РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. В., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110110436 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Р. Б., ЕГН
**********, и Р. Р. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. З., ул. „А.С.“ №
33, срещу „К.Л. - С” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „А.Н.О.“ № 9, субективно съединени искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответника солидарното заплащане на сумите по
изпълнителен лист № ***/20.02.2015 г., издаден по ч. гр. д. № **/2015 г. по
описа на РС - К.****, както следва: сумата 3000 евро, дължима по запис на
заповед от 16.04.2009 г. и предявена за плащане на 10.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2015 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 217.35 лв. – разноски по делото, въз основа на
който изпълнителен лист е образувано изп. дело № **** по описа на ЧСИ С.
К., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ОС – В.Т., поради
погасяването по давност на вземанията.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 01.09.2023 г.
ищците Д. Р. Б. и Р. Р. Б. излагат, че въз основа на издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. №***/2015 г. по описа на РС – К. срещу тях е образувано
изпълнително дело ****/2015 г. по описа на ЧСИ П.Р.. През 2017 г. по молба
на взискателя – ответника „К.Л. - С“ ООД, делото е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.К.. Образувано е изп.
дело ****/2017 г. Твърдят, че по това дело последното извършено
изпълнително действие е от 13.02.2018 г., на която дата Д. Б. е бил уведомен,
че е наложен запор върху всички вземания, включително и върху трудовото
му възнаграждение, което получава при „К.2014“ ООД. Поддържат, че след
1
тази дата до момента на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2023 г. не
са поискани и предприемани никакви действия. Считат, че в резултат на
бездействието на ответника вземанията му по издадения изпълнителен лист
от 20.02.2015 г. са погасени по давност. По изложените съображения молят
предявените субективно съединени искове да бъдат уважени. Претендират
разноски.
Ответникът „К.Л. - С“ ООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – адв. С. Р.. Заявява, че желае да сключи спогодба с ищците,
като допълнително ще изложи параметри в насроченото съдебно заседание по
делото. Не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства и
признава, че ищците не му дължат сумите, посочени в изпълнителния лист,
издаден по ч. гр. д. №***/2015 г. по описа на РС – К.. Посочва, че от
настъпването на перемпцията по изпълнителното дело до датата на подаване
на исковата молба дружеството не е претендирало към ищците никакво
вземане. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото да бъдат
възложени върху ищците. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното от тях адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото на 21.02.2024 г. открито съдебно заседание
ищците се представляват от адв. Ж. Д., която поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна депозира нарочно становище, с което поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Видно от материалите по изисканото изп. дело ****/2017 г. по описа на
ЧСИ С.К., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ОС – Велико Търново,
същото е образувано, след изпращане на изпълнително дело ****/2015 г. по
описа на ЧСИ П.Р., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен, за
продължаване на изпълнителните действия. Изпълнителното производство е
образувано по молба на „К.Л. - С“ ООД /ответник в настоящото дело/, въз
основа на издаден на 20.02.2015 г. изпълнителен лист № *** по ч. гр. д.
№***/2015 г. по описа на РС – гр. К., по силата на който ищците са осъдени
да заплатят солидарно на ответника посочените в листа суми, а именно:
сумата 3000 евро, дължими по запис на заповед от 16.04.2009 г., предявен за
плащане на 10.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2025 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 217.35 лв. – разноски по делото.
Не е спорно, предвид и извършеното признание на иска от страна на
ответника, а и от материалите по изп. дело ****/2017 г. по описа на ЧСИ С.К.
се установява, че последното изпълнително действие по новообразуваното
изпълнително дело е от 22.02.2018 г., на която дата е връчена на „К.2014“
ООД изпратеното на 13.02.2018 г. запорно съобщение, с която е наложен
запор върху всички вземания, включително и върху трудовото
възнаграждение на длъжника Д. Р. Б., което получава при „К.2014“ ООД.
Във връзка с наложения запор суми по делото не са постъпвали, като по
отношение на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
Р. Р. Б. /запорно съобщение от 06.02.2018 г., връчено на „К.2014“ ООД на
2
07.02.2018 г./ е получено писмо от 12.02.2018 г. /изпратено по имейл на
11.02.2018 г./, с което работодателят уведомява, че трудовото
правоотношение с Р. Р. Б. е прекратено, считано от 08.01.2018 г.
След 22.02.2018 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение
на длъжника Д. Р. Б., в продължение на период от две години взискателят не е
поискал приложението на конкретен изпълнителен способ. Налице е
основание за прекратяване на изпълнителното производство по право в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 25.02.2020 г. /отчитайки
обстоятелството, че 22.02.2020 г. е събота, неработен ден/.
В настоящия случай не е спорно, че изпълнителни действия не са
предприемани срещу длъжниците в продължение на повече от 5 години,
съответно, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2023 г.
е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност за погасяване на
вземанията на ответника към ищците, предмет на издадения изпълнителен
лист по ч. гр. д. №***/2015 г. по описа на РС – гр. К.. Това е така, отчитайки и
обстоятелството, че за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давността е
спряла да тече, с оглед обявеното в страната извънредно положение /През
2020 г. страната бе изправена пред едно извънредно положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., продължило до 13.05.2020 г.
вкл. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно пар. 13, ал. 1 от ЗР към ЗИДЗМДВИП, сроковете по чл. 3,
т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т.
3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на
този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в „Държавен вестник“. Този закон е обнародван в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.
и е в сила от 14.05.2020 г./.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен /към датата на подаване на настоящата искова молба в съда
твърдяната погасителна давност е изтекла/, поради което същият следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва
да бъдат присъдени в полза на ищците. Същите представят списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендират присъждането на държавна такса в
размер на 244 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер от 4000 лв. /по
2000 лв. е заплатеният от всеки от ищците адвокатски хонорар в полза на
процесуалния им представител – адв. Ж. Д./. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност. Съдът, като взе действителната
правна и фактическа сложност на делото, признанието на иска от страна на
ответника, проведените 2 открити съдебни заседания по делото, като само в
едно от тях процесуалният представител на ищците взе лично участие,
идентичната защита, която е осъществена в полза на двамата ищци /още
повече предвид солидарната им отговорност/, ангажирания в производството
доказателствен материал /следва да се отбележи, че материалите по
изпълнителното производство са изискани служебно от съда/, цената на иска
– 6084.84 лв. и минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 908.48 лв., намира така направеното
3
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Съдът приема, че
възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 1000 лв., която е
близка до минималния размер. Така в полза на ищците следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 1244 лв. /244 лв. – държавна такса и
1000 лв. – адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Р.
Б., ЕГН **********, и Р. Р. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. З., ул.
„А.С.“ № 33, не дължат на ответника „К.Л. - С” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А.Н.О.“ № 9, солидарното
заплащане на сумите по изпълнителен лист № ***/20.02.2015 г., издаден по
ч. гр. д. №***/2015 г. по описа на РС - К., както следва: сумата 3000 евро,
дължима по запис на заповед от 16.04.2009 г. и предявена за плащане на
10.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 217.35 лв. – разноски
по делото, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №
**** по описа на ЧСИ С.К., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ОС –
Велико Търново, поради погасяването по давност на вземанията, поради
погасяването по давност на вземанията, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Л. - С” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „А.Н.О.“ № 9, да заплати на Д. Р. Б., ЕГН **********,
и Р. Р. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. З., ул. „А.С.“ № 33, сумата
1244 лв. /хиляда двеста четиридесет и четири лева/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4