№ 20704
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110100460 по описа за 2025 година
Предявен е от „.“ ООД срещу К. Г. Г. осъдителен иск с правна квалификация чл. 221,
ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 780 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на сключения между страните
трудов договор № .г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2025г до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът посочва, че в периода 24.03.22023 г. – 04.11.2023 г. между
страните е било налице безсрочно трудово правоотношение по сключен трудов договор № .г.
Съгласно така посочения договор ответникът се твърди, че е заемал длъжност „.“, като е
било уговорено заплащането на бруто трудово възнаграждение в размер на 780 лева на
месец. Поддържа се, че по време на трудовото правоотношение ответникът е допуснал тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като не се е явил на работа в интервала от 11.08.2023г.
до 17.08.2023г., без да е налице обективна причина за това, поради което на 21.08.2023г. на
ответника било връчено искане за даване на обяснения по чл. 193 КТ. Подчертава се, че на
04.11.2023г. на ответника била връчена заповед № 1333/29.08.2023г. за налагане на
дисциплинарно наказания „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал. 2, т. 6 КТ. Ищецът изтъква, че ответникът не е възразил срещу
издадената заповед, като уволнението не е било отменено като незаконосъобразно и е
породило своето действие. Поддържа се, че в трудовия договор, сключен с ответника, било
уговорено, че правоотношението се прекратява с 30 дневно предизвестие, поради което се
сочи, че ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 780 лева. С оглед изложеното се моли искът да бъде уважен, като в полза на
ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не взема
становище по така предявените искове. От дружеството не е изпратен процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание, нито е депозирана молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител.
Същевременно в молба от 16.09.2025г. от името на ищеца е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане. Съгласно разясненията дадени в
т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за
да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са
сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева съдът констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство
в размер на 400 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата е заплатена в брой.
Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото
дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 450 лева –разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в с.., ул. „.“ № ., да заплати на „.“ ООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 780
лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
сключения между страните трудов договор № .г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.01.2025г до окончателното плащане.
2
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в с.., ул. „.“ № ., да заплати на „.“ ООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 450 лева – разноски сторени в производството пред Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3