№ 170
гр. Панагюрище, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100644 по описа за 2024 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД,
86 ЗЗД и 92 ЗЗД предявени “АПС Бета България” ЕООД срещу П. Г. Г., за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1000 лв., представляващи непогасена главница по договор
за потребителски кредит № 279895 от 27.02.2019 г. сключен между ответника
и “Сити кеш” ООД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата 240,90 лв. - договорна лихва за
периода от 29.02.0202 г. до 20.02.2024 г., 747,86 лева - такси дължими
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от “Сити кеш” ООД,
1157,10 лева - неустойка по чл. 6,2 от Договора за потребителски кредит,
които суми са прехвърлени на ищеца на основание договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. сключен между ищеца и “Сити кеш”
ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 134/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между ответникът и „Сити кеш” ООД на 27.02.2019 г. е сключен
договор за потребителски кредит № 279895 . Твърди се, че съгласно договора
кредитодателя е предоставил на заемателя сума в размер на 1000 лева -
главница, която следвало да бъде върната на 12 броя погасителни вноски по
218 лева в срок до 29.02.2020г., съобразно погасителен план. Твърди се, че бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на
48,50%. Излага се, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на
ЗПК, като в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора страните са сте
съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
1
действащата законна лихва върху всеки ден забава. Излагат се доводи, че
договорът е сключен по електронен път съобразно ЗПДУР. Излага се, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора. Сочи се, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. Сключен
между “Сити кеш” ООД и ищецът вземанията спрямо ответника са
прехвърлени на ищеца, като ответникът- длъжник е уведомен за станалата
цесия, като в евентуалност се моли да се приеме, че ответникът е уведомен с
връчване на исковата молба за отговор. Твърди се, че ищецът е входира
заявление по чл. 410 ГПК, по което производство е ответникът не е открит и
което поражда правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова
претенция. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд - Панагюрище е сезиран с искове с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл.
86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са
предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК,
доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени
на заявителя – ищец на 31.07.2024 г., а исковата молба е подадена на
06.08.2024 г. от заявителя по заповедното производство.
От приложен по делото договор за паричен заем Кредирект № 279895
сключен на 27.02.2019 г. между “Сити кеш” ООД и П. Г. се установява, че
между тях е сключен договор по силата, на който „Сити кеш” ООД е
предоставил на ответника сумата в размер на 1000 лв., която ответникът се
задължил да върне на 12 месечни погасителни вноски, последната с падеж
27.02.2020 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент 40,05%, ГПР 48,50 %.
Уговорено е връщането на сумата от 1274,28 лв.- получена заемна сума и
възнаградителна лихва. В чл. 6 от процесния договор е постигната уговорка
между страните за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на
1341,72 лева при непредставяне на обезпечение с параметри конкретно
посочени в общите условия към договора. В процесния договор страните по
него са договорили задължение за заплащане и на допълнителни такси и
разходи за събиране на вземането съобразно Тарифа приложена към договора.
По делото е представен и приет като доказателство договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен на 13.01.2022 г. между “АПС Бета
България: ЕООД и “Сити кеш” ООД и приложение към неги от 13.01.2022 г. и
приложено уведомление за цесия адресирано до ответника.
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, от която се
установява, че отпуснатата сума по процесния договор е 1000 лева, като от
2
ответника са направени плащания по договор за кредит в общ размер на 253
лева. Вещото лице е уточнило, че размерът на неустойката и останалите
начислени такси по тарифата не са включени в размера на ГПР, като в случай,
че се включат размерът на ГПР би бил в размер на 1156,94%. Ценена
съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-
счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от
ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на
пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва- ва валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към
ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден
договор за потребителски кредит № 279895 от 27.02.2019 г., по които
кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния размер;
настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница;
изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвата - договорна и останалите такси и
неустойки, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Сити кеш” ООД и П. Г. е
сключен договор за кредит от 27.02.2019г., по силата, на който търговското
дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 1000 лв. Уговорен
е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е длъжен
служебно да следи за неговата валидност.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
3
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В
ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези
разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят
до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС).
Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР от 48,50%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл.
19, ал. 4 от ЗПК . Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при
непредоставяне на обезпечение, както се установява от приетата по делото,
без възражения от страните, съдебно-счетоводна експертиза. В процесния
случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по Договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за заем, нито вредите
от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива от
непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
4
Чрез неустоечната клауза от Договора се цели санкциониране на
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума.
От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено
като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи
размерът на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по
кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10
от ЗПК не е включен в ГПР. Съдът намира, че с процесната неустоечна клауза
се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в
процесния договор е посочен размер на ГПР, който не надвишава законово
допустимия, без включването в него на сумата по чл. 6 от Договора, той не
отговаря на реално прилагания между страните по Договора и не може да
изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в
размер на 10 %, или ГПР не следва да надхвърля 50 % от предоставената по
кредита сума. Според вещото лице по извършената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, ако таксата за по сключения договор за
гаранция/поръчителство бъде включена в ГПР, то размерът на ГПР би бил
равен на 1156,94%. Съдът приема, че действителният ГПР по кредита от
1156,94%. нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като не
позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22
от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. №
578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г. по дело № С-337/23
СЕС) . С оглед всичко изложено и предвид служебно вмененото задължение
на съда да следи за неравноправни клаузи в договорите сключени с
потребители, съдът намира, че процесния договор за паричен заем кредирект
се явява недействителен.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че потребителят дължи връщане
5
само на чистата стойност на кредита, но не се дължи заплащането на лихва
или други разходи по кредита. В конкретния случай размерът на отпуснатия
кредит е 1000 лева, като от приетата по делото ССчЕ се установява, че
ответникът е направил плащания по процесния недействителен договор за
кредит в общ размер на 253 лв., която сума следва да бъде приспадната от
задължението за връщане на главница. Ето защо съдът намира, че претенцията
за установяване дължимостта на главница в размер на 1000 лв. е основателна
до сумата в размер на 747 лева, за която сума предявеният иск следва да се
уважи, доколкото по делото са представени доказателства, че ищецът е
придобил вземането на основание сключен с кредитодателя договор за цесия.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника за нередовно
съобщаване на цесията. Следва да се приеме, че за това прехвърляне
длъжникът е надлежно уведомен, с връчване на исковата молба за отговор,
доколкото към нея е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД, който
факт следва да се вземе предвид при постановяване на решението с оглед
разпоредбата на ч. 235, ал. 3 ГПК и съобразно константната съдебна
практика, която е обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 година,
Търговска колегия, Второ отделение, т. д. № 2352/2013 година, ВКС, Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., ВКС и мн. други, като
връчването на уведомлението на особения представител на ответника има за
последица уведомяване на длъжника, тъй като особените представители имат
представителна власт да получават материалноправни изявления, адресирани
до ответника, каквото е изявлението на предишния кредитор, че вземането е
прехвърлено, респ. осъществяват процесуално представителство по дела,
образувани против длъжника. Т.е налице са данни за надлежно съобщаване на
ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор
за кредит предоставящо на ищеца качеството на кредитор и
материалноправната легитимация да търси изпълнение по договора за кредит.
Исковете за установяване дължимостта на суми в размер на 240,90 лв. -
договорна лихва за периода от 29.02.0202 г. до 20.02.2024 г., 747,86 лева -
такси дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от “Сити
кеш” ООД, 1157,10 лева - неустойка по чл. 6,2 от Договора, следва да се
отхвърлят като неоснователни по изложените по-горе мотиви - предвид
недействителността на договора за предоставяне на кредит и задължението за
връщане единствено на чистата стойност на отпуснатия кредит.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така
тъй като в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при
отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –
6
изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда
до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване на съществуването на част от вземането препятства влизането в
сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск
е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в
настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 74 от 23.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 134/2024 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се
обезсилва.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за
присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и
съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв. и заплатена
държавна такса в размер на 67,63 лв.като съобразно уважената част от иска (в
размер на 747 лв. от предявения размер в заповедното производство от 3381,48
лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 25,98 лв., от които 11,04 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 14,94 лв. – държавна такса заплатена в заповедното
производство.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските направени от него, съобразно уважената
част от исковете в общ размер на 223,63 лв., от които - 83,94 лева - депозит за
ВЛ, 88, 36 лв.- депозит за особен представител 29,24 лв. - ДТ, 22,09 лева -
юрисконсултско възнаграждение, което е определено в размер на 100 лева.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
по отношение на П. Г. Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ж.к.
“*****” бл**, вх. Б, ет. 2, ап. 6, че “АПС Бета България” ЕООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” №
81В е носител на парично вземане в размер на сумата от 747
лв.представляваща чиста стойност на предоставена в заем сума по договор за
паричен заем кредирект № 279895 от 27.02.2019 г. сключен между ответника и
“Сити кеш” ООД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
7
молба - 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е
прехвърлена на ищеца на основание договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022 г. сключен между ищеца и “Сити кеш” ООД, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 747 лева до претендираната сума от
100 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 134/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание, чл. 422 ПГК във вр. с чл. 86 ЗЗД и
във вр. с чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че П. Г. Г. ЕГН: **********,
дължи на “АПС Бета България” ЕООД ЕИК: ********* суми в размер на
240,90 лв. - договорна лихва за периода от 29.02.0202 г. до 20.02.2024 г.,
747,86 лева - такси дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от “Сити кеш” ООД, 1157,10 лева - неустойка по чл. 6,2 от Договора
за паричен заем кредирект № 279895 от 27.02.2019 г. сключен между
ответника и “Сити кеш” ООД, които суми са прехвърлени на ищеца на
основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.
сключен между ищеца и “Сити кеш” ООД и за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 134/2024 г. по описа на
Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, П. Г. Г.
ЕГН: ********** да заплати на “АПС Бета България” ЕООД ЕИК: *********
сумата в размер на 25,98 лв. – представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата в размер на 223,63 лв. разноски
направени в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна
жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8