Решение по дело №917/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Липа инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя Г. И. Н., срещу Решение № 236/16.06.2024 г. по а.н.д. № 18/2024 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300521/30.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд–Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Липа инвест“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-2300521/30.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, за това че при извършена проверка на 30.06.2023 г., около 11.30 часа, лицето Н. М. В. е заварено да работи в обекта на контрол „Лозов масив“ в землището на с. Лесичово, намиращо се в местност Слатина, като извършва дейности по лозовия масив, в т.ч. опъване на телове, облечен с работни дрехи, нефирмени. В собственоръчно подписана декларация на основание чл. 402 КТ лицето е декларирало, че работи от „три, четири дни“ в обекта на длъжност „общ работник“, с работно време „от 6 до 2 часа“, почивни дни „събота и неделя“, трудово възнаграждение „50 лв. надник“ и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен договор. Нарушението е констатирано на 07.07.2023 г. в ДИТ-Пазарджик при прегледа на документацията, към която е представен граждански договор от 29.06.2023 г., сключен между дружеството и В.. При извършена справка по ЕГН на лицето Н. В. в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен трудов договор между „Липа инвест“ ЕООД и Н. М. В..

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик лицето е полагало труд, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов договор. Приел е представеният едва при документалната проверка граждански договор за частен документ, който съгласно показанията на св. В. е сключен след проверката на 30.06.2023 г., т.е. за целите на административнинаказателното производство за прикриване на трудово правоотношение. Съдът е изложил мотиви и за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН като се е позовал на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ, която изключва маловажност на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за недоказаност на вмененото на дружеството нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Районният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Сгрешената една цифра в номера на АУАН не влече незаконосъобразност на НП, предвид, че нарушението е описано идентично и в двата документа и е ясно, че касаят процесният казус и наложена имуществена санкция по повод неуредените като трудови взаимоотношения именно с Н. М. В.. Разликата се свежда до една единствена цифра в средата на номера на АУАН, като процесният АУАН е с номер № 13-2300521, а е посочен в НП като АУАН № 13-2200521 от една и съща дата. В случая, както правилно е приел районният съд, безспорно се касае до техническа грешка, която не влияе на правото на защита на жалбоподателя, доколкото същото е упражнено с подаването на жалба, като изложените доводи в нея несъмнено сочат, че дружеството-жалбоподател е било наясно със съдържанието на АУАН и НП.

Твърденията за нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение са неоснователни. Правилно РС е приел, че в случая между страните са били налице прикрити трудови правоотношения.

От събраните писмени и гласни доказателства, включително писмена декларация от В., показанията на разпитаните свидетели, както и изявленията на В. лично в съдебно заседание пред РС, се установява, че лицето е работило за „Липа инвест“ ЕООД, като отношенията между тях разкриват особеностите на престиране на работна сила по трудово правоотношение.

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка) се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., то при договора за изработка изпълнителят дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип - еднократно.

Касационната инстанция не споделя доводите, развити в касационната жалба, че дейността която е извършвало лицето Н. В. е била в изпълнение на представения впоследствие граждански договор. В тази връзка, следва най-напред да се посочи, че в попълнената от него декларация по чл. 402 КТ на 30.06.2023 г., т. е. по време на извършване на проверката на място в обекта, същият е декларирал, че няма сключен договор, било то трудов или граждански. При това положение се налага извода, че ако лицето е имало сключен такъв граждански договор от 29.06.2023 г. на датата на извършване на проверката е следвало да декларира това обстоятелство, т. е. да посочи в декларацията, попълнена и подписана през същия този ден, че има сключен граждански договор, а не да декларира, че няма договор. Този граждански договор, с вписана в него дата на сключването му – 29.06.2023 г., е представен в Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик на 07.07.2023 г., т. е. една седмица след извършената проверка на място в обекта, а при положение, че в деня на сключването му изпълнителят по този договор не знае за съществуването му, т. е. декларира, че няма сключен и граждански договор, се налага извода, че този договор е оформен и подписан впоследствие, след датата на проверката – 30.06.2023 г., но в същия е вписана дата на сключването му именно 29.06.2023 г., в опит да бъде прикрито действително съществуващото правоотношение между страните, за което правилно е прието от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, че има всички белези и характеристики на трудово правоотношение. Това следва и от изричното изявление на Н. В. пред въззивния съд, че „Аз мисля, че след проверката ми пуснаха договор, но не съм много сигурен дали беше така“.

Изцяло се споделя извода на районния съд, че в случая е налице полагане на труд от страна на Н. М. В. в полза на дружеството – касационен жалбоподател на датата 30.06.2023 г., изразяващ се в извършване на дейности по лозовия масив и че това лице в момента на проверката е извършвало определена работа, т. е. осъществявало е трудови функции, без да има сключен трудов договор. Съвсем правилно, предвид това, районният съд е приел, че представения впоследствие граждански договор не може да изключи ангажирането на административнонаказателната отговорност на „Липа инвест“ ЕООД, за установеното при проверката обстоятелство, че лицето Н. В. е установено да изпълнява трудови задължения в негова полза, без да има сключен писмен трудов договор със същия, като отново следва да се посочи, че изводите на районния съд, че представеният граждански договор от 29.06.2023 г. е съставен за целите на проверката се споделят от касационната инстанция. Следва в тази връзка да се посочи, че събраните по административнонаказателната преписка и в производството пред въззивния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения извод, че на 30.06.2023 г., „Липа инвест“ ЕООД е приело на работа в посочения обект лицето Н. В., респ. между страните е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 КТ. Именно на посочената дата дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало до работа това лице, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената на 30.06.2023 г. декларация по чл. 402 КТ, както и от свидетелските показания на В., а представеният граждански договор, както бе посочено и по-горе, очевидно е създаден след извършване на проверката в обекта от служителите на Инспекцията на труда и за нуждите на производството.

Съответна на чл. 28 ЗАНН е и обоснованата в решението липса на „маловажен случай“ с оглед разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която изрично изключва маловажност на нарушението, извършено при условията на чл. 62, ал. 1 КТ. Следва също да се има предвид, че цитираната норма е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с престирането на труд и защита правата на работниците, поради което поначало нейното нарушаване представлява деяние с по-висока степен на обществена опасност.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/16.06.2024 г. по АНД № 18/2024 г. на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА „Липа инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Г. И. Н., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер.

Решението е окончателно.