Р Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 23.05.2022 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Даниела Кирова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 339 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" - МВР, представлявана от главен комисар Н. Сл. Н.- директор,
чрез процесуален представител юрисконсулт Е.Р. с адрес *** против Решение №
507/11.11.2020 год. на РС Ловеч, постановено по
гр.дело № 960/2019 г. в частта, с което въззивникът е осъден
да заплати на Г.С.Г. на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР сумата от 1 116.57 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 234 часа за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 20.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" - МВР обжалва решението на ЛРС и в частта, с която съдът се произнесъл и по отговорността за
разноските, осъждайки въззивника да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 207.45
лв., а по сметката на РС Ловеч 50.00 лв. държавна такса върху присъдената сума
и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на
57.63 лв.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: несъобразяване от районния съд със специално установената уредба в ЗМВР относно видовете възнаграждения, изплащани на служителите от МВР, както и относно отчитането на работното време и изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд; допуснато от съда смесване между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд; за прилагане от съда на неприложим към конкретната материя подзаконов нормативен акт (НСОРЗ), вместо подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на ЗМВР; за неправилно изчисляване на извънредния труд, чрез умножаване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не
изпраща представител.
Въззиваемият
редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Чрез упълномощения адв. В.В. *** оспорва въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на ЛРС
потвърдено изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита за
неоснователни доводите на въззивника, че за служителите на МВР е неприложим КТ
и НСОРЗ, които в случая следва да се приложат субсидиарно. В представената
писмена защита излага подробно доводите си в тази насока и допълнителни съображения с оглед постановено решение на
Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по дело № С-26282020г., образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по идентично гражданско дело с настоящето.
Тълкувайки указаното в решението на СЕС прави заключение, че то допуска
прилагането на разпоредби по аналогия, при наличие на непълнота в националното
законодателство и при разлика в третирането на различните категории работници и
служители. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 960/2019 г. по описа на РС
Ловеч е образувано по постъпила искова молба от Г.С.Г.
против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с посочено
правно основание по чл.178, ал.1, т.2, вр.чл.179, ал.2 от ЗМВР, във вр.с чл.9,
ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е
работил на длъжност «пожарникар» в РС «ПБЗН» – гр.Ловеч при ОД “ПБЗН“ – Ловеч – ГД “ППЗН“ –
гр.София, като е осъществявал
трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на
нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Изтъква, че на основание
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридисет часа седчино.
Посочва, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /
обн. ДВ, брл.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. Твърди, че с този коефициент се получават чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение
на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и
от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Позовава се на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, който при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Посочва, че заплащането на
допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащането на получените часове над тези установени за работното време.
Твърди, че за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1688
часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на
извънреден труд от 241 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.
Счита, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за
241 часа труд му се дължи сумата от 1937.64 лв.
В
петитума на ИМ е направил искане съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1937.64 лв.
за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения
иск, като развива подробни доводи в тази насока.
За да уважи изцяло предявения иск, в мотивите на обжалваното решение районният
съд е приел, че за част от процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., в която в чл.31, ал.2 е предвидено, че при сумирано отчитане на от работено
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. се умножава по
0.143. Отбелязано е, че в следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва такава разпоредба и е налице непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/. Изтъкнато е, че липсата на изрична регламентация не дава
основание да се направи извод, че преизчисляването на нощните часове в дневни е
неприложимо по отношение на държавните служители в МВР. Изложени са
съображения, че това не следва да се тълкува като законова забрана, тъй като
такава би била противоконституционна и
поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение. Направен е извод,
че в случая се касае за положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, който не е отчетен от
ответника.
Между страните по делото не се спори, че за исковия период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът е заемал длъжността «пожарникар» в РС «ПБЗН» – гр.Ловеч при ОД “ПБЗН“ – Ловеч – ГД “ПБЗН“ – София и е изпълнявал служебните си задължения на смени от 12 часа, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време. Не е спорен също и факта, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа, както и че при изчисляване на отработените часове, положеният нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Тези факти се установяват от приложените от ответника по делото писмени доказателства и приетото като доказателство заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
По
делото е установено, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв. Тази Заповед е отменена със
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е
определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта между 22.00 и 06.00 часа.
От приетото като доказателство по делото заключение на допусната
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период ищецът
е отработвал норматива часове, като отчитането и заплащането на положения нощен
труд е било месечно и по тримесечия. Общият брой часове, положени от ищеца като
нощен труд по графиците на дежурство през процесния период за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч. е 1640 часа. При
извършената проверка вещото лице е констатирало, че в процесния период от
работодателя няма извършено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане
на сумарното работно време, като положените часове нощен труд са изплатени от
работодателя по 0.25 лв. за всеки отработен час. В заключението са посочени
помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с
коефициент 1.143, като разликата между положените и приравнените нощни часове е
234 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период е в
размер общо на 1 526.57 лв. Експертът дава заключение, че за процесния
период на ищеца не е начислена и изплатена паричната равностойност на часове
положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен.
Спорен в
настоящото производство е въпроса, дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Настоящият
въззивен състав не споделя направения от първоинстанционния съд правен извод
относно субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, обоснован с липсата на изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен за процесния период, каквото обаче е
съществувала в отм. чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Въззивната инстанция счита, че такава непълнота
в приложимата правна уредба за процесния период не съществува. Съдебният състав
приема, че за уредбата на правоотношенията между страните е приложим специалния
закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради
което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е
налице специална правна уредба. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на
чл.142 от ЗМВР. Според чл.1 от същата, служителите в МВР са: 1. държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. В чл.142, ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите
по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Според ал.4 и ал.5 на същата разпоредба, статутът на
държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител, а
на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по
реда на КТ и на този закон.
На следващо място следва да се отбележи, че в
ЗМВР законодателя прави изрично разграничение между полагания от държавните
служители в МВР извънреден и нощен труд. Размерът на възнаграждението за
извънреден труд е посочен в закона /чл.187, ал.6 от ЗМВР/, а условията и редът
за изплащане на нощен труд се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед. Въз основа на предвидената в чл. 187, ал. 9 от ЗМВР законова делегация, от министъра на вътрешните работи
в процесния период са били издадени Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм.
с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм.
с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./ за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. От това следва, че с издадените наредби е дадена регламентация на отчитането
и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и
няма празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по
аналогия.
В посочените наредби, действала
през процесния период, се съдържа и изрична правна уредба относно работата на
смени и продължителността на часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/ДВ., бр.53 от 27.06.2014 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22: 00 и 06:
00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на работното
време през нощта до 8 часа. В наредбите се съдържа регламентация за начина на
разпределяне на работното време и неговото отчитане. Действително в Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014 г е било предвидено, че при сумираното отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22: 00 часа и
06: 00 часа за отчетения период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, но тя не е приложима
за процесния период. В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент
0, 143. Липсата на норма, предвижда преизчисляване на часовете нощен труд към
дневен не е пропуск, а възприето в издадените след това наредби ново решение в
отчитането на часовете нощен труд.
Действалата през процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както беше посочено по-горе, е отменени
от ВАС на РБ. Този факт обаче не може да доведе до извод за липсата на правна
регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. В ТР №
2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че спрямо подзаконовия
нормативен акт, каквито са цитираните наредби, законодателят е въвел специална
правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От тази
разпоредба следва изводът, че за периода от приемането до отмяната й с влязло в
сила съдебното решение, този акт се
считат за законосъобразни и пораждат валидни правни последици.
На следващо място
НСОРБ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо
правилото на чл. 9, ал. 2 от не следва
да се разглежда изолирано, а заедно с чл. 136, ал. 1
и ал. 3 и чл. 140, ал. 1
и ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, които предвиждат различна продължителност на
работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8: 7, което
налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните
часове в дневни с коефициент 1, 143.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени, какъвто е настоящия казус,
законодателят е допуснал полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен
труд е 1: 1. Това законодателно решение е в съответствие и с чл.8, б”а” от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
Различната
уредбата на продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на
дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е причина техните права и
задълженията да се регламентират от специален закон, като за компенсация на
някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които работещите по
трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се
приеме, че служителите на МВР в
неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
В исковата молба
ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се
формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната
продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като
извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. В случая от страна на ищеца
не са наведени твърдения за полагане на труд извън определените 12-часови смени
или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Следва да се
отбележи, че ЗМВР, регламентиращ правата и задълженията на служителите, прави
разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд".
За двата вида труд е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1
и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно
са изброени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните
служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности,
за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в
служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00
до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. С отделни разпоредби от ЗМВР и подзаконови нормативни актове са
предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и
размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Както беше посочено
по-горе, възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за
нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от
27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до
06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В
следващата редакция на този текст от 05.12.2017 г., която обхваща процесния период, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От
изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0,25 лева. От приетото като доказателство заключение
на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на
ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер
на 0,25 лева за всеки час нощен труд.
Не може да доведе
до извод за приложимост в отношенията между страните по делото на КТ и НОСРЗ и разпоредбата на чл.188, ал.2 от
специалния ЗМВР. Съдържащото се нея препращане към КТ за полагания от
държавните служители труд за времето
между 22.00 и 6.00 ч. касае само предвидената в КТ специална закрила.
В подкрепа на
изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. №
786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано,
че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Поради изложените
съображения въззивиният състав счита, че не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането
по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Направените от
съдебния състав правни изводи не се променят от постановеното решение от
24.02.2022 г. по дело № С-262/20 г. на СЕС. В него съдът се е произнесъл по
отправено от РС - Луковит прeюдициално запитване, което се отнася до тълкуването на
чл.12, буква“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 год. относно някои аспекти на организация на работното време,
както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
СЕС е дал отговор, че чл.8 и член 12, буква “а“ от Директива 2003/88/ЕО относно
някои аспекти на организация на работното време трябва да се тълкува в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Прието е, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държавата член нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В решението на
СЕС е посочено, че националният съд следва да определи каква категория
работници ползва общия правен режим по чл.140 от КТ и каква друга категория
националният законодател е изключил от обхвата му предвид обективните
характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея. Ако е налице
евентуална разлика в третирането, съгласно постоянната съдебна практика
разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел. В тази връзка СЕС отрича
аргументите на запитващата юрисдикция,
основани на съображения от икономически порядък, но приема допустимостта на
разликата в третирането, когато е
обоснована с посочените критерии, като се изтъква необходимостта
националният съд да извърши тълкуване на разпоредбите на националното право
относно нощния труд по отношение на различни категории работници, намиращи се в
сходно положение.
Анализът на
действащата в страната законодателната уредба
/Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария, Закона за
лечебните заведения, Наредбата за организация на работното време на лицата,
които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт, Наредба №
15/27.04.10 г. за условията, размера и реда за изплащане на допълнително
възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на
военнослужещи и за специфични условия на работа на цивилните служители на МО,
структурите на пряко подчинение на МО и българската армия, Наредба №
18/19.12.12 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите,
неговото отчитане извън нормалната продължителност и определяне на допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложените задължения на общата
продължителност /ДВ, бр.2 от 08.01.2013 г, отрасловите колективни трудови
договори в отраслите „Здравеопазване“, „Строителство“ и МО и др./ показва, че
съобразно специфичната трудова дейност, която отделните работници и служители
извършват през нощта, продължителността на нощен труд е различна, независимо
дали работят в публичния или частния сектор. Във всички тези случаи са
предвидени различни механизми за
компенсиране на нощния труд, било чрез заплащане на допълнително възнаграждение
(строителство, здравеопазване, транспорт, служители в МО), намаляване на продължителността
на сумарното работно време, даване на допълнителен платен отпуск, безплатна
топла храна и ободряваща напитка, по ранно пенсиониране и др. Следователно те
се ползват с допълнителна защита в зависимост спецификата на работата им и се намират в сходно положение с
полицаите и пожарникарите. Изложеното
води до категоричен извод, че не се
касае за политически, икономически, социални или др. критерий, а разлика в
третирането на отделните категории работници е основана на обективен и разумен
критерий, тъй като е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази
цел.
Следва да се
отбележи, че специфичният характер на работа на служителите в МВР и „ПБЗН“,
свързан със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред,
пожарната безопасност и защита на населението е целта, посочена в чл.2 от ЗМВР.
Имайки предвид тази цел, трудът на полицаите и пожарникарите следва да е
непрекъсваем и разликата в третирането е съразмерна с тази цел. За компенсиране
особената тежест на нощния труд, за служителите в МВР за предвидени редица
мерки за защита: по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и
допълнителни отпуски (чл.189, ал.1 ЗМВР), по-голям размер на обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234 ЗМВР), повече допълнителни
възнаграждения към основното месечно възнаграждение (чл.178 и чл.179 ЗМВР), пенсиониране при по-благоприятни
условия, заплащане на задължителните вноски за здравно и социално осигуряване
от държавния бюджет, право на безплатна медицинска помощ в Медицинския институт
на МВР, ползване почивните бази на МВР и др.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение на ЛРС за
неправилно в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
1116.57 лв., тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Същото
следва да бъде отменено в тази част и вместо него постановено друго, с което
предявеният от на Г.С.Г. иск за сумата от 1116.57
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 234 часа положен извънреден
труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащането, бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която искът е
отхвърлен до пълния претендиран размер от 1937.64 лв. решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
Решението следва
да бъде отменено и в частта, с която Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР е осъдена да
заплати на Г.С.Г. сумата от 207.45 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, на РС Ловеч държавна такса в размер на 50.00
лв. и 57.63 лв. възнаграждение за вещо лице, а Г.С.Г.
е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" – МВР сумата 42.37 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на
процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" – МВР направените по
делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 200.00 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е
поискано във въззината жалба. Същото е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с
оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен
материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв. Предвид цената
на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер
от 100.00 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата от 200.00 лв. за двете инстанции. Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на
въззивника и направените по делото разноски в размер на сумата 25.00 лв.,
представляваща внесена държавна такса за настоящето производство.
С оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.
дело № 6/
Водим от горното
и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 507 от 11.11.2019 год.,
постановено по гр.дело № 960/2019 г. по описа
на Районен съд – Ловеч в частите, с които на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ е
осъдена да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1116.57
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд 234 часа за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
20.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на Г.С.Г.
с горните данни разноски в размер на 207.45 лв. за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.6 от ГПК на РС Ловеч
държавна такса в размер на 50.00 лв. и 57.63 лв. възнаграждение за вещо лице, а
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК Г.С.Г.
е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
разноски в размер на 42.37 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената на част на иска и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. В.В.,***
против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, с адрес на
призоваване: ***, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР, за заплащане на сумата 1116.57 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд 234 часа за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3,
вр. чл.78, ал. 8 от ГПК,
Г.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, *** – адв.В.В. да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, с
адрес на призоваване: *** сумата от 200.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции и 25.00 лв. внесена държавна такса за
настоящето производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.