ПРОТОКОЛ
№ 212
гр. Чепеларе, 18.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Е. К. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20245450100109 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Р. Д., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно
заседание чрез адв. С., не се явява. Представлява се от адв. К. С., надлежно упълномощен, с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. С. К., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно заседание
чрез адв. Д., не се явява. Представлява се от адв. Т. Д., надлежно упълномощена, с
пълномощно по делото.
Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно
заседание, като: страните са уведомени в предходното съдебно заседание, чрез
процесуалните им представители.
В залата присъства С. У. – *** на ответника.
АДВ. С.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: Получили сме определението на съда за назначаване на вещо лице.
АДВ. Д.: Ние също.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2804/01.11.2024 г., подадена от ответника С. К.,
чрез процесуалния му представител му адв. Т. Д., с която се представя документ за внесен
депозит за вещото лице и в същата молба процесуалният представител заявява становище,
че би следвало по делото като вещо лице да се назначи лекар със специалност лицево-
челюстна хирургия, който в най-голяма степен и най-компетентно би могъл да отговори на
поставените към експертизата въпроси. Молбата да се приложи по делото след л. 69.
АДВ. С.: Преди заседанието се запознах с молбата, в която колежката изразява мнение по
отношение на медицинското лице.
АДВ. Д.: Не поддържам депозираната от мен молба в частта относно назначаването на вещо
1
лице, което да е лицево-челюстен хирург, тъй като съдът вече се е разпоредил за назначаване
на вещо лице - лицево-челюстен хирург. Не е необходимо вече да поддържам това искане и
не го поддържам.
АДВ. С.: Водим допуснатите ни свидетели и моля да се разпитат.
АДВ. Д.: Ние също водим допуснатите ни свидетели и моля да се разпитат.
В залата бяха извикани водените от ищцовата страна свидетели.
Сне се самоличността на водените от ищцовата страна свидетели, както следва:
В. А. К., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „***” № *, ** съм на
ищеца М. Д., *** съм на *** на М. Д., без дела с ищеца, без родство и дела с ответника.
С. Л. К., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „***” № *, *** съм на
ищеца М. Д., *** съм на *** на ищеца М. Д., без дела с ищеца, без родство и дела с
ответника.
Съдът РАЗЯСНИ на свидетелите правото по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ В. К.: Желая да свидетелствам.
СВИДЕТЕЛЯТ С. К.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите
обещаха да говорят истината.
АДВ. С.: Моля да бъде разпитана първо С. К., тъй като е на работа.
Свидетелят В. К. беше изведена от съдебната зала до разпита й.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С. К..
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: В добри взаимоотношения сме с М.. Живеем в една
къща, разбираме се. На **.**.***** г. бяхме на *** и бяхме на двора пред къщата. М. дойде
с една кола към 19 ч. М. помоли първо да отиде баба й. Баба й като видя в какво състояние е,
аз отидох да не е сама. Тя беше в ужасно състояние. Беше със ***, пребита и оттам решихме
да потърсим лекарска помощ. Работодателката й я беше докарала до вкъщи и жената си
предложи услугите да я закараме до гр. С.. Ние казахме, че ще я поемем в наши ръце и с
големия ми син, М. и баба й тръгнахме за гр. С..
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: Когато видяхме М., в момента не сме я питали да ни
покаже дали има някъде другаде травми. Казваше, че само много я боли *** и се държеше за
***. *** й беше *** нацяло и посиняло.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Закарахме я в гр. С., приеха я в болница и казаха, че
трябва да остане. Тя пак твърдеше, че много я боли и лекарите там й сложиха
болкоуспокояващо, защото наистина болката й беше голяма. В началото не искаше да
сподели кой й е причинил това, но след това ми сподели. Каза ми, че е С., че я е ***. Не ми
каза при какви обстоятелства. Каза, че я е ***, в ***. М. остана в болница в гр. С., качиха я
на скенер. Болката не й минаваше. Тогава остана с баба й, защото казаха само един да остане
с нея, а ние дойдохме тук да вземем дрехи. В началото лекуваха М. в гр. С., но след два дни
отидоха в гр. П., защото се наложи операция.
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: От гр. С. до гр. П. не я закараха с линейка, а с личен
транспорт.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: В болницата в гр. С. престоя два дни, а в гр. П.
мисля, че към пет дни.
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: В болницата в гр. П. я придружаваше баба й. Видях М.
след изписването й от гр. С., когато правиха връзката С.-П.. *** й беше лилаво. И *** този
път, цялото ***. След като си дойде от гр. П., след операцията, беше по-добре вече. *** й
2
беше кървавочервено. Беше по-разнесено, но *** й беше червено. След като си дойде от
болницата в гр. П. питахме я как е и тя казваше: „Боли ме“ и това е. Когато си дойде от гр.
П., каза, че продължава да я боли. Тя и до ден-днешен казва, че не си чувства *** и й
изтръпва. Това е споделяла пред мен. Случвало се е да се *** през цялото това време. *** се
трудно. Става, изнервя се при всякаква ***. Чувстваше се некомфортно, непълноценно.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Аз живея на *** етаж от къщата, а М. и баба й
живеят на *** етаж. След операцията М. се е качвала при мен. Много плачеше. Оплакваше
се, че изпитва страх, че не иска да излиза, не се е чувствала добре.
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: В един момент все пак започна да излиза.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: На ** *** моят малък син има рожден ден. Бяхме
решили с деца да отидем да празнуваме в дискотеката в к.к. П. - „***“. Тогава поканих и М..
Тя беше с мен, с братовчед й и с другите деца.
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: Дотам отидохме със собствен транспорт. В 11,30 ч.
вечерта тръгнахме от гр. Ч. и стояхме до 5,00 ч. сутринта.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: там М. пи течности, безалкохолно.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. Д.: С М. се виждам често. Ние живеем в една къща.
Като е на двора, често се виждаме. Виждаме се по 3-4 пъти в седмицата. В момента М. учи и
не работи, защото учи редовно обучение. Инцидентът, за който разказвам, се случи на
**.**.***** г. Тогава тя работеше в ***. Мина определено време след инцидента и М. се
върна на работа. Като се почувства по-добре, тя си започна работа. Не помня колко време
мина след инцидента и тя се върна на работа. Мисля, че беше около четвъртата седмица след
инцидента, когато тя се върна на работа. Тя има приятели, приятелски кръг. След инцидента,
като започна работа, започна и да излиза с приятели на втория-третия месец. Иначе в
началото, след работа си идваше директно вкъщи. Сигурна съм, че на втория-третия месец
след инцидента тя започна да излиза с приятели. Не съм сигурна, че М. е престояла в
болницата в гр. П. пет дни. За болницата в гр. С. мога да потвърдя, че са два дни, но за гр. П.
– не. Под *** уточнявам какво имам предвид - *** й страна беше деформирана, ***. Това
разбирам под „***“. Това й беше хлътнало /***/. М. обича да яде пици, пилешко, пилешки
хапки, спагети. Много работи обича да яде. Не помня кога за първи път след инцидента съм
я виждала да яде тези храни. Виждала съм я след инцидента да яде тези храни
приблизително един месец след инцидента. Знам, че М. обича да яде ***. Не съм я виждала
да консумира ***. На ** *** срещу ** *** ходихме на рожден ден. Отидохме на ** *** в
11,30 ч. вечерта и стана ** ***. В дискотеката тогава М. си говореше с приятели. Така около
масата си стоя, както в дискотека. Силно казано е да танцуваше М., но стоеше клатушкайки
се. В дискотеката „***“ музиката е като на дискотека - не е много тихо, но не е и много
шумно.
Въпрос на адв. Д.: Казахте, че това е бил някакъв семеен празник. М. сама ли беше? Имаше
ли нейни приятелки около нея?
АДВ. С.: Възразявам срещу този въпрос, тъй като става въпрос за събитие и за повод на
свидетелката и моля да не допускате този въпрос.
АДВ. Д.: Става въпрос за това дали ищцата вече е комуникирала, общувала нормално със
своето обкръжение.
Съдът НЕ ДОПУСКА така зададения от адв. Д. въпрос и ПРЕФОРМУЛИРА същия, както
следва: Налагало ли се е тогава в дискотеката човек да говори по-високо, за да може
неговият събеседник да го чуе?
Свидетелят С. К.: Зависи колко близо е събеседникът.
Въпрос на съда: Ако е на същия щъркел, ще го чуе ли без да се напряга?
3
Свидетелят С. К.: Ами да.
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: Не знам в тази дискотека освен безалкохолно и
алкохол, дали сервират и храна - принцеса или ядки. Не сме употребявали, не знам. Не съм
видяла и на другите маси да сервират храна. Тогава пихме безалкохолно и бяло вино. Не сме
си поръчвали ядки.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Бялото вино беше за нас. М. не пи бяло вино.
Въпрос на адв. Д.: Имате ли наблюдения преди инцидента колко често М. излизаше навън,
вечер със свои приятели?
АДВ. Д.: Задавам този въпрос, за да видим дали има промяна преди и след инцидента.
Съдът ПРЕФОРМУЛИРА така зададения от адв. Д. въпрос, както следва: С каква честота
М. излизаше с приятели, когато беше добре и след това вече разредила ли е или не
излизанията си с приятели, ако знаете?
Въпрос на адв. Д.: Колко бяха преди инцидента и колко след?
АДВ. С.: Те не живеят в едно домакинство, колежке. Как да Ви каже къде ходи М.?
Възразявам срещу този въпрос и моля да не се допуска.
Съдът НЕ ПРИЕМА възражението на адв. С. дотолкова, доколкото съдът вече е
преформулирал зададения от адв. Д. въпрос.
Свидетелят С. К.: Тя ходеше на работа. Аз не знам след работа къде е ходила и колко често е
ходила. Няма как да я видя като е излизала от работа и ако е тръгвала нанякъде. Преди
работа ходеше на кафе.
Свидетелят С. К. на въпроси на съда: М. работеше като ***. По принцип беше от 5 ч. на
работа и първа смяна й беше сутрин до 3-4 ч. Ако излезе например в 4 часа за работа няма
как да знам къде отива и с кого, и дали изобщо ходи. Не знам дали й дадоха болничен от
болницата в гр. П.. След като си дойде оттам, слязох долу да я видя как е. След това тя не
искаше да излиза. След това с приятелки, малко по малко започна да излиза на кафе.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Причината да не иска да излиза беше, че изпитва
страх да не й се случи същото. Иска да си стои вкъщи.
Свидетелят С. К. на въпроси на адв. Д.: И така след около един месец започна работа и
започна да излиза и с приятели. Не мога да кажа колко пъти седмично излизаше. М.
работеше на две смени. Не знам с точност откога докога са й били смените. Приблизително
първа смяна й беше сутрин от 8,00 ч. до 15 ч. -17 ч., докато имат клиенти, а втората смяна й
беше от 17,00 ч. докато имат клиенти вечерта. Не знам дали е работила до полунощ или след
полунощ. Като излизаше за втора смяна, не съм я виждала кога се прибира.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
В залата беше извикан свидетелят В. К..
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. С.: Връзката между С. К. и М. датира от ***** г.,
средата на ***** г. През ***** г. М. излиза извън страната. С. и неговата *** я поканиха на
почивка в Т.. Тогава тя беше на ** г. и трябваше с наше разрешение да отиде. Изкарахме
документи, за да може да излезе извън страната, като ме уверяваха, че няма да има
проблеми. В един месец се случват двете истории. Разрешихме й и я пуснахме. На третия
ден се обади *** на С., че той е *** М. и да отида на К. А. да си я взема. Ще ми я доведе до
границата и аз да я взема. Отговорих, че съм на работа и не мога, а тя каза: „Само на теб ще
я предам, защото от теб сме я взели“. Естествено, аз отложих работата за деня, взех такси и
отидох и посрещнах М. на К. А. сутринта в 5,00 ч.
4
Въпрос на адв. С.: М. в какво състояние беше тогава?
АДВ. Д.: Госпожо съдия, възразявам. Касае се за съвсем различен случай. Свидетелят е
допуснат за конкретни обстоятелства, колега. Злоупотребявате.
Съдът НЕ ДОПУСКА зададения от адв. С. въпрос, тъй като е неотносим към настоящия
спор.
Свидетелят В. К. на въпроси на съда: Тогава М. каза, че ще прекрати връзката й със С., но
той продължаваше да я притеснява. Пишеше й на телефона: „****“. Такива неща пишеше, а
тя го уверяваше, че няма смисъл да продължават, защото му няма доверие. Тя ми ги показа
тези неща, които й пишеше. Казах й: „М., редното е да се разделите. Между вас няма да има
бъдеще, защото вие се наранявате“. Тя ходеше на работа в ***. Прибира се вечерта към 5,00
ч.-5,30 ч. и решава да мине през С. и да му обясни в лицето да не я притеснява повече.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. С.: Точно за тази дата говоря - **.**.***** г. Отива в
*** да му обясни да не я притеснява повече, да се разделят по приятелски и да си продължат
приятелството като хора. Той явно се е агресирал и я *** и я ***. След това М. е излязла вън
и сяда на тротоара, защото каза, че в момента при *** й е тъмно, ***. Впоследствие, когато
й се поразяснява ***, се обажда на работодателката й С. К. да й помогне. *** на С. е някъде
на около *** м. от заведението. Жената отива, взема М. и я кара в ***, в гр. Ч.. Когато отиват
там, те казват, че не могат да помогнат, защото трябва да мине скенер. *** на М. вече се е
подуло и е посиняло. Тогава работодателката й ми я докарва вкъщи. Със снаха ми, с внука
ми бяхме на двора. М. се обади на вуйна й; „Вуйно, вкъщи ли сте?“. Снаха ми й каза: „Да, на
двора сме“. Тогава М. каза: „Чакайте ме там, много съм зле“. И наистина когато жената ми
доведе М., тя не можеше да говори. *** вече беше затворено. С. каза, че трябва да я заведем
в гр. С. и попита дали тя ще ни кара или моят внук. Казахме й, че внукът ми е тук, стяга се за
състезание, но ще ни закара той до гр. С..
Свидетелят В. К. на въпроси на съда: М. каза, че я боли много *** и ***. Когато дойде при
нас на двора, *** й беше вече затворено и синьо. Тя не можеше да *** въобще. Не можеше
да го ***. Видимо това видях. Не се е оплакала да има нещо друго. Каза само, че *** много я
боли и ***, и трепереше. Хвърлихме се на колата на моя внук В. К.. Минахме през
бензиностанцията и взехме лед да й слагаме. Докато пристигнем в болницата в гр. С., на
моменти тя губеше съзнание, при което аз я плясках и й казвах: „Недей да заспиваш, недей
да заспиваш“ и тя казваше: „Много ме боли, много ме боли“. Пристигнахме в Бърза помощ в
гр. С. и там я поеха лекарите. Направиха й скенер и се оказа, че има счупена ***, *** и ***.
Това ни предаде докторът, който я прие. Вечерта докторът се обади в *** и казаха, че няма
места и да я оставим в гр. С. за наблюдение, защото е със ***. Аз бях неин придружител.
Бяхме три дни в гр. С. и на третия ден ни изписаха. Казаха, че трябва да се оперира, че й е
преминало вече *** и не е нужно да пускат линейка до *** – П.. Може да я придвижим с
наша кола до там, но трябва да бъде в ***. Лявата й страна, *** й беше хлътнала. Долу не се
усещаше много, но *** й беше равна. В болницата в гр. С. аз по свое желание й останах
придружител. Отидохме с направление в *** - П., приеха ни веднага и на другия ден я
оперираха. Там ни казаха, че трябва да има придружител, но че не могат да ни предоставят
легло. Казах им, че ще спя на стола, само да бъда с нея. На другия ден я оперираха и още два
дни ни държаха в болницата, защото трябваше да й слагат системи. Пак й направиха снимка
и казаха, че може вече да се прибира вкъщи. Три дни бяхме в болницата в гр. С. и три дни в
гр. П.. В деня на изписването от болницата в гр. П. дойде майката на М. да ни вземе и
останахме един ден при нея в гр. П., защото тя там е омъжена, ***. След това тя ни докара
дотук, защото казаха пак, че при пътуването трябва да е в ***, а не да е ***. М. живее в моя
етаж – *** и има нейна стая. Работя в „***“, ***, на две смени – първа и втора. Когато съм
втора смяна, виждам М. сутрин, когато съм първа – следобед. Имаше болки до 10-15 ден от
изписването от гр. П.. В началото имаше болки. Казваше само: „Не чувствам“. Тя и до ден
днешен няма чувствителност от тази страна, където е операцията й. Ако някой я щипне по
5
***, усеща, но казва, че й е изтръпнало. Не й е като другата страна – да има чувствителност.
В началото много трудно се ***. Правех й ***, за да може ****. С това се *** близо 10 дни.
След това започна да приема ***. Сега вече *** нормално. Минаха *** години оттогава.
Минаха два-три месеца след като ни изписаха от гр. П. докато започне да се *** нормално.
И до ден-днешен изпитва страх да излиза сама. Тогава ходеше на работа и учеше в ***. В
момента е ***. Изпитваше страх да ходи сама на работа и ходеше *** - в гр. Ч. ***.
Работодателят й я ***, защото ходеше само ***. След като я изписаха от гр. П. мина един
месец и нещо докато започне пак да ходи на работа. Не помня, но повече от месец мина. На
двадесетия ден след като я изписаха малкото дете на снаха ми имаше рожден ден и снаха ми
я помоли да отиде с тях, да се разсее от ситуацията. М. не искаше, но снаха ми я помоли:
„Моля ти се, ела. Все пак е празник на детето“. Празнуваха в дискотеката в к.к. П.. Снаха ми
беше с тях придружител. След това М. не е излизала може би 3-4 месеца. На кафе излизаше,
но другаде – не. Винаги излизаше с придружител. Ако някой я покани например в гр. П. или
в к.к. П., излизаше с придружител, в смисъл с близък човек.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. С.: Вечер когато спи, се стряска. Сяда и се чуди къде е.
След този случай, аз спя с нея. Иначе спяхме в отделни стаи. Сега спя с нея и до ден-днешен.
Не смее сама да спи, не смее сама да излиза. Винаги трябва да има някой – или приятелят й,
сега има приятел, или някой друг. Според мен причината за това е, че изпитва страх пак С. да
не я срещне и да я ***.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. Д.: Работя само на първа и втора смяна. Нощни смени
не давам. Първа смяна е от *** ч. до *** ч., а втората смяна е от *** ч. до *** часа. Смените
на М. са били различни. Тя вече не работи. Тогава когато работеше отиваше в 4,00 ч. на
работа и вечер до 10,00 ч., до 11,00 ч., до 12,00 ч. някой път, когато е имало гости в
заведението, но винаги я *** работодателят й С. К.. Когато лятото се премести да работи при
***, А. Д. я прибираше. *** идваше да я взема и я караше на работа. Знаех кой я докарва до
вкъщи, защото тя винаги се обажда: „Слез, бабо, да ме посрещнеш“ и аз винаги излизам.
Един часа ли, два ли е, аз излизам отвън и я посрещам. В момента си има вече приятел. Има
и момичета приятелки, с които излиза. След инцидента, горе-долу минаха 2-3 месеца когато
започна да излиза с нейните приятелки. Никога сама не излиза. Когато излиза, не стои по
много, защото се прибира, че е изморена – до обяд ходи на училище, следобед ходи на
работа. Когато излиза с приятели вечер, М. в 11,00 часа вече си е вкъщи.
Въпрос на адв. Д.: Всяка вечер? И твърдите, че това е истина?
Свидетелят В. К.: Когато е на работа по-късно се прибира.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. Д.: Когато не е на работа и излиза с приятели, се
прибира различно. В 11,00 ч., в 12,00 ч., различно. Зависи в кои заведения са. Когато е на
работа се прибира различно, казах Ви – 12,00 ч., 1,00 ч. Някой път когато има банкети,
остават до по-късно да работят, но винаги *** я докарва до вкъщи. Името Т. Т. нищо не ми
говори. Момчето не го познавам. Внучката ми е претърпяла катастрофа м. *** – *** ***** г.
Не мога да кажа с кого е била тогава. Името на това момче нещо ми говори. Да, Т.. Сега се
сетих кое е момчето. С него е катастрофирала. Съученици са с него. Казаха, че са тръгнали
на разходка до гр. С., но на *** са катастрофирали.
Свидетелят В. К. на въпроси на съда: От катастрофата нямаше поражения по М..
Оплаквания от нейна страна също нямаше. Даже са помогнали на човека, който е бил срещу
тях.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. Д.: Не беше се уплашила от катастрофата.
Въпрос на адв. Д.: Знаете ли кои са приятелите на М.?
АДВ. С.: Госпожо съдия, възразявам срещу този въпрос и моля да не го допускате, тъй като
няма нищо общо с основния въпрос – причинената телесна повреда от С. К..
6
Съдът УКАЗВА на адв. Д. да обясни в каква връзка поставя зададения въпрос и в каква
относимост към предмета на спора.
АДВ. Д.: Предстоят разпити и на други свидетели и аз бих искала да установя кои лица са
имали непосредствено наблюдение над поведението на ищцата.
След направеното уточнение от страна на адв. Д., съдът НЕ ПРИЕМА възражението на адв.
С. и ДОПУСКА така зададения въпрос.
Свидетелят В. К.: Нейната приятелка единствена е С..
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. Д.: Другите са общи приятели, но личната приятелка й е
С.. Тя има много приятели. Като работиш в заведение, имаш много приятели. Не мога да
видя кои са й приятели, те излизат навън.
Свидетелят В. К. на въпроси на съда: Не знам фамилията на С.. В момента са заедно на ***
в гр. П., заедно учат. Иначе момичето е от гр. Ч., но в момента не мога да кажа фамилията.
Не съм сигурна за фамилията.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. Д.: Като излиза извън вкъщи, не мога да следя
непрекъснато моята внучка, за да знам с кого излиза. Отиват на заведение и не знам с кого
излиза, естествено, както и тя не знае аз къде съм. Аз като изляза с приятелки не давам
обяснения с коя приятелка се срещам. След инцидента, М. ми се обади лично по телефона и
попита: „Къде е вуйна? Изчакайте ме на двора. Сега идвам“. Обаче картината беше
потресаваща.
Свидетелят В. К. на въпроси на съда: С. не е поднесъл извинения на моята внучка за
случилото се. Най-малко трябваше да го направи, като кавалер.
Свидетелят В. К. на въпроси на адв. Д.: От внучката си знам, казала ми е, че той не й се е
извинил. Едно **-годишно момиче *** от **-годишен мъж, какво Ви говори?
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Извинявам се, още един въпрос имам към свидетеля.
АДВ. С.: Възразявам, тъй като беше зададен въпросът от *** по колегата. Тя не е страна по
делото.
Съдът НЕ ПРИЕМА възражението на адв. С..
АДВ. С.: Въпросът, който ще зададе адвокатът на ответника, беше напомнен от *** на
ответника, която присъства в залата.
АДВ. Д.: Моят въпрос като адвокат, който има право да зададе този въпрос, е: След
инцидента, госпожо, Вие, вашата внучка и С. К. пили ли сте кафе?
Свидетелят В. К.: Не.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят остана в съдебната зала.
В залата бяха извикани водените от ответната страна свидетели.
Сне се самоличността на водените от ответната страна свидетели, както следва:
А. П. А., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „***” № **, без родство и
дела със страните по делото.
В. А. Р., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. З., общ. Ч., без родство и дела със
страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите
7
обещаха да говорят истината.
АДВ. Д.: Моля първо да бъде разпитан свидетелят В. Р..
Свидетелят А. А. беше изведена от съдебната зала до разпита й.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В. Р..
Свидетелят Р. на въпроси на адв. Д.: Познавам С.. Той е *** на моя близка приятелка и син
на ***, която също ми е приятелка и е в залата. С. го познавам от много малък. Съответно,
те са в една компания с моя син. Моят син и С. са приятели, познати. Те са израснали заедно,
ние сме в една компания. Познавам М. като приятелка на С.. Била е с нас на различни
пътувания, на събирания. Пътували сме с М. за ***. Тя е била е на нашата сватбата със
съпруга ми. Аз се занимавам с *** и ***. За случката, когато се случи, разбрах от сина ми.
Ние бяхме в И.. Чухме се със сина ми и той ми каза, че нещо е станало със С.. И аз нищо към
онзи момент, защото не бяхме в Б.. Когато се прибрах, се поинтересувах какво се е случило.
Това са нашите деца, детето на моите приятели. Тогава стана ясно, че нещо е имало, някакъв
инцидент между С. и М.. Към онзи момент никой нищо не знаеше. Когато аз тръгнах да
питам, тогава казаха, че нещо са се спречкали и М. е в болница, в тежко състояние към онзи
момент. Така говореха. Тогава казаха, че С. не е в болница, а тя. От гр. С. е трябвало да я
прехвърлят в гр. П. и звъннах на Е. – моята приятелка, на С. ***: „Е., знаеш ли нещо? Какво
се случва с децата? Как са, какво са?“, което е нормално състояние на загрижен човек. И тя
тогава нищо. Към онзи момент и тя нищо не знаеше като подробности. Звънна на *** си. Тя
също не знаеше, че М. е в болница. С., *** на С. тръгна да търси М. напред-назад, за да види
в коя болница е, какво се е случило, как се е случило. Тръгна да търси М. от болница в
болница.
Свидетелят Р. на въпроси на съда: Това става началото на м. *** ***** г. – да е било *-* ***,
може би към * ***. На *-* *** тогава съм била в И.. Върнахме се от И. на *-* ***. Това става
тогава. След *-* *** *** му беше обикаляла да търси М. по болници. Когато се прибрахме
ние и аз чак тогава се свързах с тях. Доколкото си спомням, *** на С. не откри М.. Каза: „М.
я няма в болници. Тя си е вкъщи“. Не знам дали С. и *** му са я посетили. В малкото село
всеки обсъжда всичко с всеки. Признавам си честно, не си спомням откъде, от кой човек
точно научих за ситуацията, която разказах. Хората говореха, че С. и М. са се спречкали и че
М. е в болница. Тогава хората казваха, че тя е с *** травма, нещо по ***. Тогава, когато се
обадих на моята приятелка и те тръгнаха да търсят М., Е. ми каза: „Да, *** й е подуто. Има
някакви синини, но какво се е случило, конкретно не знам“.
Свидетелят Р. на въпроси на адв. Д.: Когато аз първо попитах какво се е случило и разбрах,
че е станало нещо, няколко дни след това, два или три дни след това, аз пак се обаждам на Е.
и викам: „Разбрахте ли подробности?“ и тогава Е. ми вика: „Подробностите са, че ние
виждаме във ***, че публикува във *** и в *** разни селфита и там няма никакви явни,
нищо конкретно така да проличи, че тя е в такова тежко състояние“. Това, че е качвала
снимки с приятели по заведения и барове го разбрах от моята приятелка, но аз лично не съм
видяла.
Свидетелят Р. на въпроси на съда: Това, че са разбрали, че са снимки от барове, пак говорим
за селски приказки. Това съм чула, това са го казали. Не съм видяла.
Свидетелят Р. на въпроси на адв. Д.: На **.**.***** г. е рожденият ден на моята приятелка
А. П.. Бяхме в *** като гости, цялата компания, включително и моите приятели и т.н. Там
беше М..
Свидетелят Р. на въпроси на съда: Тържеството беше вечерта, да предположим около 7,00
часа. В интерес на истината, с пристигането си в заведението аз не видях М.. Но после
когато излязохме отвън да пушим и си говорихме, тогава видях М.. Като време, със
сигурност беше малко по-късно от 7,00 часа.
8
Свидетелят Р. на въпроси на адв. Д.: Мисля, че беше на работа, обслужваше, защото после я
гледахме, че шета напред-назад около бара. Като я видях тогава, на **.**.***** г., в интерес
на истината не съм се заглеждала директно да я обследвам как изглежда. Тя си беше на
работа, обслужваше си нормално клиенти и за мен изглеждаше като един нормален човек,
който си работи без никакви следи видими. Даже с приятелките си говорихме, че за тези
тежки неща, които ние бяхме чули и не сме видели, тя, кратко време след случилото се,
изглежда много добре. Това беше.
Свидетелят Р. на въпроси на адв. С.: Знам кога се е случил инцидентът – може би * или * ***
***** г., началото на м. ***.
Свидетелят Р. на въпроси на адв. Д.: Нямам възприятия за състоянието на М. след
**.**.***** г. Не съм се интересувала след това от нея, какво и как се случва. Няколко пъти
съм влизала в ***. Тя винаги обръща, извръща глава, когато ме види. Даже не съм имала
шанса да я поздравя. Без да има нищо конкретно, ние сме били заедно, те са ми като деца.
Това е, нищо повече.
Свидетелят Р. на въпроси на адв. С.: За пътуването до ***, за което споменах, пътувахме с
голяма компания, ние сме много хора. Тогава М. беше със С., със С. и с цялото семейство на
С..
Въпрос на адв. С.: Вие разбрахте ли за някакъв инцидент, който е станал в ***? Кога се
прибра М., с вас ли се прибра?
Свидетелят Р.: Не, не се прибра с нас.
Въпрос на адв. С.: Защо?
АДВ. Д.: Възразявам, госпожо председател. Отново назад към инцидент, който няма общо с
днешното дело.
Съдът НЕ ПРИЕМА възражението на адв. Д., като УКАЗВА на адв. С. да продължи.
Въпрос на адв. С.: Моля да обясните на съда по какъв повод М. се прибра без вас?
Свидетелят Р.: Ние, компанията, бяхме разделени на две части. Една част от компанията
пристигнаха в хотела по-рано, а аз бях от тези, които пристигнаха по-късно. С пристигането
стана ясно, че М. ще пътува обратно към Б., поради факта, че там са се сдърпали, скарали
нещо със С.. Това знам към този момент – че са скарани и предпочитат да се разделят, за да
няма повече разправии.
Свидетелят Р. на въпроси на съда: Тази информация не ми я поднесе *** на С.. Цялата
компания казаха. Ние бяхме ** човека там. Никой не ми е казвал, че той й е посегнал. Когато
моят син ми се обади докато бях в И.и в разговора ми съобщи, че между С. и М. се е
случило нещо, не мога да отговоря дали останах учудена.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
В залата беше извикан свидетелят А. А..
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Познавам М. Д. много преди ***** г. Тя е родена
***** г., а аз – **.**.***** г.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Не сме връстнички, не сме учили заедно. Просто градът,
в който сме, е прекалено малък и така се случва. Работили сме заедно, в една приятелска
компания сме били. Работили сме заедно с нея като *** в *** „***“.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Зная за случая с М. през м. *** ***** г. Не съм била
пряк свидетел на абсолютно нищо. Във въпросния ден просто бях на работа. Тя беше първа
смяна и излязох и видях какво се е случило. След това с нея сме поддържали контакт
9
постоянно. Първия ден съответно, когато тя отиде в гр. С., не съм се чула с нея, звъннах на
близките й. След това отидох в гр. П.. Тя беше преместена там. На втория или третия ден
след инцидента тя отиде в гр. П.. Говоря за преместването в болницата. Това си спомням аз.
Свидетелят А. на въпроси на адв. С.: Знам, че е отишла от гр. С. в болницата гр. П. от
близките й. Звъняла съм на баба В., свързвала съм се с братовчед й. Като цяло търсех
контакт с някой, за да видя как е М., дали е добре.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Ходих в гр. П. да я видя. Исках да направя всичко
възможно, за да отида да я видя. Беше ми важно да разбера как е и съм ходила в гр. П..
Свидетелят А. на въпроси на съда: Тогава с нея бяхме в много близки отношения. В момента
не сме в същите отношения. Причината е много неясна за мен. Момичето вече не работи във
въпросното заведение и така се случиха нещата, че ние вече не сме в такива отношения, не
сме в една компания, не излизаме. За да се получат така нещата, не е имало спречкване
между нас.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Ако с нея сме имали спорове, са били по време на
работния процес, което е съвсем нормално за две ***, които могат да се скарат заради
някакъв вид битовизъм. Когато отидох в болницата в гр. П., видях М.. Беше ми много гадно.
Разплака се, може би тъй като виждаше за пръв път хора, които тогава за нея са били близки.
Ние бяхме много добри приятелки. Говорехме си как всичко ще бъде наред, как ще се
оправи, как отново ще си възвърне стария си начин, ще излизаме заедно. Срещата ни не
беше много дълга – не повече от 30 мин. Със сигурност не сме си разменяли много реплики.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Не сме си разменили много реплики, защото все пак тя
беше в болница. Аз не съм влизала в самата болница, а бяхме отпред на двора. Не говореше
много ***, както по принцип говори и не изглеждаше така, както по принцип изглежда.
Имаше отоци и беше подута на *** и ***. Спомням си, че беше от ***. От *** имаше
някакви оттенъци - както е пукнат капиляр, така изглеждаше, синьо-червено. *** й беше
подуто. Каза, че я боли. Даже ние преди това си говорихме, болеше я. Беше й тежко.
Плачеше ми по телефона. В болницата не си спомням да съм й носила нещо. Ако е било
нещо, не е било *** със сигурност. Тогава, в болницата, пред мен нямам спомен да е
консумирала нещо. Спомена ми тогава, в тези първите дни,че тя не искаше да консумира ***
и ***. Това е казвала на мен. Аз не съм била пряк свидетел.
Въпрос на адв. Д.: Кога М. се прибра в гр. Ч., вкъщи?
Свидетелят А.: Ами аз в началото на м. *** съм била у М., в къщата й. Първа или втора, или
средата на втората седмица на м. ***. Нещо такова.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Вече си беше вкъщи, да.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Отидох у тях, тъй като преди това бях в гр. П.. М.
много обичаше да *** ***. Бях тръгнала от гр. П., взех въпросното *** и отидох у М..
Занесох й ***.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Пред мен *** ***. Съответно, не успя да *** всичко, тъй
като имаше все още някакъв, някаква видима…Видимо я болеше. Не можеше да ***, но ***,
да. Не си спомням дали прие някаква течност с ***.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Най-вероятно М. се върна на работа в *** в края на м.
*** –през последната седмица на м. ***. Като се върна на работа, вече нямаше толкова
видими следи. Плюс това слагаше грим, за да си прикрие следите, ако е имало. Носеше
тежък грим. Вече беше по-добре. Опитваше се да общува с нас. Разговаряше с нас.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Питала съм я как е. Чувахме се много пъти. В началото
със сигурност не се е чувствала добре. След това започна да се отпуска, започна да
възприема нещата такива, каквито са. Тя самата искаше вече да мине всичко. В началото,
когато ми споделяше, съм усещала страх у нея. На по-късен етап по-скоро съм усещала
10
някаква сила, която й помагаше да се отърси от всичко. В началото имаше у нея слабост и
страх, по моя преценка.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Тази слабост и този страх се замениха от силата, може
би в края на м. ***.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Започнахме да излизаме. Тя питаше съответно дали има
възможност, дали й дават да излезе и като са й давали да излиза, сме излизали. Когато
близките й разрешаваха да излиза, тя идваше с нас. Компанията ни по онова време беше
много плаваща - ние двете с М. и още две момичета, в следващия момент беше ние двете с
М. и още четири момчета. Ходехме на обичайните места – на местата, на които ходехме и
преди инцидента. В началото не сме излизали толкова често, но след това си възвърнахме
ритъма. В края на м. *** си възвърнахме ритъма на излизане и ходехме на обичайните места.
Едно от обичайните места, на които се виждахме беше ***, тъй като освен че работехме там,
обядвахме, вечеряхме, говорехме си. Излизали сме на кафета в гр. Ч., качвахме се на
дискотека в „***“. Танцувахме и М. танцуваше.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Нямам спомен тогава дали консумираше алкохол. В
смисъл не знам. Може и да е, може и да не е, но не мога да кажа. Когато се събирахме в ***
на ***, на ***, М. *** заедно с нас. В онзи период специално не си спомням какво е
поръчвала за ***.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Понякога я болеше от ***, като *** например или от
нещо, което е ***. Тя ми го е споделяла.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Казвам, че понякога я е боляло от ***, защото не е било
постоянно.
Свидетелят А. на въпроси на съда: В началото ми споделяше, че едната страна я боли, дали
някога ще си възвърне формата, която й е била преди на ***, че й е изтръпнала. Това ми
споделяше.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: В края на м. *** започнахме за други неща да си
говорим. След края на м. *** тя вече не говореше толкова често за инцидента. М. има едно
претърпяно ПТП. За точна дата не съм сигурна. Мисля, че беше през м. *** **** г. Според
мен беше в средата на м. ***, тъй като в началото аз имам имен ден. В това ПТП са били на
***. Тя излизаше, беше излязла с едно момче, което не е С.. Бяха на *** и там се е случило
това нещо. Било е заледено и съответно са се подхлъзнали.
Свидетелят А. на въпроси на съда: Не си спомням да ми е казала за удар, да е имало видим.
За това, че се е уплашила, ми каза, но не е било нещо, за което да говорим напред във
времето. В началото си говорехме с нея дали се страхува от С.. Нямам спомен да ми е
споделяла С. да я е потърсил, за да й се извини. Не знам.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Тогава празнувах имения си ден. М. беше част от моя
празник. Качихме се в к.к. П.. Била съм в дискотеката със сигурност, доста често я
посещавам, но преди това дали сме били вкъщи или някъде на ресторант, нямам спомен. Но
бяхме на дискотека в „***“. След инцидента М. продължи да излиза с нас. Първите две
седмици след инцидента излизахме по-рядко, но след това се върнахме към ритъма, който си
имахме. Тогава, може би в началото на м. *** вече разбрах, че има приятел. Вече не беше
тайна, че има връзка с Н. Р..
Свидетелят А. на въпроси на адв. С.: Лично да съм излизала със С., никога не е било.
Познавам го може би от дете, поради простата причина, че живеем в един град.
Въпрос на адв. С.: Знаете ли за катастрофа, извършена от С.? Ако знаете, споделете на съда
кога е станало?
АДВ. Д.: Възразявам. Въпросът няма отношение.
11
АДВ. С.: Какво отношение имаше предната катастрофа?
АДВ. Д.: За състоянието на М..
Съдът НЕ ПРИЕМА възражението на адв. Д. и УКАЗВА на свидетеля да отговори на
поставения въпрос.
Свидетелят А.: Дали С. е извършил катастрофата, аз не знам. За въпросната катастрофа
знам, защото ПТП е извършено съвсем близо докъдето аз живея. Беше преди *** години, не
знам.
Въпрос на адв. С.: Тогава бил ли е С. във връзка с М.?
Свидетелят А.: Тогава не съм излизала с нито един от тях двамата. Със С. не съм излизала
никога. С М. тогава не съм излизала.
Свидетелят А. на въпроси на адв. С.: Знам какъв е резултатът от катастрофата. Има *** във
въпросната катастрофа.
Свидетелят А. на въпроси на адв. Д.: Не съм излизала със С. в една компания. Познавам го,
тъй като Ч. е прекалено малък град. Познавам *** на С., ако мога така да се изразя, тъй като
тя е в близост до моята къща. Никога не съм се запознавала лично: „Здравейте, аз съм еди-
коя си“ и съответно да получа отговор. Познавам ги, тъй като живея в гр. Ч..
Свидетелят А. на въпроси на адв. С.: Не познавам С. чрез М.. Познавам го отпреди това като
име и физиономия.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
АДВ. С.: На този етап нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Д.: На този етап нямаме други доказателствени искания.
Предвид необходимостта от изготвяне на допуснатата експертиза, съдът ПРЕДЛАГА
следваща дата, за която да се отложи делото – 20.01.2025 г.
АДВ. С.: Аз мога да се явя.
АДВ. Д.: Също мога да се явя на тази дата.
За изготвяне на допуснатата експертиза, съдът намира, че следва да отложи делото за други
дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 20.01.2025 г. от 13,30 ч., за които дата и час ищецът М. Р.
Д. е уведомена в днешното съдебно заседание, чрез адв. С.. Ответникът С. С. К. е уведомен
в днешното съдебно заседание, чрез адв. Д..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,15 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
12