РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Разград, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500540 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. А. С. чрез пълномощник против Решение № 16/ 19.
01. 2025 г. по гр. д. № 566/ 2023 г. по описа на Районен съд Исперих, с което признава за
установено по отношение на Н. А. С. , Ф. М. Н., М. И. Н. , че Г. С. А. е собственик на
недвижим имот: ПИ № 11449.73.39 находящ се в чертите на с. Владимировци, ул. ***. общ.
Самуил, обл. Разград, с начин на трайно предназначение-урбанизирана и начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10 м/ с площ от 1181 кв.м., ведно с построените в имота:
Сграда с идентификатор № 11449.73.39.1, със застроена площ от 94 кв. м., брой етажи -1,
предназначение- жилищна сграда и сграда с идентификатор № 11449.73.39.2, със застроена
площ от 16 кв. м., брой етажи - 1.предназначение-селскостопанска сграда, при граници и
съседи: ПИ № 11449.73.926. ПИ № 11449.73.38. ПИ № 11449.73.41. ПИ № 11449.73.927 и ПИ
№ 11449.73.40 като осъжда Ф. М. Н. и М. И. Н. да предадат на Г. С. А. владението върху
описания имот на основание чл. 108 от ЗС .
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като
изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.
Постъпила е въззивна жалба срещу същото решение от Ф. М. Н., М. И. Н. чрез
пълномощник, като се твърди, че решението е необосновано и незаканосъобразно по
1
изложените подробно в жалбата съображения. Молят да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Въззиваемата страна Г. С. А. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се
представлява от повереник, който излага доводи за неоснователност.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 18. 11.
1996 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим
имот: дворно място в с. Владимировци с площ от 1140 кв. м. , по кадастрална карта 755 кв.
м. , съставляващо парцел I – 16 в кв. 38 по дворищно регулационния план на селото, заедно с
построената в него паянтова жилищна сграда, между ищеца, като купувач и Ф. А. С. – чичо
на ищеца и съпруг на ответницата Н. А. С. за сумата 45 000 лева, която е платена брой от
купувача на продавача. Ищецът твърди, че живял в имота от 1994 г. до 1999 г., когато
заминал за Р Турция и настанил в имота приятел на неговия баща, който живял там до 2020
г. Дворното се обработвало от майка му и сестра му, а той идвал 4-5 пъти годишно и
наглеждал къщата. Разбрал, че през 2023 г. ответницата Н. продала имота на ответницата Ф..
Твърди, че е владял имота като собственик почти 30 години и въпреки, че не е придобил
имота след сключването на предварителния договор, го е придобил по давност още през
2006 г .
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели Г. С. А., В. Н. Д., Ф. Т. А.,
Е. С. Е..
Св. Г. С. А. – сестра на ищец по делото дава показания, че процесния имот бил купен
от нейния брат от техния чичо през 1996 г. Ищецът направил ремонт и живял в него пет
години, докато през 1999 г. заминал да работи в Турция. Идвал си по празниците и оставал в
къщата, защото имало всички условия – да спи, да си готви. Когато не бил в страната,
ключовете от имота били в свидетелката и майка й, те наглеждали къщата, в двора сеели
домати, краставици и други зеленчуци. По молба на баща им, в периода около 2000 година,
пуснали да живее в имота техен познат – И. той живял там до смъртта си през 2022 г. През
2023 г. сестрата на свидетелката чула, че къщата е продадена и установила, че ответницата
Ф. я купила от ответницата Н..
Св. В. Н. Д. живее в съседен на процесния имот и били в приятелски отношения със
семейството на ищеца. Твърди, че ищецът купил имота от чичо си през 1995-1996 г. с
2
финансовата помощ на бащата на съпругата му и живели в него до 1999 г., когато заминали
за Турция. За къщата и градината се грижели сестра му и майка му, а в къщата пуснали да
живее дядо И., който живял там около 20 години и там починал.
Св. Ф. Т. А. е племенница на ответницата Н. и е от с. Владимировци, дава показания,
че до 1996 г. семейството на леля й живяло в къщата, а след това заминали за Турция. След
като починал съпруга на леля й, си идвали в селото, но не отсядали в имота, а при близки.
Свидетелката не била виждала някой да живее в имота след 1996 г., не знаела да има спор за
собствеността му.
Св. Е. С. Е. е племенник на ответницата Н., живее в с. Подайва. Дава показания, че
семейството на леля му е живяло в имота до 1996 г., когато се изселили в Турция. Не знаел
кой е живял в къщата след това, дали е продадена. Чул, че ищецът Г. дал къщата като
квартира на един мъж. От 1996 г. леля му и семейството й не се били завръщали да живеят в
къщата. Преди 4-5 години с леля си ходили там да режат дървета, къщата изглеждала
необитаема, а двора необработван.
Ответницата Н. С. се е легитимирала като собственик на имота на основание
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 88, том II, рег. 2246, дело
№ 163/ 2023 г. , издаден на основание обстоятелствена проверка. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 111, том II, рег. № 2465, дело 180 от 2023г.
ответницата С. продала имота на ответниците Ф. и М. Н. .
Ответниците са представили Постановление от 27. 11. 2015 г. на прокурор в РП
Исперих, с което е отказано образуването на наказателно производство по жалба на Н. А. С.
за закани с престъпление против нейната личност, имущество и претенции към имот,
извършено от Г. С. А., В. С. А. и Г. И. С..
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия състав
приема, че доводите на въззивниците Н. А. С., Ф. М. Н. и М. И. Н., изложени във въззивните
жалби са неоснователни.
Според правната доктрина, придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Предвид събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемият - ищецГ. С. А. е започнал да
осъществява фактическа власт за себе си върху имота след 1996 г . В случая по делото е
установено по категоричен начин, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота
като държател, т.е. не е държал вещта като своя с оглед на обстоятелството, че между него и
Ф. А. С. през 1996 г. е сключен само предварителен договор, съдържащ обещание за
прехвърляне на правото на собственост, но не и окончателен договор за продажба. Трайна е
съдебната практика и по въпроса, че за да промени държанието във владение държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота,
която да е открито демонстрирана спрямо собственика. Чрез него трябва да се демонстрира
явно, /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/, по недвусмислен
3
начин намерението на владелеца да държи вещта като своя. В случая, видно от събраните
гласни доказателства, ищецът е упражнявал такова явно и необезпокоявано владение по
отношение на процесния имот, като няма пречки ищецът да упражнява фактическата власт
върху имота и чрез трето лице. От разпитаните по делото свидетели Г. А. и В. Д. се
утановява, че ищецът е живял със семейството си в процесния имот от 1996 г. до 1999 г.,
когато заминал за Р Турция, но за имота се грижели сестра му и майка му. Предоставил
къщата в имота за ползване от близък приятел на своя баща – трето лице на име И., който
живял там в продължение на около 20 години и където починал. Тези гласни доказателства
подкрепят твърденията на ищеца за осъществявано давностно владение върху имота в
продължение на повече от 10 години и не са опровергани от гласните доказателства,
посочени от ответниците - въззивници. Св. Е. няма преки и непосредствени впечатления кой
е осъществявал фактическа власт върху имота след 1996 г., а от показанията на св. А. се
установява, че до 1996 г. семейството на ответницата Н. А. С. заживяло в Р Турция и когато
си идвали, отсядали при свои роднини в селото.
От фактическите действия, с които се упражнява фактическа власт, собственикът
трябва да може да разбере за завладяването на имота му от трето лице. От подадената от
ответницата Н. А. С. жалба, по повод на която е извършено разследване и издадено
Постановление от 27. 11. 2015 г. на прокурор в РП Исперих се установява, че ответницата е
знаела за намерението на ищеца Г. С. А. да свои имота и въпреки това до завеждането на
настоящото дело, не се е противопоставила. Според съдебната практика, подаването на
жалби до прокуратурата не води до прекъсване на давността. Смущаването на владението
следва да бъде насочено срещу владелеца, като бъде застрашена неговата фактическа власт
чрез недвусмислени действия, чиято крайна последица е нарушаването или отнемането на
започналото владение - арг. чл. 81 ЗС. Предвид изложеното, съдът приема, че от действията
на въззиваемия – ищец по делото Г. С. А. може да се направи извод за осъществявано
несъмнено и явно давностно владение на имота, на което ответниците не са се
противопоставили.
Въззивната жалба се явява неоснователна по изложените по горе съображения.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия Г. С. А. разноските по делото пред въззивната
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева .
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16/ 19. 01. 2025 г. по гр. д. № 566/ 2023 г. по описа на РС
Исперих.
4
ОСЪЖДА Н. А. С., Ф. М. Н., М. И. Н. да заплатят на Ф. М. Н., М. И. Н. сумата 1200
лева, разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5