№ 10943
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110134279 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59
от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия на ответниците за стопански нужди, като
купувачът не е изпълнил задълженията си да сключи договор за доставка на ТЕ
при ОУ и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия за стопански нужди е
длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след издаване на данъчна
фактура.
Ответниците оспорват предявените искове по съображения, изложени в
отговорите на ИМ.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по
предявените искове.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и
разноски/ за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови - стопански нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия
период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен.
Подаването на молба за откриването на партида не поражда облигационно
правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът
не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са
решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС,
както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на
СГС).
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът обосновава задължението на ответниците с неоснователното
обогатяване на последните с доставената им и използвана от тях топлинна
енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственици на имота,
ответниците са ползвали топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без
да я заплащат, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса
на валидно правно основание за това.
2
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без
правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване
на пасивите му.
В случая ищецът основава претенцията си на липсата на договор като липса
на основание за получаването на топлинна енергия от ответниците, което
обстоятелство е безспорно между страните. Независимо от това обаче,
предявените искове са неоснователни – не са установени останалите елементи от
фактическия състав – ползване на ТЕ от ответниците, поради което претенциите
следва да бъдат отхвърлени.
По делото не е установено ответниците да са собственици на имот, позлван
за стопански нужди, респ. да да имат някя.аква друга връзка с топлоснабдение
имот, която да им придаде качеството „небитов клиент“ по смисъла на закона – не
са представени никакви доказателства в тази насока, поради което, независимо от
безспорно установената доставка на ТЕ за аб.№ ... /по СТЕ/, за ответниците липсва
както задължение за сключване на договор, така и задължение за плащане на
доставената ТЕ за обекта.
Предвид това, поради недоказаност на всички елементи от фактическия
състав на неоснователното обогатяване, предявените искове /за главница и лихви/
следва да бъдат отхвърлени само на това основание, без да се обсъждат
останалите доводи на ответниците, поддържани в отговорите на ИМ и в съдебно
заседание.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито в
заповедното, нито в исковото производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу В. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: ..., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.чл.59 от
ЗЗД вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 102,13 лева - главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г. за аб.№ ...,
3
ведно със законна лихва за периода от 19.05.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 22,86
лева, сумата от 19,00 лева - главница за услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2018 г. до м.03.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 19.05.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до
12.05.2021 г. в размер на 3,16 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 27.12.2021 г. по ч.гр.д. № 27970/2021 г. на СРС, 138 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Н. В. М. с ЕГН:
********** и адрес: ..., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.чл.59 от
ЗЗД вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 102,13 лева -
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г.
за аб.№ ..., ведно със законна лихва за периода от 19.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на
22,86 лева, сумата от 19,00 лева - главница за услуга дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.03.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.07.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 3,16 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.12.2021 г. по ч.гр.д. № 27970/2021 г. на СРС,
138 с-в.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., за присъждане на разноски както в исковото, така и в заповедното
производства.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4