Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260001 , 12.01.2022г., гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 624 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е
по реда на чл.108 от Закона за собствеността и чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба вх.№ 260594/ 14.10.2020г. от И.О.И. и М.Р.И. *** против А.Б.М.,
Вилден А.М. и Б.А.Б.,***, с която предявяват следните обективно съединени
искови претенции : 1. Да бъде прието за установено по отношение на ответниците А.Б.М.
и В.А.М., че ищците са собственици на Поземлен имот с начин на трайно ползване
: Дворно място, находящо се в строителните граници на село Д ул.“Н.Й.В“, община
И, област Р, с площ от 1005.00кв.м., представляващ УПИ № IV в квартал 57,
образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване от придаваемо място
№ 57 от имот № 431 с площ от 20.00кв.м., неуредено и от придаваемо място № 56
от имот улица с площ от 33.00 кв.м. – неуредено по ЗРП на село Д, ЕКАТТЕ 24921,
одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. , при подробно изброени граници, като
имота са придобили в режим на СИО въз основа на покупко-продажба.;
2. Да се отмени
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 11, том I, рег.№ 278, дело №
11 от 20.01.2020г. на нотариус Пламен Ангелов.;
3. Да бъде
осъден ответника Б.А.Б. да отстъпи собствеността и предаде владението над
подробно описаният по-горе недвижим имот.
4. В условията
на евентуалност ако се установи в хода на процеса, че ответника Б.А.Б. не
владее процесният имот, то ищците молят по отношение на този ответник да се
приеме за установено, че процесният имот е собственост на ищците в режим на СИО
въз основа на покупко-продажба. Претендират сторените по делото разноски.
В исковата молба
ищците разказват, че са собственици на процесният имот, който първоначално е
бил в чертите на село МП, но понастоящем се намира в чертите на село Д.
Придобили са имота чрез покупко-продажба през 1990г. за което има съставен
нотариален акт. Декларирали са имота като техен и са заплащали данъци за него.
Същият е бил ограден и се е ползвал от тях, като след изселването им в
Република Т всяка година са се завръщали в Б са посещавали имота. На всички е
било известно, че имота е техен и не са го изоставяли или продавали на трети
лица. При завръщането си в Б 2020г. ищците разбрали, че първите двама ответници
са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост над
процесният недвижим имот, който впоследствие са продали на своята дъщеря –
третата ответница. ищците установили, че третата ответница била премахнала част
от оградата на имота и се била намирала в негова фактическа власт. С оглед
описаните обстоятелства ищците завели настоящото производство за ревандикиране
на имота в техния патримониум.
Ищците
представят писмени доказателства, които молят да бъдат допуснати и приети,
молят да им се даде възможност да сочат гласни доказателства, молят от нотариус
Пламен Ангелов да се изискат и приложат в производството копия на нотариалните
преписки по Нотариален акт № 11, том I, рег.№ 278, дело № 11 от 20.01.2020г. и
по Нотариален акт № 113, том II, рег.№ 3066, дело № 275 от 02.07.2020г.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А.Б.М. и В.А.М., чрез
адвокат Т.М. ***. Двамата считат искът за допустим, но по същество за
неоснователен и молят като такъв да бъде отхвърлен. Твърдят, че ищците никога
не са владели този имот, за разлика от ответниците, които са упражнили трайно и
необезпокоявано фактическо владение над имота в периода 1993г. до 2019г. и
съответно така ищците са загубили правото си на собственост. Сочи се, че ищците
не са посещавали имота, нито са имали достъп до него във визирания период. Не
отговаряли на истината твърденията в исковата молба, че са посещавали имота при
престоите си в Б и че са го стопанисвали. През 2007г. ищците са декларирали
имот на свое име, но ответниците твърдят че това е имот различен от процесният.
Сочат също така, че преди да установят през 1993г. владение над процесният имот
първите двама ответници проверили дали той не се води на нечие име в
техническата служба. Там било посочено, че имота се води на лицето З М без
нотариален акт. Никъде не фигурирали имената на А Г или ИД И. Ответниците
познавали З М като техен съселянин, но знаели че той е продал своите имоти в
населеното място и след това никой не го бил виждал. Впоследствие разбрали, че
е починал, но негови наследници не се появили в местото и не заявили претенции
за него. Направили справка в данъчната служба и там установили, че никой не е
декларирал УПИ IV-593 кв.57, нито е заплащал данъците за този имот. Имотът бил
изоставен, пустеещ, неограден, като това му състояние започнало да прави
проблем на ответниците, които гледали животни и владеели съседен имот. Имотът
се превърнал в поляна, където играели деца, минавали животни, бездомни кучета.
Това мотивирало първите двама ответници да го заградят и да започнат да ползват процесният имот и
съседния като собствени. Това те сторили през 1993г. и оттогава до 2020г. никой
не е смутил или попречил на упражняваната фактическа власт. Не са виждали ищеца
от изселването му през 1989г. и твърдят, че и в документите касаещи процесният
имот ищеца или негов наследодател никога не се е легитимирал като собственик.
по изложените съображения молят искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендират
сторените в процеса разноски.
По
доказателствата двамата ответници молят да им се даде възможност да ангажират
гласни доказателства. Оспорват повечето от представените от ищците писмени
доказателства. Относно искането за прилагане на нотариалните дела ответниците
молят ищците да конкретизират какви обстоятелства ще доказват с тях, след което
ищците ще дадат становище по евентуалното им допускане и приемане.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил и писмен отговор и от ответницата Б.А.Б., чрез адвокат
Е.К. от АК – Силистра. Същата оспорва предявените искове и моли да бъдат изцяло
отхвърлени. оспорва описаната фактическа обстановка. Твърди, че нейните
родители са били собственици на процесният недвижим имот, който са придобили
чрез давностно владение, а понастоящем тя се легитимира като пълноправен
собственик въз основа на изповядана прехвърлителна сделка. Твърди, че процесният
имот няма нищо общо с имота на ул.“К“ № , където е регистрацията на ищците.
Сочи, че придобивната давност в полза на първите двама ответници – родители на Б.Б.
била изтекла в периода 1993г. – 2019г. Твърди, че ищците никога не са владели
процесният имот, не са го посещавали, не са имали достъп до него. никога не
била владяла имота и тяхната праводателка А Г. Счита, че през 2007г. ищците са
декларирали друг имот, а не процесният. Имотът е бил изоставен и пустеещ, като
това положение е създавало проблеми на родителите на ответницата, поради което
те предприели действия да го узаконят като тяхна собственост. Повече от 10
години никой не е проявявал интерес към имота. В служба ТСУ той се водел на
името на починалия З М без нотариален акт. Родителите на ответницата владеели
съседния на процесния имот и по тази причина поставили оградна мрежа и така
владели и двата парцела. Владението е било демонстрирано от родителите на Б.б.
по отношение на всички, било е спокойно и трайно, непрекъснато. По тези
съображения ответницата не е имала никакви съмнения, била е убедена че купева
имот собственост на родителите и. Моли исковете да бъдат изцяло
отхвърлени. Представя писмени доказателства,
които моли да бъдат допуснати и приети. Възразява срещу доказателствата
представени от ищците, тъй като те касаели друг имот. По отношение на искането
за прилагане на нотариалните дела, сочи че не може да даде становище дали да се
уважи, тъй като ищците не са конкретизирали какви обстоятелства ще установяват
с тези писмени доказателства. Моли да и се даде възможност да сочи гласни
доказателства.
В съдебно
заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат предяваният иск и
молят същият да бъде уважен по същество.
В съдебно заседание
ответниците А.Б.М. и В.А.М., чрез адвокат Т.М. оспорват исковата претенция и
молят същата да бъде отхвърлена.
В съдебно
заседание ответницата Б.А.Б., чрез адвокат Е.К. оспорва исковата претенция и моли
същата да бъде отхвърлена по същество.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : На 11.04.1990 година А К Г,
действаща чрез пълномощник К ГП продала на ищеца И.О.И. (вписна в нотариалният акт с имената И Д И) следният недвижим имот : Празно дворно място в
чертите на село М П, Р област от 1000.00 кв.м., а по кадастрална основа от 920.00кв.м.,
с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел IV-429 в квартал 57 по плана на селото, при съседи на
имота : улица, собствен парцел, Кат. А и А Б.
На 20.01.2020г.
ответникът А.Б.М. бил признат за собственик по давностно владение на следните
недвижими имоти : Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място,
находящ се в строителните граници на село Д, ул.”Н.Й.В”, община И, област Р с
площ 697.00 кв.м. представляващ УПИ № IX в квартал 57, образуван от имот пл.№ 429, отреден за
жилищно застрояване по ЗРП на село Д, ЕКАТТЕ: 24921, одобрен със Заповед № 609/
25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ № IV
от кв.57, УПИ № X от квартал 57,
УПИ № XLIX от квартал 0, УПИ № VIII от
квартал 57, УПИ № VII от квартал 57,
както и на : Пземлен имот , с начин на трайно ползване : дворно място , находящ
се строителните граници на село Д, улица „Н.Й.В”, община И, област Р с площ
1 005.00 кв.м., представляващ УПИ № IV
в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване, от
придаваемо място № 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от
придаваемо място № 56 от имот улица с площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на
село Д, ЕКАТТЕ: 24921 одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и
съседи : УПИ № XLIII от квартал 0,
УПИ № LIII от квартал 0,
УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от
квартал 57, УПИ № VI от квартал 57,
УПИ № V от квартал 57.
Описаните имоти
ответниците А.М. и В.М. продали на своята дъщеря Б.Б. на 02.07.2020 година.
Представена
е Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,
видно от която на 08.05.2007 година ищецът И.И. е декларирал като свой имот в
село Д и село М П
УПИ IV-429 в кв.57. Ищецът е представил
доказателства видно от които е заплащал данъците за посоченият имот съответно
на 09.04.2012г., на 15.09.2020г., на 10.04.2019г., на 06.04.2015г., на
08.11.2013г., на 08.04.2014г. Представените приходни квитанции за заплащани
данъци касаят имот находящ се на административен адрес : село Д, 7429.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното
заключение : Спорният недвижим имот –
УПИ IV в квартал 57, образуван от имот с планоснимачен №
429 по застроителния и регулационен план
на село Д, община И, одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. е отреден за
жилищно строителство. Парцелът представлява незастроено дворно място с площ 998 кв.м. и има административен адрес
: село Д, ул.”Н В” № . По разписен лист пл.№ 429 е записан на З М М и за него
са отредени УПИ IX – 429 и УПИ IV – 429 в квартал 57. С ПУП-ПР/план за регулация/
одобрен със Заповед № 374/ 20.05.2020г. е изменена регулацията между УПИ IV – 429 с УПИ III-428, УПИ V-431 и УПИ VI-431 и УПИ IV получава самостоятелен кадастрален номер 593 с площ
998 кв.м. В разписният лист не била отразена промяна в собствеността на имота.
По
стария регулационен план на село М П действащ в периода 1929г. – 1982г. село Д
е било част от село М П процесният имот е бил част от парцел IV – 421 в квартал 94. По
разписният лист придружаващ плана от 1929 година имотът бил записан на името на
О. Х. Ч с площ 2805 кв.м. и нямало отразена промяна в собствеността му. Този
парцел и целия квартал 94 в последствие е претърпял регулационно изменение и от
него са образувани парцел IV – 421 в кв.95а и
парцел IX-421 в кв.95а.
Парцел
IX-421 в кв.95а по стария регулационен план на
селото бил идентичен с УПИ IV – 429 в кв.57 по сега
действащия ЗРП, одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г.
Спорният
недвижим имот – УПИ IV-429 в квартал 57 по
застроителния и регулационен план на село Д, община И е идентичен с имота
описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том 1, дело
№ 107/ 1990г. с имота описан в т.2 на Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти № 11, том 1, рег.№ 278, нот.дело № 11 от 2020г. и с имота описан в т.2 на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 113, том II, рег.№ 3066,
нот.дело № 275 от 2020г.
В
момента кадастралната граница между спорния имот УПИ IV – 593 с
административен адрес ул.”Н.Й.В” № 10 и УПИ IX-429
с административен адрес ул.”Б С” № не е
материализирана и имотите се ползват общо в граници, отразени на приложената
скица, на която спорният имот е защрихован със зелен цвят.
По
делото са разпитани свидетелите ВИ, Е С, А.М. и З И.
Първата
свидетелка В И е майка на ищеца И.И.. В своите показания разказва, че синът и
има място в село Д, което му е от неговата прабаба А, която го дала на баба му
Е. При изселването 1988 година бабата на ищеца продала мястото на Г.
Впоследствие си го върнали от тях. Семейството всяка година работило местото,
сеели зеле и го продавали после на пазара. През 1992 година се изселили в
Република Т, но от 1997 година започнали да си идват в Б. Впоследствие
семейството разрешавало на различни хора да обработват местото – първо на лице
на име Ш, след това на лице на име Х, което работило местото 7 години, после на
лице на име Г. Преди две години свидетелката си идвала в Б и видяла, че в
мястото са изхвърлени боклуци. Мястото не било оградено в предходните години. Ответниците
се интересували да закупят мястото преди 7 години, но ищците заявили че то не
се продава. Свидетелката твърди, че ответниците не са ползвали мястото през предходната
година. Тези дни свидетелката видяла, че мястото било оградено. Ищецът не е
идвал да почиства боклуците в мястото. Синът на свидетелката не поставил
оградна мрежа, защото щели да я откраднат. Свидетелката сочи, че ищецът при
посещенията си в Б отсядал в град Р, а през село Д само минавал. Това място не
било на З М. Свидетелката счита, че щом има български паспорт мястото било
тяхно.
Втората
свидетелка Е С в своите поазания сочи, че мястото било разделено от шосе. Това
бясто било на баба И, която била баба на ищеца. По-рано мястото било оградено с
ограда от тръни. После го градили с мрежа. И.И. заминал в Република Т. След
неговото заминаване мястото се работило от Х. Впоследствие мястото се
стопанисвало от чичото на ищеца – лице на име Б, който продал местото на
ответника. Свидетелката не била виждала ответниците А. и В.М. в мястото, но то
било близо до тяхната къща. Сега имало струпани камъни и тухли в мястото. В
селото се говорело, че ищеца имал документ за собственост за мястото, защото то
му е дадено от неговата баба. Мястото било оградено от ответниците.
Свидетелката не можела да каже от колко години мястото се работи от
ответниците, защото не минавала покрай мястото, то било на ъгъл разположено до
пътя Р – И. Никой не бил съдил от ветниците А. и В.М. за мястото до този
момент. След като отишли да живеят в Република Т ищците не са обработвали вече
мястото.
Свидетелят
А.А.М. в своите показания сочи, че живее в село Д от 1972 година. Познава
ответниците и знае за кой имот е делото. След настъпване на демекрацията ищецът
с родителите си заминал от Б. След това една година Х работил мястото. След
това никой не го работил, там изградили улица. В мястото имало тръни и хората
си пискали животните да пасат. Ответника два пъти слагал мрежа и стопанисвал
мястото. Минали над 15-16 години откакто А.М. е оградил мястото и се грижел за
него. След изселването свидетеля не е виждал в селото родителите на ищеца.
Ответника е споделил на свидетеля преди две години, че ще купува мястото и
затова е оградил с втора оградна мрежа. Бил разбрал че имотът се водел на З,
който отдавна се преселил в село С и там починал. През всичките 15 години друг
освен ответника А.М. не бил влядал и обработвал мястото. Свидетеля имал добра
видимост към имота от своята къща. Виждал е как ответника огражда имота, коси
тревата в него, изхвърля я, сади в имота. В имота нямало чешма, нямало и ток.
Имало лектрически стълб в близост. От двете страни имотът бил ограден от пътища
и към тях ответника опънал оградни мрежи. Свидителката Е С нямала видимост към
имата, тъй като живеела в другия край на селото.
Свидетеля
З И в своите показания сочи, че познава ответниците над 30 години. Срещу домът им било процесното място, като от
двете страни на същото имало две улици – „Б С” и пътя И – Р. Цялото място било
около декар. Ответниците почистили мястото и го поддържали. Направили и ограда,
бетонна. Преди поне 15 години за първи път го заградили. Преди това мястото
било оградено от храсти. Свидетелят не знае други хора да са обработвали
мястото. Свидетеля не познава ищеца и неговите родители. Не знае те да са
собственици на това място. Свидетеля живеел на 100 метра от мястото. Преди
мястото да стане собственост на ответниците свидетеля не знаел на кого е било.
Не е чувал някой да има претенции за имота. Свидетеля сочи, че е строител и
ходи да работи из цяла Б. Познавал свидетелката Е С, като сочи за нея че не
познавала хората. Свидетеля не е чувал лице на име Х да работи мястото. Не е
виждал ответниците да пасат животни в мястото. Не е забелязал и струпване на
строителни материали в имота.
С
оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният установителен иск за собственост
спрямо ответниците А.Б.М. и В.А.М., съдът намира за основателен и доказан.
Доказателствата по делото сочат, че ищците не са губили собствеността над имота
в годините назад. Преди 7 години видно от показанията на свидетелката В И, А.Б.М. и В.А.М. са търсили ищците в Република
Т с предложение да закупят имота, но тогава И.О.И. и М.Р.И. категорично са
заявили, че имотът не се продава. В тази насока се налага извод, че до преди 7
години когато са инициирани преговори за покупко-продажба от ответниците,
същите са били държатели на имота, като са го владели със съзнанието че той е
чужда собственост. Дори да се приеме, че допреди седем години същите са
упражнявали владение за себе си, то до преди седем години не е била изтекла 10
годишната придобивна давност по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността в тяхна
полза, тъй като другите двама свидетели А.М. и ЗИ в своите показания
сочат, че ответниците били завладяли мястото преди 15 години т.е. допреди 7
години са упражнили 8 годишно владение, което е недостатъчно за придобиване на
имота по давност допреди провеждане на разговорите за продажба, за които
свидетелства В И. След провеждане на разговорите за продажба дори да се приеме,
че ответниците са владяли имота за себе си – трайно, явно и необезпокоявано,
противопоставяйки владението си на ищците, то до настоящият момент не са
изминали отново дължимите по закон 10 години за придобиване на собствеността по
първичният начин. Освен това, налице са доказателства, че ищците са заплащали
данъци за имота в периода 2012 – 2020 година, декларирали са имота като свой
още през 2007 година. Действията им сочат, че не са абдикирали от правото на
собственост и макар, че са преимуществено в Република Т те считат имота за
свой, не желаят да го продават, а точно обратното заявяват че искат да го
ползват. Пускали са на добра воля ответниците в имота да си пасат животните, но
свидетелката ЕС в своите показания сочи, че всички в селото знаели, че имотът е
на ищците. В съвкупна преценка на доказателствата – гласни и писмени
ответниците не доказват изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение
на имота, а ищците се легитимират като негови собственици чрез надлежен писмен
акт – Нотариален акт № 70, том 1, нот.дело № 1071/ 1990г. на Исперихски районен
съдия.
Предвид
обстоятелството, че към момента на осъществяване на сделката покупко-продажба
между ответниците А.Б.М. и В.А.М. и тяхната дъщеря – ответницата Б.А.Б.,
първите двама не са се лигитимирали като собственици на продаваният имот на годно
правно основание, то при сделката между тримата ответници не е настъпил
вещно-прехвърлителният ефект, тъй като е продадена чужда вещ, чужд имот и Б.Б.
не е могла да придобие собствеността. По тази причина и искът за ревандикиране
на имота от тази ответница предявен от двамата ищци се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Ответницата Б.Б. владее чужд имот,
без правно основание и дължи неговото връщане на действителните собственици.
С
оглед изхода по първият иск следва да бъде уважено и искането на ищците за
частична отмяна на нотариалният акт, с който
първите двама ответници са се легитимирали като собственици въз основа
на давностно владение над процесният имот – Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 11, том 1, рег.№ 278,
нот.дело № 11 от 2020г. на нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК – точка
Втора.
С
оглед уважаване на двата предявани иска основателна се явява и претенцията на
ищците за осъждане на тримата ответници да им заплатят на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сторените в производството пред настоящата инстанция разноски – сума в
размер на 650.00лв. , като 216.67лв. от тази сума следва да заплати ответницата
Б.Б., а останалата сума в размер на 433.33лв. следва да заплатят солидарно
ответниците А.Б.М. и В.А.М..
Разноските включват – заплатени държавни такси за исковото производство,
депозит за вещо лице, държавна такса за два броя удостоверения, държавна такса
за вписване на исковата молба, адвокатски хонорар.
Воден от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответниците А.Б.М. ***,
че ищците И.О.И. и М.Р.И. *** са собственици въз основа на правна сделка
обективирана в Нотариален акт № 70, том 1, нот.дело № 1071/ 1990г. на
Исперихски районен съдия на следният
недвижим имот : Поземлен имот , с начин на трайно ползване : дворно място ,
находящ се строителните граници на село Д улица „Н.Й.В”, община И, област Р с
площ 1 005.00 кв.м., представляващ УПИ № IV
в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване, от
придаваемо място № 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от
придаваемо място № 56 от имот улица с площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на
село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921 одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при
граници и съседи : УПИ № XLIII от квартал 0,
УПИ № LIII от квартал 0,
УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от
квартал 57, УПИ № VI от квартал 57,
УПИ № V от квартал 57.
ОСЪЖДА на осн.
чл.108 от Закон за собствеността ответницата Б.А.Б. *** ДА ОТСТЪПИ
СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на ищците И.О.И. и М.Р.И. *** над следният
недвижим имот : Поземлен имот , с начин на трайно ползване : дворно място ,
находящ се строителните граници на село Д, улица „Н.Й.В, община И, област Р с
площ 1 005.00 кв.м., представляващ УПИ № IV
в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване, от
придаваемо място № 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от
придаваемо място № 56 от имот улица с площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на
село Д, ЕКАТТЕ: 24921 одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и
съседи : УПИ № XLIII от квартал 0,
УПИ № LIII от квартал 0,
УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от
квартал 57, УПИ № VI от квартал 57,
УПИ № V от квартал 57.
ОТМЕНЯ на осн.
чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11, том 1, рег.№ 278, нот.дело № 11 от 2020г.
на нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК В ЧАСТТА ПО точка Втора която касае
: Поземлен имот , с начин на трайно ползване : дворно място , находящ се
строителните граници на село Д улица „Н.Й.В”, община И, област Р с площ 1 005.00
кв.м., представляващ УПИ № IV в квартал 57
образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване, от придаваемо място
№ 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от придаваемо място № 56 от
имот улица с площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ:
24921 одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ № XLIII от квартал 0, УПИ № LIII от
квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от
квартал 57, УПИ № VI от квартал 57,
УПИ № V от квартал 57.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците А.Б.М., ЕГН - ********** и В.А.М., ЕГН – ********** А ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.О.И. и М.Р.И. за разноски по делото сумата
433.33 /четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Б.А.Б., егн – ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.О.И. и М.Р.И. за разноски по делото сумата
216.67 /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: