по БП № 421/2021 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени
средства, както и чрез показанията на свидетелите Я. и Д. депозирани в досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното
съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда
по реда на чл.372,ал.4, вр. с чл. 371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс.Д. С. Д. е
осъществил състава на престъплението по чл.343б,ал.1 НК като на 29.10.2021 г., в гр.П., е управлявал МПС –
л.а.“***“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1.58 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство ***. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено е знаел, че е употребил значително
количество алкохол и въпреки това е предприел да управлява МПС, при което е съзнавал всички фактически
обстоятелства на престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените обществени отношения, а
именно, че поставя в опасност останалите участници в движението именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът
прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция
този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4
– вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, за което обаче е
необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В
настоящият казус първоинстанционният съд прие, че наказанието следва да се индивидуализира по правилата на чл.58а,
ал.1 от НК, тъй като не отчете многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да приложи чл.55 НК.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените в хода на делото
самопризнания (които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме,
че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК
1
на ВКС). Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на правоспособност по ЗДвП и утежненото съдебно
минало – при което наказанията бяха определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Наказанията предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от
1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на
наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер над специалния
минимум, а именно 1 г. и 6 м. ЛОС, след което и на осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да
изтърпи наказание в размер от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (за процесуална пълнота съдът намира за
необходимо да посочи, че в диспозитива на присъдата не посочи наказанието ЛОС преди редукцията, респ. не посочи
начина на редуцирането му, тъй като това задължение е относимо само към мотивите към присъдата – т.2 от ТР №2/
19.06.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСНК), което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от
влизане на присъдата в сила, както наложи и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на
формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се
констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази
преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимия да изтърпи ефективно
наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание
е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът не наложи кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” съгласно чл. 343г,вр. с
чл.37,ал.1,т.7 от НК, тъй като подс.Д. не е правоспособен водач по смисъла на ЗДвП и не може да бъде лишен от право,
което не притежава.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съобщи за изтекли лични данни