Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І – ви тричленен състав,
в публично
заседание на двадесет и първи април през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 217 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от К.И.Н.
*** срещу Решение № 150/10.12.2021 г. постановено по АНД № 225/2021 г. по описа
на Районен съд-Провадия. Оспорва се с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК приложим на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН. Сочи се на липса на мотиви
обосноваващи субективната съставомерност на санкционираното деяние. Сочи се на
липса на описание на нарушението, като не става ясно кое е санкционираното
изпълнително деяние. Сочи се, че свидетелските показания установяват различни
от възприетите от съда факти. АНО не се е справил с доказателствената тежест в
процеса за установяване на субективната съставомерност на деянието
осъществяващо състав на нарушение по чл.93в,ал.19 от Закона за автомобилните
превози. Моли решението на Районен съд-Провадия да се отмени и да се отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуален представител
поддържа жалбата. Излага идентични с тези в касационната жалба съображения.
Ответникът по касация – директорът на РД „Автомобилна
администрация“ – гр.Варна чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което
пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, по следните съображения:
Касаторът е санкциониран за нарушение на чл.32, пар.3,
изр.2, предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. С НАП № 23-0000233/19.04.2021 г.
издадено от директора на РД „АА“ –
гр.Варна му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500, 00
лева на основание чл.93в,ал.19, предл.1 от ЗАвПр. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
манипулиране на тахограф при извършване на обществен превоз на товари на
04.12.2020 г. в гр.Дългопол, обл.Варна, водещо до неотчитане на дейности
различни от почивка. Нарушението е установено с писмени документи- карта на
водача, пътен лист, направени разпечатки с програма TDCS и Catacho на данните от магнитния носител. Въз основа на събраните писмени документи
и след събиране и на гласни доказателства, районният съд е приел, че
нарушението е доказано, както от субективна , така и от обективна страна. Приел
е, че наказанието е справедливо като наложено във фиксирания в закона размер от
1500,00 лв. и не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението на
Районен съд-Провадия е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи за доказаност на нарушението. Осъществена е манипулация на
тахографа при извършването на обществен превоз на товари, с водач на МПС-
санкционираното лице. Налице са всички изискуеми и необходими предпоставки за
реализирането на неговата отговорност, тъй като именно той и никой друг, е имал
качеството на водач. Няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, самото му
извършване е от значима обществена опасност. Не е налице касационно основание
по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, обосноваващо отмяна на НП. Районният съд е
извършил прецизна проверка и е събрал необходимите доказателства, установяващи
обективната фактическа обстановка , както и правилно е приложил материалния
закон. Решението е и валидно и допустимо.
Решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв., съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение І-во от АПК и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
150/10.12.2021 г. постановено по АНД № 225/2021 г. по описа на Районен
съд-Провадия.
ОСЪЖДА К.И.Н. *** да
плати в полза на РД „АА“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.