О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 260 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на Д.С.В., с която се обжалва Решение № 4749/22.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 13219/2017 г. на ВРС, в следните части:
1)
В частта, с която Д.С.В.
е осъдена да заплати на основание чл.
31, ал.2 от ЗС на Р.К.В. сумата от
1894.00лв., представляваща обезщетение за пропуснати
ползи от делбения имот ГАРАЖ №2 /две/, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.711.2.18, за периода от
15.04.2014г. до 30.09.2018г. на основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
2)
В частта, с която Д.С.В.
е осъдена да заплаща на Р.К.В. по 64.50лв. месечно обезщетение за ползването
на 1/2 ид. части от делбения
имот ГАРАЖ №2 /две/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.711.2.18, като привременна
мярка на основание чл.344, ал.2 от ГПК, за периода от постановяване на
решението – 21.11.2018г. до окончателното извършване на делбата, на осн.чл.344, ал.2 от ГПК.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и необосновано. Излагат се твърдения, че по делото липсват
доказателства, въззиваемата страна да е поискала по въззивницата да ползва общата вещ, както и че не е
възпрепятствана въззиваемата да ползва общия имот.
Посочва се, че въззиваемата В. ***, което логически
водило до липса на намерение за лично ползване. Моли се, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните
части, а претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 344, ал. 2 от ГПК – да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва
изцяло въззивната жалба. Излагат подробни аргументи
за мотивираността, законосъобразността и обосноваността на решението в
обжалваната част. Посочва, че въззиваемата нямала
ключове за имота, нито достъп до него, вкл. до вътрешния двор, тъй като
последният бил с контролиран достъп, като въззивницата
неколкократно била канена да заплаща обезщетение и
въпреки това не е предоставила достъп на въззиваемата
до делбения гараж, включително до настоящия момент.
Намира за несъстоятелно твърдението, че въззивницата
нямала намерение да ползва лично имота, тъй като живеела и работила в гр.
Велико Търново. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба, респ. потвърждаване на решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба на Д.С.В., с
която се обжалва Решение № 4749/22.11.2018 г., постановено по гр.д. № 13219/2017
г. на ВРС.
НАСРОЧВА
производството по възз. гр. дело № 260/2019 г. по
описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 24.04.2019г от 9:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на Р.В. - и препис от отговора на въззивната
жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: