№ 2834
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110201910 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Н. С. срещу наказателно постановление № III-51/10.12.2024г.
на Зам, Началник 01 РУ-СДВР, с което за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР на
основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 500 лева.
Жалбоподателят намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като следва да бъде отменено. Твърди, че описаната в НП фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като на посочената дата и място
не е пречил на органите на реда, а им е съдействал. На самостоятелно основание посочва, че
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсва описание на
нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР съдържа в себе си седем различни
хипотези и не е ясно коя от тях се твърди, че е нарушил. Намира, че налице неправилно
приложение и на материалния закон, тъй като е приложена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР, вместо тази на 257 от ЗМВР. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. Г., която оспорва жалбата и
пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Твърди, че
нарушението се явява доказано.
1
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА .
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2024г. св. С. П. - на длъжност старши полицай при 01 РУ-СДВР и св. М. Н.
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. Около 13:50 часа
двамата се намирали в парк ***, където забелязали жалбоподателя С., като поради съмнения
за притежание на наркотични вещества пристъпили към извършване на полицейска
проверка. На С. било отправено устно разпореждане да предостави документ за
самоличност. Същият, обаче се обърнал с гръб към полицейските служители, поставил в
устата си намиращото се в него наркотично вещество и направил опит да избяга от мястото.
Полицейските служители успели да го задържат, след което С. бил отведен в 01 РУ-СДВР.
Св. П. намерил, че с поведението си С. е извършил нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и
съставил против него АУАН № III-51/14.11.2024г.
АУАН бил съставен в присъствието на С. и подписан без възражения, като му бил връчен
препис.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № III-51/10.12.2024г. на Зам, Началник 01 РУ-СДВР, с което за извършено
нарушение на чл. 64 от ЗМВР на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. П., като ги намира за ясни, логични и
последователни, кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
2
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото писмени
доказателства.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че атакуваното НП е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, довели не само до ограничаване правото на
санкционираното лице да разбере за какво нарушение е наказан, но и на съда да извърши
проверка по правилното приложение на материалния закон, доколкото липсва каквото и да
било описание на нарушението. АНО се е задоволил да цитира законовата разпоредба, без
каквато и да било допълнителна фактология, която да я изпълни със съдържание. В
действителност в АУАН е посочено както какво разпореждане е било дадено на лицето, така
и начинът по който той не го е изпълнил и е осуетил извършване на полицейската проверка.
Такова описание на нарушението, обаче липсва в атакуваното наказателно постановление. В
съставения АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление,
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, която обаче е приложима за
възможността на полицейските органи да издават писмени разпореждания. В издаденото
НП това противоречие между словесната и цифровата квалификация на нарушението не е
отстранено, а дори се е задълбочилo, тъй като АНО се е задоволил да посочи единствено
разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, без да конкретизира коя точно от седемте алинеи на същата
приема за нарушена.
Налице е и неправилно приложение на санкционната разпоредба въз основа на която е
наложена санкция на жалбоподателя, като АНО е допуснал смесване на неизпълнение на
разпореждане и противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си.
Така прилагайки разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, вместо тази на чл. 257 от ЗМВР е
приложил неправилно материалния закон.
При това положение и само на тези основания наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, без да бъде разглеждан спорът по същество.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № III-51/10.12.2024г. на Зам, Началник 01 РУ-
СДВР, с което за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР на основание чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР на Н. Н. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4