Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ,01.11.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански
състав, на първи октомври през двехиляди и *******а година, в публично
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3912
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Твърди,
че страните са се спогодили, че длъжникът ще погаси задължението си на 9 равни
вноски, с падеж на всяка вноска - последния ден от месеца, като първата вноска
е с падеж 30.04.2018г., а последната е с падеж 31.12.2018г. Уговорено е в т. 3
от спогодбата, че ако Д.И.П. не плати задължението си /плащане на месечни
вноски/, то цялото задължение става изискуемо. Твърди, че Д.И.П. не е платил
първата уговорена вноска за погасяване на задължението на уговорения падеж, с
което задължението е станало изискуемо.
Сочи,
че въз основа на спогодбата „Ей енд Ди Фарма България" ЕАД се е снабдило
по реда на чл.417 от ГПК със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ №55123 от 15.06.2018г. и Изпълнителен лист от 19.06.2018г.,
издадени от PC-Пловдив по ч.гр.д. №9854/2018г. По така издадените Заповед за
изпълнение и ИЛ е образувано изпълнително дело №451/2018г. описа на ЧСИ И. К. .
Твърди, че по силата на Спогодбата от 02.04.2018г., както
и на основание издадените Заповед за изпълнение и ИЛ „Ей енд Ди Фарма
България" ЕАД има качеството кредитор спрямо Д.И.П..
Сочи, че Д.И.П. е собственик на ½ идеална част от
Поземлен имот №1490 с площ от 472 кв.м., за който е отреден УПИ І-1490, квартал
41 по плана на гр.В. , ул.“*****“ №*, общ.Септември, обл.Пазарджик, с площ на
УПИ от 49 кв.м., като имотът участва в парцела със същата площ, ведно с
построените в имота сгради: Двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 55
кв.м. и разгърната площ от 110 кв.м.; Полумасивна едноетажна пристройка към
жилището със застроена площ от 20 кв.м. и навес със застроена площ от 20 кв.м.,
при съседи на имота: ПИ №1489; ПИ №1480; ПИ №1494 и ПИ №1496. Собствеността е
придобита по силата на извършено дарение, обективирано в Нотариален акт №80,
т.3 от 08.02.2018г. по описа на АВ Пазарджик.
Твърди, че на 20.07.2018г. Д.И.П., чрез дарение, е
прехвърлил на своя племенник И.С.П., с ЕГН **********, което дарение е
обективирано в Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2019г. по описа на АВ
Пазарджик, а именно: - ½ идеална част от Поземлен имот №1490, с площ от
472 кв.м., за който е отреден УПИ І-1490, квартал 41 по плана на гр.В. , ул.“*****“
№*, общ.Септември, обл.Пазарджик, с площ на УПИ от 49 кв.м., като имотът
участва в парцела със същата площ, ведно с построените в имота сгради: Двуетажна
полумасивна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и разгърната площ от 110 кв.м.;
Полумасивна едноетажна пристройка към жилището със застроена площ от 20 кв.м. и
навес със застроена площ от 20 кв.м., при съседи на имота: ПИ №1489; ПИ №1480;
ПИ №1494 и ПИ №1496 като Д.И.П. е запазил за себе си, съпругата си и за майката
на надареното лице - право на ползване на една стая от първи етаж и една стая
от втория етаж на двуетажна полумасивна жилищна сграда.
Твърди, че дарението като разпоредителна сделка е
безвъзмездно и е извършено на негов племенник /малолетен/ - дете на неговия
брат. Твърди, че с така извършеното дарение и запазване/учредяване на права на
ползване, ответникът Д.И.П. е извършил умишлено безвъзмездно отчуждаване и
разпореждане с имуществото си, с което действие се уврежда „Ей енд Ди Фарма
България“ ЕАД като със запазването и учредяване на право на ползване се
създават пречки и се цели затрудняване на изпълнението.
На основание гореизложеното, за „Ей енд Ди Фарма
България" ЕАД като кредитор на Д.И.П. е възникнал правният интерес да
предяви иск с основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
относително недействително по отношение на „Ей енд Ди Фарма България" ЕАД,
направеното дарение, с Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2019г. по описа на АВ
Пазарджик, на ½ идеална част от Поземлен имот №1490, с площ от 472
кв.м., за който е отреден УПИ І-1490, квартал 41 по плана на гр.В. , ул.“*****“
№*, общ.Септември, обл.Пазарджик, с площ на УПИ от 49 кв.м. като имотът участва
в парцела със същата площ, ведно с построените в имота сгради: Двуетажна
полумасивна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и разгърната площ от 110 кв.м.;
Полумасивна едноетажна пристройка към жилището със застроена площ от 20 кв.м. и
навес със застроена площ от 20 кв.м., при съседи на имота: ПИ №1489; ПИ №1480;
ПИ №1494 и ПИ №1496 като Д.И.П. е запазил за себе си, съпругата си и за майката
на надареното лице - право на ползване на една стая от първи етаж и една стая
от втория етаж на двуетажна полумасивна жилищна сграда, което дарение е
обективирано в Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2019г. по описа на АВ
Пазарджик, както и да се обяви за недействителна по отношение на „Ей енд Ди
Фарма България" ЕАД запазеното право на ползване в полза на Е.И. П. , с ЕГН
**********, с адрес: ***, направено с Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2019г.
по описа на АВ Пазарджик върху една стая от първи етаж и една стая от втория
етаж на двуетажна полумасивна жилищна сграда в гореописания недвижим имот.
Моли съда да присъди на ищцовото дружество и направените
в настоящето производство разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно
описа и са направени доказателствени искания.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата молба от
ответниците Е.П. лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетния И.С.П., в които излага становище, че исковата молба е допустима. Изцяло
оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва,
че вторият ответник по иска е малолетен син на третия ответник по иска, която е
негова майка и законен представител. Първият ответник се е разпоредил с
притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот като е надарил
втория ответник - своя племенник със същата. Така вторият ответник е станал
собственик изцяло на процесния недвижим имот.
Оспорва всички
останали твърдения в исковата молба, както
и оспорва твърденията на ищеца, че първият ответник е извършил умишлено
безвъзмездно отчуждаване и разпореждане с имуществото си, с което действие се
увреждат интересите на ищеца като със запазването и учредяването на правото на
ползване върху процесния имот на третия ответник, се създавали пречки и се
целяло затрудняване на изпълнението.
Твърдението
на ищеца, че била умишлено
извършена отчудителната сделка като се целяло увреда на интересите на кредитора
на първия ответник счита за несъстоятелни. Сочи, че първият ответник е брат на бащата
на втория ответник и бивш съпруг на третия ответник. След развода на ответницата
Е.П. с брата на първия ответник, тя и децата й останали да живеят в процесния
имот, собственост на свекър й. С оглед родовите традиции в общността, дядото на
втория ответник - И.П., чието име той носи, решил да се разпореди с имота си
като с това преследва единствената цел да осигури спокойното пребиваване на децата
и снаха си в имота.
Сочи, че на 08.02.2018г. сключили договор
за дарение на недвижим имот, съгласно
който И. С. П. дарява с по ½ идеална част от притежавания от него
недвижим имот внука си - И.С.П., представляван от майка си Е.П. като законен
представител и син си - Д.И.П. (първия ответник), като си запазва за себе си и
за съпругата си пожизнено правото на ползване върху една стая и сервизни
помещения от първия етаж на двуетажната полумасивна жилищна сграда. Така
вторият ответник станал собственик на ½ идеална част от процесния
недвижим имот.
Твърди, че след няколко месеца, първият
ответник - Д.П. заявил, че желае да прехвърли на племенника си притежаваната от
него ½ идеална част от имота, тъй като той не живее във В. ,
където се намира процесната сграда, а и такива били уговорките с родителите му.
Допълнително, с оглед влошените отношения между родителите на втория ответник,
първият ответник – Д.П. заявил в разговор с майката на втория ответник, че
желае този имот да остане в единствена собственост на племенникът му (втория
ответник), не само защото носи името на дядо си (и баща на първия ответник), но
и за да е спокоен, че децата и вече бившата съпруга на брат му ще има къде да
живеят необезпокоявано. Първият ответник бил провикиран от това, тъй като от
родителите си разбрал, че брат му напълно се е дезинтересирал от децата, плащал
само присъдената издръжка, не осъществявал режима на лични отношения с децата,
не поддържал никакви отношения с тях и по никакъв начин не подпомагал тяхното отглеждане.
В тази връзка не случайно е и обстоятелството, че сделката, с която първият
ответник се разпоредил с притежаваната от него1/2 идеална част от процесния
имот е бъзвъзмездна.
Сочи, че ето
защо е извършена и последваща сделка - дарение
на недвижим имот, за което се съставил Нотариален акт №148, том V,
рег.№8557, нот.дело №845/2018г. на Нотариус №423 - А. И. , с район на действие
PC - Пазарджик, като по този начин вторият ответник – И.П. става собственик на
целия имот.
Посочва, че в
началото на тази година се констатирало обстоятелството, че има допусната
грешка при съставянето на акта за дарение на идеална част на недвижими имот,
поради което на 10.01.2019г. бил
съставен НА №16, т.I, рег.№373, н.д. №12/2019г. на
Нотариус №423 - А. И. за поправка
на нотариален акт за дарение на недвижим имот като поправката на акта касае именно учреденото право на ползване.
Твърди, че следователно несъстоятелни се
явяват твърденията на ищеца, че със запазването и учредяването на правото на
ползване върху процесния имот на третия ответник, се създавали пречки и се
целяло затруднавяване на изпълнението. И това е така, тъй като още с разпореждането със
собствеността си собственикът - И.П. е обременил с тежест процесния имот, запазвайки пожизнено правото на
ползване за себе си и съпругата си.
Възразява, че
твърденията на ищеца, че първият ответник умишлено безвъзмездно бил отчуждил и
се разпоредил с имуществото си, с което действие целял да увреди интересите на
ищеца са несъстоятелни. Сочи, че с оглед практиката на ВКС по подобни казуси,
когато се касае за сделки, по които страна е малолетно и недееспособно лице
като по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗЛС вместо него и от негово име по същите
сделки действат законните му представители /какъвто е настоящият казус/, се
приема, че по сделката негова воля не се съдържа, а по такъв договор се съдържа
воля единствено на законния представител на лицето. Доктрината приема, че и
тогава страна по сделката продължава да бъде малолетния и недееспособен, а не
неговия законен представител. А тъй като според презумпцията за знание /чл.135
ал.2 от ЗЗД/ се отнася за третото лице – страна по договора, обстоятелството,
че вторият ответник е бил заместен по силата на закона от неговата майка и
законен представител, безспорно не обуславя нейната неприложимост, но
определящо в казуса е знанието или незнанието на законния представител на
втория ответник за увреждащия характер на отчуждителната сделка.
В тази връзка
са и възраженията, че нито вторият ответник, нито неговият законен представител
по сделката – неговата майка са били известени от първия ответник за
съществуващи финансови проблеми на същия, нито са знаели, нито са допускали за
съществуването им, нито са предполагали, че със сключването на сделката
увреждат кредитора на първия ответник – ищец по настоящето дело. За всички тези
финансови взаимоотношения между първия ответник и ищеца в семейството научили
едва след като майката на втория ответник получила исковата молба по настоящето
дело. Доколкото впоследствие е станало известно на третия ответник – майка и
законен представител на втория ответник, първият ответник е извършвал плащания
по приложената към исковата молба нотариално заверена Спогодба, с
рег.№2722/02.04.2018г. на Нотариус №171 - А. К. , с район на действие PC -
Пловдив.
Счита, че не
са налице условията на чл.135 ал.1 от ЗЗД, тъй като нито вторият ответник, нито
неговата майка и законен представител по сделката са знаели за образуването на
изпълнителното дело спрямо първия ответник Д.П., допълнително не им е било
известно за сключване на каквото и да било споразумение между същия с неговия
работодател. Отделно от това вторият ответник и неговата майка като трети
ответник не попадат в презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД по съображенията,
изложени по-горе.
Моли съда да отхвърли предявения иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба и от
ответника Д.П., с който взема становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна.
Не оспорва,
че на 02.04.2018г. между ищеца и ответника Д.П. е сключена Спогодба, с
нотариално удостоверени подписи рег.№2722 от 02.04.2018г. по общия регистър на
нотариус А. К. , рег.№171 в Регистъра на Нотариалната камара.
Не оспорва,
че ответникът, в качеството си на собственик на следния недвижим имот: ½
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1490 (хиляда четиристотин и деветдесет), с площ
от 472 кв.м. (четиристотин седемдесет и два квадратни метра), за който се
отрежда УПИ І-1490 (урегулиран поземлен имот първи, римско, тире, хиляда
четиристотин и деветдесет, арабско), находящ се в квартал 41 (четиридесет и
едно) по плана на гр.В. , общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“*****“ №* (*******),
с площ от 459 кв. м. (четиристотин петдесет и девет квадратни метра) като
имотът участва в парцела със същата площ, ведно с построените в имота сгради: ДВУЕТАЖНА
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 55 кв.м. (петдесет и пет
квадратни метра) и разгъната площ - 110 кв.м. (сто и десет квадратни метра),
полумасивна едноетажна пристройка към жилището със застроена площ от 20 кв.м.
(двадесет квадратни метра) и навес със застроена площ от 20 кв.м. (двадесет
квадратни метра), при съседи на имота: от две страни - улици, ПИ №1489, ПИ
№1480, ПИ №1494 и ПИ №1496, е дарил на племенника си И.С.П., с ЕГН **********,
видно от Нотариален акт №54, т.19, н.д. №3267/2018г., вх.рег.№5806 и
дв.вх.рег.№5802 от 20.07.2018г. по описа на Служба по вписванията – Пазарджик.
Не оспорва,
че ответникът П. е запазил за майката на дарения Е.И. П. правото на ползване на една стая от първия и
една стая от втория етаж от процесния недвижим имот.
Оспорва всички останали твърдения, както и че не са верни твърденията, че с
извършеното дарение и запазено ограничено право на собственост - ползване, е
извършил умишлено безвъзмездно отчуждаване и разпореждане с имуществото си, с
което действие е увредил „Ей енд Ди Фарма България" ЕАД, като със
запазването на правото и прехвърлянето се създавали пречки и се целяло
затрудняване на инспекцията, както и че ответникът П. е запазил за себе си,
съпругата си правото на ползване на една стая от първия и една стая от втория
етаж от процесния недвижим имот.
Сочи, че на
08.02.2018г., ответникът Д.П. е придобил правото на собственост върху ½ идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1490 (хиляда четиристотин и деветдесет), с площ от 472
кв.м. (четиристотин седемдесет и два квадратни метра), за който се отрежда УПИ
І-1490 (урегулиран поземлен имот първи, римско, тире, хиляда четиристотин и
деветдесет, арабско), находящ се в квартал 41 (четиридесет и едно) по плана на
гр.В. , общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“*****“ №* (*******), с площ от 459
кв. м. (четиристотин петдесет и девет квадратни метра), като имотът участва в
парцела със същата площ, ведно с построените в имота сгради: ДВУЕТАЖНА
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 55 кв.м. (петдесет и пет
квадратни метра) и разгъната площ - 110 кв.м. (сто и десет квадратни метра),
полумасивна едноетажна пристройка към жилището със застроена площ от 20 кв.м.
(двадесет квадратни метра) и навес със застроена площ от 20 кв.м. (двадесет
квадратни метра), при съседи на имота: от две страни - улици, ПИ №1489, ПИ
№1480, ПИ №1494 и ПИ №1496, видно от Нотариален акт №80, том 3, н.д.
№467/2018г., вх.рег.№835, дв.вх.рег.№837 от 08.02.2018г. по описа на Служба по
вписванията - Пазарджик.
Твърди, че ответникът
П. е придобил ½ идеална част от процесния имот от неговия баща - И. С. П.,
като дарителят в същия акт за собственост, е дарил с останалата ½ идеална
част от описания по-горе недвижим имот на своя малолетен внук И.С.П., чрез
неговата майка и законен представител Е.И. П. . В същият акт, дарителят И. С. П.
запазил за себе си, както и за съпругата си М. К. П. , правото на ползване на
една стая и сервизни помещения от първия етаж на двуетажната полумасивна
жилищна сграда, докато са живи.
Посочва, че
на 20.07.2018г. ответникът Д.И.П. е дарил на племенника си И.С.П., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Е. П. притежаваната от него ½ идеална част от
описания по-горе недвижим имот, видно от Нотариален акт №54, т.19, н.д.2
№3267/2018г., вх.рег.№5806 и дв.вх.рег.№5802 от 20.07.2018г. по описа на Служба
по вписванията - Пазарджик.
Сочи, че поредността
на тези две сделки имат своето логическо обяснение. Ответникът Д.П. е брат на
бившия съпруг на третия ответник - Е.П.. След развода на Е.П. с брата на първия
ответтник, тя и децата й останали да живеят в процесния имот, собственост на
свекър й и баща на Д.П. - И.П., който решил да се разпореди със същия, за да
осигури спокойното оставане на снаха си и децата на първородния си син в имота.
Сочи, че на
08.02.2018г. се сключил договор за дарение на недвижим имот, съгласно който И. С.
П. дарява с по ½ част от
притежавания от него недвижим имот внука си - И.С.П. и на сина си - Д.И.П.,
като си запазва за себе си и за съпругата си пожизнено правото на ползване
върху една стая и сервизни помещения от първия етаж на двуетажната полумасивна
жилищна сграда.
Твърди, че след
няколко месеца, ответникът Д.П. решил да прехвърли на племенника си
притежаваната от него ½ идеална част от имота, тъй като той не живее в
гр.В. , където се намира процесният имот, а и в този смисъл има предварителни
уговорки с родителите му. От друга страна, след развода между брата на ответника
Д.П. и неговата съпруга, отношенията между бившите съпрузи били изключително
обтегнати и първият ответник заявил на бившата си снаха, че желае този имот да
остане на сина на ответницата И. (втория ответник), не само защото носи името
на дядо си, но и за да е спокоен, че тя и децата има къде да живеят
необезпокоявано.
Твърди, че ето
защо е извършена последваща сделка - дарение на недвижим имот, за което се
съставил Нотариален акт №148, том V, рег.№8557, нот.дело №845/2018г. на
Нотариус №423 - А. И. , с район на действие PC - Пазарджик като по този начин
вторият ответник ставал собственик на целия имот.
Твърди, че в
началото на тази година констатирали, че има допусната грешка при съставянето
на акта, поради което на 10.01.2019г. бил съставен НА №16, т.I, рег.№373,
н.дело №12/2019г. на Нотариус №423 - А. И. , за поправка на нотариален акт за
дарение на недвижим имот като поправката на акта касае именно учреденото право
на ползване. Следователно несъстоятелни се явяват твърденията на ищеца, че със
запазването и учредяването на правото на ползване на върху процесния имот на Е.П.,
се създавали пречки и се целяло затруднавяване на изпълнението. И това е така,
тъй като още с разпореждането със собствеността си, собственикът - И.П. е
обременил с тежест процесния имот, запазвайки пожизнено правото на ползване за
себе си и съпругата си.
Сочи, че
твърденията на ищеца, че Д.П. умишлено безвъзмездно отчуждил и се разпоредил с
имуществото си, с което действие целял да увреди интересите на ищеца са
несъстоятелни. Действително на 02.04.2018г. между ищеца и ответника Д.П. е
сключена Спогодба, с нотариално удостоверени подписи рег.№2722 от 02.04.2018г.
по общия регистър на нотариус А. К. , рег.№171 в Регистъра на Нотариалната
камара. От страна на първия ответник са плащани вноски по тази спогодба и е
изпълнявал поетите с нея задължения, макар и частично.
Твърди, че не
е получавал Покана за доброволно изпълнение и не му е било известно до момента
на получаване на исковата молба по настоящото дело, че срещу него е образувано
изпълнително дело. Живее в гр.Пловдив и на постоянния му адрес не е получавал
никакви документи от съдебен изпълнител.
Счита се, че
не са налице условията на чл.135 ал.1 от ЗЗД, също така вторият и третият
ответник не попадат в презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД, тъй като нито първият
ответник, нито племенникът му или неговата майка и законен представител са
знаели за образуването на изпълнителното дело, още повече на племенника на Д.П.
и неговата майка не им е било известно за сключване на каквото и да било
споразумение на първия ответник с неговия работодател.
Моли съда да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана, както и да осъди ищеца
да му заплати сторените разноски по делото.
Представя
писмени доказателства.
Прави
доказателствени искания.
Предявеният иск се поддържа в проведените по
делото съдебни заседания от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи иска като
доказан и основателен. Претендира разноските по делото. Подробни съображения по
същество са изложени в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответниците, чрез процесуалните си представители,
оспорват иска и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Претендират
разноски по делото. Представят списъци на разноските по чл.80 от ГПК. Доводи по
съществото са изложени в приложените писмени бележки и писмена защита.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответниците и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото и
неоспорени писмени доказателства се установява, че на 02.04.2018г. между
търговското дружество ищец – „Ей енд Ди Фарма България“ ЕАД и първият ответник
- Д.И.П. е била сключена спогодба, нотариално заверена /с нотариална заверка на
подписите/ с peг.№2722 по описа на Нотариус с рег.№171 на Нотариалната камара А.
К. . По силата на спогодбата, страните са се съгласили, че Д.И.П. има
задължение към „Ей енд Ди Фарма България" ЕАД в размер на 27 499,10 лева. В
спогодбата с цифри е посочена сумата от 27 499,10 лева, но изписването с думи е
за сумата от 27 441,10 лева. Ответникът Д.И.П. се е съгласил да плати на
дружеството-ищец задължението, което има, по следния начин и срокове: сумата да
бъде платена в срок до 31.12.2018г. на 9 равни вноски с падежи всеки последен
ден на месеца като падежът на първата е на 30.04.2018г., а на последната - на
31.12.2018г.
С т.3 от Спогодбата страните са
се договорили, че в случай, че ответникът /първият/ не заплати на ищеца
договорената парична сума по начина и сроковете, посочени по-горе, то цялото
задължение на първия ответник към дружеството става изискуемо, без да е
необходимо писмено или устно уведомление или покана.
На 15.06.2018г. срещу първия
ответник – Д.И.П. и в полза на кредитора-ищец е била издадена Заповед №5513 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.дело №9854/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, както и изпълнителен
лист от 19.06.2018г. за сумата от 27441,10 лева – главница, представляваща
дължима сума по спогодба между страните от 02.04.2018г.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело №451/2018г. по описа на ЧСИ И. К. .
При тези данни се налага извода,
че с подписването на нотариално заверената спогодба дружеството-ищец е
придобило качеството на кредитор на ответника Д.И.П.. Дружеството е имало това
качество и към момента на подаването на исковата молба в съда. Има го и
понастоящем, тъй като по делото не се направиха възражения и не се представиха
доказателства за пълно погасяване на задълженията на длъжника по спогодбата,
съответно за настъпването на други правопогасяващи или правоизключващи факти и
обстоятелства. Налице са само данни за извършени частични плащания от страна на
ответника Д.И.П. и то направени след датата на подаването на исковата молба в
съда, както и за наложен запор върху трудовото му възнаграждение по
образуваното срещу него изпълнително дело.
Предвид горното неоснователни се
явяват възраженията на ответната страна, че първият ответник не е разбрал
своевременно за образуваното срещу него изпълнително дело. В случая ищецът е
придобил качеството на кредитор въз основа на двустранно подписаната спогодба,
а не въз основа на образуваното впоследствие изпълнително дело.
Преди подписването на посочената
спогодба - на 08.02.2018г., ответникът Д.И.П. е придобил правото на собственост
върху ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1490 (хиляда четиристотин и
деветдесет), с площ от 472 кв.м. (четиристотин седемдесет и два квадратни
метра), за който се отрежда УПИ І-1490 (урегулиран поземлен имот, означен като
парцел първи за имот с планоснимачен номер хиляда четиристотин и деветдесет), в
квартал 41 (четиридесет и едно) по плана на гр.В. , общ.Септември, обл.Пазарджик,
ул.“*****“ №* (*******), с площ от 459 кв. м. (четиристотин петдесет и девет
квадратни метра), като имотът участва в парцела със същата площ, ведно с
построените в имота сгради: ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 55 кв.м. (петдесет и пет квадратни метра) и разгъната площ - 110 кв.м.
(сто и десет квадратни метра), полумасивна едноетажна пристройка към жилището
със застроена площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра) и навес със застроена
площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра), при съседи на имота: улици от две съседни
страни, ПИ №1489, ПИ №1480, ПИ №1494 и ПИ №1496, видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №80, том 3, н.д. №467/2018г., вх.рег.№835,
дв.вх.рег.№837 от 08.02.2018г. по описа на Служба по вписванията - Пазарджик.
Ответникът Д.И.П. е придобил
½ идеална част от описания недвижим имот от баща си - И. С. П.. Със
същия акт за собственост, дарителят И. С. П. е дарил другата ½ идеална
част от описания по-горе недвижим имот на своя малолетен внук – втория ответник
И.С.П., чрез неговата майка и законен представител Е.И.П.. Със същия акт,
дарителят И. С. П. е запазил както за себе си, така и за съпругата си М. К. П. право на ползване на една стая и сервизни
помещения от първия етаж на двуетажната полумасивна жилищна сграда, докато са
живи.
На 20.07.2018г. /след
подписването на процесната спогодба от 02.04.2018г./, първият ответник Д.И.П. е
дарил на своя племенник – втория ответник И.С.П. собствената му ½
идеална част от описания по-горе недвижим имот, видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №54, т.19, н.д.2 №3267/2018г., вх.рег.№5806 и
дв.вх.рег.№5802 от 20.07.2018г. по описа на Служба по вписванията - Пазарджик.
Дарителят Д.И.П. е запазил както за себе си, така и за съпругата си и за
майката на дарения – третата ответница Е.И.П. право на ползване на една стая от
първия етаж и една стая от втория етаж на двуетажната полумасивна жилищна
сграда докато е жива.
На 10.01.2019г. е бил
съставен Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим
имот №16, т.I, рег.№373, н.дело №12/2019г. на Нотариус №423 А. И. за поправка на втория посочен по-горе нотариален
акт за дарение на недвижим имот като поправката на акта касае учреденото право
на ползване.
Не е спорно по
делото, че вторият ответник е син на брата на първия ответник и съответно негов
племенник, както и че третата ответница е бивша съпруга на брата на първия
ответник. Ответниците са в много добри взаимоотношения помежду си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен, по следните съображения:
Съгласно правната теория и
съдебната практика, за да бъде
уважен искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на
кредитор, длъжникът да е знаел
за увреждането при извършването
на увреждащото действие и лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането на кредитора, когато се касае за
възмездна сделка.
Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с
което длъжникът е договорял е знаело или не за увреждането.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че в конкретния
случай са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД. Несъмнено се доказа, че дружеството-ищец е кредитор на първия ответник Д.И.П.. Вземането на
кредитора - ищеца „Ей енд Ди Фарма България„ ЕАД в размер на 27 441,10 лева произтича от подписаната помежду им
спогодба от 02.04.2018г., на основание на която е издадена Заповед №5513 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
15.06.2018г. по ч.гр.дело №9854/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив и
изпълнителен лист от 19.06.2018г.
Ответникът Д.И.П. като длъжник, безспорно е знаел, че уврежда своя кредитор - ищеца с дарението на процесния недвижим имот на своя племенник – ответника И.С.П., представляван от своята майка и законен представител Е.И.П., тъй като
лишава
кредитора от възможността да насочи принудителното изпълнение
върху същия имот.
Безспорно, с извършеното на 20.07.2018г. дарение на процесния недвижим имот са увредени интересите на кредитора-ищеца, тъй като с извършеният дарствен акт се намалява активът на длъжника, от който кредиторът може и следва да удовлетвори вземането си. Още повече, че по делото не се
събраха доказателства и не се направиха възражения, длъжникът-първият ответник
да притежава друго имущество - движимо или недвижимо, което би могло да служи
за удовлетворяване на вземането на кредитора.
В конкретния случай, в тежест на
ответника бе да докаже, че притежава достатъчно друго имущество, от което
кредиторът му би могъл да се удовлетвори. Доказателства и данни в тази
насока не се събраха по делото. Липсват и такива за пълно погасяване на
задълженията на длъжника.
Увреждащото кредитора действие в
случая е договор за дарение на притежавания от длъжника недвижим имот, който
договор е обективиран в процесния, цитиран по-горе нотариален акт от 20.07.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.225
ал.1 от ЗЗД, с договора за
дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят безвъзмездно,
веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното като със стойността на
последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Предвид безвъзмездният характера
на дарението и с оглед разпоредбата на чл.135 ал.1, изр. второ от ЗЗД се налага
извода, че знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял –
другите двама ответници е без правно значение. Такова знание следва да се търси
само при възмездно увреждащо действие на длъжника, каквото процесното не е.
Предвид горното, съдът намира за
неотносими възраженията на ответниците в писмените им отговори, че вторият и
третият ответник не са знаели, че първият ответник има задължения и че с
дарението уврежда своя кредитор, както и наведените от тях доводи за причините,
поради които първият ответник е дарил на племеника си – втория ответник
притежавания от него недвижим имот. Поради това не обсъжда и ангажираните от
тях гласни доказателства в този смисъл.
Въз основа на гореизложеното, се
налага извода, че с процесния договор за дарение са осъществени, във вреда на ищеца, действия по чл.135
ал.1 от ЗЗД, което не дава
възможност ищецът да се удовлетвори от наличното
имущество на длъжника
– ответника Д.И.П., поради което искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД се явява доказан и основателен и
следва да се уважи.
С оглед
изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 1673,60
лева, с оглед представените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р
Е Ш И:
По иска на „Ей енд Ди Фарма България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Н. , ул.“*****“ №*, представлявано от А. А. М. –
Изпълнителен директор, чрез упълномощен представител Д. С. С. , чрез
„Адвокатско дружество М. и Д. “, ЕИК *********, съдебен адрес:***, офис 4, адв.Х.М.
***, съдебен адрес:***, офис 4 против Д.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, И.С.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез законния му представител Е.И.П. – майка и Е.И.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД: ОБЯВЯВА за относително
недействително по отношение на „Ей енд Ди Фарма България" ЕАД, ЕИК
********* направеното дарение, с Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2018г. по
описа на АВ Пазарджик, на ½ идеална част от Поземлен имот №1490, с площ
от 472 кв.м., за който е отреден УПИ І-1490, в квартал 41 по плана на гр.В. ,
ул.“*****“ №*, общ.Септември, обл.Пазарджик, с площ от 459 кв.м. като имотът
участва в парцела със същата площ, ведно с построените в имота сгради:
Двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. и разгъната
площ от 110 кв.м.; Полумасивна едноетажна пристройка към жилището със застроена
площ от 20 кв.м. и навес със застроена площ от 20 кв.м., при съседи на имота: улици
от две съседни страни, ПИ №1489; ПИ №1480; ПИ №1494 и ПИ №1496 като дарителят Д.И.П. е запазил както за себе си, така и за съпругата
си и за майката на дарения право на ползване на една стая от първи етаж и една
стая от втория етаж на двуетажната полумасивна жилищна сграда докато е жива,
което дарение е обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №148,
том V, рег.№8557, нот. дело №845/2018г. на Нотариус с рег. №423 А. И. /Нотариален акт №54, т.19 от 20.07.2018г. по
описа на АВ- Пазарджик/, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за дарение на недвижим имот №16, т.I, рег.№373, дело №12/2019г. на Нотариус
с рег.№423 А. И. .
ОСЪЖДА Д.И.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и Е.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** лично и
като майка и законен представител на малолетния И.С.П., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят
на „Ей енд Ди Фарма България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Н. , ул.“*****“
№*, представлявано от А. А. М. – Изпълнителен директор разноски по делото в размер на 1673,60
лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: