№ 265
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на тринадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100509746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 11325/02.08.2021 г. на „Т..С“ ЕАД срещу
постановление на ЧСИ Р.М. от 02.03.2021 г., с което е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. В частната жалба се сочи,
че възражението е прекомерно и недължимо, доколкото не са предприемани действия по
водене на изпълнителното дело. Възнаграждението е несъответно и на правната и
фактическа сложност на делото. По изложените съображения се иска намаляване на
определеното адвокатско възнаграждение до 200.00 лв., както и на определената от ЧСИ
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Възражение по жалбата е депозирано от взискателя М.С.П., чрез адв. Ц., в който се твърди
адвокатското възнаграждение да е съобразено с извършените действия: подаване на молба за
образуване на изпълнително дело, както и че с поведението си длъжникът е дал повод за
образуване на изпълнителното дело.
ЧСИ Р.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възнаграждението
от 280.00 лева е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
1
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението,
чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20207900402516 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СРС е
образувано по молба вх. № 23395/29.12.2020 г. на взискател М.С.П., чрез адв. Ц. за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 01.12.2020 г., издаден
по гр. дело № 29/2020 г. по описа на СРС, 29 състав, за сумата от 331.88 лв.
С молбата не е посочен способ за изпълнение. Приложен е договор за правна защита и
съдействие от 29.12.2020 г., в който е посочено, че е изплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 280.00 лв.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.01.2021 г., като на
11.01.2021 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. С
постановление от 02.03.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подаденото
възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита
и съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело – 200.00 лв.
За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в
този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело,
което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да
бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200.00 лева. В чл. 426, ал. 2 от
ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде
посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното
производство не е посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент от
редовността на молбата. Това обосновава извод, че взискателят, съответно неговият
2
процесуален представител, не е подал редовна молба и не е обективирал валидно искане за
извършването на изпълнителни действия по делото (като е без значение за спора дали
последното се дължи на пропуск, техническа грешка или друго). Поради изложеното следва
да се приеме, че взискателят само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело,
като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на
изпълнението. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия
по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение
за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените съображения съдът
приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска
защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство.
На свой ред т. 26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители постановява като дължими разноски при вземане от 100 до 1000 лв. - 10 лв. +
10 на сто за горницата над 100 лв.;. Сумата се изчислява върху вземането,
индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при общо дължима сума от 331.88.00 лв.
дължимата такса е в размер на 10 + 23.19 лв. без ДДС.
Относно разноските по производството
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т..С” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* длъжник по изпълнително дело № 20207900402516 по описа на ЧСИ
Р.М. с район на действие СРС Постановление от 02.03.2021 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № №
20207900402516 по описа на ЧСИ Р.М. сумата в размер на 200.00 лева - представляващи
3
адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело и такса по т.
26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 39.83 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т..С” ЕАД, за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4