Определение по дело №236/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1063
Дата: 19 юни 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040700236
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер 1063                            19 юни 2020  година                      град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина Бъчварова

                                                                                            2.Атанаска Атанасова

Секретар Г.Д.

Прокурор Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               административно дело номер 236 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по две касационни жалби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД„ИН“/ и И.С.Р.,***, против решение № 1374 от 09.07.2018 г., постановено по адм.д.№ 325/2018 г. по описа на Административен съд Бургас.

Касационният жалбоподател  ГД „ИН“, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на Административен съд Бургас е неправилно в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическия състав по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. Сочи се, че ищецът не доказал твърдените от него факти и не е ангажирал доказателства, с които да бъдат установени  действия и бездействия от страна на ГД „ИН“ и нейни служители, нито е доказал настъпването на неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие. Оспорва изводът на съда за допуснати нарушения на чл.3, ал.2, т.2 ЗИНЗС и на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/ЕКПЧ/. Сочи, че размерът на  присъденото обезщетение на ищеца е несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил мотиви за начина, по който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната част, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минимален размер. Счита, че в частта, в която искът е отхвърлен, решението е правилно и законосъобразно.  Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател И.С.Р., редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на ГД „ИН“. Иска да се отхвърли. Оспорва като неправилно решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ГД „ИН“ иск за сумата над 876.00 лева. Счита, че определеното му обезщетение е прекалено ниско, несправедливо и несъобразено с действително претърпените от него неимуществени вреди и иска уважаване на претенцията му в целия й предявен размер от 10 000.00 лева, присъждане на дължимата лихва върху уважената част от иска и разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба на ГД „ИН“ и неоснователност на касационната жалба на И.Р..

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което са допустими.

Липсата на произнасяне в диспозитива на решението относно законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, обаче, е пречка за разглеждането им по същество.

С обжалваното решение Административен съд Бургас е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на И.С.Р. обезщетение в размер на 876.00 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на изтърпяване на наложеното му наказание  „лишаване от свобода“ в затвора Бургас от 20.06.2016 г. до 07.04.2017 г. ; отхвърлил е иска в останалата част за размера над 876.00 лева до пълния предявен размер от 10 000.00 лева за периода от 20.06.2016 г. до 07.04.2017 г., както и иска за присъждане на мораторна лихва в размер на 7 864.00 лева, считано от датата на първия ден/20.06.2016 г./ престой при опасните условия.

В обжалваното решение липсва обаче произнасяне по искането на И.Р. за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба, което е непълнота в решението и подлежи на отстраняване от съдебния състав на Административен съд Бургас, който го е постановил, в процедурата по чл.176 АПК. Последната е с преюдициален характер по отношение на касационното произнасяне.

Предвид изложеното, образуваното касационно производство следва да бъде прекратено и адм.дело №325/2018 г. по описа на Административен съд Бургас върнато на съдебния състав за допълване на постановеното от него решение.

Мотивиран така, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по касационно административно дело №236/2020 г. по описа на Административен съд Бургас.

ВРЪЩА административно дело №325/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, втори състав, за допълване на решение №1374 от 09.07.2018 г. по реда на чл.176, ал.2 АПК.

След влизане в сила на решението за допълване следва произнасяне по касационните жалби.

Определението е окончателно.

 

 

  

 

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: