РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Нова Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220101269 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.,Димитър Хаджикоцев” 52-54, представлявано от
А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк. Д.И. против И. А. А.
ЕГН **********, постоянен адрес: ******, с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и цена на иска 295,16 лв.
Ищецът твърди, че е подал Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу И. А. А., по
което е било образувано ч.гр.д.№ 1950/2023г. на НЗРС и са му били дадени указания за
предявяване иск за установяване на вземането. Вземането му възникнало от сключен
Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) на 13.08.2022г. с
ответника. На основание договора „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД му предоставило сума в общ
размер 1 242.25 лв., от които 1 139.05 лева за покупка на сушилня, 99.78 лева за заплащане
на избраната от потребителя допълнителна услуга по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка
BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ и 3.42 лева за заплащане на избраната от потребителя
допълнителна услуга по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПАКЕТ 1 УРЕД.
Съгласно чл. 7.2.1. от договора, средствата по кредита се превеждали от Кредитора в
срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване по разплащателната сметката на
Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк'’ ЕАД с IBAN *******************. Съгласно чл.
7.2.2 от него в случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, дължимата сума за
конкретната застраховка се превеждала от Кредитора, за сметка на Потребителя по
банковата сметка на съответния Застраховател. Потребителят бил изявил желание и бил дал
съгласието си и в Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения,
1
предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка.
Общата дължима сума от ответника била разсрочена на 12 погасителни месечни
вноски, 11 вноски по 125.88 лева и последна изравнителна в размер на 125.9 лева. Първата
погасителна вноска била дължима на 15.09.2022г., а последната на 15.08.2023г. и всяка
вноска включвала главница и договорна лихва. Страните уговорили годишен лихвен
процент в размер на 37,73 %, който бил фиксиран и не било приложимо изискването за
предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите съгласно
чл. 10 от договора бил 44.39 %, а общата дължима сума излизала в размер на 1 510.58 лева.
Договорът не бил сключен при Общи условия.
Ищецът твърди, че длъжникът допуснал просрочие на вноските си и на 15.08.2023г.
настъпил падеж на договора, с което настъпила изискуемост на всички задължения по него.
Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК (21.12.2023), задължението му към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по Договора било в
размер на 295.16 лева, от които: 240,38 лева главница; 11,4 лева договорна лихва и 43,38
лева обезщетение за забава.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че И.
А. А. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № **********/ 13.8.2022г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател, за следните суми: 240,38 лв. - главница;
11,40 лв. -договорна(възнаградителна) лихва и 43,38 лв. - обезщетение за забава от
15.07.2023г. до 07.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК на 21.12.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да бъде приложено като доказателство ч.гр.д. № 1950/2023г. на PC-Нова Загора,
както и да се вземат предвид приложените по делото писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника
особен представител адв. В. Х. М. АК Сливен, който счита иска за допустим, но
неоснователен. Според него представените писмени доказателства не доказват претенцията
на ищеца и не се противопоставя да се приемат представените писмени доказателства. Но
прави възражение относно копията на представените с исковата молба документи, че може
да са неавтентични и с невярно съдържание, поради което моли да бъдат представени
оригинали на същите.
По делото е постъпила молба с вх.№ 1003/ 25.02.2025г. от „АПС Бета България“
ЕООД, с която се моли съда да встъпи като страна в производството на страната на ищеца
на осн. чл.218 от ГПК, както и да го замести на осн.чл.222 от ГПК. С протоколно
определение от 16.10.2025г. молителят е конституиран като страна на основание чл.218 от
ГПК в производството по делото на страната на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Искането за
заместване на ищеца е оставено без уважение поради липса на съгласие за заместването от
страна на ответника.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
2
фактическа страна следното:
На основание Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2)
на 13.08.2022 „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставило на ответника сума в общ размер 1
242.25 лв., от които 1 139.05 лева за покупка на сушилня, 99.78 лева за заплащане на
избраната от потребителя допълнителна услуга по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK
ПАКЕТ 1 КРЕДИТ и 3.42 лева за заплащане на избраната от потребителя допълнителна
услуга по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПАКЕТ 1 УРЕД.
С оглед непогасяване на отпуснатия кредит, ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е
предявил срещу ответника установителен иск за вземането си в размер на 240,38 лв. -
главница; 11,40 лв. -договорна(възнаградителна) лихва и 43,38 лв. - обезщетение за забава от
15.07.2023г. до 07.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК на 21.12.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
По делото е постъпила молба с вх.№ 3808/12.08.2025г. от „АПС Бета България“
ЕООД, с която желае да замести на осн. чл.222 от ГПК, първоначалния ищец „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, с оглед сключен с последния договор за цесия, на основание който му е
прехвърлено процесното вземане срещу ответника И. А. А.. С оглед липсата на съгласие от
страна на ответника, молбата на „АПС Бета България“ ЕООД не е уважена, с оглед на което
дружеството е конституирано в производството по делото само като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на осн. чл.218 от ГПК.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на
вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.
Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се
явява и основателен, по следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства - Договор за потребителски
кредит, сключен с ответника; Фактура за закупените стоки; Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения; Декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма;
Информация по чл. 234-327 КЗ за застрахователна програма, Застрахователен сертификат;
Общи условия на застрахователна програма; Общи условия за ползване на допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“; Извлечение от счетоводни книги – може да
се направи категоричния извод, че между ищеца и ответника е бил сключен валиден договор
за предоставяне на стоков кредит при определените в договора условия.
Видно от представения по делото договор, същият съдържа всички реквизити,
предвидени в чл.11 от ЗПК, като не се установяват и нарушения на разпоредбите на чл.19 от
ЗПК. В процесния договор за кредит не се установяват и клаузи, водещи до
недействителност на същия по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗПК.
В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на
ищеца беше да докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на
задълженията на ответника към него.
В тежест на ответната страна беше да докаже изпълнил ли е част или изцяло
задължението си към ищеца или че вземането не се дължи в претендираните размери.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът, с оглед разпределената му
доказателствена тежест, посредством пълно главно доказване, е установил фактът че са
били налице договорни отношения с ответникът, че е спазил своите задължения по
договора- предоставил в договорения срок и при договорените условия посочената в
3
договора сума и е доказал е нейния размер.
Съгласно така определената тежест на доказване, ответната страна не е успяла да
опровергае твърденията на ищеца, като ответникът не е успял да докаже изпълнил ли е част
или изцяло задължението си към ищеца или пък, че вземането не се дължи в претендираните
размери.
В проведеното открито съдебно заседание, ответникът, редовно уведомен, не се явява
и неизпраща процесуален представител. Не се явява и ищецът по делото.
С оглед горното съдът намира, че спорът по делото е изяснен от фактическа и правна
страна, като предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и
да бъде признато за установено, че по отношение на ответника съществува вземането на
ищеца в размер на 240,38 лв. - главница; 11,40 лв. -договорна(възнаградителна) лихва и
43,38 лв. - обезщетение за забава от 15.07.2023г. до 07.12.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 21.12.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските по делото съдът счита, че на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени на ищеца направените разноски в заповедното и исковото
производство, а именно: в заповедното – 25.00 лв. за държавна такса и 150.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, или общо 175.00 лева и в исковото производство – 25.00
лв. за държавна такса и 250.00 лв. за назначаване на особен представител, или общо 275.00
лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. А. ЕГН **********,
постоянен адрес: ******, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.,Димитър Хаджикоцев” 52-54,
представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори в размер на 240,38 лв. -
главница; 11,40 лв. - договорна(възнаградителна) лихва и 43,38 лв. - обезщетение за забава от
15.07.2023г. до 07.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК на 21.12.2023г., за което е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1360/22.12.2023г. и изп.лист. по ч.гр.д.№ 1950/2023г. на НЗРС,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/13.08.2022 между И. А. А.
и ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, сключен за предоставяне на сума в общ размер 1 242.25 лв., от
които 1 139.05 лева за покупка на сушилня, 99.78 лева за заплащане на избраната от
потребителя допълнителна услуга по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПАКЕТ 1
КРЕДИТ и 3.42 лева за заплащане на избраната от потребителя допълнителна услуга по
смисъла на § 1 ЗПК - застраховка BANK ПАКЕТ 1 УРЕД.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „АПС Бета
България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул.“България“ № 81В, на страната на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК
*********.
ОСЪЖДА И. А. А. ЕГН **********, постоянен адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.,Димитър Хаджикоцев” 52-54, направените по ч.гр.дело № 1950/2023г., по описа на НЗРС,
разноски в общ размер на 175,00 лв., от които 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение
и 25,00 лв. за държавна такса.
4
ОСЪЖДА И. А. А. ЕГН **********, постоянен адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.,Димитър Хаджикоцев” 52-54, направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. – ДТ
заплатена в исковото производство 25.00 лева държавна такса и 250.00 лева за особен
представител, или общо 275.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5