Решение по дело №890/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „РОСАНА“ ООД, чрез пълномощника му адвокат Т. Н. Н. от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 51/06.02.2025г., постановено по АНД № 119 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. В тази връзка най-напред се оспорва надлежното оправомощаване и компетентност на издателите на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и на наказателното постановление (НП). На следващо място се твърди, че не била посочена правилната дата за установяване на констатираното от административнонаказващия орган (АНО) нарушение, а и не било индивидуализирано мястото на извършването му. В АУАН имало подписи на двама свидетели, макар и еднакви, но на втория свидетел данните не били индивидуализирани. Поддържа се, че било налице нарушение и на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като АУАН и НП били издадени при неизяснена фактическа обстановка. Освен това АУАН бил издаден на същата дата, на която бил съставен и Протокол за извършена проверка № ПР 2401654 от 09.02.2024 г. и така АНО не оставил възможност на жалбоподателя за представяне на документи и изпълнение на дадените му предписания, което било незаконосъобразно, а това водило до незаконосъобразност и на НП. В този ред на мисли се счита, че АУАН бил съставен извън срока по чл. 34 ЗАНН. Сочи се и че съдът не обсъдил подробно възражението относно приложението на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). В условията на евентуалност, се навеждат доводи наложената имуществената санкция да бъде намалена до минималния законоустановен размер.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 51/06.02.2025г., постановено по АНД № 119 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП № 26-2400017/27.02.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Хасково, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на ДИТ - Хасково, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С. М., я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 51/06.02.2025 г. по АНД № 119/2024 г. Районен съд – Димитровград е потвърдил НП № 26-2400017/27.02.2024 г. на Директора на ДИТ – Хасково, с което на „РОСАНА“ ООД, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева за това, че към 21.04.2023 г. в [населено място], общ. Д., при проверка по документи, извършена на 18.01.2024 г. и 26.01.2024 г. в ДИТ със седалище Хасково, в качеството си работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ да плати в установения срок (ежемесечно, до 20-то число на следващия месец, съгласно уговореното в трудов договор) по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 КТ, уговореното трудово възнаграждение на С. А. Н. - бивша служителка на длъжност „обслужващ магазин" в дружеството за извършената работа през месец март 2023 г. и с това е нарушил изискванията на чл. 128, т. 2 КТ.

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е приел, че са спазени сроковете за издаване на АУАН и НП. По отношение на АУАН посочил, че същият бил съставен от материално и процесуално компетентни длъжностни лица, с оглед представената по делото длъжностна характеристика. Деянието било описано пълно и ясно, като били конкретизирани датата и и мястото на извършване. На следващо място е посочено, че нарушението е било несъмнено установено и АНО правилно го свързал със санкционната норма на чл. 415в, ал. 1 КТ. Освен това се касаело за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност била обективна, безвиновна. Прието е още, че наказанието било правилно определено в максимален размер, като била отчетена по-високата степен на обществена опасност от деянието.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, са неоснователни.

На първо място, въззивната инстанция правилно и обосновано е приела за доказана по делото компетентността на актосъставителя и на АНО. Това е така, защото от приетите и неоспорени Заповед № 3-0133/30.01.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", Служебна карта № 1026047/11.02.2019 г. и Длъжностна характеристика от 02.07.2020 г. се установява, че актосъставителят П. З. Н. и свидетелят Л. О. Г. заемат длъжността старши инспектор при ДИТ – Хасково, поради което имат правомощията на контролен орган в териториалния обхват на ДИТ – Хасково, в това число да съставят АУАН, като териториалната им компетентност е била изменена съобразно чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" с изрична заповед на изпълнителния директор, включваща и обекти на контрол на ДИТ – София, в които безспорно попада и касатора. Компетентността на АНО пък се установява от приложените по делото Заповеди № 920/16.05.2018 г. и № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

Правилно е посочена датата на установяване на констатираното нарушение, като в тази връзка следва да се има предвид и че тя не е включена сред задължителните реквизити на АУАН и на НП, като и към двете дати на извършени проверки - на 18.01.2024 г. и на 26.01.2024 г., не са изтекли сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 09.02.2024 г., а процесното нарушение е довършено веднага след осъществяване на изпълнителното деяние, или в случая – в деня, следващ датата, до която задължението е трябвало да бъде изпълнено, а именно 21.04.2023 г. Следователно, актът е съставен в рамките на тримесечния срок месец от откриване на нарушителя и на едногодишния от извършване на нарушението.

Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на точно посочване на мястото на извършване на нарушението, не може да бъде споделено. И в АУАН и в НП ясно е записано, че това е [населено място], общ. Д., като по този начин е удовлетворено напълно изискването за надлежното му описание съобразно правилата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Не могат да бъдат споделени и доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила относно свидетелите по АУАН, тъй като от съдържанието му е видно, че в случая едно лице е било свидетел както при установяването на нарушението, така и при съставянето на АУАН, което е допустимо, и това лице е надлежно индивидуализирано с три имена и адрес.

По отношение на възраженията, свързани с Протокол за извършена проверка № ПР 2401654 от 09.02.2024 г., следва да се отбележи, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектират върху законо­съобразността на съставения АУАН и издадения НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство.

На последно място, касационният състав споделя изцяло и съображенията на въззивния съд относно определения размер на наказанието, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част. Освен изложеното в тях, би могло да се допълни, че в приложената административна преписка се съдържат данни, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ спрямо С. А. Н. и през месец февруари 2023г., както и спрямо М. К. К. – месеците февруари и март 2023г., поради което наложената му имуществената санкция не следва да бъде намалена до минималния законоустановен размер.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид, че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51/06.02.2025г., постановено по АНД № 119 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „РОСАНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к. ***, [улица][адрес], ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище: гр.София, [улица],сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.