№ 1290
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20223110113518 по описа за 2022 година
С влязло в сила Решение № 2376/29.06.2023г. е допуснат до делба
недвижим имот - склад с идентификатор 10135.1506.891.5.1 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, посл. изм.
със Заповед № КД14-03-464/26.04.2010г. на Началника на СГКК - Варна,
разположен в сграда № 5 в ПИ с идентификатор 10135.1506.891, находящ се
адм. адрес- ***, и с площ от 116кв.м., при граници съгласно схема- на същия
етаж- няма; под обекта- няма; над обекта имот с идентификатор
10135.1506.891.5.2 между съсобствениците и при квоти, както следва: -
1/3ид.ч. за П. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. Младост бл. 103,
вх.9, ап. 18; - 2/3ид.ч. за „Интереко“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ***.
За съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство са
приети претенции по сметки от П. И. К. срещу „Интереко“ ЕООД, частично
изменени по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК по отношение на техния размер, в
следния смисъл:
-За осъждане на ответника да заплати на ищеца по претенцията на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС сумата от 5 000 лева, представляваща 1/3 (една
трета) от сбора на месечните наеми за пет години назад, считано от датата на
предявяване на претенцията, срещу които „Интереко" ЕООД е предоставял
под наем на трето лице процесния съсобствен имот - склад с идентификатор
10135.1506.891.5.1 по действащата КККР на гр.Варна, разположен на ет.1 в
сграда № 5 в ПИ с идентификатор 10135.1506.891, с площ от 116 кв.м. и
адм.адрес: ***. за период от пет години назад, считано от датата на
предявяване 16.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
1
предявяване 16.10.2023г. до окончателното изплащане.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 000 лв.
представляваща обезщетение, което ответникът дължи на основание 31, ал.2
от ЗС, за пет години назад, считано от датата на предявяване на претенциите
по сметките, представляващо 1/3 от сумата, с която средният пазарен наем за
процесния имот за пет години назад надвишава размера на наемната цена,
срещу която ответникът е предоставял имота на трети лица през същия
период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
16.10.2023г. до окончателното изплащане
- по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявена в условията на евентуалност, за
заплащане на обезщетение за еднолично ползване от ответника на процесния
имот в размер на 18 000 лв., представляваща 1/3 от средния пазарен наем за
процесния съсобствен имот - склад с идентификатор 10135.1506.891.5.1 по
действащата КККР на гр.Варна, разположен на ет.1 в сграда № 5 в ПИ с
идентификатор 10135.1506.891, с площ от 116 кв.м. и адм. адрес: ***. за пет
години назад.
Постъпил е писмен отговор от ответника по претенциите, с който
поддържа, че с първоначалната си молба от 16.10.2023 г. ищецът заявява две
претенции: за заплащане на част от наемите, получавани от ответника, в
размер на 12 000 лв., и за обезщетение за лично ползване на имота по чл. 32,
ал. 2 от Закона за собствеността, също в размер на 12 000 лв., с алтернативно
твърдение за дължимост при предоставяне на имота на трето лице или под
пазарна цена. С молба от 12.06.2024 г. ищецът уточнява претенциите, като по
първата претендира една трета от наемите, но посочва сума от 36 000 лв. за
целия наем за 5 години, а по втората увеличава обезщетението по чл. 31, ал. 2
ЗС до 18 000 лв., обосновавайки го с техническа грешка. Ответникът приема
изменението на размера на втората претенция, но оспорва нова трета
претенция за разликата между реалния и пазарния наем, предявена с молбата
от юни 2024 г., считайки я за недопустима поради изтичане на преклузивния
срок. Освен това ответникът поддържа възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията и признава, че в определен период е ползвал имота
лично, а впоследствие наемателят е платил дългове на дружеството, за да
предотврати публична продан. В открито съдебно заседание поддържа
становище за неоснователност на претенциите.
С писмената защита, представена от П. И. К. чрез адвокат Ж. К. се
поддържа становището на ищеца във втората фаза на делба за неподеляемост
на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.891.5.1, намиращ се в ***, с площ 116 кв.м. Делбата е допусната с
влязло в сила решение между ищеца (1/3 идеална част) и ответника
„Интереко“ ЕООД (2/3 идеална част). Според приетата без възражения
строително-техническа експертиза (СТЕ) от в.л. Т. О. имотът е реално
неподеляем, поради което на основание чл. 348 ГПК съдът следва да
постанови изнасянето му на публична продан. За пазарната цена ищецът
приема заключението от повторната СТЕ на в.л. М. А., внесена на 18.09.2024 г.
и приета на 02.10.2024 г., която определя стойност от 216 000 лв., базирана на
2
анализ на пазарни аналози, за разлика от оспорената в тази част СТЕ на в.л. О..
Ищецът изразява становище за основателност на претенциите по
сметки. Соч, че според приетата счетоводна експертиза (ССчЕ) месечният
наем е 250 лв. без ДДС, или общо 15 000 лв., от които 1/3 (5000 лв.) се дължи
на ищеца с лихва от предявяването на претенцията. Вторият иск, по чл. 31, ал.
2 ЗС, е за обезщетение за разликата между платения наем и средния пазарен
наем, основан на ТР № 7/2012 на ВКС. Ищецът оспорва заключението на в.л.
М. А. в съдебно-оценъчната експертиза (СОЕ), че пазарният наем съответства
на платения, тъй като вместо да приложи метода на пазарните аналози, тя се
базира на фактури и договора на ответника, което не отразява обективна
пазарна оценка. Обясненията на в.л. А., че не е използвала сравнителен метод
поради липса на реални сделки, са противоречиви, тъй като в СТЕ за
пазарната стойност тя успешно прилага офертни цени с корекционен
коефициент.
Ищецът оспорва и повторната СОЕ на в.л. П. П., която неправилно
намалява пазарния наем с корекции от 12% за влошено техническо състояние
и 10% за „вместимост“. Корекцията за състояние била необоснована, тъй като
в.л. не е проверил аналозите, а приема лошо състояние на имота само заради
това на склада, докато той се ползва като магазин за алкохол (доказано с
документи от НАП). Корекцията за вместимост била неуместна, тъй като
имотът е отдаван под наем през целия период, за разлика от хипотетичните
аналози. Допълнителната корекция чрез съотношение на наеми за складове и
жилища е неправилна, защото имотът е търговски обект, а не склад, и в.л. не е
проучил съотношението за изследвания период. Ищецът предлага съдът да
приеме среден пазарен наем от 46 906 лв. (ред 62 от СОЕ на П.) без корекции,
като 1/3 от разликата с платения наем определи обезщетението по чл. 31, ал. 2
ЗС, ведно с лихва, считано от предявяването.
По делото е депозирана писмена защита на „Интереко“ ЕООД, с която
изразява становище по първата претенция на ищеца, заявена с молба от
16.10.2023 г. за заплащане на част от получените наеми, че е погасена по
давност, тъй като изискуемостта на вземанията настъпва с плащанията от
наемателя. Според заключението на вещото лице Б. първите четири плащания
и част от петото (за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., от които само два
месеца и половина са в претендирания период) са погасени по давност, поради
което претенцията в тази част е неоснователна. Освен това експертизата
установява, че за част от сумите няма извършени плащания, а прихващания,
което изключва задължение за заплащане, тъй като претенцията е ограничена
до реално получени наеми, без твърдения за суброгация или неоснователно
обогатяване. Ответникът признава претенцията за реално получените наеми,
но общата сума следва да се намали с размера на погасените по давност
плащания и извършените прихващания, както е посочено в таблица № 2 от
заключението на вещото лице, което води до значително по-ниска дължима
сума от отразената в експертизата. По втората претенция, първоначално
заявена за обезщетение за лично ползване, а с молба от 12.06.2024 г. уточнена
като обезщетение за пазарна наемна цена по чл. 60, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите и правилата на гестията, ответникът твърди, че тя
3
е неоснователна. Сочи, че двете експертизи по делото установяват, че
наемната цена по сключения договор съответства на пазарната, предвид
състоянието на имота, пазарните условия и ковид-кризата, което изключва
разлика, подлежаща на обезщетение. Затова втората претенция следва да бъде
изцяло отхвърлена, а разноските на ищеца за нея – оставени без уважение.
Ответникът моли съда да постанови решение в този смисъл, като уважи
претенцията само за реално получените наеми след корекция и не присъжда
разноски за признатата част.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С постановеното в първа фаза на производството решение е допуснат до
делба процесния недвижим имот между съделителите при квоти при квоти,
както следва: - 1/3ид.ч. за П. И. К. и 2/3ид.ч. за „Интереко“ ЕООД.
От представените във фазата на допускане на делбата писмени
доказателства се установява, че с договор за дарение от 13.12.1993г.
обективиран в НА № 179/1993г. на нотариус Илияна Маджунова, с район на
действие ВРС, Таня Янева К.а е прехвърлила на синовете си с.л. К. и и.л. К.
собствеността върху имот представляващ- две складови помещения от
1155кв.м. и друго имущество, което не е предмет на настоящото дело.
С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от
13.04.1994г., сключен между с.л. К. и и.л. К., в дял на последния е поставен
склад № 1 находящ се в гр. Варна, ***, разположен в източната част на
сградата с площ от 116кв.м. в парцел 2, кв.111 по плана на 7-ми подрайон на
града, а в дял на с.л. К. е поставен склад № 2 находящ се в гр. Варна, ***,
разположен в западната част на сградата с площ от 118,30кв.м. в парцел 2,
кв.111 по плана на 7-ми подрайон на града.
По силата договор за дарение със запазване правото на ползване, и.л. К.
е дарил при равни квоти на децата си П. И. К., с. И. К. и т. И.а К.а собствения
си имот представляващ склад № 1 находящ се в гр. Варна, ***, разположен в
източната част на сградата с площ от 116кв.м. в парцел 2, кв.111 по плана на 7-
ми подрайон на града, заедно с 1/8ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата цялото от 1250кв.м. Запазил си е пожизнено право на ползване върху
така дарения имот, от което се е отказал впоследствие с декларация с
нотариална заверка на подписа от 18.10.2005г., вписана в СВп.
С договор за покупко- продажба от 23.12.2005г. по НА № 72/2005г. на
нотариус рег. № 334 с район на действие ВРС, с. И. К. и т. И.а К.а са се
разпоредили в полза на ЕТ Дионисий – Емил Димитров“ с притежаваната от
всеки 1/3ид.ч., общо 2/3ид.ч. от процесния имот, ведно с 2/3ид.ч. от 1/8ид.ч. от
дворното място.
Съгласно договор за замяна от 16.03.2015г. по НА № 77/2015г. на
нотариус рег. № 334 на НК, ЕТ Дионисий – Емил Димитров“ прехвърля на
„Интереко“ ЕООД собствеността върху 2/3ид.ч. от имота, ведно с 1/12ид.ч. от
дворното място, върху което е построен склада. Въз основа на тази сделка
4
именно и ответникът се явява собственик на 2/3ид.ч. от процесния имот.
От Изпълнителен лист от 24.11.2016 г., издаден от Районен съд - Елена
по ЧГД № 270/2016 г. се установява, че „Интереко“ ЕООД, ЕИК *********,
дължи на П. И. К., ЕГН **********, сумата от 3400.00 лв. за обезщетение за
еднолично ползване на съсобствен склад № 1 в *** за периода 01.06.2016 г. -
30.09.2016 г., и 468.00 лв. разноски, влязло в сила на 19.11.2016 г.
От Заповед № 228 за изпълнение на парично задължение от 12.10.2016
г., издадена от Районен съд - Елена по ЧГД № 270/2016 г. е видно, че
„Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, е задължено да заплати на П. И. К., ЕГН
**********, 3400.00 лв. обезщетение за еднолично ползване на съсобствен
склад № 1 в гр. Варна за периода 01.06.2016 г. - 30.09.2016 г. и 468.00 лв.
разноски, с предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение или
възражение.
По силата на Протокол от проведено на 24.01.2018 г., открито
съдебно заседание на Районен съд - Елена по гр. д. № 126/2017 г. се
установява, че страните П. И. К. и „Интереко“ ЕООД са сключили спогодба, с
която „Интереко“ ЕООД дължи 1200.00 лв. обезщетение за периода 01.10.2016
г. - 31.12.2016 г., 451.00 лв. разноски по ЧГД № 33/2017 г. и 751.00 лв. разноски
по гр. д. № 126/2017 г., платимо в едномесечен срок по сметка, като
спогодбата е одобрена и делото е прекратено.
От Изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издаден от Районен съд -
Елена по ЧГД № 33/2017 г. се установява, че „Интереко“ ЕООД, ЕИК
*********, дължи на П. И. К., ЕГН **********, 1200.00 лв. обезщетение за
еднолично ползване на съсобствен склад № 1 в гр. Варна за периода
01.10.2016 г. - 31.12.2016 г. и 451.00 лв. разноски, влязло в сила на 01.02.2018
г.
Видно от Изпълнителен лист от 08.07.2018 г., издаден от Районен съд -
Елена по гр. д. № 126/2017 г. е , че „Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, дължи
на П. И. К., ЕГН **********, 751.00 лв. разноски по гр. д. № 126/2017 г.,
влязло в сила на 01.02.2018 г., с адрес на управление променен на ***.
С покана за доброволно изпълнение от 03.02.2017 г., издадена от ЧСИ
Надежда Денчева по изп. д. № 20168070400742 на „Интереко“ ЕООД е
предоставен срок доброволно да заплати на П. И. К. 3868.00 лв. неолихвяема
сума, 450.00 лв. допълнителни разноски, 159.00 лв. разноски по изп. дело и
439.97 лв. такси на ЧСИ, общо 4931.97 лв., с наложени запори и възбрана
върху 2/3 от склад № 1 в ***.
От обявление за публична продан от 07.02.2018 г. - 07.03.2018 г.,
издадено от ЧСИ Надежда Денчева по изп. д. № 20168070400742 е видно, че
2/3 ид. части от склад № 1 в ***, собственост на „Интереко“ ЕООД са обявени
за публична продан при начална цена 51 840.00 лв. за удовлетворяване на
вземането на П. И. К..
Видно от влязло в сила Решение от 19.06.2019 г., по в. гр. д. № 144/2019
г. е че, решението на ВРС, с което е отхвърлен искът на П. И. К. срещу
„Интереко“ ЕООД за 3600.00 лв. обезщетение за периода 01.01.2017 г. -
5
31.12.2017 г. е отхвърлен, тъй като имотът (склад № 1, гр. Варна) се ползва от
„Дио Трейд“ ЕООД под наем, а не лично от „Интереко“ ЕООД, е потвърдено.
От Удостоверение за регистрация № 7578/04.01.2013 г., издадено от
БАБХ - ОД Варна се установява, че „Дио Трейд“ ЕООД е регистрирало
магазин за търговия на дребно с храни (пиво, вина, високоалкохолни напитки)
в обект на ***, вписан в регистъра на обектите за търговия с храни.
По делото е изготвена съдебно-техническата експертиза от инж. Т. Х. О.,
от заключението на която е видно, че вещото лице е извършил оглед на имота
на 20.05.2024 г., след което е анализирал материалите по делото и е провел
проучване на пазара на недвижими имоти в района на гр. Варна. В своето
заключение той подробно описва характеристиките на обекта - същият
представлява самостоятелен обект в двуетажна масивна сграда, построена
около 1923 г., разположена на партерния етаж. Имотът е разделен на две
помещения чрез зид от ИТОНГ – мострена зала откъм улицата с витрини,
теракотена настилка, окачен таван и дървени рафтове, и складово помещение
в тилната част без прозорци, с видими следи от течове. Фасадата към ул.
„Цариброд“ е облицована с изкуствен камък и релефна мазилка, но е в
състояние, изискващо ремонт, а пред обекта е изградена рампа с теракот.
Вещото лице отбелязва, че имотът разполага с локално парно отопление,
вентилационна и алармена инсталация, както и с техническа инфраструктура,
а транспортната му достъпност е добра поради близостта до улична мрежа и
градски транспорт.
За определяне на пазарната стойност на имота инж. О. прилага метода
на пазарните сравнения, като използва информация от специализирана преса,
интернет сайтове и собствена база данни. Той приема, че базата на стойност е
пазарната, отразяваща условията на свободния пазар, и извършва корекции на
офертните цени на еталонните имоти в рамките на 5% до 20%, за да ги
приведе към реалните пазарни условия. В резултат на анализа си той
заключава, че общата пазарна стойност на склада е 161 900,00 лева,
разпределена по дялове както следва: 53 966,67 лева за 1/3 идеална част на П.
И. К. и 107 933,33 лева за 2/3 идеални части на „Интереко“ ЕООД. Освен това
вещото лице изрично отбелязва, че имотът е реално неподеляем поради своите
физически характеристики и предназначение, което според него ограничава
възможността за делба в натура.
Поради извършено оспорване на заключението от страна на ищеца е
допуснато провеждането на повторна съдебно-техническата експертиза,
изготвена от инж. М. Д.. В същото и въз основа на осъществен оглед на имота
на 16.09.2024 г., последният е описан като самостоятелен обект на партерния
етаж в двуетажна сграда от 1923 г., разделен на две части – мострена зала с
витрини и складово помещение без естествена светлина. Вещото лице
отбелязва наличието на теракотена настилка, окачен таван с декоративни
елементи и дървени рафтове в мострената зала, както и следи от течове в
складовото помещение. Фасадата към улицата е с изкуствен камък и мазилка,
но изисква ремонт, а рампата пред входа е покрита с теракот. Подчертава
добрата транспортна достъпност на обекта, наличието на техническа
6
инфраструктура и липсата на екологични замърсители в района, което
съответства на описанието в първоначалната СТЕ.
За определяне на пазарната стойност на имота инж. А. също прилага
метода на пазарните аналози, като използва актуални данни за сходни обекти в
района на гр. Варна. Тя представя приложение в табличен вид, включващо пет
еталонни обекта – магазини в близост до ж.п. гара, Варна – с данни за тяхната
площ, цена и извършени корекции спрямо делбения имот. Вещото лице
приема, че пазарната стойност отразява обективните характеристики на имота
и условията на свободния пазар към момента на огледа. В резултат на анализа
си тя заключава, че общата пазарна стойност на склада е 216 000,00 лева,
разпределена по дялове както следва: 72 000,00 лева за 1/3 идеална част на П.
И. К. и 144 000,00 лева за 2/3 идеални части на „Интереко“ ЕООД.
По делото е проведена и съдебно-оценителна експертиза от инж. А., при
която е посочено, че се прилага сравнителния метод за определяне на наемната
стойност, като анализира реализирани и предлагани цени на сходни обекти,
като взема предвид местоположението, предназначението и техническите
характеристики на имота. Поддържа се описаното в предходната СТЕ
състояние и характеристики на имота. При изготвяне на заключението
относно средния пазарен наем вещото лице се позовава на представените от
ответника „Интереко“ ЕООД 32 фактури и договор за наем от 01.01.2022 г.
между „Интереко“ ЕООД (наемодател) и „ДИО Трейд“ ЕООД (наемател).
Фактурите обхващат различни периоди от 2018 г. до 2024 г., като
фактурираният такъв варира между 250 лв. и 1250 лв., в зависимост от
продължителността на наемните периоди. Изчислява средния пазарен наем за
периода от 16.10.2018 г. до 02.12.2024 г., като разделя времето на седем
подпериода, при което общата сума възлиза на 18 379 лв., въз основа на която
експертът изчислява средния пазарен наем на база на реално платените суми и
пазарните условия.
В заключението си и при защитата му в съдебно заседание вещото лице
отбелязва, че пазарът на наеми за недвижими имоти в района е с голям брой
предложения, но информацията за реално сключени сделки е ограничена,
което налага внимателна интерпретация на данните, като поради това се
позовава на документи, касаещи наем на конкретния имот, от които извлича
своите изводи. По изложените съображения съдът намира, че по същество,
макар и да се твърди, при изготвяне на експертизата не е приложен методът на
пазарните аналози, а заключението се базира единствено на данни относно
процесното наемно правоотношение, чието разчитане не изискват специални
знания, а и не носят ангажират такива, допринасящи за достигане на
обективната истина по делото.
Изготвена е повторната СОЕ, заключението на която се базира на
приобщените към делото материали и информация от интернет сайта „Имот
БГ“. Процесният имот е описан като самостоятелен обект в сграда – склад с
идентификатор 10135.1506.891.5.1, разположен на ***, гр. Варна, район
Одесос. Площта му е 116 кв. м по документ, а сградата е построена около 1931
г. по технологията на монолитното строителство. Вещото лице определя
7
степента на завършеност като „стандарт“ и отбелязва, че инфраструктурата в
района е изградена. По време на съдебното заседание в.л. П. уточнява, че
имотът се използва като склад за търговия на едро и дребно на спиртни
напитки, с мострена зала. Складовата част е в по-лошо състояние – с
разрушени стени, течове и бетонова настилка, докато мострената зала има
теракотени подове и дървена обшивка на тавана, но все пак попада в
категорията „стандарт“, тъй като липсват елементи на лукс.
За изготвянето на експертизата вещото лице прилага сравнителен
пазарен метод, базиран на данни от „Имот БГ“. Поради липсата на достатъчно
информация за складови имоти, са използвани данни за жилищни имоти,
които са коригирани с коефициент за съотношение между складови и
жилищни наемни стойности. В съдебното заседание в.л. П. обяснява, че е
използвал два еталона към момента на оценката: един за склад с наемна
стойност 6,1538 лв./кв. м и един за жилище с 14,473 лв./кв. м. Съотношението
между тях (6,1538 / 14,473 = 0,43) е приложено като корекционен коефициент
за приравняване на жилищни към складови наемни стойности. Експертизата
включва таблица с месечни наемни стойности за периода от 16 октомври 2018
г. до 16 октомври 2023 г., обхващащ 60 месеца, извлечени от архивната част на
„Имот БГ“ за жилищни имоти. В таблицата са посочени периоди, брой дни,
коефициент за непълни месеци, площ, наем в евро на кв. м, месечен наем в
евро и в лева. Например за ноември 2018 г. наемът е 3,16 евро/кв. м, което за
116 кв. м възлиза на 366,56 евро или 716,93 лв. Общата сума за целия период
преди корекции е 46 906 лв. Вещото лице пояснява, че за непълни месеци,
като октомври 2018 г. и октомври 2023 г., е използван пропорционален
коефициент (например 0,48 за 15 дни), което посочва като стандартна
практика.
След изчисляване на общата сума от 46 906 лв., са приложени три
корекции. Първата корекция е за индивидуални характеристики с -12%, което
намалява сумата с 5629 лв. Тя отразява по-лошото състояние на имота спрямо
средните аналози, като разрушени стени и течове. П. обяснява, че този
процент е базиран на субективна преценка и опит, тъй като няма нормативно
определени стойности. Втората корекция е за вместване с -10%, което
намалява сумата с допълнителни 4691 лв. Тя отчита периода, в който имотът е
бил свободен или в процес на отдаване под наем, особено по време на
пандемията. Вещото лице отбелязва, че в района е имало незаети складови
площи, и че коефициентът може дори да е подценен. След тези две корекции
общата сума става 36 587 лв. Накрая се прилага трета корекция за
приравняване с коефициент 0,43, за да се преобразуват жилищните наемни
стойности в складови, което води до 36 587 × 0,43 = 15 556 лв. за целия
период. Средният месечен наем се изчислява като 15 556 лв., разделени на 60
месеца, което е равно на 259 лв./месец. Наемът на квадратен метър възлиза
приблизително на 2,23 лв./кв. м. според изчисленията на вещото лице. При
изслушването си в съдебно заседание в.л. П. допълва, че е търсил данни в
други сайтове, но не е намерил достатъчно информация за складови имоти,
затова разчита основно на „Имот БГ“. Той потвърждава, че корекциите за
индивидуални характеристики и вместване са субективни и базирани на
8
неговия опит, докато коефициентът 0,43 е обективно изчислен въз основа на
два актуални еталона. Липсата на достатъчно данни за складови имоти налага
използването на жилищни аналози, които са коригирани по този начин.
Въз основа на изложеното, експертът заключава, че средният месечен
пазарен наем за процесния имот за периода от 16 октомври 2018 г. до 16
октомври 2023 г. е 259 лв. Този извод е подкрепен от сравнителен пазарен
метод, използващ данни от „Имот БГ“ за жилищни имоти, които са коригирани
чрез таблични пазарни аналози и три корекционни коефициента: -12% за по-
лошо състояние на имота, -10% за пазарни условия и пандемия и 0,43 за
приравняване към складови наемни стойности. Общата сума за периода е 15
556 лв., а средният наем на квадратен метър е около 2,23 лв./кв. м. Тези данни
са подробно отразени в таблицата на експертизата и обяснени от вещото лице
по време на съдебното заседание.
По делото е проведена и съдебно-счетоводната експертиза от
заключението на която се установява, че „Интереко“ ЕООД е издало фактури
към „Дио Трейд“ ЕООД за наем за общо 105,88 месеца, което се равнява на 8
години и 10 месеца, на обща стойност 31 764 лв. с ДДС. Средната месечна
цена на наема е 250 лв. без ДДС, или 300 лв. с ДДС. Вещото лице отбелязва,
че фактура №28 от 05.12.2018 г., според обясненията на „Дио Трейд“ ЕООД
към НАП се отнася за наем на дълготрайни материални активи, а не за
процесния склад, което е вписано и в нейното основание. Ако тази фактура се
изключи, периодът на наем за склада се намалява до 93,88 месеца, или 7
години и 10 месеца.
Относно осчетоводяването на фактурите, експертизата установява, че
всички фактури за наем са отразени в счетоводството и на двете дружества. В
„Интереко“ ЕООД те са записани като приходи от услуги, а в „Дио Трейд“
ЕООД – като разходи за външни услуги по сметка 602. Дневниците на НАП
потвърждават, че „Дио Трейд“ ЕООД е използвал данъчен кредит за тези
фактури. Плащанията по тях са извършени по три начина: чрез покриване на
задължения на „Интереко“ ЕООД към трети лица (на стойност 7 218 лв.), чрез
прихващане на насрещни задължения (16 900,20 лв.) и чрез Б.и преводи (20
629,52 лв.). Общата сума на плащанията достига 44 747,72 лв., което
надвишава стойността на издадените фактури (38 429,52 лв.), показвайки, че
всички задължения по тези фактури, включително за наем, са напълно
погасени.
Тъй като фактурите не съдържат конкретни указания за периодите, към
които се отнасят наемите, експертът е направил предположение за
разпределението им. Той изключва фактура №28, свързана с дълготрайни
активи, и разпределя останалите 93,88 месеца, като започва от последната
фактура (октомври 2023 г.) и се връща назад. За процесния период от
16.10.2018 г. до 16.10.2023 г., който обхваща 60 месеца, вещото лице
изчислява 59,88 месеца наем поради частични месеци (например 0,58 или 1,03
месеца). Общата сума за този период е 17 964 лв. с ДДС, или 14 970 лв. без
ДДС, при среден месечен наем от 250 лв. без ДДС. В съдебното заседание Б.
обяснява, че е избрал този метод, за да избегне припокриване на периодите, и
9
подчертава, че липсата на точни данни във фактурите го е принудила да
направи логическо разпределение. Той отбелязва, че за периода преди
16.10.2018 г., например за фактури №22, №30 и №31, допуска, че те се отнасят
за по-ранни години (2015–2017), но това не засяга процесния период.
При изслушването си по време на проведеното съдебно заседание от 14
март 2025 г. вещото лице потвърждава, че фактура №28 е включена в общите
изчисления, но е изключена от наема за склада въз основа на обясненията на
„Дио Трейд“. Уточнява, че плащанията от „Дио Трейд“ надхвърлят
фактурираните суми, което гарантира погасяването на всички задължения. За
периода на наемите обяснява, че е предположил разпределение, тъй като
фактурите не указват точни месеци, с изключение на фактура №51, която
покрива периода от 01.01.2022 г. до 01.06.2023 г. За процесния период той
прецизира изчислението на 59,88 месеца, като коригира за половин месеци в
началото и края. На въпрос от съда признава, че няма обективен критерий за
определяне на периодите извън предположението, базирано на броя месеци и
датите на фактурите.
Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза и обясненията на
вещото лице Б. С. Б. в съдебното заседание на 14 март 2025 г., може да се
заключи, че в счетоводството на „Интереко“ ЕООД са отразени плащания от
„Дио Трейд“ ЕООД за наем на процесния имот, а именно склад №1 на ***,
Варна, за периода от 16.10.2018 г. до 16.10.2023 г. Общата сума за този период
е 14 970 лв. без ДДС, или 17 964 лв. с ДДС, за 59,88 месеца, при среден
месечен наем от 250 лв. без ДДС. Фактурите са осчетоводени от двете страни
– „Интереко“ ЕООД като приходи и „Дио Трейд“ ЕООД като разходи, като
последното е използвало данъчен кредит, което е потвърдено от дневниците
на НАП. Тези изводи според него се основават на счетоводните документи,
информацията от НАП и логическото разпределение на периодите.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон
следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на
делбата т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на
правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази аспект
налице е пълна обвързаност на делбения съд от решението по допускане на
делбата досежно обекта на делба, съпоставен с обектите, определение от
експертно становище, във втората фаза, относно за евентуалната поделяемост
и обособяване на дялове в натура с оглед на което становище съдът ще базира
изводите си относно законосъобразния способ , по които следва да се извърши
делбата.
По отношение способа на извършване на делбата:
Предвид липсата на претенция за възлагане по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК, приложение намират останалите определените в ГПК способи за
прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба; теглене на
жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на
публична продан по чл.348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти
10
е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в
чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален
дял в натура.
Ако субектният състав на съсобствеността в допуснатите до делба имоти
е различен, във всяка от делбените маси броят на имотите е по-малък от броя
на съделителите, както е в настоящия случай, извършването на делбата следва
да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан, като в посочения
смисъл относно приложимостта на способа по чл. 348 от ГПК е трайната
съдебна практика, обективирана например в Решение № 146 от 15.02.2021 г.
по гр. д. № 1238 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и
много други. В решението за извършването на делбата чрез посочения способ
пазарната стойност на имота не е елемент от съдебното решение, за разлика от
случаите по чл. 349, ал. 4 и, ал. 6 от ГПК и чл. 353 от ГПК, когато същата е
задължителен елемент на решението, с оглед на уравнението на дяловете -
така Решение № 50246 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 3160 / 2022 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
Поради изложеното, и с оглед категоричните заключения и на двете СТЕ
относно реалната неподеляемост на делбения имот, съсобствеността по
отношение на същия следва да бъде прекратена чрез изнасянето му на
публична продан.
По претенциите по сметки:
Заявените по реда на чл. 346 от ГПК искания за сметки между
съделителите представляват обективно съединени осъдителни искове,
свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението,
стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на
делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което
са заявени, т. е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в
обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5000 лева, представляваща 1/3 (една трета) от сбора на месечните наеми за пет
години назад, считано от датата на предявяване на претенцията, срещу които
„Интереко" ЕООД е предоставял под наем на трето лице процесния
съсобствен имот, за период от пет години назад, започващ да тече считано от
датата на предявяване 16.10.2023 г., намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 30,ал. 3 от ГПК.
Когато съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на
граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици имат право на
своята част от тези плодовете по силата на правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, като
следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил
плодовете въз основа на договора. В този случай размерът на дължимата сума
по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе предвид уговорената и заплатена
според договора цена, която представлява граждански плод. За да е налице
вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС не е важно как и защо е използвана общата вещ, а
само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи
са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална
11
част, от ползването на която последният е бил лишен.
Между страните не е налице спор, като изрично се признава от ответника
по претенцията, а и от представените писмени доказателства и извършената
от ССчЕ проверка в счетоводството на двете дружества, се потвърждава
факта, че делбения имот е отдаван въз основа на неформален договор за наем
от „Интереко“ ЕООД на третото за делбеното производство лице „Дио Трейд“
ЕООД в процесния период от 16.10.2018 г. до 16.10.2023 г. Съобразно
заключението на счетоводната експертиза, което съда изцяло кредитира, като
обективно и компетентно дадено, общата заплатена сума от наемателя за този
период е 14 970 лв. без ДДС, или 17 964 лв. с ДДС, за 59,88 месеца, при среден
месечен наем от 250 лв. без ДДС. Изчислени по този начин, за периода от
16.10.2018 г. до 16.10.2023 г., наемите възлизат на 14 970 лв. без ДДС. Тази
сума е определена за 59,88 месеца, като се отчита, че началният и крайният
месец са частични. Ищецът притежава 1/3 идеална част от имота, поради
което неговият дял от наемите възлиза на 4990лв., за която сума претенцията
подлежи на уважаване, а за разликата до 5000 лева- същият следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно постоянната съдебна практика вземането по чл.30, ал.3 ЗС не е
за периодични плащания и затова то се погасява с петгодишна давност. To се
основава на идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради което
става изискуемо от момента, когато от имуществото на едно лице преминават
блага към имуществото на друго лице, съгласно т.7 от ППВС № 1/ 79г. по
някои въпроси на неоснователното обогатяване. Изискуемостта настъпва от
момента на престацията, има за предмет глобална сума за обезщетение, а не
периодични вземания за наем, както и че се погасява с петгодишна – в този
смисъл са и т.17, ал.2 от ППВС № 4/ 64 г., р.№ 87/62 г. I г.о., , Решение № 290
от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 124 от
24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 882/2010 г., IV г. о. и др. Претенцията обхваща
периода от 16.10.2018 г. до 16.10.2023 г., който изцяло попада в рамките на
петгодишния давностен срок към датата на предявяването (16.10.2023 г.).
Според ССчЕ, наемите за този период са установени чрез фактури,
осчетоводени от „Интереко“ ЕООД и „Дио Трейд“ ЕООД, като плащанията са
извършени чрез Б.и преводи, прихващания и покриване на задължения.
Всички тези плащания са в рамките на процесния период, поради което не е
налице изтекла давност. Липса на доказателства за по-ранни плащания:
Ответникът твърди, че част от плащанията (напр. за периода от 01.07.2018 г.
до 31.12.2018 г.) са погасени по давност, но ССчЕ ясно посочва, че фактурите
и плащанията за процесния период са в рамките на 59,88 месеца, започващи от
16.10.2018 г. Вещото лице Б. изрично отбелязва, че предполагаемите по-ранни
плащания (напр. фактури № 22, № 30 и № 31) вероятно се отнасят за периоди
преди 2018 г., които не са предмет на настоящата претенция. Следователно
няма доказателства, че част от наемите за процесния период са изискуеми
преди 16.10.2018 г., вследствие на което възражение за погасяване по давност
подлежи на отхвърляне, като неоснователно.
По втората, предявена в условията на еветнуалност, претенция:
12
С оглед уважаване на главната претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС и
установяване на получаване на граждански плодове от имота, изключващо
едноличното ползване на делбения имот, евентуалния иск по чл. 31, ал. 2 от
ЗС подлежи на отхвърляне.
По втората главна претенция за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 13 000 лв. представляваща обезщетение, което ответникът
дължи на основание 31, ал.2 от ЗС, за пет години назад, считано от датата на
предявяване на претенциите по сметките, представляващо 1/3 от сумата, с
която средният пазарен наем за процесния имот за пет години назад
надвишава размера на наемната цена, срещу която ответникът е предоставял
имота на трети лица през същия период, намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи,когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата
вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем
права съсобственик – има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи
обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване. Поради изложеното следва да се
приеме, че предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е
съсобственото имущество да се ползва лично от ответника и писмена покана
за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другия
съсобственик. По своя характер тази покана е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което той трябва да получи, и от което да се
вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се ползва
обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на покана по чл.81,
ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Ако
ползващия съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от
имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният
откаже, обезщетение не се дължи.
Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в
инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който
не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и
получи обезщетение по този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът
е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.То не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
13
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Според Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, ако
имотът е отдаден под наем и договорената наемна цена е по-ниска от средната
пазарна, останалите съсобственици могат да искат обезщетение за
пропуснатите ползи, които се изразяват в разликата между стойността на
сключения договор за наем и средната пазарна стойност на наема.
Основателно съдебната практика приема, че тук е налице пропусната полза и
за нея трябва да се претендира по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Аргументът за
подобно решение е, че ако съсобствениците не бяха лишени от фактическата
власт върху общата вещ, те биха получили по-висока цена за сключения
договор за наем, след като това е било възможно. Изрично в мотивите на
цитирания тълкувателен акт се приема, че тази пропусната полза може да бъде
претендирана по изключение.
В настоящия случай визираното изключение не се установява, тъй като
съгласно заключението на допълнителното СОЕ, което съдът кредитира
частично, средният месечен пазарен наем за процесния имот за периода от 16
октомври 2018 г. до 16 октомври 2023 г. е 259 лв. Съдът не споделя изводите
на вещото лице П. за приложение на корекционния коефициент от -10% за
„вместване“, тъй като съдът намира, че критерият за тяхното приложение не е
обоснован от експертизата и се опровергава от доказателствата по делото.
Посочената корекция, с която се намалява определената сумата с 4691 лв., се
обосновава с факта, че в района е имало много свободни или в процес на
отдаване под наем помещения. Заключението на вещото лице в посочената
част е прекалено абстрактно и ненадлежно обосновано, тъй като не отчита
доказания факт, че обследвания делбен имот е отдават под наем в рамките на
процесния период. От друга страна, останалите коефициенти за редуциране на
сумата се базират на обективни факти и обстоятелства и заключението на
експерта в тази част е обективно и добре мотивирано, поради което същите
следва да бъдат отчетени. Поради изложеното корекционният коефициент „за
вместване“ не следва да бъде прилаган, като по този начин размерът на
средният пазарен наем бъде увеличен до сумата от 284.90 лева. Същата сума
не надхвърля уговорения между „Интереко“ ЕООД и „Дио Трейд“ ЕООД
размер на наемната цена от 300 лева с вкл. ДДС, доколкото сделката по
отдаването на имота за търговски цели обуславя извод, че същата
представлява облагаема услуга по ЗДДС, по която наемодателят е начислил и е
внесъл в приходната администрация ДДС, а единствено наемателят е ползвал
данъчен кредит. От горното следва, че отдавайки съсобствения имот под
наем, ответникът е действал добросъвестно и е договорил условия, в
съответствие със справедливите пазарни цени, поради което не е налице
визираното в Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС
изключение, респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне изцяло.
По отношение дължимите в полза на бюджета държавни такси:
Всеки един от съделителите дължи държавна такса в размер на 4% от
стойността на дела си в съсобствеността, на основание чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК (ТДТГПК), или общо
14
сумата от 8640 лева (4% от приетата по делото пазарна оценка от 216 000 лева
за имота). От тази сума съделителят П. И. К. дължи 2880 лева (4% от 72 000
лева, съответстващи на 1/3 идеална част), а „Интереко“ ЕООД дължи 5760
лева (4% от 144 000 лева, съответстващи на 2/3 идеални части).
По предявените претенции по сметки, държавната такса се изчислява в
размер на 4% от цената на всяка от двете главни претенции, на основание чл. 8
ТДТГПК. За претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявена за 5000 лева,
държавната такса е 200 лева (4% от 5000 лева). За претенцията по чл. 31, ал. 2
ЗС, предявена за 13 000 лева, държавната такса е 520 лева (4% от 13 000 лева).
Общата държавна такса по претенциите е 720 лева (200 лева + 520 лева).
Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС е уважена в размер на 4990 лева, или
99,8% от предявения размер, поради което ответникът „Интереко“ ЕООД
следва да заплати 199,60 лева (99,8% от 200 лева), а ищецът П. И. К. – 0,40
лева (0,2% от 200 лева). Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е изцяло отхвърлена,
поради което ищецът П. И. К. следва да заплати цялата държавна такса от 520
лева.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
пропорционално разноските, съобразно уважената част от претенциите.
Възражението на ответника за прекомерност на разноските, е неоснователно,
съобразно относително високата фактическа и правна сложност на делото,
изразяваща се в защита по три претенции по сметки,
обуславящанеобходимостта от изготвяне на множество експертизи (съдебно-
техническа, съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна), както и обема на
извършените процесуални действия, включващи анализ на счетоводни
документи, договори и пазарни данни.
Общите разноски на ищеца П. И. К. възлизат на 4110 лева. Претенцията
по чл. 30, ал. 3 ЗС е предявена за 5000 лева и е уважена в размер на 4990 лева,
което представлява 99,8% от предявения размер. Претенцията по чл. 31, ал. 2
ЗС е предявена за 13 000 лева и е изцяло отхвърлена. Общата сума на
предявените главни претенции е 18 000 лева (5000 лева + 13 000 лева), от
които е уважена сума от 4990 лева, или 27,72% от общия предявен размер.
Пропорционално на уважената част, на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 1139,29 лева (4110 лева х 27,72%).
Мотивиран от изложеното
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот – склад с
идентификатор 10135.1506.891.5.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменени със Заповед № КД14-03-464/26.04.2010 г. на Началника на
СГКК – Варна, разположен в сграда № 5 в поземлен имот с идентификатор
15
10135.1506.891, с административен адрес: ***, с площ от 116 кв.м., при
граници съгласно схема – на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта:
имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2, с пазарна стойност 216 000 (двеста
и шестнадесет хиляди) лева, като след извършване на публичната продан
съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно
квотите, при които е допусната делбата: 1/3 (една трета) идеални части за П.
И. К., ЕГН **********, и 2/3 (две трети) идеални части за „Интереко“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 348 от ГПК.
ОСЪЖДА „Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на П. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 4990 (четири хиляди деветстотин и деветдесет) лева, представляваща 1/3
от сбора на месечните наеми за периода от 16.10.2018 г. до 16.10.2023 г., срещу
които „Интереко“ ЕООД е предоставял под наем на трето лице процесния
съсобствен имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
30, ал. 3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен
размер от 5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. И. К., ЕГН **********, срещу
„Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявена в
условията на евентуалност, за заплащане на обезщетение за еднолично
ползване от ответника на процесния имот в размер на 18 000 лв.,
представляваща 1/3 от средния пазарен наем за процесния съсобствен имот -
склад с идентификатор 10135.1506.891.5.1 по действащата КККР на гр.Варна,
разположен на ет.1 в сграда № 5 в ПИ с идентификатор 10135.1506.891, с
площ от 116 кв.м. и адм. адрес: ***. за пет години назад, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.10.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. И. К., ЕГН **********, срещу
„Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение в размер на
13 000 (тринадесет хиляди) лева по чл. 31, ал. 2 ЗС, представляващо 1/3 от
сумата, с която средният пазарен наем за процесния имот за периода от
16.10.2018 г. до 16.10.2023 г. надвишава размера на наемната цена, срещу
която ответникът е предоставял имота на трети лица, като неоснователен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от
2880 лева, дължима по делото държавна такса в производството по делба,
както и 520,40 лева – държавна такса по претенциите по сметки по чл. 30, ал. 3
ЗС (0,40 лева) и чл. 31, ал. 2 ЗС (520 лева), и 5 лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 8 ТДТГПК.
ОСЪЖДА „Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата от 5760 лева, дължима по делото държавна
16
такса в производството по делба, както и 199,60 лева – държавна такса по
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС, на основание чл. 8 ТДТГПК.
ОСЪЖДА „Интереко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на П. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1139,29 лева, представляваща пропорционална част от направените по
делото разноски, съобразно уважената част от претенциите, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17