№ 21939
гр. С., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20211110141630 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от Т. К. Н. срещу И. Т. Т.,
Б. И. Т. и Н. Г. Т. за разпределяне ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот XIX-
75 с площ 879 кв.м., с идентификатор 12084.2700.75 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. В., С.О., Област С., одобрени със заповед номер РД -18-40/20.07.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: с. В., Район В., ул. „Я“ № 1, с площ
879 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване
- ниско застрояване до 10 м. , чийто номер по преходен план е 75 , кв. 17, парцел II по плана
на с. В. при съседи: ПИ с идентификатор 12084,2700.2582, 12084.2700.2871, 12084.2700.76,
12084.2700.74.
Ищецът Т. К. Н., твърди, че е придобил 1/3 идеални части от правото на собственост
върху горепосочения поземлен имот по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт
номер 116, том В1, рег.номер1727, дело номер: 104 от 2012 по описа на нотариус С.П., per.№
*** в регистъра на НК, вписан в СВ като акт номер 13, том XCV, дело номер 19664. Твърди,
че собственик на останалите 2/3 идеални части от поземления имот първоначално бил
ответникът И. Т. Т., който го придобил по силата на Договор за доброволна делба.
Поддържа, че ответникът искал да наруши целостта на общата вещ. Навежда доводи, че
между страните не може да бъде постигнато съгласие относно ползването на посочените
помещения, поради което предявява настоящите искове. В уточнението на исковата молба,
ищецът посочва, че ответникът И. Т. Т. прехвърлил: чрез дарение в полза на ответника Б. И.
Т. - 1/3 идеална част от процесния поземлен имот и два от собствените си самостоятелни
обекта, находящи се в процесния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда –
лятна кухня с идентификатор 12084.2700.75.3, както и на Самостоятелен обект в сграда –
стопанска сграда с идентификатор 12084.2700.75.2; чрез дарение в полза на ответницата Н.
Г. Т. - 1/3 идеална част от процесния поземлен имот и самостоятелен обект, находящ се в
процесния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда – гараж, находяща се в
процесния имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника И. Т.
1
Т., в който изразява становище, че искът е недопустим, тъй като правото на собственост
върху процесния поземлен имот не принадлежи единствено на ищеца и И. Т., поради което
липсвала положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска. Навежда
твърдения, че разпределението на съсобствеността следва да е различно. Оспорва
твърденията на ищеца, че е искал да наруши целостта на общата вещ. Моли иска на ищеца
да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Аналогични възражения се релевират и от
ответниците Б. Т. и Н. Г. Т..
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат З., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В открито съдебно заседание, ответниците И. Т. Т., Н. Г. Т. и Б. И. Т., редовно
призовани, не се явяват, не се представляват.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е налице съсобственост по отношение процесния
имот. Безспорно се установява, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 116/20.09.2012г. на Нотариус С.П., с рег. № *** в НК, с район
на действие, районна на СРС на ищеца е дарено жилище, заемащо целият първи етаж от
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., заедно със зимнично помещение
с площ от 32 кв.м. и гараж източен, със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в сутерена на
жилищната сграда, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от поземлен
имот № 25191 съгласно скица от 20.04.2012г., УПИ XIX-75 с площ от 879 кв.м., имот с
идентификатор 12084.2700.75 по КККР на с.В., СО, област С..
В дял на ответника И. Т. Т. съгласно нотариален акт за доброволна делба №
158/28.12.2016г. са поставени следните имоти: жилище заемащо целият втори етаж с
тавански етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., представляваща
имот с идентификатор 12084.2700.75.1.2., гараж в сутерена на жилищната сграда, от
западната страна с площ от 20 кв.м., обект с идентификатор 12084.2700.75.1.3., заедно с 2/3
идеални части от общите части на жилищната сграда, лятна кухня с площ от 24 кв.м.,
представляваща постройка на допълващо застрояване с идентификатор 12084.27.00.75.3.,
находяща се в югозападната част от сутерена на сградата с декларирана площ от 16 кв.м.,
стопанска сграда с площ от 54 кв.м., представляваща постройка на допълващо застрояване с
идентификатор 12084.27.00.75.2., както и 2/3 идеални части от правото на собственост върху
УПИ XIX-75 с площ от 836 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор
12084.2700.75 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на ИД на АГКК с
адрес на имота в с.В., ул. „Я“ № 5.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137/11.12.2019г. на Нотариус А.М., с
рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС И. Т. е дарил на съпругата си – Н. Г. Т.
гараж в сутерена на жилищната сграда, от западната страна с площ от 20 кв.м., обект с
идентификатор 12084.2700.75.1.3., както и 1/3 идеална част от притежаваните от него 2/3
идеални части върху УПИ XIX-75 с площ от 836 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48/26.05.2021г. на Нотариус А.М., с
рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС И. Т. е дарил на сина си – ответникът
Б. И. Т. лятна кухня с площ от 24 кв.м., представляваща постройка на допълващо
застрояване с идентификатор 12084.27.00.75.3., стопанска сграда с площ от 54 кв.м.,
представляваща постройка на допълващо застрояване с идентификатор 12084.27.00.75.2.,
както и 1/3 идеални части от 2/3 идеални части от правото на собственост върху УПИ XIX-
75 с площ от 836 кв.м.
В редица решения на ВКС е прието, че когато върху дворното място са построени
2
повече от една сграда и всяка сграда принадлежи на отделни собственици, то земята е
съсобствена между собствениците на отделните сгради - така в решение № 1323/1984г. на
ВКС, IV ГО и др. В същото време в решение на ВКС, II ГО № 124/2014г. по гр.д. №
2054/2014г. е прието, че дворното място е обща част на сградата, само доколкото
принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда индивидуална
собственост, теренът не изгубва самостоятелният си характер и няма обслужващо значение,
тоест не е обща част. Това важи и за случаите, като настоящият, а именно, когато върху
терена има отделни сгради, които, принадлежат на различни собственици, както и когато е
налице сграда в режим на етажна собственост. В конкретиката на случая е точно тази
хипотеза, при която ищецът е собственик на целият първи етаж от двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80 кв.м., заедно със зимнично помещение с площ от 32 кв.м. и
гараж източен, със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в сутерена на жилищната сграда,
заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от поземлен имот № 25191 съгласно
скица от 20.04.2012г., УПИ XIX-75 с площ от 879 кв.м., имот с идентификатор 12084.2700.75
по КККР на с.В., СО, област С., а ответникът И. Т. е собственик на втория етаж с тавански
етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., представляваща имот с
идентификатор 12084.2700.75.1.2., съответно ответникът Н. Г. Т. е собственик на гараж в
сутерена на жилищната сграда, от западната страна с площ от 20 кв.м., обект с
идентификатор 12084.2700.75.1.3., както и 1/3 идеална част от 2/3 идеални части върху УПИ
XIX-75 с площ от 836 кв.м., а ответникът Б. И. Т. е собственик на лятна кухня с площ от 24
кв.м., представляваща постройка на допълващо застрояване с идентификатор
12084.27.00.75.3., стопанска сграда с площ от 54 кв.м., представляваща постройка на
допълващо застрояване с идентификатор 12084.27.00.75.2., както и 1/3 идеални части от 2/3
идеални части от правото на собственост върху УПИ XIX-75 с площ от 836 кв.м.
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС по своята правна природа е правно средство за осъществяване
на съдебна администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването
на промяна в използването и служенето с общата вещ. Когато е сезиран с такъв иск, съдът
замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите
за разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото
– характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността,
фактическото положение до възникване на правния спор. Правоотношенията между
съсобствениците по повод използването и управлението на общата вещ се базират на
принципа, установен в чл. 31, ал.1 ЗС, а именно – че вещта се използва и управлява по общо
съгласие на всички или на мнозинството съсобственици. Едва когато те не могат да
постигнат съгласие относно ползването на общата вещ, съдът може да бъде сезиран с искане
за заместване на това общо съгласие на съсобствениците. Както бе посочено по-горе, в
случая страните не спорят относно съсобствеността на имота и квотите в съсобствеността.
С оглед твърденията на двете страните по делото, съдът намира предявените искове по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС за допустими, макар да се твърди от ответниците, че в конкретиката
на случая не са налице неудобства, предизвикани от тях. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не
може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата
вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Следователно за
допустимостта на исковете следва да се установи, че страните са съсобственици на
процесния имот и не могат да образуват мнозинство за определяне на ползването му или
решението на мнозинство е вредно за веща. Невъзможност да се образува мнозинство по
смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството
по чл. 32, ал. 1 от ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на
мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството. Доколкото самото сезиране на съда по реда на
чл. 32, ал. 2 от ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство /в този смисъл ТР №
3
13/2012 от 10.04.2013 по т. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/, то налице и предпоставката за
допустимост на иска.
Правомощията на съда, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, се свеждат до разпределение на
ползването на общата вещ или до назначаване на неин управител. Решението на съда трябва
да е съобразено със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо
състояние на веща. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът изследва само преюдициално
правата на съсобствениците върху общата вещ, като постановеното решение не се ползва
със сила на присъдено нещо относно кръга от съсобствениците и размера на правата им в
съсобствеността, тъй като то е последица от осъществена съдебна администрация, имаща за
цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши правен спор за
собственост.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че върху поземлен имот
с идентификатор 12084.2700.75. с площ от 879 кв.м. има построени три сгради: № 1 сграда с
идентификатор 12084.2700.1, с функционално предназначение Жилищна – еднофамилна, на
2 етажа, с четири самостоятелни обекта, със застроена площ от 76 кв.м. и прилежаща площ
от 56 кв.м.; сграда с идентификатор 12084.2700.75.2., с предназначение постройка на
допълващо застрояване, на 2 етажа, със застроена площ от 71 кв.м., с прилежащ терен от 71
кв.м. и сграда с идентификатор 12084.2700.75.3., с предназначение постройка на допълващо
застрояване, на 1 етаж, със застроена площ от 44 кв.м. и прилежаща площ от 44 кв.м.
Установява се, че след 2018г., когато между страните се е водило гр.д. № 28312/2018г. по
описа на СРС в североизточната част от имота с площ от 116 кв.м. е изградена площадка за
паркиране с настилка и затревена площ, ползваща се от ответника И. Т., както и бетонова
пътека в северозападната част на ПИ, върху площ която до 2022г. се е ползвала за градина.
През октомври 2022г. е изградена ниска ограда между точки 3-4 и 5 за ползването на имота,
видно от вариант 1 като приложение към експертизата и който вариант ответникът И. Т.
изявява желание да се запази като разпределение правото на ползване. Ищецът Т. Н. изявява
желание разпределението да бъде извършено по вариант 5 от експертизата.
При извършване разпределение на ползването съдът следва да отчете както частите,
които собствениците, притежават в общата вещ, така и реалното използване на вещта/те, а
също и възможностите за използването им, които биха били най-подходящи според случая.
При това не винаги е възможно да се определи такова ползване на имота, което в
максимална степен да отговаря на дяловете на отделните собственици, особено когато
имотът е застроен и следва да се отчетат и съответните части от него, заети от сградите и
необходими за обслужването им /прилежащи към сградите части от имота/. В случая
доколкото сграда 1 се ползва от ищеца Т. Н. и от ответникът И. Т., задължително следва да
се определи прилежаща площ, която да осигурява достъп до сградата и около нея. Също така
при разпределението следва да бъдат изключени застроените от ответника площи – МЖ и 2
МС от 44 кв.м. и 71 кв.м. или общо 115 кв.м. и да се определи площ за разпределение. С
оглед наличието на етажна съсобственост по отношение на сграда 1 следва задължително да
се съобразят и прилежащите площи до основната сграда, за достъп до нея, както и
впоследствие за достъп до останалите две сгради, собственост на сина на И. Т.. Следва да се
съобрази и наличното положение за изградени огради по точки 3-4-5-6 и между точки 1-12
по показаните варианти № 4 и 3 от приложенията към експертизата. Съдът с решението си
не следва да нарушава и съществуващата и изградена площадка за паркиране, която е
посочено, че се ползва от ответника в северната част на имота и бетонова пътека в
северозападната част на имота. Следва да се има предвид, че при искане за разпределение на
ползването на съсобствен терен по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС не може да се постигне като
резултат отнемането на постройки и съоръжения, използвани от някои от съсобствениците,
или премахването им.
Съдът намира, че няма пречка да групира дяловете на съсобствениците, както следва:
4
за ищеца при титул на 1/3 идеални части от дворното място, съответно за ответниците Н. Т.
и Б. Т. 2/3 идеални части от дворното място, а ответникът И. Т. съответно следва
впоследствие с ищеца да постигне договореност за ползването на прилежащите към сграда 1
части.
По горните аргументи съдът намира, че следва да изключи като начин на
разпределение вариант 1, вариант 2, и вариант 3, като приложение към така изготвената
експертиза, доколкото те не предвиждат терен за общо ползване на дворното място. Вещото
лице е посочило, че при вариант 3 и донякъде 2 собствениците на сграда 1 следва да
осигурят един на друг възможност за поддръжка на фасадите, покрива и общите части на
къщата, както и да се гарантира незасенчване на прозореца на сутерена на ответника Т.,
което само ще провокира бъдещи конфликтни ситуации между страните. Вариант 5 също е
неудачен доколкото, съобразно притежаваните от ответниците Т.и 2/3 идеални части от УПИ
ще се затрудни ползването на изградената вече площадка за паркиране, която се ползва от
ответника И. Т. и семейството му и до това място достъп ще се осигури само на ищеца и то
от към лицето на имота. Следователно следва да се избере вариант за разпределение
ползването на имота по № 4, като приложение към експертизата, според който около сграда
1 остава пътека от 1 м., позволяваща достъп до фасадата на къщата, а съществуващата
ограда по точки 3-4-5-6-7 и между точки 1-11 се запазва. При този вариант общо
незастроената площ е 632 кв.м., като за ищеца, съобразно притежавания от него дял се пада
31 % или площ от 194 кв.м., а за ответника 438 кв.м., или 69%, като е определена площ за
общо ползване от 140 кв.м.
Така за ищеца следва да бъде разпределена за ползване по вариант 4 като приложение
към съдебно-техническата експертиза 194 кв.м. от имота по контури 1-2-3-4-5-6-8-9-10-11-1
и 8 кв.м. с тераса по вариант 4 от приложението към експертизата.
За ответниците следва да бъде разпределена за ползване по вариант 4 като приложение
към съдебно-техническата експертиза 438 кв.м. от имота по контури 3-2-3-4-14-6-5-4-3-2-1 и
12 кв.м. по контури 1-11-12 и 13.
По разноските:
След като производството е израз на съдебна администрация, всеки един от
съсобствениците може да сезира съда с искане за разпределяне на ползването, като има
право да поддържа определен начин на това разпределение според своите предпочитания.
Невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се
дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, поради което не е скрепено
от закона със санкция. Затова в първоинстанционното производство заплатените от страните
възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Разноските за държавна такса и за възнаграждение на вещото лице следва да се понесат от
всеки съобразно правата му в съсобствеността /в този смисъл решение № 275 на ВКС по
гр.д. № 444/2012 г./, но само при уважаване на претенцията. В случая тя е основателна,
поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца заплатените от него
разноски за държавна такса от 33,33 лева, съобразно притежаваната от тях квота в
съсобствеността по отношение на дворното място, съответно за депозит за изслушване на
експертиза в размер на 466,67 лева. Доколкото ответниците Н. Т. и Б. Т. притежават в
съсобственост 2/3 от дворното място, а ответникът И. Т. е собственик на целият втори етаж
с тавански етаж от двуетажна жилищна сграда, съдът намира, че няма пречка да не взема в
предвид разделната им отговорност при заплащане на разноските. Така ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума за разноски в размер на 500,00 лева.
Водим от изложените съображения, Съдът
5
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ правото на ползване по предявените от Т. К. Н., ЕГН **********
срещу И. Т. Т., ЕГН **********, Б. И. Т., ЕГН ********** и Н. Г. Т., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 32, ал.2 от, върху урегулиран поземлен имот XIX-75 с площ 879
кв.м., с идентификатор 12084.2700.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
В., С.О., Област С., одобрени със заповед номер РД -18-40/20.07.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се на адрес: с. В., Район В., ул. „Я“ № 1, с площ 879 кв. м., с
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10 м. , чийто номер по преходен план е 75 , кв. 17, парцел II по плана на с. В.
при съседи: ПИ с идентификатор 12084,2700.2582, 12084.2700.2871, 12084.2700.76,
12084.2700.74., както следва:
Т. К. Н., ЕГН ********** ще ползва по вариант 4 като приложение към съдебно-
техническата експертиза 194 кв.м. от имота от които 186 кв.м. по контури 1-2-3-4-5-6-7-8-9-
10-11-1 и 8 кв.м. с тераса по вариант 4 от приложението към експертизата.
И. Т. Т., ЕГН **********, Б. И. Т., ЕГН ********** и Н. Г. Т., ЕГН ********** ще
ползват по вариант 4 като приложение към съдебно-техническата експертиза 438 кв.м. от
имота от които 426 кв.м. по контури 3-2-3-4-14-6-5-4-3 и 12 кв.м. по контури 1-11-12 и 13.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, Б. И. Т., ЕГН ********** и Н. Г. Т., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. К. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 500,00 лева,
представляваща 2/3 част от заплатените съдебно деловодни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6