РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14011
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20231110159433 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава Тридесет и седма ГПК.
Образувано е по заявление от „Ютекредит България“ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П. Г. М. за сумата от
2411.61 лева – главница по договор за кредит №L316738 от 25.02.2023,
сумата от 115.63 лева – възнаградителна лихва за периода от 27.04.2023 до
16.06.2023, обезщетение за забава в размер на 514.94 лева за периода от
27.04.2023 до 24.10.2023 и такса за разглеждане в размер на 639.86 лева.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Съгласно договора таксата за разглеждане в размер на 667.69 лева се
дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като
същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план.
Принципът на добросъвестност н справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга.В случая разглеждането на кредита като услуга не обуславя размер на
таксата възлизащ на 1/3 от кредита.С оглед на което съдът приема, че
въвеждането на подобна такса води до неоснователно обогатяване на
ответника и води до нееквивалентност на престациите.Съдът приема, че
уговорката за плащане на такса разглеждане е в противоречие с принципа на
добросъвестност. Предвид на което съдът приема, че е налице неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати такса на кредитора. С оглед на което съдът приема, че
клаузата за заплащане на такса разглеждане е нищожни на основание чл.143
във вр. с чл.146 от ЗЗП.
1
Отделно от това съдът приема, че уговорката за заплащане на такса
разглеждане е и нищожна и като противоречаща на императивни правни
норми, а именно на чл.10а, ал.2, чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за
потребителския кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно таксата за разглеждане.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№304019/27.10.2023, подадено от „Юте Кредит България“ЕООД,
ЕИК205559807, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Черковна“№38, офис 4, срещу П. Г. М., ЕГН**********, с адрес:гр.С в
ЧАСТТА относно сумата от 639.86 лева-такса за разглеждане.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2