№ 18981
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110108001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „***********“ ЕАД срещу В. С. Д., с която са предявени
по реда на чл. 422 ГПК в условията на кумулативно обективно съединение установителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 056,09 лв. - изискуема главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
******** от 15.07.2020 г., сключен с „*********“, клон България, вземанията по който са
прехвърлени с Приложение № 1 от 29.08.2023 г. към Рамков договор за цесия от 15.02.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.11.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 370,34 лв. - договорна лихва за
периода от 15.07.2020 г. до 28.08.2023 г., и сумата от 519,51 лв. - обезщетение за забава за
периода от 29.08.2023 г. до 06.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66853/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че между ответницата и „*********“, клон България, бил сключен
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ******** от 15.07.2020 г., по силата на който на ответницата бил отпуснат
кредит и била предоставена кредитна карта „********” с персонален идентификационен
номер. Твърди се, че на 15.07.2020 г. ответницата е усвоила част от отпуснатия кредитен
лимит посредством услугата „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на
кредитора“. Поддържа, че съгласно процесния договор между ответницата и първоначалния
кредитор било подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на
усвояване **************, в което били уговорени условията по усвояването на част от
1
кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Твърди се, че ответницата усвоила
от кредитната карта сума в размер на 1 000 лв. в периода от 15.07.2020 г. до 28.08.2023 г.,
като кредитният лимит бил увеличен на 3 500 лв. Посочва, че съгласно сключения между
ответницата и „*********“, клон България, договор усвоената парична сума по кредита за
срока на договора се олихвява с договорна лихва в общ размер от 370,34 лв.
Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си. Било му начислено и обезщетение за
забава в размер от 519,51 лв., изчислено в размер на действащата законна лихва за периода
на забава за всяка забавена вноска от 29.08.2023 г. до 06.11.2024 г., като за периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не било начислявано обезщетение в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Излага, че на 29.08.2023 г. е подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г.,
сключен между „*********“, клон България, и ищеца „***********” ЕАД, с което са
изкупени дължимите по процесния договор вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и лихви, като длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето чрез
изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило. Тъй като
ответницата не е изплатила задълженията си по договора, ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК срещу длъжника, като по образуваното ч. гр. д. № 66853/2024 г. по описа на СРС,
113 състав, било депозирано срочно възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът предявява настоящите
установителни искове за съществуване на удостоверените в заповедта вземания. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
След срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за
недействителност на процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ******** от 15.07.2020 г. Твърди наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че процесният договор бил сключен в
нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – шрифтът не отговарял
на изискването за минимален размер, липсвало разстояние между редовете и абзаците в
текста на договора, погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска.
Твърди, че в договора липсвал ясно посочен размер на ГПР. Клаузата, предвиждаща
задължителна застраховка „Защита на плащанията“, била нищожна. Счита за недоказано
твърдението на ищеца, че на ответницата е била действително предоставена кредитна карта.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. 66853/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е издал
2
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Д.. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е
предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца
е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на
идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение
същата е процесуално допустима.
По основателността на исковете:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединение установителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността им в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, предаването на кредитната карта на кредитополучателя, активирането на
картата, усвояването от ответника на твърдения от ищеца кредит в претендирания размер,
увеличаването на кредитния лимит по договора, настъпването на крайният падеж на
договора, респ., че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на вземанията,
настъпването на обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и уведомяването на ответницата за предсрочната изискуемост,
прехвърлянето на вземанията по договора по силата на договор за цесия и уведомяването на
длъжника. В тежест на ищеца е да установи и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка - възнаградителна лихва,
валидно постигната договореност за дължимост на обезщетение за забава и изпадането на
длъжника в забава, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства.
При установяването им, в тежест на ответника е да установи погасяването на
претендираните суми.
С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение №
31656/26.07.2025 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по е
отделено обстоятелството, че между „*********“, клон България, и ответницата В. С. Д. е
сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ******** от 15.07.2020 г.
От приложения по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ******** от 15.07.2020 г. се установява, че
„*********“, клон България, в качеството на кредитор е предоставил на ответника В. С. Д. в
качеството й на кредитополучател револвиращ потребителски кредит в размер на 1 000 лв.
Съгласно клаузите на договора кредитът може да бъде отпуснат чрез теглене от банкомати
3
(АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS) и др. /чл. 2/, превод на пари по сметка
/чл. 3/, както и чрез покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, за което се
подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията /чл.
4/. Оттук следва, че револвиращият кредит в размер на 1 000 лв. може да се усвои от
кредитополучателя комбинирано по различен начин. От посочените на първа страница на
договора параметри и условия следва, че ответникът е усвоил чрез функционалността
„покупка на изплащане“ по револвиращ кредит с код на усвояване ************** част от
уговорения кредитен лимит за сумата от 584,99 лв., с която е финансирано закупуването на
стока /1 бр. бягаща пътека/, която сума подлежи на връщане на 6 равни погасителни вноски,
всяка в размер на 111,45 лв., като общата стойност на плащанията е 668,70 лв. Последната
погасителна вноска е с падеж на 01.02.2021 г.
Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК, като кредитополучателят по него има
качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, а
кредиторът – на „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което
съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът
следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. За да е неравноправна и следователно
нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално, да осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в
писмена форма на хартиен или друг траен носител /чл. 10, ал. 1 ЗПК/, която в настоящия
случай е налице. Разпоредбата на чл. 10 ЗПК изисква всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Следва да се
приеме, че това изискване важи и за непосредствено свързаните с процесния договор
застрахователни договори и общи условия към тях, доколкото те са от съществено значение
за правата и задълженията на страните по главния договор. При прегледа им се наблюдава,
че печатните текстове на тези документи, в т.ч., Договор за застрахователно посредничество,
Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ и приложимите към тях общи
условия, са набрани в размер на шрифта, по-малък от 12, както и във формат на шрифта,
различен от този на процесния договор за револвиращ потребителски кредит. Наблюдава се
също така, че разстоянието между символите при изписване на думите е помалко от
стандартното, което пък е в противоречие с изискването за ясно и разбираемо посочване на
съдържанието на договора. За преценка размера на използвания шрифт не са необходими
специални знания, тъй като обстоятелството дали размерът на шрифта е по-малък от 12, е
видимо и установимо при обикновен преглед на документа – виж Определение №
4
485/14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г. на ВКС, IV г. о. Посоченото нарушение на чл. 10,
ал. 1 ЗПК е достатъчно за да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК, а именно, че целият
договор за кредит е недействителен.
Независимо от изложеното, съдът намира, че е налице и нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Въпреки че кредитополучателят с подписването на договора е удостоверил получаването на
Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта и екземпляр от договора за кредит,
то по делото не е представен екземпляр от тези общи условия. Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗПК
общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите
условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, а
съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК - общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Съобразно чл. 22 ЗПК
нарушаването на чл. 11, ал. 2 ЗПК е основание за недействителност на договора, а съдът,
предвид непредставянето на общите условия, не може да извърши преценка дали същите са
подписани на всяка страница и дали са спазени изискванията за шрифта.
Нарушено се явява и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин. Макар в договора да е посочен ГПР по кредита в
размер на 30,89% и общата стойност на дължимите от потребителя плащания в размер на
668,70 лв., не става ясно какви разходи са включени в тези две стойности, респ. дали в тях е
включена като разход начислената на потребителя застрахователна премия за застраховка
„Сигурност на плащанията“ на стойност 26,32 лв., определена в размер на 4,5% от
финансираната сума и дължима еднократно съгласно Сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ № ***********. Установява се единствено, че същата е разсрочена на
шест месечни погасителни вноски заедно с главницата и е отразена в погасителния план
като падежно вземане. Посочването в договора на размера на ГПР единствено като процент
поставя потребителя в невъзможност да направи информиран избор за сключване на
договора при яснота относно условията му, респ. да осъществи сравняване с предлаганите
други сходни продукти (кредити) на пазара. Лишаването на потребителя от тази възможност
е приравнено от законодателя по арг. от чл. 22 ЗПК на недействителност на целия договор
поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая е без значение
дали ГПР би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг от петкратния размер на
законната лихва. След като не става ясно дали кредиторът е включил застрахователната
премия в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни. Посоченото обуслява и извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която
поставя изискване погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
5
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Както следва от поместения на първата
страница от договора, касаеща усвояване чрез покупка на изплащане ***********,
погасителен план, същият съдържа информация единствено за общия размер на месечно
дължимата вноска, без да е налице яснота каква част от нея представлява главница, каква –
лихва, и каква - застрахователна премия.
С оглед всичко изложено дотук, процесният договор за револвиращ потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира
кредитодателя, като отнема правото му на възнаградителната и мораторна лихва, като той
има право да търси единствено чистата стойност на кредита, т.е. главницата. Вземанията по
клаузи на недействителния договор извън чистата стойност на главницата не са дължими.
Следователно, исковите претенции следва да бъдат уважени на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита.
По делото е установено единствено усвояването на сумата в размер на 584,99 лв., но не и
усвояването на суми въз основа на кредитна карта „********“, т.е., посочените в
заключението по ССчЕ суми, изразяващи се в плащания от POS и превод на пари по сметка,
не следва да се присъждат. За усвояването на други суми по револвиращия кредит няма
никакво доказателство извън осчетоводяването от самия кредитор. Липсва и доказателство
за фактическо приемане именно от ответника на предоставения нов платежен инструмент
кредитна карта със съответна инструкция за активация и личен идентификационен код за
авторизирано ползване. Дори да се приеме, че с картата са теглени пари в брой и е усвоена
сума, това не е достатъчно да обоснове извод, че именно ответникът е теглил сумите - виж
решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386 по описа за 2014 г. на ВКС, I т. о. С
подписването на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил преддоговорна
информация, ОУ и екземпляр от договора за но липсват удостоверявания
кредитополучателят да е получил кредитна карта Мастъркард. Оттук и може да се направи
извод, че кредитната карта е следвало да бъде предадена след сключването на договора, но
ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки изричните указания по чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за предаването на кредитната карта с определението от
26.07.2025 г.Ето защо съдът приема, че общият размер на чистата стойност на кредита, за
която по делото се установява усвояване в рамките на кредитния лимит, е 584,99 лв.
Безспорно е, че именно ищецът е легитимиран да претендира чистата стойност по
процесния договор за револвиращ потребителски кредит. Установява се по делото, че
вземанията, произтичащи от него, са валидно прехвърлени от първоначалния кредитор
„***************“, клон България, на ищцовото дружество „***********“ ЕАД по силата
на Приложение № 1 от 29.08.2023 г. към Рамков договор за продажба на прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г. Доказва се, че за прехвърлянето длъжникът В. С. Д. е надлежно
уведомен с получаване от последната на препис от исковата молба, ведно с приложеното
6
към нея Уведомително писмо № ************/********, изхождащо от надлежно
овластения да съобщи цесията цесионер по силата на представеното по делото пълномощно
*************/15.02.2022 г. в съответствие с целта на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин
уведомление от цесионера до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на
исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК
- в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че по договора са извършени плащания в размер на 12 878,50 лв., с
които чистата стойност на кредита от 584,99 лв. съдът намира за изцяло погасена.
С оглед всичко гореизложено дотук, предявените установителни искове се явяват изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има единствено
ответникът в производството.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото
производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
съгласно представените по делото договори за правна помощ и съдействие от 07.01.2025 г. и
от 20.03.2025 г. /лист 69 и лист 123/.
Съдът определя съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие от 07.01.2025 г. – ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г./ адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 200 лв.,
тъй като видът и обемът на извършената работа не обосновават по-високо адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
съдът намира, че се касае за оказано съдействие.
Съдът определя адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 400
лв., като съобрази фактическата и правна сложност на делото и предприетите от
процесуалния представител на ответницата съдопроизводствени действия, изразяващи се
единствено в подаване на отговор на исковата молба.
Посочените суми за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в полза на
осъществилия процесуално представителство в заповедното и исковото производство адв.
7
Стефан Стефанов.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*************“ № 25,
офис сграда „*********“, ет. 2, офис 4, срещу В. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 165, ет. 2, в условията на кумулативно обективно
съединение установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 056,09 лв. - изискуема
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ******** от 15.07.2020 г., сключен с „*********“, клон
България, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 29.08.2023 г. към
Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2024 г., до окончателното
плащане, сумата от 370,34 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 28.08.2023 г.,
и сумата от 519,51 лв. - обезщетение за забава за периода от 29.08.2023 г. до 06.11.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 66853/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*************“ № 25, офис сграда „*********“, ет. 2, офис 4, да заплати на
адв. **************, ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ №
165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение
за заповедното производство и сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8