Определение по дело №362/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 327
Дата: 5 октомври 2017 г.
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20173000600362
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 327 /05.10.                 Година  2017                        Град Варна

 

Варненският апелативен съд                                       Наказателно отделение

На трети октомври                                 Година две хиляди и седемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ:   Живка Денева

Ангелина Лазарова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 362 по описа на съда за 2017 г.,

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е образувано с оглед Определение 82/28.08.2017г. на ВКС на РБ, Трето н.о., по реда на чл. 43 т. 3 от НПК. Изпратеното за разглеждане от АС гр. Варна ВНОХД № 182/2017г. на Апелативен съд гр. Бургас е било образувано след постановяване на Решение № 166/17.08.2017г. на ВКС на РБ, Второ н.о., с което на основание чл. 354 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НК било отменено решението по ВНОХД № 112/2016г. на БАС.

Предмет на проверка в настоящото производство е присъда № 20 от 10.02.2016 г., постановена по НОХД № 1073/2015 г. по описа на Бургаския ОС, с която съдът признал подсъдимите по делото за виновни в това че, както следва:

1.      На 09.07.2005 г., около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършители извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление - орални сношения с ненавършилата 14 годишна възраст Х.М.Х., като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, извършено е от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.З (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказания както следва:

-        на подсъдимия О.Х.С. - 5 /пет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия И.А.А. - 3 /три/ години „лишаване от свобода“, като го признал за невинен и оправдал за това да е извършил анално сношение с Х.Х.;

-        на подсъдимия О.И.Х. - 4 /четири/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия А.И.Х. - 3 /три/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия К.К.Н. - 5 /пет/ години „лишаване от свобода“;

2.      На 09.07.2005 г. около 02,30 ч., на около 3 км край с.Просеник, до „Бялата чешма“, в съучастие като съизвършител се съвкупили с ненавършилата 14 години Х.М.Х., като я принудили към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече от две лица и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказания както следва:

-        на подсъдимия О.Х.С. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия И.А.А. - 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия О.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия А.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“;

-        на подсъдимия К.К.Н. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“.

На основание чл.23 ал.1 от НК ОС - гр.Бургас наложил на всеки един от подсъдимите общо наказание за извършените от него престъпления както следва:

-        на подсъдимия О.Х.С. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;

-        на подсъдимия И.А.А. - 11 /единадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ;

-        на подсъдимия О.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;

-        на подсъдимия А.И.Х. - 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС;

-        на подсъдимия К.К.Н. - 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59 от НК съдът приспаднал на всеки един от подсъдимите времето, през което е бил задържан.

На основание чл.68 ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия И.А.А. било приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, наложено му с влязла в сила на 29.04.2004 г. присъда по НОХД № 114/2004 г. на PC - гр.Айтос, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.

Петимата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на Х.М.Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева от непозволеното увреждане вследствие на престъплението по чл. 152 ал.4 т.1 и т.4 вр.ал.З т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 09.07.2005 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 30 000 лв. до пълния размер от 75 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен.

Подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно на Х.М.Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева от непозволеното увреждане вследствие на престъплението по чл.149 ал.4 т.1 вр.ал.З (в редакция ДВ бр.62/1997 г., понастоящем ал.5 т.4) вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 09.07.2005         г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 15 000 лв. до пълния размер от 25 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен.

С присъдата си Бургаският ОС се произнесъл по веществените доказателства, държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите, включително и тези на частния обвинител Х..

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на подсъдимите с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни.

Съдебното заседание е насрочено за 27.10.2017г. от 09.00ч.

В молба, депозирана в деловодството на наказателно отделение на ВАпС на 26.09.17г., защитник на подс. К.Н. - адв. П. формулира доказателствени искания за допускане до разпит на подсъдимия Н., както и за задължаване на частния обвинител и граждански ищец свид. Х.Х. да се яви в насроченото с.з. и при евентуално констатиране на противоречия с обясненията на подс. Н. да бъде проведена очна ставка помежду им.

Съставът счете искането за частично основателно по следните съображения:

Подсъдимият Н. има право да депозира обяснения във всеки момент на воденото срещу него наказателно производство. Такава възможност следва да му бъде предоставена и в настоящото въззивно производство.

От друга страна, обаче, към момента не се установява необходимост за постановяване на задължително присъствие на страната по делото – граждански ищец и частен обвинител. Видно е че чл. 329 от НПК определи кои страни следва да присъстват задължително в съдебното заседание пред въззивния съд.

Не се обосновава необходимост от допълнителен или повторен разпит на свидетелката Х.Х., като искането на защитника за провеждане на очна ставка има вероятностен характер.

 

Поради което и на основание чл. 327 ал. 4 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПУСКА провеждането на разпит на подс. К.К.Н. в насроченото с.з. на 27.10.2017г. от 09ч.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. за задължаване на страната по делото Х. Х. да присъства лично в с.з. с цел евентуално провеждане на очна ставка.

 

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                           Членове: 1.                                   2.