№ 30
гр. Сливен, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Иван М. Димитров
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600028 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.341 и сл. от НПК т.е. за проверка по
частна жалба на определение за изменение на мярка за неотклонение в съдебното
производство.
Образувано е по жалба от адв. К.Е. от АК – Сливен, служебен защитник на подс. Й.
Г. П. и по жалба от адв. М.Н. от АК – Сливен, упълномощен защитник на подс. Д. Д. Г.
срещу протоколно определение от 11.01.2022 г. постановено по нохд № 526/2021г. по описа
на Районен съд – Нова Загоре, с което са изменени взетите по отношение на подс. Й. Г. П. и
подс. Д. Д. Г. мерки за неотклонение от „Подписка“ в “Задържане под стража”.
В жалбата на защитника на подс. Й.П., депозирана в посочения от съда и указан в
закона срок за атакуване, определението за изменение на мярката за неотклонение се
определя като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Заявява се,
че подсъдимият действително не се е явил в съдебното заседание насрочено за 11.01.2022г.
от 09.00 часа, но е закъснял за същото поради проблеми в транспорта, а не защото е искал да
се укрие. В тази връзка се сочи, че е налице уважителна причина за неявяването му навреме
за съдебното заседание. Навеждат се доводи свързани с изрядното му процесуално
поведение до момента, с чистото му съдебно минало, с тежкото му семейно състояние и се
обосновава извод, че не са налице основанията визирани в нормата на чл.63 ал.1 от НПК за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Настоява се за отмяна на атакуваното
определение и за вземане на най-леката мярка за неотклонение.
В жалбата на защитника на подс. Д.Г., също депозирана в посочения от съда и
указан в закона срок за атакуване, определението за изменение на мярката за неотклонение
се определя като незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че не са били налице основанията
по чл.66 ал.1 от НПК за изменение на взетата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение,
като се твърди, че той е закъснял с 20 минути за съдебното заседание поради закъснение на
автобуса. В този смисъл се обосновава тезата за наличие на уважителни причини, въз основа
1
на което се прави извод, че незаконосъобразно мярката за неотклонение е била изменена в
по-тежка. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на НЗРС.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши
проверка с оглед твърденията в жалбите, намери последните за допустими т.е. за подадени в
срок и от лица имащи правен интерес да атакуват посоченото по-горе определение.
Разгледани по същество, обаче, съдът прецени жалбите за неоснователни.
Първоинстанционният съд с атакуваното протоколно определение от 11.01.2022г. е
изменил взетата по отношение на подсъдимия Й. Г. П., както и взетата по отношение на
подсъдимия Д. Д. Г. мярка за неотклонение от „Подписка“ в “Задържане под стража” с
мотив, че подсъдимите не са се явили в с.з. на посочената дата без уважителна причина, след
като явяването им е било задължително.
Възраженията в жалбите се свеждат до това, че не са налице предпоставките за
изменение на взетата мярка за неотклонение респ. за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, тъй като са били налице уважителни причини за неявяване на подсъдимите,
удостоверени от представената служебна бележка, издадена от транспортната фирма „Загора
Транс-ДД“ ООД, представляваща маршрутното разписание на автобусите на фирмата
извършваща превоз на пътници по линията Нова Загора – Караново и обратно.
В това производство в конкретния случай съдът няма да коментира въпросите
свързани с това дали съществуват достатъчно доказателства уличаващи подсъдимите в
извършването на престъплението, за което са обвинени, тъй като видно от съдържанието на
жалбите, с които е сезиран, такива възражения не се навеждат.
Същевременно, обаче, следва да бъдат обсъдени тези доказателства, които имат
значение относно преценката дали съществува реална опасност всеки от подсъдимите да се
укрие или да извърши престъпление респ. такива относно наличието или липсата на
уважителни причини за неявяването на лицето в конкретния случай.
Във връзка с последното настоящата инстанция взе предвид факта, че действително
подсъдимите Й.П. и Д.Г. са били редовно призовани за разпоредително заседание насрочено
за 11.01.2022г. от 09.00 часа, но не са се явили на него, макар явяването им да е било
задължително.
Представената служебна бележка от транспортната фирма удостоверява единствено
разписанието на автобусите на фирмата между Нова Загора и Караново и по никакъв начин
не доказва твърдението в двете жалби, че автобусът на конкретната дата е закъснял и това е
довело и до закъснението на двамата подсъдими.
Следователно не е била налице уважителна причина за неявяването на подсъдимите
в с.з. на 11.01.2022г. и съдържащите се възражения в тази насока в двете жалби се явяват
неоснователни.
Определението на СлРС е правилно и законосъобразно. Обоснована е преценката,
че липсват уважителни причини за неявяването на подсъдимите в с.з. на 11.01.2022г. т.е.
2
налице е хипотезата на чл.66 ал.1 от НПК.
Наред с това настоящата инстанция констатира, че са налице законовите
предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение. Подсъдимите са
привлечени към наказателна отговорност за престъпление наказуемо с лишаване от свобода
от една до десет години. Подсъдимият Г. е осъждан неколкократно и деянието предмет на
настоящото наказателно производство е извършено в условията на повторност. По
отношение на подсъдимия П. в делото са налице доказателства за наличие и на друго
наказателно производство спрямо него, по което същият е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Съдържаните се в материалите от досъдебното производство
доказателства позволяват да се направи обосновано предположение за съпричастност на
подсъдимите към деянието, за което са привлечени.
При това положение определението на първоинстанционния съд, с което са
изменени взетите по отношение на подс. Й. Г. П. и подс. Д. Д. Г. мерки за неотклонение от
„Подписка“ в “Задържане под стража” е явява правилно и законосъобразно и поради това
следва да бъде потвърдено.
С оглед на така изложеното жалбите на защитниците на подсъдимите против
цитираното по-горе определение на Районен съд – Нова Загора от 11.01.2022г. по нохд №
526/2021г. се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а
атакуваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.01.2022 г. постановено по нохд №
526/2021г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което са изменени взетите по
отношение на подс. Й. Г. П. и подс. Д. Д. Г. мерки за неотклонение от „Подписка“ в
“Задържане под стража”.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3