Решение по адм. дело №88/2024 на Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 453

Шумен, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:	СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДЕЛЯН АРКАДИЕВ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20247270700088 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Балкан фреш плюс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, офис 6, представлявано от управителя И. И. И., депозирана чрез адв.С. Б. от ШАК, управляващ съдружник на „Адвокатско дружество Б.“, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, кантора 23, срещу Ревизионен акт № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023г., издаден от М. Ц. М. – главен инспектор по приходите и началник на сектор, и Д. Д. Н. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в неотменената му част, която е частично потвърдена/изменена с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 268/15.02.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с която на „Балкан фреш плюс“ООД са установени данъчни задължения за начисляване на ДДС - главница и лихви, посочени в т.I и т.II от Решение по жалба срещу ревизионен акт № 268/15.02.2024г. (потвърдени по т.I – 1936078,60 лева главница и 302758,66 лихва и изменени /установени по т.II – 520983,03 лева главница и 81029,16 лева лихва).

Оспорващото дружество релевира доводи за нищожност на РА в обжалваната му част, като се позовава на липса на компетентност на издателя и липса на валидни подписи на заповедта за възлагане на ревизия и на самия РА. Навежда и аргументи за неговата незаконосъобразност, изразяваща се в допуснати съществени процесуални нарушения в реда и сроковете за извършването на ревизията; в неспазване на изискванията за форма, предвид липсата на разпоредителна част на РА и мотиви; както и при неправилно прилагане на разпоредбите на материалния закон, предвид издаването му при неизяснена фактическа обстановка. Относно допълнително начислените данъчни задължения, ревизираното лице твърди, че обстоятелството, че не е доказана липса на доставка, не съответства на анализа на представените доказателства - международни товарителници и фактури, респективно не е налице основание да му бъде отказано прилагане на освобождаването от ДДС за вътреобщностна доставка /ВОД/. Сочи, че описаните в РА доставки до други държави – членки на ЕС, са реално извършени, за което има издадени и превозни документи, както и приемо-предавателни протоколи.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от неговия управител И. И., както и от процесуалните му представители адв.С. Б. и Л. В. от ШАК, надлежно упълномощени, които поддържат подадената жалба, като допълват същата с твърдения за нищожност на РА, РД и заповедта за възлагане на ревизия. В хода на устните състезания и в представени писмени бележки, поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения, като ги доразвиват, отправяйки искане за обявяване нищожността на атакувания РА в обжалваната му част (частта, която не е отменена с решението на горестоящия орган), а алтернативно – за неговата отмяна. Претендират деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), [населено място] към Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от гл.юрисконсулт К. Д. – редовно упълномощена, която в хода на устните състезания и в представени писмени бележки излага становище за законосъобразност на ревизионния акт, отправяйки искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-0300273001631-020-001/23.03.2023г., издадена от М. Ц. М. - Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-[населено място], на основание чл.112 и 113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на «Балкан фреш плюс»ООД с ЕИК *********, която да обхване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.03.2022г. до 30.11.2022г. и от 01.12.2021г. до 31.01.2022г. Със същата заповед бил определен съставът на ревизиращия екип – Д. Д. Н. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, и М. А. Р. – главен инспектор по приходите; както и срока на ревизията - тримесечен срок, считано от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 11.06.2024 г., и е връчена на ревизираното дружество по електронен път на 29.03.2023г.

С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-0300273001631-020-002/28.06.2023г., издадена от М. Ц. М. - Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-[населено място], срокът на ревизията бил удължен до 29.08.2023г. Въпросната заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 11.06.2024 г., и е връчена на ревизираното дружество по електронен път на 29.06.2023г., съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че извършваната от дружеството дейност е „неспециализирана търговия на едро“. Дружеството е регистрирано по смисъла на ЗДДС, считано от 18.06.2009 г. През ревизирания период е извършвало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, с предмет на доставка - платове, ядки, стоки за бита, товаро-разтоварни и складови услуги и допълнителни разходи за обработка, облагаеми доставки по глава трета от ЗДДС, и вътреобщностни доставки на стоки (ВОД). За обезпечаване на дейността си дружеството е използвало складове в [населено място] пазар, [улица] и в [населено място], [улица].

В хода на ревизията, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на дружеството са връчени 2 броя искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) - от 25.04.2023 г. и от 20.06.2023 г., с които са изискани счетоводни регистри, копия от водената търговска кореспонденция по осъществените през ревизирания период ВОП, ВОД, внос, износ, облагаеми и освободени доставки, банкови извлечения, справки и писмени обяснения, и др. Отговори по тях са постъпили по електронен път, чрез специализираната услуга на ИС „Контрол“, като същите са получили уникален контролен номер.

На основание чл. 57 от ДОПК са изискани писмени обяснения и копия от документи от трети лица, доставчици на жалбоподателя, а по силата на чл. 47 от ДОПК са събрани доказателства и от други контролни органи.

В изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК ревизиращият екип е информирал жалбоподателя за предприетите процесуални действия и събраните по реда на процесуалния закон доказателства. Извършил е и проверка на оригиналните първични счетоводни документи, на място в офис на жалбоподателя в [населено място], като тези обстоятелства са документирани с Протокол № 1778382/01.08.2023 г. и Протокол № 1778381/25.07.2023 г.

За направените в хода на ревизията констатации ревизиращият екип е издал Ревизионен доклад (РД) № Р-03002723001631-092-001/12.09.2023 г., с който е предложено да бъдат установени задължения за внасяне на ДДС, на обща стойност – 2645908,36 лева главница и 383654,61 лихви към 12.09.2023г., на обща стойност 3029562,97 лева Ревизионният доклад е подписан като електронен документ от Д. Д. Н. и М. А. Р. – главни инспектори в ТД на НАП – Варна, в срока на валидност на електронните подписи на издателите, констатирано в съдебното заседание по делото на 11.06.2024 г. Същият е връчен по електронен път на оспорващото дружество на 18.09.2023г. по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, от ревизираното дружество не е подадено писмено възражение срещу РД.

Ревизионното производство е приключило с издаване на РА № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023 г. по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с което са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС в размер общо 2645908,36 лева главница и 403902,16 лева лихви, изчислени към 03.10.2023г., на обща стойност 3049810,52 лева. Ревизионният акт е подписан като електронен документ от М. Ц. М. – началник на сектор «Ревизии» и Д. Д. Н. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в срока на валидност на електронните подписи на издателите, констатирано в съдебното заседание по делото на 11.06.2024 г. Същият е връчен на оспорващото дружество на 09.10.2023г. по електронен път, съгласно приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС «Контрол».

В РА ревизиращият екип, позовавайки се на констативната част на РД, е приел, че са налице основания за корекция на декларираните от „Балкан Фреш Плюс“ ООД със СД по ЗДДС резултати през ревизирания период, предвид следното:

1.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Brand New produkts е К Tekin, VIN DE814315955:

Установено е, че в отчетните регистри - Дневници за продажби по ЗДДС на жалбоподателя, както и в подадените от него VIES декларации за данъчни периоди м. 12/2021 г., м. 01/2022 г., м. 03/2022 г., м. 04/2022 г. и м. 05/2022 г., са отразени вътреобщностни доставки на стоки (платове) към посочения контрагент в общ размер на 10941804,17 лв. Констатирано е, че сделките са отразени в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статии от вида Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащания между страните не са осъществени. От представените от дружеството доказателства е уточнено, че доставките са оформени с общо 106 бр. фактури, описани в табличен вид на стр. 15-18 от РД, в които като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че към всеки един от издадените данъчни документи са приложени и инвойс-фактура с вписани условия за доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - EXW, опаковъчен лист и международна товарителница. Към фактурите, включени в Дневниците за продажби през д.п. м. 03/2022 г., м. 04/2022 г. и 05/2022 г., са прикрепени и приемо-предавателни протоколи, в които е вписано, че стоките са предадени от жалбоподателя и са получени от превозвача Kaan Global Lojistik, Турция. Посочените в тях дати на приемане и предаване на стоките съответстват на тези на започване на транспорта, отразени в CMR. Стоките, съгласно депозираните за целите на контрола CMR, са натоварени в Логистичен център – Унипарк, [населено място], обл. Варна, на транспортни средства на Kaan Global Lojistik, Турция. За получатели в обозначеното в товарителниците място (кл. 24), са вписани Italiana Tessile S.R.L.S., VIN IT03869950364 (по издадените през м. 12/2021 г. фактури за продажба) и Brand New produkts е К Tekin, VIN DE814315955 (по издадените през м.01/2022 г.; м. 03/2022 г.; м. 04/2022 г.; м. 04/2022 г. и м.05/2022 г. фактури).

От получена информация от данъчната администрация на Германия по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 г., е установено, че в периода м. 11/2021 г. – м.12/2021 г. „Brand New produkts е К Tekin“, VIN DE814315955 е декларирал ВОП на стоки от „Балкан Фреш Плюс“ ООД на стойност 995764,08 EUR. Дружеството е представило издадените от българския търговец фактури, CMR по доставките за м. 11/2021 г. и банкови извлечения за частични плащания по доставките. В допълнителен отговор е приложена диаграма на декларираните от немското дружество покупки и продажби през първо тримесечие на 2022 г. Покупките са от „Балкан Фреш Плюс“ ООД, „Феба“ ЕООД и „Медихе“ ЕООД, а продажбите към Emile Tessile Societa a Responsabilita Limitata, Италия; Prospermeraid Unipessoal LDA и Meteoriktendency Unipessoal LDA - двете регистрирани за целите на ДДС в Португалия, с пояснение, че измамите с ДДС не могат да бъдат изключени.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесните 106 бр. фактури за продажба, за всички транспортни средства, вписани в товарителниците, е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“. Тези получени сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на процесните стоки, са анализирани в констативната част от РД (на стр. 18-64). Установено е, че отбелязаните в международните товарителници транспортни средства, на съответните вписани дати, са се движили в посока Турция и са напуснали територията на Република България през ГКПП „Капитан Андреево“. Едновременно с това е установено, че за някои превозни средства няма данни за регистрирани преминавания през ГКПП на страната.

Въз основа на направените констатации ревизиращите органи са приели, че депозираните за целите на контрола превозни документи не доказват по безспорен начин движението на стоките между две държави членки, каквото е изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Счели са, че отразеното във фактурите за продажба основание по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагане на извършените доставки с нулева ставка не е налице, предвид липсата на достоверни документи за транспорт на стоките, отговарящи на условията в чл. 53, ал. 2 от с.з., вр. чл. 45 от ППЗДДС.

С оглед изложеното, с оспорения РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 6; чл. 17, ал. 2; чл. 25, ал. 1 и ал. 2; чл. 66, ал. 1, т. 1; чл. 67, ал. 1 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, в тежест на „Балкан Фреш Плюс“ ООД е начислен ДДС в размер на 337259,18 лв. за д.п. м. 12/2021 г.; в размер на 373690,31 лв. за д.п. м. 01/2022 г.; в размер на 584586,04 лв. за д.п. м. 03/2022 г.; в размер на 525460,07 лв. за д.п. м. 04/2022 г. и в размер на 367365,24 лв. за д.п. м. 05/2022 г.

2.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Intex Intertrade S.R.O., VIN CZ06851401:

Установено е, че в подадения от жалбоподателя отчетен регистър - Дневник за продажби по ЗДДС, както и VIES декларацията за данъчен период м. 12/2021 г., са отразени вътреобщностни доставки на стоки (платове) към посочения контрагент в общ размер на 264871,30 лв. Констатирано е, че сделките са описани в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статии от вида Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащания между страните не са осъществени. От представените от дружеството жалбоподател доказателства е уточнено, че доставките са оформени с общо 3 бр. фактури, описани в табличен вид на стр. 71 от РД, в които като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Към всеки един от издадените данъчни документи са приложени и инвойс-фактура с вписани условия за доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - EXW, опаковъчен лист и международна товарителница. За получател в обозначеното в товарителниците място (кл.24) е вписан Intex Intertrade S.R.O., VIN CZ06851401. Стоките, съгласно депозираните за целите на контрола CMR, са транспортирани с превозни средства на Kaan Global Lojistik, Турция.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесните 3 бр. фактури за продажба, за всички транспортни средства, вписани в товарителниците, е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“. Тези получени сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на процесните стоки, са анализирани в констативната част от РД на стр. 71-75. Установено е, че отбелязаните в международните товарителници транспортни средства, на съответните вписани дати, са се движили в посока Турция и са напуснали територията на Република България през ГКПП „Капитан Андреево“.

За целите на ревизията е присъединен и получен отговор от данъчната администрация на Чехия за периода м. 10/2021 г. - м. 12/2021 г. на подадените от „Intex Intertrade“ S.R.O., VIN CZ06851401 данни. Въз основа на същите е прието, че фирмата е декларирала само в справка-декларация по ДДС и контролен доклад вътрешни придобивания за м. 12/2021 г. на стойност 187999 CZK. Придобиване на стоки от доставчика „Балкан Фреш Плюс“ ООД е декларирано само през м. 10/2021 г. и 11/2021 г. За периода 10/2021 г. - 12/2021 г. е регистриран само износ от Чехия на стойност 2325385 CZK. За м. 12/2021 г., съгласно VIES, следните доставчици са декларирали доставки към чешкия търговец: ... „Балкан Фреш Плюс“ ООД, ЕИК ********* - 264871 лв. „Intex Intertrade“ S.R.О. е обявило две банкови сметки - в CZK и в EUR, като по тях през въпросния период не се наблюдават сделки, свързани със стопанска дейност. Предвид липсата на каквото и да е съдействие от страна на чешкото дружество, неизвестни са останали датите и мястото на приемане на стоката, както и последващата им реализация, вкл. разплащанията по доставките.

В резултат на изложеното, ревизиращите органи са приели, че депозираните за целите на контрола превозни документи не доказват по безспорен начин движението на стоките между две държави членки, каквото е изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Преценили са, че отразеното във фактурите за продажба основание по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагане на извършените доставки с нулева ставка не е налице, предвид липсата на достоверни документи за транспорт на стоките, отговарящи на условията в чл. 53, ал. 2 от с.з., вр. чл. 45 от ППЗДДС.

3.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Noordster Textiel, VIN NL003069776B17:

Установено е, че в подадените от жалбоподателя отчетни регистри - Дневници за продажби по ЗДДС, както и VIES декларации за данъчни периоди м. 07/2022 г. и м. 08/2022 г., са отразени вътреобщностни доставки на стоки (платове) към посочения контрагент в общ размер на 559702,13 лв. Констатирано е, че сделките са отразени в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статии от вида Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащания между страните не са осъществени. От представените от дружеството жалбоподател с придружителни писма чрез ИС „Контрол“ доказателства е уточнено, че доставките са оформени с общо 5 бр. фактури, описани в табличен вид на стр. 75 от РД, в които като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Към всеки един от издадените данъчни документи са приложени и инвойс фактура с вписани условия на доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - EXW, опаковъчен лист и международна товарителница. За получател в обозначеното в товарителниците място (кл. 24), е вписан Noordster Textiel, VIN NL003069776B17. Стоките, съгласно депозираните за целите на контрола CMR, са транспортирани с превозни средства на Kaan Global Lojistik, Турция.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесните 5 бр. фактури за продажба, за всички транспортни средства, вписани в товарителниците, е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“. Тези получени сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на процесните стоки, са анализирани в констативната част от РД на стр. 75-80. Установено е, че отбелязаните в международните товарителници транспортни средства, на съответните вписани дати, са се движили в посока Турция и са напуснали територията на Република България през ГКПП „Капитан Андреево“.

С оглед изложеното, с оспорения РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 6; чл. 17, ал. 2; чл. 25, ал. 1 и ал. 2; чл. 66, ал. 1, т. 1; чл. 67, ал. 1 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, в тежест на „Балкан Фреш Плюс“ ООД е начислен ДДС в размер на 43506,61 лв. за д.п. м. 07/2022 г. и в размер на 68433,81 лв. за д.п. м. 08/2022 г.

4.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., VIN EL800938960:

Установено е, че в подадените от жалбоподателя отчетни регистри - Дневници за продажби по ЗДДС, както и VIES декларации за данъчни периоди м. 09/2022 г. м. 10/2022 г. и м. 11/2022 г. са отразени вътреобщностни доставки на стоки (платове) към посочения контрагент в общ размер на 1101385,48 лв. Констатирано е, че сделките са отразени в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статии от вида Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащания между страните не са осъществени. От представените от дружеството жалбоподател с придружителни писма чрез ИС „Контрол“ доказателства е уточнено, че доставките са оформени с общо 10 бр. фактури, описани в табличен вид на стр. 80-81 от РД, в които като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Към всеки един от издадените данъчни документи са приложени и инвойс-фактура с вписани условия за доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - СРТ, опаковъчен лист и международна товарителница. За получател в обозначеното в товарителниците място (кл. 24), е вписано дружеството получател. Стоките, съгласно депозираните за целите на контрола CMR, са транспортирани от „Ес Джи Ес Моторс“ ЕООД, ЕИК *********; „Про Транс 96“ ЕООД, ЕИК *********; „Мартони трейд“ ООД, ЕИК *********; „Алупластик“ ЕООД, ЕИК *********; „Чочовен лайне“ ЕИК *********; „Караколев Транс“ ЕООД, ЕИК ********* и „А.-К 2002“ ЕООД, ЕИК *********.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК, на посочените превозвачи са връчени Искания от 24.07.2023 г. и 23.08.2023 г.

В писмените си обяснения „Ес Джи Ес Моторс“ ЕООД сочи, че не е извършвало услуги по транспорт на „Балкан Фреш Плюс“ООД и няма взаимоотношения с него.

„Про Транс 96“ ЕООД сочи, че е извършило транспортна услуга от България до Гърция, с изпращач „Балкан Фреш Плюс“ООД с МПС рег.№ [рег. номер] и полуремарке с рег.№ [рег. номер], като същата е фактурирана на „Ес Ди Карго“ЕООД с ЕИК *********, стоката е натоварена в [населено място], обл.Варна и е разтоварена в Солун, Гърция. За твърденията си прилага ф-ра № **********/13.10.2022 г., CMR от 11.10.2022 г., заявка-договор № 22-10-84/11.10.2022 г. от спедиторската фирма, талони за собственост на МПС и полуремарке, лиценз за извършване на международен транспорт, копие от трудов договор на водача, главна книга на сч. с/ки 703,503 и 4532.

„Чочовен Лайне“ ООД предоставя издадена към спедитора „Ес Ди Карго“ ЕООД ф-ра № **********/02.11.2022 г., с предмет транспортна услуга България-Гърция; CMR, в което като изпращач е посочен „Балкан Фреш Плюс“ ООД, а получател е Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., c МПС [рег. номер]/[рег. номер], дата и място на изготвяне 31.10.2022 г. в [населено място], разтоварен пункт Тесалоники, Гърция, пътен лист, дневник за сч. с/ка 411, лиценз за международен автомобилен превоз, регистрационни талони на МПС и полуремарке, трудов договор на водача.

„А.-К 2002“ ЕООД прилага всички документи по повод извършения транспорт за „Балкан Фреш Плюс“ ООД чрез „Ес Ди Карго“ ЕООД - ф-ра № **********/12.12.2022 г., с предмет „транспорт от Варна до Солун, заявка № 22-12-8“, CMR, в което като изпращач е посочен „Балкан Фреш Плюс“ ООД, а получател Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., с МПС [рег. номер]/[рег. номер], дата и място на изготвяне на товарителницата 02.12.2022 г. в [населено място], с разтоварен пункт Тесалоники, Гърция, заявка-договор за транспорт от 01.12.2022 г., лиценз за международен автомобилен превоз, регистрационни талони на МПС и полуремарке, трудов договор на водача, счетоводни регистри.

„Алупластик“ ЕООД пояснява, че е извършил една услуга по транспорт на стоки, която е осъществена чрез заявка от спедиторска фирма ,,Ес Ди Карго“ ЕООД. Получател на стоката е Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., а изпращач „Балкан Фреш Плюс“ ООД. Стоката е натоварена в логистичен център Унипарк - Варна и разтоварена в Тесалоники, Гърция. За извършения транспорт е издадена ф-ра № 11018/24.10.2022 г. на ,,Ес Ди Карго“ ЕООД, която е заплатена по банков път. Прилага счетоводни документи, регистрационни талони на МПС и полуремарке, допълнително споразумение към трудов договор на водача, CMR, в което като изпращач е посочен „Балкан Фреш Плюс“ ООД, а получател Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., c МПС [рег. номер]/[рег. номер], дата и място на изготвяне на товарителницата 14.10.2022 г. в [населено място], с посочен разтоварен пункт Тесалоники, Гърция, платежно нареждане, лиценз за извършване на международен транспорт, заявка-договор за транспорт от 13.10.2022 г., ф-ра № 11018/24.10.2022 г.

„Мартони трейд“ ООД и „Караколев Транс“ ЕООД не са представили нужните за контрола документи.

На 24.7.2023 г. на „Ес Ди Карго“ ЕООД също е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения. С Писмо - отговор, дружеството предоставя копия от издадените на „Балкан Фреш Плюс“ ООД фактури в периода 01.12.2021 г. - 30.11.2022 г., ведно с CMR към тях, копия от издадените му от подизпълнителите (изброени по- горе, вкл. от „Мартони трейд“ ООД, „Ес Джи Ес Моторс“ ЕООД и „Караколев Транс“ ЕООД) фактури, счетоводни регистри и банкови извлечения.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесните 10 броя фактури за продажба, издадени от оспорващия, за всички транспортни средства, вписани в товарителниците, е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в РБългария“. Тези получени сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на процесните стоки, вкл. отговорите от транспортните фирми, са анализирани в констативната част от РД на стр. 81-92. Установено е, че стоките по някои от фактурираните доставки, не са транспортирани към Гърция на посочените в CMR дати, както и, че МПС, с които е извършен превоза, са се движили към ГКПП Капитан Андреево, към ГКПП Дуранкулак, към ГКПП Видин или не са напускали територията на страната.

Органите по приходите са извършили проверка в информационните масиви на Агенцията, конкретно в ПП VIES, Справка 1.14 за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от жалбоподателя на ниво L2, в евро. Констатирали са, че получателят по доставките Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., Гърция не е декларирал ВОП по отчетените от „Балкан Фреш Плюс“ ООД ВОД.

С оглед изложеното, с оспорения РА, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 6; чл. 17, ал. 2; чл. 25, ал. 1 и ал. 2; чл. 66, ал. 1, т. 1; чл. 67, ал. 1 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, в тежест на „Балкан Фреш Плюс“ ООД е начислен ДДС в размер на 47861,69 лв. за д.п. м. 09/2022 г., в размер на 124508,91 лв. за д.п. м. 10/2022 г. и в размер на 47906,49 лв. за д.п. м. 11/2022 г.

5.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Meteoriktendency Unipessoal LDA, VIN PT516374230:

Установено е, че в подадения от жалбоподателя отчетен регистър - Дневник за продажби по ЗДДС, както и VIES декларация за данъчен период м. 07/2022 г. е отразена вътреобщностна доставка на стоки (платове) към посочения контрагент на стойност 120792,36 лв. Констатирано е, че сделката е отразена в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статия Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащане между страните не е осъществено. От представените от дружеството жалбоподател с придружителни писма чрез ИС „Контрол“ доказателства е уточнено, че доставката е оформена с фактура № 2077/20.07.2022 г., описана в табличен вид на стр. 92 от РД, в която като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Към издадения данъчен документ са приложени и инвойс-фактура с вписани условия за доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - EXW, опаковъчен лист и международна товарителница. За получател в обозначеното в товарителниците място (кл. 24), е вписан Meteoriktendency Unipessoal LDA, VIN PT516374230. Стоките, съгласно депозираните за целите на контрола CMR, са транспортирани с превозни средства на Kaan Global Lojistik, Турция.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесната фактура за продажба, за вписаните в товарителницата транспортно средство и ремарке е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в РБългария“. Получените сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на стоките, са анализирани в констативната част на РД на стр.92-95. Установено е, че отбелязаните в международната товарителница транспортно средство и ремарке, на съответната дата, са се движили в посока Турция и са напуснали територията на РБългария през ГКПП „Капитан Андреево“.

6.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Satyna SP.Z.O.O., VIN PL5223070218:

Установено е, че в подадения от жалбоподателя отчетен регистър - Дневник за продажби по ЗДДС, както и VIES декларация за данъчен период м. 07/2022 г. е отразена вътреобщностна доставка на стоки (платове) към посочения контрагент на стойност 119077,54 лв. Констатирано е, че сделката е отразена в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статия Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащане между страните не е осъществено. От представените от дружеството жалбоподател с придружителни писма чрез ИС „Контрол“ доказателства е уточнено, че доставката е оформена с фактура № 2069/11.07.2022 г., описана в табличен вид на стр. 95 от РД, в която като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Към издадения данъчен документ са приложени и инвойс-фактура с вписани условия за доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - CFR, опаковъчен лист, международна товарителница, в която за превозвач е посочен „Рустранс“ ЕООД, ЕИК *********, фактури за транспорт от спедитора „Ес Ди Карго“ ЕООД. За получател в обозначеното в товарителницата място (кл. 24) е регистриран Satyna SP.Z.O.O., VIN PL5223070218.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДО ПК, на превозвача „Рустранс“ ЕООД е връчено искане от 23.08.2023 г. В получения отговор се съобщава, че дружеството няма договорни и каквито и да е отношения с „Балкан Фреш Плюс“ ООД. Извършена е транспортна услуга от България до Варшава, Полша, с изпращач „Балкан Фреш Плюс“ ООД с МПС с per. № [рег. номер] и полуремарке с per. № [рег. номер], като същата е фактурирана на „Ес Ди Карго“ ЕООД, ЕИК *********. Стоката е натоварена в [населено място], обл. Варна. Прилага ф-ра № 1967/18.07.2022 г., CMR от 11.07.2022 г., заявка- договор № 22-07-82/08.07.2022 г. от спедиторската фирма

На 24.07.2023 г. на „Ес Ди Карго“ ЕООД също е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения. В отговор, дружеството предоставя копия от издадените на „Балкан Фреш Плюс“ ООД фактури в периода 01.12.2021 г. - 30.11.2022 г., ведно с CMR към тях, копия от издадените му от подизпълнителя „Рустранс“ ЕООД фактури, счетоводни регистри и банкови извлечения.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесната фактура за продажба, за вписаните в товарителницата транспортно средство и ремарке е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в РБългария“. Получените сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на стоките, са анализирани в констативната част на РД на стр.92-95. Установено е, че отбелязаните в международната товарителница транспортно средство и ремарке, на съответната дата, са се движили в страната и няма данни да са напуснали територията на РБългария през ГКПП.

7.Относно осъществените вътреобщностни доставки към Praxis Financial Development Ltd., YIN EL997956309:

Установено е, че в подадения от жалбоподателя отчетен регистър - Дневник за продажби по ЗДДС, както и VIES декларация за данъчен период м. 09/2022 г. е отразена вътреобщностна доставка на стоки (платове) към посочения контрагент на стойност 126382,96 лв. Констатирано е, че сделката е отразена в счетоводната отчетност на жалбоподателя чрез съставяне на статия Дебит сч. с/ка 411 „Клиенти във валута“ и Кредит сч. с/ка 702/1/23 „Приходи от продажби на прежди, платове“, както и, че разплащане между страните не е осъществено. От представените от дружеството жалбоподател с придружителни писма чрез ИС „Контрол“ доказателства е уточнено, че доставката е оформена с фактура № 2127/26.09.2022 г. на стойност 121908,84 лв., погрешно отразена в Дневника за продажби с по-висока стойност (стр. 99 от РД), в която като основание за неначисляване на данъка е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Към издадения данъчен документ са приложени и инвойс-фактура с вписани условия за доставка, съгласно класификацията на Инкотермс - СРТ, опаковъчен лист, международна товарителница, в която за превозвач е посочен „Формула КН“ ЕООД, ЕИК *********, фактури за транспорт от спедитора „Ес Ди Карго“ ЕООД.

На основание чл. 37, ал. 5 и чл, 57 от ДОПК, на превозвача „Формула КН“ ЕООД е връчено Искане от 23.08.2023 г. В получения отговор се съобщава, че е извършена една транспортна услуга на „Балкан Фреш Плюс“ ООД, съгласно заявка-договор от „Ес Ди Карго“ ЕООД. Превозена е стока от [населено място], Логистичен център-Унипарк, Варна, България до Солун, Гърция, с МПС per. № [рег. номер]/[рег. номер]. Прилага CMR от 29.09,2022 г., ф-ра № 970/14.10.2022 г. и ф-ра № 971/04.10.2022 г., издадени на „Ес Ди Карго“ ЕООД, лиценз за международен автомобилен превоз, банково извлечение за получено плащане, справка за приети/отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, регистрационни талони на МПС.

На 24.07.2023 г. на „Ес Ди Карго“ ЕООД също е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения. С Писмо отговор, дружеството предоставя копия от издадените на „Балкан Фреш Плюс“ ООД фактури в периода 01.12.2021 г. - 30.11.2022 г., ведно с CMR към тях, копия от издадените му от подизпълнителя „Формула КН“ ЕООД фактури, счетоводни регистри и банкови извлечения.

С цел установяване маршрута и посоката на движение на превозените товари, обект на ВОД по процесната фактура за продажба, за вписаните в товарителницата транспортно средство и ремарке е събрана информация в електронен формат от Агенция „Пътна инфраструктура“, Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в РБългария“. Получените сведения, ведно с първичните документи, удостоверяващи доставките на стоките, са анализирани в констативната част на РД на стр.92-95. Установено е, че отбелязаните в международната товарителница транспортно средство и ремарке, на съответната дата, са се движили в страната и няма данни да са напуснали територията на РБългария през ГКПП.

С оглед изложеното, с оспорения РА на основание чл. 86 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 6; чл. 17, ал. 2; чл. 25, ал. 1 и ал. 2; чл. 66, ал. 1, т. 1; чл. 67, ал. 1 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, в тежест на „Балкан Фреш Плюс“ ООД е начислен ДДС в размер на 24381,77 лв. за д.п. м. 09/2022 г.

На основание чл. 175 от ДОПК вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ и чл. 89 от ЗДДС, вкл. при съобразяване на обстоятелството, че с АПВ на жалбоподателя са възстановени ефективно декларираните от него резултати от ДДС за възстановяване в д.п. м. 12/2021 г., м. 01/2022 г., м. 03/2022 г., м. 04/2022 г., м. 05/2022 г., м. 07/2022 г., м. 08/2022 г., м. 09/2022 г., м. 10/2022 г. и м. 11/2022 г., са начислени лихви в общ размер на 403902,16 лв.

Несъгласно с констатациите в РА, «Балкан фреш плюс»ООД го оспорило изцяло с жалба, заведена с вх.№ 42169-1/24.10.2023г. по описа на ТД на НАП-[населено място], вх.№ Ю-268/23.10.2023г. по описа на ЦУ на НАП.

С Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 268/15.02.2024г., издадено от Д. И. Ж. - Директор на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-[населено място]), решаващият орган потвърдил като законосъобразен РА № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023 г., в частта, с която са установени дължимите от «Балкан фреш плюс»ООД задължения за ДДС в размер общо на 1936078,60 лева главница и 302758,66 лева лихви, за данъчни периоди м.12.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г. и м.08.2022г. (п.I от Решението); изменил е РА № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023 г., в частта, с която са установени дължимите от «Балкан фреш плюс»ООД задължения за ДДС в размер общо на 637586,30 лева главница и 93031,64 лева лихви, за данъчни периоди м.01.2022г., м.07.2022г., м.10.2022г. и м.11.2022г. и м.08.2022г., като вместо това е установил задължения за ДДС за посочените периоди в размер на 520983,03 лева главница и 81029,16 лева главница (п.II от Решението); както и е отменил РА в частта му досежно установените задължения за ДДС за м.09.2022г. в размер на 72243,46 лева главница и 8111,86 лева лихви (п.III от Решението).

За да постанови този резултат, решаващият орган приел, че спорът е правен и се свежда до това, налице ли са осъществени през ревизирания период вътреобщностни доставки на стоки (платове) по издадените от „Балкан Фреш Плюс“ ООД на контрагентите му Brand New produkts е К Tekin, VIN DE814315955; Intex Intertrade S.R.O., VIN CZ06851401; Nordster Textiel, VIN NL003069776B17; Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., VIN EL800938960; Meteoriktendency Unipessoal LDA, VIN PT516374230; Satyna SP.Z.O.O., VIN PL5223070218 и Praxis Financial Development Ltd., VIN EL997956309 фактури. В тази връзка е посочил, че следва безспорно да се установи реализиран ли е фактическият състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, съгласно чийто текст, доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е определена като вътреобщностна (ВОД). Извел е извод, че режимът на ВОД изисква наличие на доставка на стоки между две регистрирани за целите на ДДС лица, в две различни държави членки на ЕС. Следователно, за да се приеме, че осъществените от жалбоподателя доставки на стоки към посочените по-горе получатели по тях е реализиран фактическият състав на ВОД, е необходимо кумулативно да са изпълнени условията: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС на територията на страната, получателите да са регистрирани лица за целите на ДДС в друга държава членка, транспортирането на стоките да започва от територията на страната и да приключва на територията на друта държава членка, възмездност на доставките.

С разпоредбата на чл. 53, ал 1 от ЗДДС законодателят е предвидил, че вътреобщностните доставки по чл. 7 от закона са облагаеми с нулева ставка, а съгласно чл. 53, ал. 2 от с.з., документите, удостоверяващи извършването им, са определени с правилника за прилагането на закона. Препращането в случая е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, в приложимата през ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти, разграничава изискуемите документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

Първият правнорелевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДЦС от друга държава членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това, от кого е извършен транспортът.

По отношение декларираните от жалбоподателя през ревизирания период ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към „Brand New produkts е К Tekin“, VIN DE814315955; „Intex Intertrade“ S.R.O., VIN CZ06851401; „Nordster Textiel“, VIN NL003069776B17 u „Meteoríktendencv Unipessoal“ LDA, VINPT516374230 решаващият орган е приел, че по делото не е спорно, че посочените търговски дружества и получатели по издадените от жалбоподателя фактури са регистрирани за целите на ДДС, съответно в Германия, Чехия, Нидерландия и Португалия. Спорен е въпросът дали стоките, индивидуализирани по вид и количество в издадените от „Балкан Фреш плюс“ ООД данъчни документи, са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка.

Предвид факта, че жалбоподателят се е възползвал от предвиденото в ЗДДС изключение за облагане на доставките с нулева данъчна ставка, решаващият орган е счел, че тежестта на доказване на настъпването на тези обстоятелства, е на „Балкан Фреш Плюс“ООД, като това следва да се осъществи с доказателствените средства, предвидени с ППЗДДС.

Посочил е, че разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС визира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В представените в хода на ревизията 106 бр. фактури, издадени на „Brand New produkts е К Tekin“, 3 бр. фактури на „Intex Intertrade“ S.R.O., 5 бр. фактури на „Nordster Textiel“ и 1 бр. на „Meteoriktendency Unipessoal“ LDA са посочени условия на доставка EXW. Според стандартните международни условия за доставка на „Инкотермс“, този индекс означава, че продавачът приготвя стоката готова за натоварване в неговите помещения (склад, фабрика, завод) на датата, договорена с клиента. Купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на на стоката до крайната им дестинация, като собствеността върху нея се прехвърля в момента на нейното закупуване. Продавачът няма никакви задължения относно митническото оформяне и изнасянето на стоката, т.е. договорената цена не включва такива разходи за него. Съгласно наличните към издадените фактури приемо - предавателни протоколи, стоката е предадена на превозвача в Логистичен център - Унипарк, [населено място], обл. Варна.

При тази фактическа обстановка, а и с оглед наведените с жалбата твърдения в този смисъл, ответникът е приел, че транспортът е организиран от и за сметка на купувачите. Следователно, в тази хипотеза, вътреобщностните доставки следва да бъдат доказани посредством документите, изброени в разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС. Според цитираната норма, в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или трето лице за негова сметка, за доказване вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките и длъжностното му качество. Или в тази хипотеза, за доказване на ВОД следва да се представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

За удостоверяване на обстоятелствата, че стоките по „процесните доставки са получени на територията на друга държава членка, от „Балкан Фреш Плюс“ ООД са представени като доказателства само международни товарителници (CMR). За превозвач в тях (кл. 16) е посочен Kaan Global Lojistik, Турция, а в кл. 24 са положени печати и подписи на съответните контрагенти, но без да е отбелязано място на получаване на стоката.

В случая, доколкото получените от АПИ сведения не са достатъчни да обосноват извод за липсата на ВОД на стоки, каквито между впрочем са и наведените в жалбата доводи, в хода на административния контрол е изпратено нарочно Искане изх. № 1004- 2/30.11.2023 г. до Агенция „Митници“, [населено място], с цел установяване наличието или не на регистрирани преминавания на вписаните в товарителниците МПС през ГКПП на Република България, вкл. предоставяне на копия от всички документи, придружаващи стоките при напускане територията на страната, респ. митническата територия на ЕС. От получените на 05.12.2023 г. и на 11.12.2023 г. отговори, под формата на справки в табличен вид, безспорно се установявало, че отбелязаните в CMR автомобили и ремаркета са преминали физически границата на Република България през ГКПП „Капитан Андреево“, т.е. в посока Република Турция, до датите, вписани в товарителниците, на които стоките са получени от съответния клиент.

С допълващо Писмо вх. № 1004-7/02.01.2024 г., Агенция „Митници“, [населено място] представила значителни по обем сведения, от съдържанието на които е видно, че стоките (по вид и количество), предмет на доставка по издадените от жалбоподателя към „Brand New produkts е К Tekin“, VIN DE814315955; „Intex Intertrade“ S.R.O., VIN CZ06851401; „Nordster Textiel“, VIN NL003069776B17 и „Meteoriktendency Unipessoal“ LDA, VIN PT516374230 фактури, безспорно са напуснали територията на страната с придружаващи документи за транзит/сигурност - процедура Т2. За износители/изпращачи в тях са регистрирани „Emil Tessile Societa Responsabil“, Италия, VIN РТ03968990360; „Prosperemerald Unipessoal“ LDA, Португалия, VIN РТ516835580; „Intex Intertrade“ S.R.O., Чехия, VIN CZ06851401 и „Kleurrijk Trading“ Нидерландия, VIN NL859954328B01, а за получатели - „Hira Kumas Dis Ticaret“ Ltd Sirketi, Турция c данъчен номер **********; „Bireser Tekstil Ithalat Ihracat Dis Ticaret“ Ltd Sirketi, Турция c данъчен номер **********; „Sozteks Kumas Dis Ticaret“ Ltd Sirketi, Турция; „Soft Fabric Ic Ve Dis Ticaret“ Ltd Sirketi, Турция c данъчен номер ********** и „Caliskan Kumas“ Ltd Sirketi, Турция. Приложени са и издадените от износителите към турските дружества фактури за продажба, както и международни товарителници по превоза на стоките, с отбелязан пункт на натоварване [населено място], България. Всички придружаващи документи за транзит/сигурност, депозирани пред и регистрирани в системата на Агенция Митници, съдържат информация за място на натоварване на стоките във Франция, място на разтоварване в Турция и държави по маршрута България и Турция. Видно от изложеното, вкл. при съобразяване на обстоятелството, че стоките са предадени на превозвача в Логистичен център-Унипарк [населено място], обл. Варна, България, се налага извода, че същите не са изпратени от една държава членка до друга, а от държава членка до трета страна или в конкретния случай от България до Турция. При това положение, решаващият орган е счел, че представените от жалбоподателя превозни документи не отразяват обективно осъществили се събития и факти, а са съставени с цел доказване на изгодни за него обстоятелства, а именно транспортиране на стоките до територията на Германия, Чехия, Нидерландия и Португалия във връзка с декларираните ВОД.

Предвид установените несъответствия, Директорът на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е приел, че наличните международни товарителници по декларираните от „Балкан Фреш Плюс“ ООД вътреобщностни доставки не доказват по категоричен начин физическото движение на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в случая Германия, Чехия, Нидерландия и Португалия. При това положение е приел, че доказателствената сила на представените от жалбоподателя частни писмени документи - CMR, е дискредитирана от представените доказателства от Агенция Митници, доколкото се установяват факти, различни от документираните в тях обстоятелства, свързани с превоза на стоките, респективно спорните ВОД не са доказани чрез изискуемите по чл. 45, т. 2, б „а“ от ППЗДДС транспортни документи.

Посочил е, че горните факти и обстоятелства се потвърждават и от предоставената по реда на Регламент № 904/2010 г. на Съвета на ЕС информация от данъчните власти на държавите членки Италия, Германия и Чехия, свързана съответно с „Italiana Tessiie“ S.R.L.S., VIN 03869950364, „Brand New produkts е K Tekin“, VIN DE814315955 и „Intex Intertrade“ S.R.O., VIN CZ06851401.

От получената информация от данъчната администрация на Германия се установявало, че в периода м. 11/2021 г. - 12/2021 г. „Brand New produkts е К Tekin“, VIN DE814315955 е декларирал ВОП на стоки от „Балкан Фреш Плюс“ ООД на стойност 995764,08 EUR. Дружеството е представило издадените от българския търговец фактури, CMR по доставките за м. 11/2021 г. и банкови извлечения за частични плащания по доставките. В допълнителен отговор е приложена диаграма на декларираните от немското дружество покупки и продажби през първо тримесечие на 2022 г. Покупките са от „Балкан Фреш Плюс“ ООД, „Феба“ ЕООД и „Медихе“ ЕООД, а продажбите към Emile Tessiie Societa a Responsabilita Limitata, Италия; Prospermeraid Unipessoal LDA и Meteoriktendency Unipessoal LDA - двете регистрирани за целите на ДДС в Потругалия, с пояснение, че измамите с ДДС не могат да бъдат изключени.

Данъчната администрация на Италия при извършена проверка в периода м. 05/2021 г. - 11/2021 г. е установила, че „Italiana Tessile“ S.R.L.S., VIN IT03869950364 вероятно е замесено във верижни измами с други страни от ЕС като Германия и България. Дружеството представя само частично счетоводство, абсолютно несъответстващо на обемите на извършените сделки като документите за посочения период не са били намерени.

Данъчната администрация на Чехия, след извършена проверка в периода м. 10/2021 г. - м. 12/2021 г. на подадените от „Intex Intertrade“ S.R.O., VIN CZ06851401 данни, сочи, че фирмата е декларирала само в справка-декларация по ДДС и контролен доклад вътрешни придобивания за м. 12/2021 г. на стойност 187999 CZK. Придобиване на стоки от доставчика „Балкан Фреш Плюс“ ООД е декларирано само през м. 10/2021 г. и 11/2021 г. За периода 10/2021 г. - 12/2021 г. е регистриран само износ от Чехия на стойност 2325385 CZK. За м. 12/2021 г., съгласно VIES, следните доставчици са декларирали доставки към чешкия търговец: ... „Балкан Фреш Плюс“ ООД, ЕИК ********* - 264871 лв. „Intex Intertrade“ S.R.O. е обявило две банкови сметки - в CZK и в EUR, като по тях през въпросния период не се наблюдават сделки, свързани със стопанска дейност. Предвид липсата на каквото и да е съдействие от страна на чешкото дружество неизвестни са останали датите и мястото на приемане на стоката, както и последващата им реализация, вкл. разплащанията по доставките.

От тези констатации решаващият орган е извел извод, че неправилно в издадените от „Балкан Фреш Плюс“ ООД на контрагентите му „Brand New produkts е К Tekin“, „Intex Intertrade“ S.R.O.; „Nordster Textiel“ и „Meteoriktendency Unipessoal“ LDA фактури е посочено основанието по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка, респективно, независимо, че купувачи на търгуваните стоки са лица, установени в държава членка на ЕС (Германия, Чехия, Нидерландия и Португалия), не са налице вътреобщностни доставки, т.к. по отношение на нито една от тях не са изпълнени условията на регламентираната с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС хипотеза, при която стоката се изпраща от територията на страната до територията на друга държава членка.

С оглед безспорно установеният факт, че стоката е изпратена не до територията на друга държава членка, а до Република Турция - трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС, ответникът е изследвал и хипотезата, систематизирана в чл. 28, ал. 2 от ЗДДС, постановяваща, че облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. С чл. 37, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че документите, с които се удостоверяват обстоятелствата по глава трета от закона се определят с правилника за прилагането му. Въз основа на тази нормативна разпоредба, документите, с които се удостоверяват доставките по чл. 28, ал. 2 от ЗДДС са изброени в чл. 21, ал. 1, т. 1-3 от ППЗДДС, а именно: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката и документ за превоза на тези стоки.

Според решаващия орган, не е спорно, че процесните доставки са извършени от обект на жалбоподателя, находящ се на територията на страната с местоназначение към Република Турция. От сведенията, получени от Агенция Митници е видно, че превозът на стоките е бил съпроводен с придружаващи документи за транзит/сигурност - процедура Т2, в които е деклариран износ от дружество, различно от „Балкан Фреш Плюс“ ООД. Следователно, условията в чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС не са изпълнени и за дружеството не е налице правно основание за изследваните доставки да бъде приложена дефинираната е чд. 28, ал. 2 от ЗДДС нулева данъчна ставка.

Приел е, че по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. По силата на чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Заключил е, че след като не са налице обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за третиране на доставките като ВОД, облагаеми е нулева ставка, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, както и тези по чл. 28, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1, т. 1-3 от ППЗДДС, то на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от с.з. следва прилагането на общата данъчна ставка от 20 на сто.

Отделно от горното, решаващият орган е установил, че при определяне на данъчната основа за облагане, респ. задълженията за косвен данък за д.п. м. 01/2022 г. е допусната техническа грешка. Декларираните в СД по ЗДДС и Дневника за продажби: за този данъчен период доставки към „Brand New produkts е К Tekin“, VIN DE814315955, съответстват по стойност на издадените от жалбоподателя фактури, като сборът им възлиза на 1866451,54 лв. В РД е посочено, че тези доставки са в размер на 1868451,54 лв., т.е. е 2000,00 лв. повече. Разликата се дължи на неправилно отразена в РД данъчна основа по ф-ра № 1784/19.01.2022 г.

В резултат на изложеното, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е обобщил, че оспореният РА, с който на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 12, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 82 от ЗДДС в тежест на жалбоподателя е начислен ДДС в размер на 337259,18 лв. за д.п. м. 12/2021 г., в размер на 584586,04 лв. за д.п. м. 03/2022 г., в размер на 525460,07 лв. за д.п. м. 04/2022 г. и в размер на 367365,24 лв. за д.п. м. 05/2022 г., по доставките към „Brand New produkts е К Tekin“, VIN DE814315955; в размер на 52974,26 лв. за д.п. м. 12/2021 г. по доставка към „Intex Intertrade“ S.R.O., VIN CZ06851401; в размер на 43506,61 лв. за д.п. м. 07/2022 г. и в размер на 68433,81 лв. за д.п. м. 08/2022 г. по доставките към „Noordster Textiel“, VIN NL003069776B17 и в размер на 24158,47 лв. за д.п. м. 07/2022 г. по доставка към „Meteoriktendency Unipessoal“ LDA, VIN PT516374230, следва да се потвърди като законосъобразен. Същевременно, предвид допуснатата през д.п. м. 01/2022 г. техническа грешка, начисленият в РА ДДС в размер на 373690,31 лв. следва да бъде намален със сумата от 400,00 лв., респ. установеното задължение за ДДС да се измени на 373290,31 лв.

По отношение осъществените към Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., VIN EL800938960, Satyna SP.Z.O.O., VIN PL5223070218 u Praxis Financial Development Ltd., VIN EL997956309 доставки на стоки, декларирани от жалбоподателя като ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, решаващият орган е посочил, че според постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга.

След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, съпоставени с информацията относно регистрираните в системата на „Граничен контрол“ преминавания на вписаните в товарителниците МПС през ГКПП на Република България, получена с Писмо вх. № 1004-10/13.02.2024 г. от ОД на МВР Шумен в хода на административния контрол, решаващият орган е намерил, че от жалбоподателя не са доказани предпоставките в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, чрез изискуемите с чл. 45 от ППЗДДС документи, по обективираните доставки към „Ergani Comercial & Industrial Textile“ S.A. c ф-ра № 2136/14.10.2022 г. на стойност 100991,71 лв., ф-ра № 2138/14.10.2022 г. на стойност 95892,10 лв., ф-ра № 2139/14.10.2022 г. на стойност 85139,82 лв. и ф-ра № 2160/28.11.2022 г. на стойност 118114,53 лв. Поради това е потвърдил РА в частта, с която са установени допълнителни задължения за ДДС по доставките, документирани с ввъпросните 4 броя фактури с получател Ergani Comercial & Industrial Textile“ S.A.

Същевременно решаващият орган, позовавайки се на данните, получени от ОД на МВР Шумен, сектор „Пътна полиция“ искане изх. № 1004-9/02.02.2024 г. относно регистрираните в системата на „Граничен контрол“ преминавания на вписаните в товарителниците МПС през ГКПП на Република България, както и след анализ на представените в хода на ревизията, доказателства, е заключил, че от жалбоподателя и съответните трети лица, превозвачи и спедитор, са представени съответните документи, определени с чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС, удостоверяващи извършването на вътреобщностни доставки по см. На чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за които според чл. 53, ал. 1 от с.з. е приложима нулева данъчна ставка по следните фактури:

- ф-ра № 2069/11.07.2022 г„ издадена на „Satyna“ SP.Z.O.O., VIN PL5223070218;

- ф-ра № 2127/26.09.2022 г., издадена на „Praxis Financial Development Ltd.“, VIN EL997956309;

- ф-ра № 2122/05.09.2022 г., ф-ра № 2123/05.09.2022 г., ф-ра № 2134/10.10.2022 г., ф-ра № Mb 2135/10.10.2022 г., ф-ра № 2137/14.10.2022 г. и ф-ра № 2162/30.11.2022 г., издадени на „Ergani Comercial & Industrial Textile“ S.A., VIN EL800938960.

Поради това с п.III от Решение № 268/15.02.2024г. решаващият орган отменил катонезаконосъобразен РА в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 12, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 82 от ЗДДС в тежест на „Балкан Фреш Плюс“ ООД са установени задължения за ДДС в размер над 67665,08 лв. за д.п. м. 07/2022 г., в размер над 56404,73 лв. за д.п. м. 10/2022 г., в размер над 23622,91 лв. за д.п. м. 11/2022 г. и в размер на 72243,46 лв. за д.п. м. 09/2022 г.

Решение № 268/15.02.2024г., било съобщено на оспорващото дружество по електронен път на 26.02.2024г., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път.

Несъгласно със същото, с жалба, заведена в деловодството на приходната администрация с вх.№ Ю-268/11.03.2024г. по описа на НАП-ЦУ-Дирекция «ОДОП», [населено място], «Балкан фреш плюс»ООД оспорило РА в неотменената му част, която е частично потвърдена/изменена с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 268/15.02.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с която на „Балкан фреш плюс“ООД са установени данъчни задължения за начисляване на ДДС - главница и лихви, посочени в т.I и т.II от Решение по жалба срещу ревизионен акт № 268/15.02.2024г. (потвърдени по т.I – 1936078,60 лева главница и 302758,66 лихва и изменени /установени по т.II – 520983,03 лева главница и 81029,16 лева лихва).

Въз основа на цитираната жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен съд-гр.Шумен.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила административната преписка по издаване на оспорения РА.

По искане на жалбоподателя по делото е е допусната и приета като обективно и компетентно дадена компютърно-техническа експертиза, която е установила по еднозначен начин, че по отношение изследваните електронни документи, са изпълнени всички технически изисквания, за да бъде направен обоснован фактически извод за наличие на валидно електронно подписване с квалифицирани електронни подписи на същите, по смисъла на Регламент 910/2014, като електронните подписи позволяват еднозначното идентифициране на лицата, които са ги положили и това е сторено в срока на валидност на съответните КЕП.

По искане на ревизираното дружество по делото е допусната и приета като обективно и компетентно дадена съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице Д. Д.. Същата е подложила на задълбочен анализ документацията, касаеща доставките, които не са признати като вътреобщностни доставки, облагаеми с нулева ставка на ДДС, като съдът я кредитира напълно.

По искане на оспорващия по делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на Б. А. Р., Е. Е. К. и К. Ш., като вторият и третият свидетел са разпитани чрез видеоконферентна връзка.

От показанията на Б. А. Р. – експедитор в «Балкан фреш плюс»ООД в периода 2021-2023г. и тези на св.Е. К. - участвала в подготовката на документи във връзка с доставките, предмет на ревизионното производство, се установява, че през ревизирания период дружеството е извършвало внос на платове, предимно от Китай, след което от складовете на дружеството в [населено място] и [населено място], област Варна, са товарени камиони с платове, като товаренето е съпътствано със съставяне на приемо-предавателни протоколи, подписвани от свидетеля и шофьора на съответния камион, които протоколи съдържали данни относно мястото на доставка на стоката. Относно въпросните платове в приемо-предавателните протоколи било отбелязвано, че ще се превозват и доставят на контрагенти в други държави – членки на ЕС – Германия, Португалия, Италия, Чехия, Нидерландия и Гърция. Свидетелите сочат също, че след излизане на камионите от склада на дружеството, същите не осъществяват контрол дали камионите се отправят към посоченото в приемо-предавателните протоколи място на доставка, респективно не разполагат с информация крайната дестинация на стоките. Свидетелите сочат и, че по-голяма част от превозите са осъществявани с камиони, собственост на „Kaan Global Logistik“ с управител К. Ш., както и, че след натоварването на камионите, превозвачът отговарял за стоката и нейното доставяне до местоназначението й.

В открито съдебно заседание, чрез видеоконферентна връзка и с помощта на преводач, беше изслушан управителят на дружеството превозвач „Kaan Global Logistik“- К. Ш., гражданин на Република Турция във връзка с транспортирането на стоките, предмет на фактурираните доставки през ревизирания период. Доколкото трансгранично събиране на доказателства се осъществява чрез съдебна поръчка по реда на чл.3 и следващите от Х. К. от 18 март 1970г. за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговски дела, който ред не е използван по настоящото дело, предвид процесуална бързина, дадените показания следва да се преценяват само в контекста на всички други приобщени доказателства, които съдът намира, че напълно изясняват фактическата обстановка.

От жалбоподателя са представени писмени доказателства по отношение на осъществените доставки в превод на български език - Справки за оборота и издадени фактури, Приемо-предавателни протоколи между оспорващото дружество и превозвача Kaan Global Logistik, както и между оспорващия и дружествата-получатели; споразумение към договор за доставка на платове от 25.11.2021г. между Brand New products е К Tekin Tokoglu и Italiana Tessile srls; споразумение за прихващане от 31.12.2022г. – тристранно, относно задълженията на Brand New products е К Tekin Tokoglu – 25 броя; споразумение за прихващане от 31.12.2022г. – тристранно, относно задълженията на Ergani Comercial & Industrial Textile. S.A. – 6 броя; споразумение за прихващане от 31.12.2022г. – тристранно, относно задълженията на Brand New products е К Tekin Tokoglu и Italiana Tessile srls; споразумение за прихващане от 31.12.2022г. – тристранно, относно задълженията на Meteoriktendency Unipessoal LDA Португалия за погасяване на задължения; споразумение за прихващане от 31.12.2022г. – тристранно, относно задълженията на Noordster Textile - 12 броя; Декларация от Т. Т. – управител на Brand New products е К Tekin Tokoglu и Italiana Tessile srls, сочеща, че всички доставки по фактурите с доставчик „Балкан Фреш Плюс“ООД от м.12.2021г. са декларирани пред данъчните служби в Германия., както и са декларирани последващите продажби.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 11.03.2024г., при връчено Решение на 26.02.2024г. и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил в една част, изменил го е в друга част и го е отменил в трета част. Предмет на оспорване пред съда е ревизионния акт в неотменената му от горестоящия орган част, а именно в частта, която е потвърдена от решаващия орган с п.I от Решение № 268/15.02.2024г. и в частта, изменена от решаващия орган с п.II от Решение № 268/15.02.2024г. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-0300273001631-020-001/23.03.2023г., издадена от Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-[населено място], с определен срок на ревизията - тримесечен срок, считано от връчването на ЗВР, т.е. считано от 29.03.2023г. С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-0300273001631-020-002/28.06.2023г., връчена на 29.06.2023г. този срок е продължен до 29.08.2023г. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен доклад № Р-03002723001631-092-001/12.09.2023 г., връчен на 18.09.2023г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, от ревизираното дружество не е подадено писмено възражение срещу РД. Ревизионното производство е приключило с издаване на РА № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023 г. по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с което са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС в размер общо 2645908,36 лева главница и 403902,16 лева лихви, изчислени към 03.10.2023г., на обща стойност 3049810,52 лева. Ревизионният акт бил връчен по електронен път на оспорващото дружество на 09.10.2023г. РА бил обжалван пред Директора на дирекция „ОДОП“- [населено място] с жалба, подадена по електронен път и подписана с електронен подпис на 23.10.2024г., като от РЛ били изложени твърдения за незаконосъобразност на РА, поради противоречие с материално-правните разпоредби и необоснованост. Ревизираното лице посочило, че са налице всички доказателства за декларираните от дружеството вътреобщностни доставки и наличието на подозрения несвързани с РЛ не могат да доведат до извода, че осъществена от него доставка не е ВОД. По жалбата било постановено Решение № 268/15.02.2024г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна. Срещу РА е подадена жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма и съдържание. Не се установяват нарушения на предвидените срокове на ревизията.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в открито съдебно заседание на 11.06.2024г., съдът констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Посочените обстоятелства се установяват и от заключението по допуснатата и приета съдебна компютърно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните, според която, посочените по-горе електронни документи са подписани с квалифицирани електронни подписи (КЕП), титулярите на положените КЕП са определени, като същите са прритежавали валидни удостоверения за КЕП към датите на издаване на електронните документи, а самите КЕП напълно отговарят на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Приложение I към Регламента. Решението, с което РА в обжалваната му част е потвърден и изменен, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за липса на разпоредителна част в РА са неоснователни. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени в тяхната цялост на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало. Не се установиха посочените в жалбата основания за нищожност на РА.

От фактическа страна и по отношение на материално-правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

С процесния РА в обжалваната част на основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗДДС, данъчните органи са установили допълнителни задължения за ДДС за направени от РЛ облагаеми доставки с предмет – платове, през следните данъчни периоди – м.12.2021г., м.01.2022г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.07.2022г., м.08.2022г., м.10.2022г. и м.11.2022г., за които били съставени съответните фактури, товарителници, подробно описани в РД, РА, както и систематизирани в табличен вид в приобщената по делото ССчЕ. Основните изводи на ревизиращите органи са свързани с твърдението за липса на осъществени ВОД по въпросните доставки.

Съдът намира, че този извод се явява необоснован, поради следните съображения:

За да бъде доказано осъществяването на ВОД е необходимо да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.7 ал.1 от ЗДДС, а именно: предмет на доставката са стоки; доставчикът е регистриран по ДДС в България към датата на данъчното събитие; получателят е регистриран за целите на облагането с ДДС в друга държава членка на ЕС към датата на данъчното събитие и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика; доставката е възмездна; стоката е транспортирана от територията на страната до територията на другата държава членка; доставката е отразена от доставчика във VIES декларация. Съгласно чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, като предпоставките за прилагане на нулевата ставка са посочени в чл.53, ал.2 от ЗДДС. Видно от текста на разпоредбата, доставчикът следва да разполага алтернативно със следните доказателства: т.1. документи за доставката, определени с ППЗДДС; т.2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение /ЕС/ №282/2011г. по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки.

Съобразно българското национално законодателство - чл.45, т.2, б.„а“ и б.„б“ от ППЗДДС, доказателствената тежест за удостоверяването на ВОД е за жалбоподателя, в качеството му на доставчик. За целта лицето следва да разполага с документи, както следва: 1. фактура за доставката, в която да е посочен идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер е извършена доставката; 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в зависимост от това кое е лицето, извършило транспорта и за чия сметка. В случай, че транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, според чл.45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС, доставчикът следва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случай, че транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, според чл.45, т.2 б.„б“ от ППЗДДС, следва да се представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Видно от доказателствата по административната преписка и заключението на ССчЕ, по отношение транспорта за получателите Brand New products е К Tekin с VIN DE814315955; lntex intertrade s.r.o. с VIN CZ06851401; Nordster Textiel с VIN NL003069776B17 и Metefriktendensy Unipressoal LDA с VIN PT516374230 е налице хипотезата на чл.45, т.2, б.„а“ от ППЗДДС, което правилно е прието от ревизиращите органи, предвид условието на доставка по процесните фактури - „EXW“, липсата на доказателства за плащането от РЛ на превозната цена и начисляване на такава с фактурите за покупко-продажба към получателите на стоката, поради което е необходимо транспортен документ или писмено потвърждение от получател, като изискването за представянето на визираните документи е алтернативно.

Първият факт от изискуемите предпоставки, посочен в т.1 по-горе, се установява с представянето на фактури за доставките, в които са посочени издадени при регистрация за целите на ДДС от друга държава- членка идентификационен номер по ДДС на получателя, предмет на доставка, индивидуализиран по вид и количество, както и цена. Това обстоятелство не е спорно между страните. Безспорно се установява още, че РЛ е осъществило внос на стоки - платове от Китай, придобило е собствеността на стоките, съхранявало ги е на склад и същите са били предмет на последващи ВОД по спорните фактури, като са били предадени на получателите в [населено място].

Следващият правнорелевантен факт, подлежащ на установяване по делото е по т.2, а именно транспортирането на стоката. В процесния случай спорен е именно фактът относно транспортирането и фактическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС.

От събраните по делото доказателства се установява, че транспортът по доставките с получател Brand New products е К Tekin с VIN DE814315955; lntex intertrade S.R.O. с VIN CZ06851401; Nordster Textiel с VIN NL003069776B17 и Metefriktendensy Unipressoal LDA с VIN PT516374230, е осъществен от трето лице с регистрация в РТурция - „Kaan Global Logistic“, за сметка на получателя на стоките, като през ревизирания период от турското дружество регулярно са били предоставяни услуги по договори за превоз на товари.

Видно от представените товарителници към всяка от издадените фактури, не е налице нередност при попълването им и същите отговарят на изискванията, които чл.5 и чл.6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) поставя по отношение на тяхното съдържание. Документите не са приложени в превод на български език, като съдът намира, че такъв не е необходим, доколкото реквизитите им са нормативно установени в клетки под номера, а адресите на местата на изпращане и получаване, както и имената на страните по товарителницата- превозвач, изпращач, получател и датите на превоза не подлежат на превод. Отделно вещото лице е съпоставило всяка CMR с относимата фактура и е установило съответствието на посочените стоки. След преглед на документите и с оглед на заключението на ССчЕ, съдът намира, че приложените CMR съдържат надлежно описание на вида и количеството на превозваната стока, което напълно съответства на това по фактурите, както подписи и печати, положени от изпращача и превозвача, място на натоварване в [населено място], обл.Варна, място на получаване на стоката в Германия, Чехия, Нидерландия, Португалия. Във всички международни товарителници в графа 16 е поставен печат на превозвача и е посочен номер на превозното средство, попълнени са графи 22 – изпращач, графа 23 - превозвач и графа 24 - получател, подписани и подпечатани от представители на трите дружества. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията за транспорта. Съгласно чл.9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Следва да се отбележи, че същите не са били оспорени от ответната страна по надлежния процесуален ред на 193 от ГПК, като последният неколкократно изрично заявява в проведените съдебни заседания, че не желае откриване на производство по оспорване верността или истинността на тази докаменти.

Ответната страна твърди, че доколкото в CMR, съпътстващи всички фактури, в кл.4 на CMR, „Разтоварен пункт, място“ е посочено „Inter-trans MMS, 8 Ruerobertmoinon, 95190-Goussainville, FR –France“, а в кл.24 е положен единствено печат на получателите New products е К Tekin; Nordster Textiel; lntex intertrade S.R.O. и Metefriktendensy Unipressoal LDA, без да е отбелязано място на получаване на стоката, тези CMR не удостоверяват, че стоките са транспортирани до територията на друга държава-членка, още повече предвид липсата на каквато и да е информация, указваща, че стоката е разтоварена в Германия, Чехия, Нидерландия, Португалия на адреса на получателя или на вписания в клетка 4 адрес във Франция. Съдът намиратози довод за неоснователен. В РД и в РА липсва детайлен анализ на посочените пропуски в товарителниците, като същите не са индивидуализирани по номера и дати. Съгласно чл.6, ал.1, т.5 от Конвенцията, в товарителницата следва да фигурира името и адреса на получателя, които са налични в процесните CMR. Според образеца за CMR към Конвенцията, получателят на стоката попълва графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат и с тези действия приключва документалното оформяне на превозната операция. Следователно, при наличие на подпис и дата на получателя в графа 24 и попълнена графа 4 с място на доставка в съответните държави членки, липсата на попълнено място в графа 24, не съставлява основание да се приеме, че товарителницата не удостоверява получаването на стоките на територията на другата държава. В случая, изпращането на стоките на дружествата получатели е установено с международните товарителници, а от момента на предаването им на превозвача, на получателя е било транслирано правото на разпореждане с тях като собственик, поради което доставчикът не е бил длъжен, нито е могъл да осъществява контрол върху транспортирането на стоката, както и относно попълването на съответните документи от получателите.

За пълнота следва да се посочи, че действително фактурите, опаковъчните листи, приемо - предавателните протоколи, товарителниците и рамковите договори са частни документи, които не притежават обвързваща съда материална сила, но същите не се в противоречие с други доказателства по делото. Не са представени доказателства от страна на данъчния орган, оборващи удостоверените факти и изявления в представените от РЛ документи, поради което, настоящата съдебна инстанция приема, че същите са истински и са годни да установят извършените от доставчика ВОД. Предвид заключението на ССчЕ, е налице документална възможност да се проследи и установи по безспорен начин, че има реално извършени доставки, същите не са единични и създаването на тези частни документи явно не е с цел единствено да се извлече благоприятна последица за жалбоподателя.

Другият основен аргумент, послужил за издаване на РА е, че през процесните периоди на доставка, МПС с регистрационни номера, посочени в товарителниците, не са се движили по маршрута, по който е деклариран извършения транспорт, изведен от справките от Агенция „Пътна инфраструктура“, също не се споделя от настоящия съдебен състав. ТОЛ-системите в Република България не съдържат пълни данни по отношение на трафика по обществените пътища, за които се дължи ТОЛ такса и няма подобно нормативно установено изискване, поради което липсата на информация за автомобилите, с които са превозвани стоките не е основание да се приеме, че същите не са реално транспортирани извън територията на Република България. Съгласно практиката на ВАС, справките от АПИ имат единствено косвено значение за установяване на фактите във връзка с доставката на стоки. В този смисъл са Решение № 7358 от 05.07.2023г. по административно дело № 11886/ 2022г. на ВАС; Решение № 12325 от 12.12.2023г. по административно дело № 5378/2023г. на ВАС и Решение 6584/29.05.2024г. по адм.д.№ №2151/2024г. на ВАС. Впрочем, този извод е застъпен и от решаващия орган в п.III от издаденото от него Решение.

По своята правна същност декларираните от РЛ доставки на стоки са били предмет на покупко - продажба, която, предвид характеристиките си, притежава елементите на търговската продажба, при която и двете страни са търговски предприятия, като същата е и международна, понеже двете страни са със седалища в различни държави, ратифицирали Виенската конвенция за международна продажба на стоки, която следва да се прилага. Договорът за търговска продажба е двустранен консенсуален транслативен договор, който се сключва в момента на постигане на съгласие и прехвърля правото на собственост по отношение на вещта. Продажбата е уредена като неформален договор от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, съгласно чл.11 и може да бъде доказана по всякакъв начин, допустим съгласно българското законодателство. Поради което, липсата на писмен договор или на посочен субект, представител на дружеството купувач в някои от представените рамкови договори не може да доведе до извод за нейната недействителност.

Съгласно чл.31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията се счита, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз, като рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на превозвача. Представените от жалбоподателя документи, обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал, отговарят на изискването на закона да докажат вътреобщностна доставка. Доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано в съответната държава - членка лице и стоката е била предадена на превозвач, ангажиран от получателя, с което рисковете по нея са преминали върху купувача. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане, което заедно с изпращане или транспортиране на стоката осъществяват условията за ВОД. Този правен извод не се променя от установените факти по настоящия казус, че са били реализирани две последователни доставки в рамките на един транспорт. В този смисъл е т.1 на диспозитива на приложимото, поради сходство с настоящия казус, Решение по дело С- 409/04г., EU:C:2007:548 Teleos, съобразно което терминът "изпратени" следва да се тълкува в смисъл, че вътрешнообщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътрешнообщностното придобиване на стока става приложимо само когато правото на разпореждане, като собственик на стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава - членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. /Решение № 9238 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2013 г., I о./

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ревизираното лице е разполагало със стоката, предмет на осъществените доставки, като същата е обект на обичайната му икономическа дейност. Няма никакви данни, че дружеството е недобросъвестен доставчик, макар че действително са налице индикации за данъчни нарушения при някои от дружествата получатели, видно от получените отговори чрез международен обмен. В случая жалбоподателят е представил както изискуемите по ППЗДДС документи за доставката, така и документи за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на други държави членки на ЕС. Съдът съобрази Решение по дело C-492/13г., ECLI:EU:C:2014:2267 с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд- Варна, съгласно което ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че е налице извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае.

Съгласно тълкуването на чл.138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие, че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В настоящия казус няма подобни данни.

Съдът не споделя възражението на ответната страна, че доколкото е установено, че след като превозът на всички доставки с получател Brand New products е К Tekin; lntex intertrade s.r.o.; Nordster Textiel и Metefriktendensy Unipressoal LDA са превозени от превозвача Kaan Global Logistic, Турция и в хода на ревизията е установено, че стоките са превозени не до посочената в СМR държава-членка, а до РТурция, „Балкан Фреш Плюс“ООД не е доказало извършването на ВОД по тях. Видно от ССчЕ, по всички фактури за доставки към въпросните получатели са посочени условия на доставка EXW, който индекс, според стандартните международни условия за доставка Инкотермс, означава, че продавачът приготвя стоката за натоварване на датата, договорена с клиента. Купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на стоката до крайната им дестинация, като собствеността върху нея се прехвърля в момента на нейното предаване.Продавачът няма задължения относно митническото оформяне и изнасянето на стоката, т.е. договорената цена не включва такива разходи за него. В подкрепа на този извод са приложените и анализирани от вещото лице декларации от Т. Т. -управител на Brand New produkts е K Tekin и от Е. Е. -управител на чешкото дружество, според които, осигуряването на моторните транспортни средства и транспортните разходи за доставка на стоките са извършени от купувача; както и приемно-предавателните протоколи за предаването на стоките подписани от „Балкан Фреш плюс“ ООД и турското дружество. Въз основа на итираните доказателства съдът приема, че след като от момента на натоварване на стоката продавачът се освобождава от всякакви задължения към стоката, в т.ч. и престава да е нейн собственик, той обективно няма как да контролира последващото й придвижване, нито да носи отговорност за маршрута на превоза и мястото на доставка на същата.

По изложените съображения съдът намира, че по отношение на всички доставки с получател Brand New products е К Tekin; lntex intertrade s.r.o.; Nordster Textiel и Metefriktendensy Unipressoal LDA оспорващото дружество е представило нужните доказателства, удостоверяващи реално осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки (платове) по издадените от него фактури към посочените контрагенти, респективно направения от ответната страна извод в обратен смисъл противоречи на материалния закон.

Относно осъществените вътреобщностни доставки към Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., VIN EL800938960, от доказателствата по ревизионната преписка и от ССчЕ се установява, че транспортът по същите е организиран при условие на доставка СРТ. Съгласно стандартните международни условия за доставка Инкотермс, CPT или Carriage Paid To е термин, който означава, че продавачът доставя стоките на превозвач или друго лице, посочено от продавача на договорено място (ако такова място е договорено между страните). Продавачът поема всички рискове, свързани с доставянето на стоките до посоченото място. Този термин изисква продавачът да освободи стоките за износ, когато е приложимо. Превозът, платен по Incoterms (CPT), е неразделна част от процеса на доставка. Той определя разпределението на разходите, рисковете и отговорностите между купувача и продавача. Когато е сключен договор съгласно CPT Incoterms, отговорността на продавача е да заплати превоза на стоките до договорената дестинация. Същевременно рискът от загуба или повреда на стоките, както и всички допълнителни разходи поради събития, настъпили след предаването на стоките на превозвача, се прехвърлят от продавача на купувача. Превозвачът е страната, която съгласно договора за превоз ще поеме превоза, като стоките се приемат за доставени веднага след като продавачът ги предаде на транспортната фирма, която е резервирал и за която е платил. Рисковете също се прехвърлят, когато стоките се приемат за доставени (прехвърлят се от продаващата страна на наетия превозвач). Това обстоятелство не е спорно, видно от мотивите на решаващия орган, изложени в Решението в необжалваната му част, а и се потвърждава от по ССчЕ.

В случая горестоящият орган е отменил частично РА досежно установените задължения на оспорващия за част от доставките към Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., потвърждавайки РА само досежно доставките по общо четири фактури – Фактура № 2136/14.10.2022г. на стойност 100991,71 лева; Фактура № 2138/14.10.2022г. на стойност 95892,10 лева; фактура № 2139/14.10.2022г. на стойност 85139,82 лева и фактура № 2160/28.11.2022г. на стойност 118114,53 лева. За да постановят този правен резултат досежно изрично посочените фактури, и ревизиращият екип, и решаващият орган са приели, че жалбоподателят не е доказал предпоставките по чл.7, ал.1 от ЗДДС по доставките, документирани с тези фактури, позовавайки се на данните, получени с писмо вх.№ 1004-10/13.02.2024г. на ОДМВР. С въпросното писмо на ответника са изпратени Справки за пътуване на превозно средство по отношение на множество МПС, в които няма данни МПС, с които е извършен превоза на стоките, предмет на въпросните доставки, да са напуснали границите на РБългария в посока РГърция.

Този извод не се споделя от съда. От събраните по делото доказателства се установява, че доставките на услуги по транспорт досежно процесните ВОД са документирани надлежно, както между превозвачите и спедитора, така и между спедитора и жалбоподателя. Транспортът на стоките по тези доставки е организиран за сметка на доставчика, т.е. жалбоподателя, за което свидетелстват издадените от „Ес Ди Карго“ ЕООД фактури, в които „Балкан Фреш Плюс“ ООД е отбелязан като получател и приложените към тях международни товарителници, в които ревизираният субект е вписан като изпращач на стоките. Това означава, че приложима е хипотезата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС.

В случая оспорващият е ангажирал необходимите доказателства, удостоверяващи наличие на ВОД по въпросните доставки. На първо място, същият е представил фактури за тези доставки, в които са посочени издадени при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя, предмет на доставка, индивидуализиран по вид и количество, както и цена. Това обстоятелство не е спорно между страните. Безспорно се установява още, че РЛ е осъществило внос на стоки - платове от Китай, придобило е собствеността на стоките, съхранявало ги е на склад и същите са били предмет на последващи ВОД по спорните фактури, като са били предадени на превозвача складовата база на жалбоподателя (видно и от ССчЕ, таблица 1). От този момент, съгласно уговорените условия на доставките CPT, стоките се приемат за доставени,респективно рисковете се прехвърлят от продавача на наетия превозвач.

Продавачът е представил доказателства, че е заплатил превоза на процесните доставки на „Ес Ди Карго“ЕООД, видно от самите фактури, както и от заключението по ССчЕ. По-конкретно, в ССчЕ е отразено в табличен вид, че превозът на стоката по Фактура № 2136/14.10.2022г. е заплатен по фактура за транспорт № 10000023188/18.10.2022г. на спедитора „Ес Ди Карго“ЕООД, на стойност 6806,40 лева; превозът на стоката по Фактура № 2138/14.10.2022г. е заплатен по фактура за транспорт № 10000023318/01.11.2022г. на спедитора „Ес Ди Карго“ЕООД, на стойност 3051,10 лева; превозът на стоката по Фактура № 2139/14.10.2022г. е заплатен по фактура за транспорт № 10000023339/03.11.2022г. на спедитора „Ес Ди Карго“ЕООД, на стойност 3051,10 лева; превозът по фактура № 2160/28.11.2022г. е заплатен по фактура за транспорт № 10000023538/01.12.2022г. на спедитора „Ес Ди Карго“ЕООД, на стойност 3285,79 лева.

Безспорно е установено и предаването на стоките на превозвача, което е осъществено в складовата база на оспорващото дружество в [населено място] и [населено място], видно от приложените документи и показанията на свидетелите Р. и К., служители на „Балкан Фреш Плюс“ООД. Със заплащането на транспорта и предаването на стоката на превозвача доставчикът е изпълнил задълженията си, произтичащи от договорените с купувача условия на доставка. От момента на предаването им на превозвача, съгласно уговорените условия на доставките CPT, стоките се приемат за доставени, а рисковете при погиване или увреждане на същите се прехвърлят от продавача на наетия превозвач.

Следващият правнорелевантен факт, подлежащ на установяване по делото е транспортирането на стоката. В процесния случай спорен е именно фактът относно транспортирането и фактическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС и по-конкретно - РГърция.

Както беше посочено по-горе, транспортът е организиран от спедитора „Ес Ди Карго“ЕООД, на когото оспорващият е заплатил транспортните разходи. Самото транспортиране е осъществено от превозвачи, ангажирани от спедитора. Видно от представените товарителници към всяка от издадените фактури, не е налице нередност при попълването им и същите отговарят на изискванията, които чл.5 и чл.6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) поставя по отношение на тяхното съдържание. След преглед на документите и с оглед на заключението на ССчЕ, съдът намира, че приложените CMR съдържат надлежно описание на вида и количеството на превозваната стока, което напълно съответства на това по фактурите, както подписи и печати, положени от изпращача и превозвача, място на натоварване в [населено място], обл.Варна, място на получаване на стоката в Р.Гърция. Отделно вещото лице е съпоставило всяка CMR с относимата фактура и е установило съответствието на посочените стоки. Във всички международни товарителници в графа 16 е поставен печат на превозвача и е посочен номер на превозното средство, попълнени са графи 22 – изпращач, графа 23 - превозвач и графа 24 - получател, подписани и подпечатани от представители на дружествата. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията за транспорта. Съгласно чл.9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача, още повече, че същите не са били оспорени от ответната страна по надлежния процесуален ред на 193 от ГПК. При тези обстоятелства неправилно данъчните органи са приели, че CMR за извършените към споменатите дружества доставки, не представляват редовни от външна страна транспортни документи.

Съдът намира, че липсата на отбелязване в товарителниците на адрес на доставка в CMR с получател Ergani Comercial & Industrial Textile S.A.- Гърция опорочава доказването на действителното получаване на стоката. Съгласно чл.6, ал.1, т.5 от Конвенцията, в товарителницата следва да фигурира името и адреса на получателя, които са налични в процесните CMR. Според образецът за CMR към Конвенцията, получателят на стоката попълва графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат и с тези действия приключва документалното оформяне на превозната операция. Следователно, при наличие на подпис и дата на получателя в графа 24 и попълнена графа 3 с място на доставка в Tessaloniki, Greece, липсата на попълнено място в графа 24, не съставлява основание да се приеме, че товарителницата не удостоверява получаването на стоките на територията на другата държава. В случая, изпращането на стоките на дружествата получатели е установено с международните товарителници, а от момента на предаването им на превозвача, на получателя е било транслирано правото на разпореждане с тях като собственик с произтичащите от това последици.

Другият основен аргумент, застъпен от ответника в неговото Решение и послужил като основание за потвърждаване на РА по отношение на обсъжданите доставки, е липсата на данни, според справките, представени от органите на МВР, че МПС, с които са извършени доставките, през периода на извършването им са напуснали РБ в посока РГърция. Този довод също не се споделя от настоящия съдебен състав. Както беше посочено, от момента на предаването на стоките на превозвача, на получателя е било транслирано правото на разпореждане с тях като собственик, поради което евентуални последващи разпореждания със стоката не могат да обусловят извод, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В този смисъл съдът приема, че с представените пред данъчните власти доказателства оспорващият е доказал надлежно наличието на всички предпоставки на осъществен ВОД, респективно направеният от ревизиращите органи извод в обратен смисъл, противоречи на установените факти по делото.

Нещо повече, съгласно ССчЕ, в случай, че процесните стоки биха били предмет на продажба от „Балкан Фреш Плюс“ООД към РТурция - трета страна по см. на §1, т.4 от ДР на ЗДДС, приложение намира разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДДС, според която облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна. Т.е., ако стоките, предмет на доставките, по които данъчните органи са установили допълнителни задължения за ДДС на оспорващото дружество, са предмет на продажба към трета държава, която не е член на ЕС, в т.ч. РТурция, задълженията за ДДС биха били нулеви, колкото са и при ВОД. Това от своя страна изключва извода, че процесните доставки са документирани от „Балкан Фреш Плюс“ООД с цел укриване на задължения за ДДС, респективно се явява индиция в подкрепа на извода, че дружеството не е извършило приетите за установени от данъчните органи, нарушения на ЗДДС.

Освен това, в ССчЕ в табличен вид (таблица 2) е са описани количествата и стойността в USD и в лева на закупените от оспорващия стоки по митнически декларации и ВОП, стойността на платения ДДС по митническите декларации с датата на плащане, обвързани с последващите продажби по процесните фактури, като експертът е установил, че общата стойност на закупени стоки по митническите декларации и ВОП възлиза на 13167968,58 лева, а общата стойност на платения ДДС по митническите декларации възлиза на 2221550,72 лева. Посоченото обстоятелство е в подкрепа на извода за надлежно осъществен ВОД по отношение на всички доставки, предмет на РА в неотменената му част.

От представените в хода на съдебното производство тристранни споразумения се установява, че част от задълженията на получателите по ВОД с доставчик оспорващото дружество, са били прихванати към задълженията на „Балкан Фреш Плюс“ООД, което също е в подкрепа на направения от съда извод, че оспорващият е изпълнил задълженията си по ЗДДС и ППЗДДС да докаже, че е осъществил ВОД към съответните държави-членки по спорните доставки. Действително въпросните документи представляват частни диспозитивни такива, които не притежават обвързваща съда доказателствена сила, но същите кореспондират с останаля доказателствен материал по делото, поради което съдът ги приема за достоверен източник на информация.

По отношение на доставките на стоки с получател Satyna SP.Z.O.O. и Praxis Financial Development Ltd., както и досежно доставки на стоки по ф-ри № 2122/05.09.2022 г., № 2123/05.09.2022 г., № 2134/10.10.2022 г., № Mb 2135/10.10.2022 г., № 2137/14.10.2022 г. и № 2162/30.11.2022 с получател Ergani Comercial & Industrial Textile S.A., в РА са установени допълнителни задължения за ДДС, но с Решението си по п.III решаващият орган е отменил РА в тази му част, поради което същите са извън предмета на делото и съдът не дължи произнасяне по същите.

Предвид изложеното, съдът намира, че органите по приходите необосновано са начислили с Ревизионен акт № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023г., издаден от началник на сектор и главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в неотменената му част, която е частично потвърдена/изменена с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 268/15.02.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с която на „Балкан фреш плюс“ООД са установени данъчни задължения за начисляване на ДДС - главница и лихви, за данъчни периоди м. 12.2021г., м. 01.2022г., м. 03.2022г., м. 04.2022г., м. 05.2022г., м. 07.2022г., м. 08.2022г., м. 10.2022г. и м.11.2022г. по ВОД извършени по фактури, издадени от жалбоподателя към получатели Brand New products е К Tekin; lntex intertrade S.R.O.; Nordster Textiel; Metefriktendensy Unipressoal LDA и Ergani Comercial & Industrial Textile S.A. Следователно, оспореният РА в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в изискуемата законова форма и съдържание, но при допуснато нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен изцяло в тази му част.

При постановяване на настоящото решение, съдът съобрази практиката на ВАС, постановена при напълно идентична фактическа обстановка по отношение на "Балкан Фреш Плюс" ООД за установени задължения по ЗДДС за предходни данъчни периоди- м.03.2021г. и м.04.2021г.- Решение № 2350 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2023 г., VIII о., с което е бил отменен Ревизионен акт № Р-03002721004049-091-001 от 24.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място].

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира за основателно, съгласно чл.161 ал.1 от ДОПК. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер на 70650 лева, представляващи: 50 лева държавна такса, 1000 лева възнаграждение за ССчЕ, 1500 лева за СКТЕ, 100лв. за преводач и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 68 000 лв. Налице е възражение за прекомерност от ответната страна на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно, доколкото договореното и платено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и същото е договорено в размер, близък до минималния такъв по чл.8, ал.1 и чл.7 ал.2, т.7 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (при материалният интерес по делото в размер на 2 840 849,45 лева, минималното възнаграждение за един адвокат е 67262,74 лева).

Не са налице и основания за възлагане на разноските на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. В мотивите към решението, съдът е изложил правни изводи, като е анализирал относимите към установяване валидността на ВОД доказателства, които дружеството е представило още в хода на ревизията - фактури, опаковъчни листи, приемо - предавателни протоколи и товарителници, а ангажираните допълнително в хода на обжалване на РА в съдебното производство доказателства са коментирани във връзка с вече приобщените към ревизионната преписка документи и не се явяват решаващи за спора. Следователно искането за възлагане на сторените разноски по делото в тежест на оспорващото дружество, е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023г., издаден от М. Ц. М. – главен инспектор по приходите и началник на сектор, и Д. Д. Н. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена и изменена съответно с п.I и п.II на Решение № 268/15.02.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на „Балкан фреш плюс“ООД са установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.08.2022г., м.01.2022г., м.07.2022г., м.10.2022г. и м.11.2022г., в общ размер на 2 457 061,63 лева главница и лихви в общ размер на 383787,82 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Балкан фреш плюс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, офис 6, представлявано от управителя И. И. И. сумата от 70650 (седемдесет хиляди, шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Съдия:

Номер на акта:	453
Дата:	24 март 2025 г.
Съдия:	Снежина Чолакова

Дело:	20247270700088
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	18 март 2024 г.

Решение по адм. дело №88/2024 на Административен съд - Шумен

Съдържание на акта