ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 149 21.02.2020 година град Бургас
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Нели Събева
Илияна Балтова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
частно гражданско дело № 30 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Т. И. , ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Т“, № 2*, ап.* – адв. Р. , против определение № III-1817/ 1.10.2019 г., постановено по гр.д. № 777/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. , с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка, с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и се прави искане за неговата отмяна и присъждане на сумата от 1000 лв. – разноски на частната жалбоподателка, направени в производството по гр.д. № 3038/2018 г. на Районен съд Б.
В постъпилия отговор на насрещната страна се изразява становище по недопустимост на частната жалба, неподсъдност на спора на Апелативен съд Б. и неоснователност на искането за изменение на решението за присъждане на претендираните разноски.
Апелативен съд Б. , след като се запозна с частната жалба, отговора, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Ч. жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Настоящият апелативен съд е компетентен да разгледа спора, по съображения, изводими от разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК, тъй като се атакува съдебен акт, постановен от Окръжен съд, като въззивна инстанция.
Видно от данните по делото, пред Районен съд Б. са били предявени от „И“ О. против частната жалбоподателка обективно съединени искове за признаване нищожност на сделка за покупко-продажба и за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик на два недвижими имота, описани в исковата молба.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска за нищожност, на всички заявени основания, и е уважил отрицателния установителен иск. Претендирани се били от ответницата съдебно-деловодни разноски и такива са били присъдени, пропорционално на отхвърлената част от претенциите, в размер на половината от заплатения от нея адвокатски хонорар от 2000 лв.
Първоинстанционният съдебен акт е бил обжалван от ответницата, като в частта, с която искът за нищожност против нея е бил отхвърлен, производството по въззивната жалба е прекратено, поради липса на правен интерес от обжалването. С Решение № III-79 от 12.07.2019 г. Окръжен съд Б. е отменил в обжалваната част Решение № 99 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 3038/ 2018 г. на Районен съд Б. , отхвърляйки установителната претенция по отношение на двата имота, както и е отменил решението изцяло в частта за разноските. Присъдил е сторените от ответницата разноски пред въззивната инстанция.
В мотивната част на решението си, въззивният съд е развил съображения, че доказателството, на базата на което първостепенният съд е присъдил разноски е негодно, тъй като представлява препис, незаверен за вярност с оригинала, и не следва да се цени при извода за присъждане на разноски в полза на ответницата.
С обжалваното в настоящото производство определение, Окръжен съд Б. е отказал да измени горното произнасяне по разноските, по молба на ответницата по чл.248 ГПК, като е изложил аргументи, че няма правомощия да извърши корекция на решението си в искания смисъл, тъй като отмяната на първоинстанционното решение в частта за разноските е извършена с отменителната част на въззивното решение и поради това подлежи единствено на касационно обжалване.
На първо място, настоящата инстанция отбелязва, че типът съдебно разпореждане, с което съдът се произнася по разноските, е всякога определение, независимо дали е инкорпорирано в съдебно решение или представлява самостоятелен съдебен акт, тъй като същото не съдържа произнасяне по съществото на спора.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК, съдът се произнася по въведено искане за присъждане на разноски във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Върху това свое произнасяне съдът не може повече служебно да интервенира, като допустимостта на изменението или допълването на това определение се предпоставя от сезиране с молба от заинтересованата страна – чл.248 ГПК.реденото изключение от правилото за принципна невъзможност съдът да отменя или изменя собственото си решение – чл.246 ГПК, е относимо за всички инстанции. В този смисъл, при подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд следва да я разгледа и при констатирана основателност, може да я уважи и измени постановения от него акт, независимо от възможността за касационно обжалване на решението по съществото на спора.
В настоящия случай, отказът да се измени решението в частта за разноските е неоснователен.
Присъдените от първата инстанция разноски са функционално свързани с отхвърляне на едната от съединените искови претенции – присъдена е половината от заплатения за защита по двата иска адвокатски хонорар. В тази част решението не е обжалвано и изменение на постановения акт на първоинстанционния съд би могло да се допусне единствено при подадена молба по чл.248 ГПК, каквато в настоящия случай не се констатира. Въззивният съд служебно е отменил необжалвана част от решението, срещу която не е подадена и молба по чл.248 ГПК, по която да е налице произнасяне на съда от първа инстанция. Подобна компетентност на въззивния съд следва да бъде отречена.
Определението следва да се отмени, като по съществото на искането настоящият състав намира, че същото е основателно. Въззивният съд неправилно е отменил необжалвано определение за разноски и неправилно впоследствие е отказал да измени това свое произнасяне. Молбата следва да се уважи, като се измени решението на въззивния съд, с присъждане на ответницата – частна жалбоподателка сторените пред първата инстанция разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв.
Водим от горните съображения, Апелативен съд - Б. ,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ О. № III-1817/ 1.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 777/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. , с което е оставена без уважение молбата на М. Т. И. , ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Т“, № *, ап.* – адв. Р. , за изменение на постановеното по горното дело решение, в частта по отношение на разноските, дължими от „И“ О. на М. Т. И. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № III-79/ 12.07.2019 г. по в.гр.д. № 777/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. , в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „И“ О. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: област С. З. , община К., гр. К., ул. „. и М. “, № * ет.*, ап.*, представлявано от Д. П. О’ С. , с адрес за връчване: гр. С., бул. „В“, № *, ет.*, офис * – адв. Н. , да заплати на М. Т. И. , ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Т“, № *, ап.* – адв. Р. , сумата от 1000 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: