№ 1129
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-015191 от 12.01.2021 г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на А.С.М. с ЕГН ********** с адрес ** на основание чл. 638,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (нататък КЗ) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Съображенията са свързани с обстоятелството, че
автомобилът на жалбоподател я не е бил в движение, а паркиран. Сочи, че
възражението срещу акта не е било вписано в него. В съдебно заседание се поддържат
възраженията от жалбата. Допълват се, че проверката не е осъществена правомерно, не
е бил подаван светлинен и звуков сигнал. Оспорват се показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.
С писмото за изпращане преписката на съда е постъпило становище от
въззиваемата страна, с което приема постановлението за законосъобразно и
обосновано и моли да бъде потвърдено.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Жалбоподателят А.С.М. е собственик на лек автомобил марка и модел „Ауди
80“ с рег. № **.
На 23.12.2020 г. се движил по ул. „Ген. Радко Димитриев“ в гр. Пловдив. Около
21:50 ч. паркирал на обособен паркинг в близост до № 49 от същата улица. По същото
време покрай него по същата улица минавал патрул на ОД на МВР Пловдив, в който се
намирал свидетелят Н.С.. Той и колегата му забелязали автомобила на жалбоподателя
и решили да го спрат за проверка. Когато пристъпили към проверката жалбоподателят
М. вече бил паркирал и се намирал извън автомобила си. Поискали документите на
водача и документите на автомобила. Установили самоличността му. От документите
на автомобила установили, че той не притежава валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Затова поискали помощ от
патрул на с-р „Пътна полиция“, които имали правомощия за съставяне на актове по
ЗДвП. На място пристигнал такъв и след проверка на документите на автомобила и в
служебните таблети, с които разполагали, действително установили липсата на
сключена застраховка. Такава застраховка била сключена на 18.08.2020 г. със срок на
действие до 17.08.2021 г., но същата била прекратена предсрочно на 02.12.2020 г.
По този повод бил съставен АУАН серия GA бл. № 313285/23.12.2020 г. в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът е връчен
на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения. Водачът депозирал
допълнително писмено възражение.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ глоба в размер на 250 лв. за
нарушението посочено в акта.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, а напротив се потвърждава. Освен това тя се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, а именно два броя
справки за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
информационен масив на Гаранционен фонд, АУАН, писмено възражение, два броя
докладни записки, справка за нарушител/водач, заповед № 317з3985 от 22.10.2018 г. на
директора на ОД на МВР Пловдив, както и от събраните гласни доказателства, а
именно показанията на разпитания в съдебното следствие свидетел Н.С. – свидетел по
акта. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, непротиворечиви и
последователни, поради което им се довери. Разказва в подробности за поводът за
проверката, установеното нарушение, съдействието от патрул на „Пътна полиция“,
както и за това да са видели водачът да маневрира за паркиране на автомобила си.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № 317з3985 от 22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
2
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право. Допълнително е депозирал писмени възражения,
по които са изискани докладни записки и с писмо нарушителят е бил уведомен, че
възраженията му са неоснователни.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели очевидци
към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл.
40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът
е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че А.М. като водач на МПС на 23.12.2020 г. около
21:50 часа в гр. Пловдив на ул. „Ген. Радко Димитриев“ до № 49 управлявал собствения
си лек автомобил марка и модел „Ауди 80“ с рег. № **, без да има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства. След
преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
3
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на
доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в
АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са
резултатите от справката в информационния масив на Гаранционен фонд, съгласно
които за периода от 18.08.2020 г. в 00:00 ч. до 02.12.2020 г. в 00:00 ч. жалбоподателят е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ЗГО/, но е била
прекратена. Към момента на проверката не е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на
движение с автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка.
Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира
правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Нещо повече, за
съставомерността на нарушението не се изисква от фактическа страна управлението на
автомобил без валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Нарушената норма от фактическа страна предвижда само притежанието на МПС без
такава, както и същото да е регистрирано и да не е спряно от движение. Именно
притежанието на такова МПС е девиантното поведение на нарушителят, което е
предмет на установяване в настоящото производство и с оглед на всички доказателства
и липсата на оспорване от жалбоподателя то се и доказа. Безспорно е, че лекият
автомобил е бил собственост на А.М., както и че полицейските служители не са
открили друго нарушение. В следствие на това, че автомобилът е бил регистриран на
територията на страната и не се установява да е бил спрян от движение, съдът намира,
че от обективна страна се установява вмененото нарушение. По същите причини и
възраженията в жалбата се намериха за неоснователни.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността на притежаване на регистрирано МПС, което не е спряно от
движение, и липсата на сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици.
Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда
при нарушение на правилото по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с
глоба в размер на 250 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27
от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Наказанието е точно
определено, а не в определени граници. Размерите на наложената глоба са фиксирани
от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за
правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
4
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. В тази дръзка е
справедливо да се отбележи, че нарушителят е лице, което може да се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност, доколкото от справката му за
нарушите/водач се установява минимално количество на влезли в сила актове за
нарушения на ЗДвП и КЗ. Не се разкриват обаче други обстоятелства, които биха
могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират
случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи и които да характеризират случая толкова малозначеителен, че да се изключи
административнонаказателната отговорност. Впрочем същата е от изключително
значение, защото защитава висши интереси на гражданите и държавната политика за
обезщетяване при настъпване на пътни произшествия.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-015191 от 12.01.2021
г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на
А.С.М. с ЕГН ********** с адрес ** на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (нататък КЗ) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5