Р
Е Ш Е Н И Е
№ 973
гр. Пловдив, 14 май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с
участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от
съдия Йордан Русев адм. дело № 2232 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Анет“ ЕООД, ЕИК
********* против Заповед № 624/23.06.2020г. на
Кмета на Община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж
„Постройка на допълващо застрояване-навес“, намиращ се в УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, с извършител „Анет“ ЕООД.
Изложените в жалбата доводи по същество са
такива за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Поддържа се, че обектът е преместваем и не
попада в хипотезата на §5, т. 38 ДР на ЗУТ. Иска се отмяната на обжалваната заповед и се
претендират разноски. Представя се писмена защита.
Ответникът – Кмет на община-Родопи, чрез
процесуалния представител юриск. К., моли за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.04.2019 г. длъжностни лица от
общинската администрация при община-Родопи, са извършили проверка на строеж
„Постройка на допълващо застрояване-навес“, намиращ се в УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, обл.Пловдив, одобрен със заповед № 1068 от
13.10.1998г., собственост на „Анет“ ЕООД. Проверката е извършена в отсъствието
на представител на дружеството-жалбоподател и изпълнител на строежа. Бил е
съставен Констативен акт (КА) № 25 от 19.04.2019г. (л.127), с който е описано и
удостоверено посоченото обстоятелство.
В графа „Изпълнение на строежа“ в КА строежът
е описан по следния начин: „Навесът е ситуиран в
южната част на УПИ II-1,2, стопанска дейност, масив 184 по
плана на Стопански двор на с.Брани поле, община Родопи, на регулационната
граница с УПИ-I-3, стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански
двор на с.Брани поле, община-Родопи. Долепен е до съществуващата в съседния
имот сграда и до плътна ограда. Източната му страна опира в съществуващото в
имота хале за арматурни заготовки, а северната и западната му страна са
отворени. Строежът е метална конструкция с размери 22,40/4,10м., състояща се от
8 бр. метални колони, метални столици и ребра. Покривното покритие е рифелова ламарина, покривът е едноскатен
с наклон на север.Оттичането на дъждовните води се осъществява с улуци и
водосточни тръби, които отвеждат водите изцяло върху имот II-1,2.
Застроената площ на навеса е 91,84кв.м., височина до стрехата- 3,00м., а до
билото 3,50м.“. Прието е, че описаният строеж е в нарушение разпоредбите на чл.
137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съставена е окомерна скица на
разположението на строежа в имота с посочени отстояния.
Подадено е Възражение вх. № 9423-502#16
от 27.05.2019 г. до кмета на община-Родопи против отразеното в цитирания
по-горе констативен акт. (л.130).
Въз основа на Констативен акт № 25 от 19.04.2019 г. кметът на община-Родопи е издал обжалваната
Заповед № 624 от 23.06.2020г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне
незаконен строеж „постройка на допълващо застрояване-навес“, намиращ се в УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, с извършител „Анет“ ЕООД.
В процесната заповед е посочено, че строежът представлява
навес с размери 22,40м./4,10м., изработен от метална конструкция, състояща се
от 8 бр. метални колони, метални столици и ребра. Покривното покритие е
ламарина, покривът е едноскатен с наклон на
север.Оттичането на дъждовните води се осъществява с улуци и водосточни тръби,
които отвеждат водите изцяло върху имот II-1,2.
Застроената площ на навеса е 91,84кв.м., височина до стрехата- 3,00м., а до
билото 3,50м. Реализиран е в южната част на УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, на регулационната граница с УПИ-I-3,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле,
община-Родопи. Долепен е до съществуващата в съседния имот сграда и до плътна
ограда. Източната му страна опира в съществуващото в имота хале за арматурни
заготовки, а северната и западната му страна са отворени.
Възприето е, че става дума за строеж по
смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и същият е от пета категория и съгласно
установеното с КА и с оглед събраните по преписката доказателства, че
строителните дейности са извършени в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148,
ал.1 от ЗУТ. Строежът не може да се характеризира като търпим по смисъла на §16
от ПР на ЗИД на ЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Според мотивите на
обжалвания административен акт е налице безспорно установен незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За изясняване на делото от фактическа страна беше
допуснат и разпитан в качеството на свидетел Д.П.К.. Св. К. заяви, че е бивш собственик
на имота и през 1996г. продал част от него на Г.У., който изградил ограда и
през 2000г. построил навеса. В.С. само боядисал навеса.
По искане на жалбоподателя беше допусната
СТЕ, заключението на която беше прието без възражения от страните в съдебно
заседание на 14.04.2021 г. В него вещото лице изяснява, че навесът е изпълнен изцяло от стоманени елементи - колони и
греди. Стъпил е от юг върху масивна ограда в съседния имот, а от север носещи
вертикални елементи са стоманени колони от тръби, монтирани в един ред на
4,10м. северно от оградата. Върху колоните са монтирани стоманени напречни
греди и надлъжни ребра от тръби, а отгоре – трапецовидна ламарина, върху която
е монтирано второ покритие от покривни термопанели.
Закрепване към терена навесът има само на стоманените колони, тъй като южната
му част използва оградата за носещ елемент. Колоните са заварени към стоманени
плочи, бетонирани в настилката на двора на имота. Стоманените плочи са анкерирани в дълбочина с арматурни пръти. В източния край
на навеса е отделено помещение за почивка на работещите, което е оформено с OSB
- плоскости чрез заграждане на пространството между няколко колони. Заетата от
него площ е с размери 7,10м. по дължина и ширина 4,20м. /плоскостите излизат 10см.
пред колоните/. Заграденото помещение е затворено с найлони, наковани към
плоскостите. Останалата част от навеса се ползва за покрит паркинг за
автомобили с 5 броя паркоместа.
Вещото
лице посочва, че навесът е изпълнен от стоманени елементи, монтирани един към
друг изцяло на заваръчни съединения. Колоните са заварени за стоманени плочи,
бетонирани в настилката на двора. Гредите в горния край на колоните също са
заварени към стоманени плочи, заварени към колоните. На заварка са монтирани и
надлъжните греди. Изрязването на заварките би довело до разглобяване на целия
навес на съставните му елементи. Те могат да се ползват на друго място за
направа на навес, но преди това следва да се набавят още елементи, тъй като в
момента всички напречни греди стъпват върху оградата от юг и навесът няма конструктивна
самостоятелност като общо съоръжение.
В заседание при
защита на заключението си вещото лице заявява, че процесният
обект с около 2/3 попада в застрояването, предвидено по плана от 2000г.
Съдът
дава вяра на казаното от експерта като професионално и отговарящо на целите и
задачите, за които е била допусната експертизата.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е
в срок от надлежна страна.
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен
орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Възраженията
на жалбоподателя, че описаната в заповедта постройка представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ,
който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са
неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т.
80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите
обекти, като първите две норми класифицират обектите според тяхното
предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните конструктивни
особености. В случая обектът, описан в заповедта за премахване, няма
характеристиките на преместваем обект с оглед на
неговото предназначение, тъй като се използва в частен интерес, а не за
увеселителни, за търговски и други обслужващи дейности, нито е елемент на
градското обзавеждане, както и рекламен, информационен или монументално –
декоративен елемент. На следващо място, съгласно определението за преместваем обект, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, едно
от условията, за да е налице такъв обект е възможността да бъде отделен от
повърхността, мястото на което е поставен и да бъде преместен в пространството,
без да губи своята индивидуализация. Константна е съдебната практика на ВАС, че
за да е налице преместваем обект, който да отговаря
на посоченото условие, е необходимо обектът да може да бъде отделен от повърхността
и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да
изгуби своята индивидуализация. Видно от доказателствата и от описанието на
обекта /в т. ч. заключението на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно дадено/, същият може да се разглоби на съставните си
елементи, но да се ползват на друго място за направа на навес преди това следва
да се набавят още елементи, понеже всички напречни греди стъпват върху оградата
на юг и навесът няма конструктивна самостоятелност като общо съоръжение.
В конкретния случай, както се установи от
изложените факти и обстоятелства, не е изяснено кога е построен въпросният
"Навес", който е посочен като едно цяло в НА № 30, том 21, дело №
6738/1995г.(л.210), така също и в Постановление за възлагане на недвижим имот
от 20.06.2011г. на ЧСИ № 820(л.49) от една страна, от друга не става ясно как
първо този Навес от 510 кв.м. е приет като един цялостен обект и като такъв е
продаден на жалбоподателя, а впоследствие от административния орган се твърди,
че това е отделен обект – постройка на допълващо застрояване- навес.
Административният орган в настоящия случай е
постановил оспорения акт в нарушение разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
без да изясни релевантните факти и обстоятелства в производството по чл. 225а
от ЗУТ. Независимо от представените пред административния орган писмени
доказателства от жалбоподателя- копие от Генерален план на парцел II-1,2,
стопанска дейност, масив 184, по плана на с.Брани поле, приет от АГК при община
Родопи с Решение № 10, взето с Протокол № 23/08.07.2000г.,чертеж „Ситуация“ към
част „Архитектура“ на инвестиционен проект за строителство на хале за арматура,
одобрен с Решение № 15, Протокол № 2/15.01.2001г. на АГК при община-Родопи, РС
№ 31/28.02.2001г., декларации от И.С.М. с изх. № 7/03.01.2019г., от Г.С.Е. с
изх. № 4/03.01.2019г. и от Д.П.К. с изх. № 5/03.01.2019г., административния
орган не е преценил фактическата обстановка съобразно релевантните писмени
доказателства относно вида на строежа, годината на строителство и какво точно
представлява същият предвид наличните строителни книжа и други документи и
изпълнението му на място- дали е налице цял навес или постройка на допълващо
застрояване- навес и съответства ли изграденото на одобрените и налични
строителни книжа, респективно налице ли е описаното в КА строителство. При
наличие на неяснота относно горните обстоятелства, АО е следвало при
необходимост да събере допълнителни доказателства, включително чрез посочените
доказателствени средства в чл. 39 от АПК, между които и заключения на вещи
лица, с оглед преценка и на отразеното в КА № 25/19.04.2019г. При тази
фактическа обстановка АО е извел неправилен извод за наличие на обстоятелствата
по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ относно процесния
строеж.
Съдът кредитира приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по СТЕ, относно фактическите констатации, направени
в същото, според които процесният
строеж, представляващ "Постройка на допълващо застрояване-навес"
заема изцяло дължината на предвидените в геодезическото
заснемане към Генплана, одобрен през 2000г. складове
и е по-дълъг на запад с още 6,20м., но с по –малко ширина. Вещото лице сочи, че
в заснемането от 2000г. на мястото на процесния строеж,
не е отразено застрояване.
Съдът приема, че констатираното в КА №
25/19.04.2019г., попада в легалната дефиниция за строеж, по смисъла на §5, т.38
от ДР на ЗУТ, но въз основа на установената със СТЕ търпимост на част от
строежа заповедта е незаконосъобразна.
Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Каза се, че за процесния
строеж са представени строителни книжа и от заключението на вещото лице по СТЕ
става ясно, че част от обекта е търпима, поради което настоящият състав приема,
че не се касае за извършване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
Предвид горното административният орган в
противоречие с действащите материалноправни
разпоредби е издал процесната заповед, с която е
наредено да се премахне процесният строеж.
Законодателят въвежда категория "търпими
строежи". Тяхната дефиниция е дадена и в § 127 , ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ
бр.82/2012г.)- строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени
да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Видно от горецитирания
законов текст и при подробен анализ на фактическата ситуация в имота –
собственост на дружеството-жалбоподател, процесният
имот, видно и от заключението на ВЛ, процесният обект с около 2/3 попада в
застрояването, предвидено по плана от 2000г. С други думи разпореденият за премахване строеж има търпима част, която
попада под хипотеза на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и се явява "търпим
строеж".
Независимо, че търпимостта на строежите е
въпрос на правна преценка, до който съдът достигна от анализа на целия събран
по делото доказателствен материал, до същия извод е
достигнало и вещото лице. Нещо повече, съдът констатира, че това изследване не
е извършено от адм. орган преди да издаде процесната заповед, независимо от подробната фактология изложена в нея.
Оспореният акт не е в съответствие и с целите
на закона /ЗУТ/ - недопускане на незаконно строителство и премахване на същото
при законосъобразно процедиране и отчитане на релевантните положителни и
отрицателни предпоставки за постановяването на заповед за премахване. За
пълнота на изложението, следва да се посочи следното: При преценката дали един
строеж е незаконен или не, извън липсата на строителни книжа за обекта, следва
административният орган да установи всички относими към индивидуализацията на
строежа факти, сред които факти е и времето на извършване на строителството.
Времето на изпълнение на строежа е от съществено значение за преценката на
приложимите към него момент нормативни разпоредби по отношение на действащите
към него момент строителните правила и нормативи, както и по отношение
действащия към него момент подробен устройствен план,
с оглед и преценката за търпимост на строежа и възможността за узаконяването
му. А търпимостта представлява отрицателна предпоставка за пристъпване към
премахване на незаконните строежи. В случая, липсата в заповедта на мотиви в
този аспект също представлява нарушение на формата на акта, вследствие
нарушение на административнопроизводствените правила.
Трайно в съдебната практика се приема, че с оглед времето на извършване на
строителството, статутът на един строеж дали е търпим или не, следва да се
направи от административния орган при издаване на заповедта за премахване и от
съда – при оспорване на заповед за премахване. Мотивите на административния акт
по отношение на основания въпрос за търпимостта на процесния
строеж не могат да бъдат заместени с тълкувания или съждения от страна на съда,
или страните в процеса. Последното нарушава правото на защита на засегнатия от
издадения акт лице.
С оглед гореизложените обстоятелства, съдът
намира, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на оспорения индивидуален административен акт и е
достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна.
По делото се събраха доказателства, че
строежът е изграден преди 2001г. – безспорни в тази насока са свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел Д.К., чиито показания не са оборени
от ответната страна и съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на
събраните по делото писмени доказателства, както и трите нотариално заверени
декларации от 03.01.2019г.
На основание изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният акт отменен като
незаконосъобразен.
С оглед на претендираните
от страните и доказани по делото направени разноски и на основание чл. 143,
ал.1 АПК, следва да се присъди на жалбоподателя разноски по делото общо в
размер на 400 лв., както следва: платена ДТ в размер на 50 лв., платен депозит
за възнаграждение на ВЛ в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1
и ал.2, предл. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 624/23.06.2020г.
на Кмета на Община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж
„Постройка на допълващо застрояване-навес“, намиращ се в УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, с извършител „Анет“ ЕООД, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община-Родопи да
заплати на „Анет“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400, 00 (четиристотин лева),
представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването за негово
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: