№ 4010
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110153166 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Д. Е. П., ЕГН ********** срещу
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* главен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, иск под
евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит
профи кредит Стандарт № 40013902138, поради противоречие със закона, под
евентуалност под евентуалност накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните на 05.12.2022 г. е сключен
Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40013902138,
като страните се договорили размерът на отпуснатия заем да е 5 000 лева,
видът на вноската месечна. Обосновава се, че размерът на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави. Излага се становище, че ГПР посочен в
договора не отразява действителния такъв, доколкото не включва част от
разходите по кредита – допълнителни услуги Флекс и Фаст. Аргументира, че
когато не са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, то договорът за кредит е недействителен. Моли съда да
уважи предявеният иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
1
Ответникът развива съображения за неоснователност на предявените искове.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
предоставяне на поръчителство с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за
потребителски кредит се установява, че между страните на 05.12.2022 г. е
сключен Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт №
40013902138, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в
размер на 5 000 лева.
От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит
се установява, че страните са се споразумели ищецът да заплати на ответника
сумата в размер на 2000 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна
услуга фаст и сумата в размер на 3250 лв., представляваща възнаграждение за
допълнителна услуга флекси.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
2
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,22 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок
обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
3
потребителски кредит възнагражденията за услуги фаст и флекс са общо на
стойност, надвишаваща главницата по договора за кредит и е разсрочена и
включена в месечната вноска за погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главния иск за
основателен и като такъв съдът следва да го уважи.
Поради уважаване на главния иск, не се е сбъднало условието за
разглеждане на предявения под евентуалност такъв.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 560 лв. за заплатена държавна такса и
400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед основателно
направено от ответника своевременно възражение за прекимерност на
адвокатското възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа
сложност по делото, малкото на брой процесуални действия, извършвани по
делото и приключването му в едно единствено открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
на Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40013902138,
сключен между Д. Е. П., ЕГН ********** и „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Е. П., ЕГН ********** сумата в
размер на 960 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5