Решение по дело №47/2022 на Районен съд - Исперих
| Номер на акта: | 18 |
| Дата: | 26 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.) |
| Съдия: | Димитринка Емилова Купринджийска |
| Дело: | 20223310200047 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 29 март 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към Решение № 18/26.04.2022г.
по АНД № 47/2022 година по описа на РС-Исперих
Производството е по реда на чл.378 от НПК по постъпило в РС-Исперих
предложение на Районна прокуратура – Р, ТО - И за освобождаване от
наказателна отговорност на Е Х А от с.Х, обл.Р, ЕГН: ********** – обвиняем
по ДП №275 ЗМ-118/2021г. по описа на РУ - И за извършено от него на
03.08.2020г. в с.Х, обл.Р, престъпление по чл. 311, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, с
налагане на административно наказание глоба в условията на чл.78а НК.
Представителят на РП - Р, ТО - И поддържа предложението от
фактическа и правна страна. Пледира административното наказание да бъде
определено над минималния, предвиден от закона размер.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. С
депозирана молба вх.№ 1129/20.04.2022 г. заявява, че не оспорва
фактическата обстановка и моли за налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Обв.Е Х А е роден на 19.06.1968г. в с.Х, обл.Р, бълг.гражданин, живуща
в с.Х, обл.Р, със средно образование, женен, кмет на с.Х. Той бил избран за
кмет на с.Х на проведените местни избори през 2019 г., като на 05.11.2019 г.
положил клетва и встъпил в длъжност.
Св.З Ш М живеела в с.Х и имала малолетно дете – Б М Х, роден
25.08.2012 г. През месец август 2020 г. срока на международния паспорт на
детето Б изтичал и следвало да бъде подновен. Тъй като по това време бащата
на момчето – св.М Х М не бил в Б, св.М провела телефонен разговор с него и
го уведомила за необходимостта да бъде подновен паспорта на детето, както и
за необходимостта бащата да й предостави пълномощно за издаване на личен
документ на сина им, което да представи пред служителите в ОДМВР – Р.
Понеже св.М нямал възможност да се завърне по това време в Б, той поръчал
на съпругата си да отиде при кмета на с.Х – обв.А и да изготвят пълномощно
от негово име, като дал съгласието си в същото, от негово име, да положи
подпис св.М.
След това св.М се обадил по телефона и на обв.А, обяснил му какъв е
проблема и го помолил да бъде издадено пълномощно на съпругата му З М от
негово име, като вместо от него документа да бъде подписан от съпругата му.
Първоначално обвиняемият отказал, но в последствие, след като св.М му
обяснил, че няма как да се върне в този момент в Б, се съгласил.
На 03.08.2020 г. св.Мпосетила Кметство с.Х и обяснила на кмета –
обв.А, че е необходимо да й бъде издадено пълномощно от името на съпруга
й, за да може да поднови паспорта на детето Б. Обвиняемият разпоредил на
св.Ф А Х – служител в отдел „ГРАО“ при кметството, да подготви бланка за
пълномощно и да впише в него данните на св.М като упълномощител и
данните на св.М като упълномощено лице. Св.Х изготвила пълномощното,
като срещу „Упълномощител:“ положила подпис св.М, след което обв.А
извършил заверка на подписа, поставен върху документа, като в качеството си
на длъжностно лице – кмет на с.Х, удостоверил, че този подпис бил положен
пред него от лицето М Х М.
Така съставеното пълномощно било вписано в регистъра на
нотариалните заверки на Кметство с.Х на стр.15, под № 10/03.08.2020 г. (л.11
1
от ДП) от св.Х, като тя поставила върху него и щемпела на печата на
кметството.
На 21.06.2021 г. св.М посетила сектор „БДС“ към ОДМВР – Р, където
заявила, че желае да бъде подновен паспорта на детето й Б. Св.Н Д –
служител в сектора, й предоставила заявление, което св.М попълнила и
заедно с пълномощното, на което бил придаден вид, че е изхожда от името на
бащата на детето – св.М, ги предала на служителката. Св.Д приела
документите с вх.№ 9571/21.06.2021 г. и извършила обстойна проверка на
същите, при която й направило впечатление, че положения в пълномощното
подпис от името на св.М видимо се различава от сканирания подпис на
лицето, с който разполагали информационните масиви на МВР. Тя уведомила
за това прекия си началник и по случая започнала проверка. Въз основа на
данните, събрани в нея, било образувано и наказателното производство.
По делото е изготвена съдебно-графическа експертиза, като според
заключението на вещото лице подписът, положен на позиция
„Упълномощител" в пълномощно №10/03.08.2020 г., е изпълнен от лицето З
М, саморъчният подпис за „Заверил“ в пълномощното е изпълнен от Е Х А, а
отпечатъкът от печата в пълномощното е подпечатан с печата на Кметство
с.Х.
Така изложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които покриват изцяло
обстоятелствата, възприети от обвинението. Показанията на всички
разпитани по делото свидетели допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно самото извършване на деянието, установяват
отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, обекта на
посегателство и неговото авторство. Свидетелските показания кореспондират
и с представените по делото писмени доказателства, както и със
заключението по съдебно-графическата експертиза.
Комплексният анализ на всички доказателства формира за съда извод, че
обвинението е ДОКАЗАНО по несъмнен начин – обв. Е Х А е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК – на 03.08.2020г. в с.Х, обл.Р, в качеството си на
длъжностно лице – кмет на с.Х, общ.С, обл.Р, в кръга на службата си, като
извършва нотариална дейност съгласно чл. 83 ал. 1 Закон за нотариусите и
нотариалната дейност, съставил официален документ – нотариална заверка на
пълномощно, с което М Х М от с.Х упълномощава З Ш М да го представлява
пред органите на ОДМВР – Р, за да подаде заявление за издаване на паспорт
на малолетния им син Б М Х, ЕГН: **********, в който е удостоверил
невярно обстоятелство, а именно, че М Х М е положил подпис в
пълномощното пред него в канцеларията му и той лично се е уверил в
самоличността му, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство
за тия обстоятелства, като случаят е маловажен.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: на
процесната дата обвиняемият е съставил процесния официален документ -
нотариална заверка на пълномощно, с което М Х М от с.Х упълномощава З Ш
М да го представлява пред органите на ОДМВР – Р, за да подаде заявление за
издаване на паспорт на малолетния им син Б М Х, ЕГН: **********, в който е
удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че М ХМ е положил подпис в
пълномощното пред него в канцеларията му и той лично се е уверил в
самоличността му. В действителност в графа „упълномощител” подписът бил
2
положен от св.З М, в канцеларията на Кметство с.Х, в присъствието на
обвиняемия.
Процесният документ е официален по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК –
същият е издаден по установения ред и форма, предвидени в разпоредбата на
чл. 83, ал. 1 Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), от
длъжностно лице в кръга на службата му. Кметът на с.Х е длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б.“б“ НК, на което съгласно закона (чл.83 ал.1
ЗННД) са възложени правомощията да удостоверява подписите на частни
документи, които са едностранни актове по своята същност и не подлежат на
вписване. В случая обв.А е действал именно в качеството си на длъжностно
лице и съгласно възложените му правомощия – извършване на нотариална
дейност по чл.83 ал. 1 ЗННД – нотариална заверка на подписа върху
пълномощното. Процесното пълномощно е частен документ, едностранен акт,
който не подлежи на вписване.
Същевременно така съставения официален документ – нотариалното
удостоверяване на подписа върху пълномощното, е съставен именно с цел да
бъде използван същия като доказателство за тия обстоятелства. Обв.А е бил
наясно, че нотариалната заверка на пълномощното ще бъде използвана от
св.М пред служители на ОДМВР като доказателство, че подписа върху
пълномощното е положен именно от бащата на детето Б, за да може
последното да бъде снабдено с паспорт.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, но е целял настъпването на вредоносния резултат, което е
обективирано в поведението му – въпреки, че е знаел, че като длъжностно
лице следва да удостовери подписа върху процесното пълномощно само при
лично явяване на лицето и полагането на този подпис в негово присъствие,
той е извършил нотариалната заверка без да са изпълнени изискванията на
закона – упълномощителят не се е явил пред него и не е положил подписа си в
частния документ, като вместо него това е сторила съпругата му св.М.
Същевременно предвид обстоятелството, че нотариалната заверка е
направена със знанието и след изричната молба на св.М, а и от деянието не са
настъпили вредни последици за упълномощителя, извършеното от обв.А
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 311
ал. 2, във вр. с чл. 93, т. 9 НК
За извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 311, ал. 2, във вр. с
ал. 1 НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или
пробация. Обв. Е Х А е с чисто съдебно минало, установено от представената
справка за съдимост, като не е осъждан за престъпления от общ характер.
Освобождаван е от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от
Глава осма на НК по Присъда № 47/28.03.2013 г. на РС – И по ЧНД №
142/2012 г., като по делото са налице доказателства, че е заплатил наложената
му глоба на 06.01.2016 г. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.
86 ал. 1, т. 3 НК, според която реабилитаията настъпва по право, когато
лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или
лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнението на
наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, следва да
се приеме, че за обв.А към 06.01.2017 г. е настъпила реабилитация по право
по цитираната присъда и няма пречка да бъде приложен отново института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагането на административно
3
наказание.
От извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
Ето защо, съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на
чл. 78а, ал. 1 от НК, даващи основание обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на
административно наказание. Съдът му наложи такова - “Глоба” в размер
малко над минималния, определен от закона, а именно 1300.00 лева, в
условията на чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, като
съобрази обстоятелството, че обвиняемият като длъжностно лице е следвало
да следи за стриктното спазване на законовите разпоредби, включително и
бъде взискателен към спазване на предоставените му от закона правомощия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно
минало. Отегчаващите вината обстоятелства - няма.
Съдът приема, че наложеното административно наказание ще окаже
необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на
обвиняемия и ще бъдат постигнати целите за превенция, както на
специалната, така и на генералната превенция – да се въздейства
предупредително и възпитателно върху извършителя и останалите членове на
обществото.
При този изход на делото обвиняемият следва на основание чл. 189 ал. 3
от НПК да бъде осъден да заплати сторените в хода на досъдебното
производството разноски в размер на 255.00 лева за съдебно-графическа
експертиза.
По отношение на намиращите се по делото оригинални заявления за
издаване на документи за самоличност на български гражданин, следва да се
разпореди тяхното връщане на ОДМВР – Р.
Възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от
закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4