Решение по дело №201/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

         Номер          421                              11.12.2020 г.                                     гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На       втори декември                                           две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   Снежина Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  № 201/2019 г.

            Производството е с правно основание  чл. 79 и  чл.86 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове първоначално срещу Е.Р.П., заменена след това по реда на чл.228, ал.3 от ГПК като ответник по делото от Д.Д.П. и С.Д.П. с искова молба, депозирана на 22.05.2019 г. за  заплащане на сумите 2 303,34 лв. за предоставени от ищеца В и К услуги по фактура № **********/30.04.2018 г. и сумата 81,90 лв. лихва за забава за периода 30.05.2018 г. – 05.10.2018 г. Сочи, че задължението е за недвижимия имот с адрес гр.Р. ****, че за доставяне на вода и други ВиК услуги до същия е открита партида №***, че от 23.07.2004 г. титуляр на партидата е била Е.Р.П., че ответниците са придобили правото на собственост, но не са уведомили за това ищцовото дружество, че като страна по правоотношение с ищеца ответниците не са изпълнили нито едно от задълженията си като потребители, регламентирани в Общите условия, вкл. и задължението си за осигуряване на достъп до водомерния възел, че горепосочената фактура е за 862 куб.м. питейна вода, доставена в периода 12.12.2007 г. 27.04.2018 г.Иска и присъждане на разноските по делото.

В писмения отговор ответниците считат исковете за неоснователни. Сочат, че няма доказателства за това те да са собственици на имота, че между ищеца и тях няма сключен договор, че не са обвързани от посочените от ищеца Общи условия, както и че няма доказателства същите да са влезли в сила. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми, тъй като съгласно общите условия доставчикът е следвало да отчита, изчислява и начислява разход за вода всеки месец. Също така твърди, че не е доказана единичната цена на процесната стока/услуга и че не е настъпил падежа на част от сумите.

В хода на производството /на 23.01.2020 г./ ответникът С.Д.П. е починал и като страна по делото е конституирана майка му Д.С.П., която е негов наследник /л.234/.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на територията на гр.Разград. 

         С договор за покупко-продажба от 11.02.2008 г., сключен във формата на нотариален акт /л.26/  Д.Д.П. и С.Д.П.  са придобили правото на собственост върху 553/760 идеални части  поземлен имот – дворно място с площ от 760 кв.м., находящо се в гр.Р. ****, ведно с построената в   същото място жилищна сграда  със застроена площ от 80 кв.м. и второстепенна постройка с площ 24 кв.м.

            Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване Дунав“ЕООД – Разград са  одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с решение №ОУ-051/26.06.2006 г. /л.119/ и са  публикувани в в-к „нощен труд на 13/14.07.2006 г. /л.111 и сл./. Изменение на същите  на същите е одобрено с решение от 04.06.2007 г. /л.120/ и съответните изменения са публикувани  във в-к „Форум Север“, бр.27 от 2007 г. /л.108 и сл./.   Нови общи условия са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014 г. /л.174 и сл./ и са обнародвани във в-к „Екип 7“ бр.97 от 27.08.2014 г. и във в-к Новинар  /л.183/ от 21.08.2014 г. Цената на водата е определена съответно от решение на ДКЕВР от 30.11.2009 г. /л.159/, решение от 29.07.2016 г. /л.166/, от 11.08.2014 г. /л.169/

            Видно от справката от електронния карнет /л.144/  от 27.11.2017 г. до 26.03.2018 г. вкл.  в обекта е отчитана нулева консумация /показание 131/ и е записано, че същият е необитаем. Според процесуалния представител на ищеца основание за това е било уведомление от Е.П., че се премества и ще продава имота.  На 27.04.2018 г.  са отчетени като ползвани 862 куб.м., след което водоснабдяването е прекъснато. В предходния карнет количеството 131 е нанесено на 27.04.2012 г. /л.148/, както и по нататък /л.152/, като е посочвано, че имотът е необитаем и има подпис само на отчетника.

С писмо от 10.07.2018 г. ищцовото дружество е поканило Е.Р.П. да плати сумата 2 325,73 лв.

            Видно от представената справка от счетоводството на ищцовото дружество последната издадена фактура за кл.№22159 за имота на ул.“Хан Крум“, №2 преди процесната е от 13.11.2007 г./л.49/

            На 16.01.2004 г.е монтиран водомер /л.51/,както и на 18.09.2006 г. /л.52/, на 02.11.2007 г. /л.53/ а на 28.03.2018 г.  е демонтиран водомер в имота на ул.“**** в гр.Разград /л.50/.  В протокола за последното действие  е посочено показание 993 куб.м., както и това, че водомерът е замръзнал – обледен.

            В о.с.з. /л. 188/ процесуалният представител на ищеца е признал, че при отчитане на водомера, същият не е бил в метрологична годност. Същият е подложен на изследване /л.248/ и е установено, че той не съответства.

            Видно от заповед №А-616/11.09.2018 г. /л.94/  водомерите подлежат на метрологичен контрол на две или пет години, в зависимост от характеристиките им. Такъв е периодът на проверка и преди издаването на тази заповед, видно от заповед №А-412/16.08.2004 г. /л.97/, заповед №А-102/05.03.2010 г. /л.100/, заповед №А-441/13.10.2011 г. /л.102/, заповед №А-333/29.05.2014 г.  /л.105/.

            С нотариален акт от 28.11.2018 г-. /л.136/ С.Д.П., Д.Д.П. и С.И.п. са продали имота с административен адрес гр.Р. **** на С. Х. Х.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна  експертиза /л.197 и сл. / размерът на главницата  по фактура №**********/30.04.2018 г.  е правилно посочен – 2 3030,34 лв., размерът на лихвата за забава  за периода 30.05.2018 г. – 05.10.2018 г.  при сума на главницата от 23030,34 лв. е 82,53 лв. Сумата от 2 303,34 лв. за 862 куб.м. вода е правилно разпределена през процесния период – пропорционално на периодите с различни цени на водата. Според същото заключение при изчисляване на на количеството вода по реда на чл.39, ал.5, т.3 от Наредба №4, изразходваното количество вода ще бъде 1 984 куб.м. с цена 5 239,87 лв.

            В последващо заключение /по допълнителна експертиза/ /л.253/ е посочено, че при спазване правилно пропорционалността на кубик вода, канал, пречистване  към дните на периодите на промяна на цените, стойността на фактурата следва да бъде: 2 296,42 лв. Съответно за периодите 22.05.2015 г. – 27.04.2018 г.  фактурираната вода би следвало да бъде 243 куб.м., съответно на стойност 672,19 лв., а за период 22.05.2016 г. – 27.04.2018 г. за 160 куб.м. вода за 449,09 лв. Съответно законната лихва върху тези суми е 82,29 лв., 24,09 лв. и 16,09 лв.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск за  заплащане на сумата  2 303,34 лв. за потребена в имота на ответниците вода е основателен и доказан до размера на 449,09 лв. Ответниците са собственици на имота, който е водоснабден, следователно са потребители по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия  през отчетния период и въпреки че не са се заявили пред ищцовото дружество като потребители, имат задължение да заплатят ползваната от тях вода.

В останалата част, до първоначално предявения размер, искът е неоснователен и недоказан. Не може да се твърди, че измерените с неизправния водомер  количества вода са ползвани в обекта, но изчислени по реда на чл.39, ал.5, т.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителните и канализационните услуги потребените количества щяха да бъдат повече. Ето защо съдът следва да приеме изчисленията, направени от ищеца, но да съобрази възражението за изтекла погасителна давност. Тъй като се касае за периодично вземане, периодът на погасителната давност в съответствие с чл.111, б/В от Закона за задълженията и договорите е тригодишен. Съответно исковата молба, с която е прекъсната давността на осн. чл.116, б/ Б от с.з. е предявена на 22.05.2019. В случая за дата на прекъсване на давността следва да се има предвид датата на подаване на исковата молба срещу ответниците Д.Д.П. и С.Д.П.  в съответствие с разпоредбата на чл.228, ал.3 от ГПК, тъй като тези ответници не са заявили съгласие да встъпят в делото.

             С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължение за заплащане на обезщетение за забава  до размера на 16,09 лв. В останалата част същият е неоснователен, тъй като на осн. чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 152,53 лв. Съответно ищецът следва да им заплати разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но по делото не са представени доказателства за направени разноски от ответника

По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН **********, адрес *** и Д.С.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на   „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград сумата  449,09 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и девет стотинки/ за ползвани В и К услуги в имот с административен адрес с. гр.Р. ****, аб.№***  за периода 22.05.2016 г. – 27.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и  16,09 лв. /шестнадесет лева и девет стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода 30.05.2018 г. – 05.10.2018 г.  и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за сумите до първоначално предявения размер 2 303,34 лв. главница и 81,90 лв. обезщетение за забава като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

         ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН **********, адрес *** и Д.С.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград сумата 152,53  лв. / сто петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: